Решение № 146 от 16.05.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Бургас, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Димитрова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Боряна Анг. Димитрова Търговско дело № 20222100900032 по описа за 2022 година

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковите претенции на Е. А. В., ЕГН ********** от *******, Ж. Ж. В., ЕГН ********** от ******* и А. Ж. В., ЕГН ********** от ******** – и тримата чрез адв. Стоян Кацаров – БАК, съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „В. Левски“ № 16, ет. 1, офис 114 против „Кардиф Общо застраховане“ – клон България, КЧТ, ЕИК 175190073, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 29, ет. 1-3 и „Кардиф Животозастраховане“ – клон България“ КЧТ, ЕИК 175190059, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 29, ет. 1-3 за осъждане на ответниците да заплатят на „Юробанк България“ АД сумата от 54 322,71лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, представляваща застрахователно обезщетение при „смърт в резултат на злополука или заболяване“ по застрахователен сертификат № ********., обезпечаващо изпълнението на задължението по договор за потребителски кредит № *******., сключен между „Юробанк България“ АД и Ж.Ж.В.. В подкрепа на отправените искания представят и ангажират доказателства.

С Определение №433/04.07.2022г. като съищец по делото е конституирано „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Околовръстен път“ № 260.

Ответниците в депозирания по делото отговор оспорват предявения срещу тях иск по основание и размер. Също ангажират доказателства.

„Юробанк България“ АД не е депозирало по делото становище.

1

Бургаски окръжен съд, като взе предвид исканията и твърденията на страните, прецени представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази закона, установи следното от фактическа и правна страна :

Ищците твърдят, че са наследници на Ж.Ж.В., ЕГН **********, бивш жител на гр. ******, починал на *****г.

Приживе Ж.Ж.В., на 26.11.2020г. сключил с „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД договор за потребителски кредит № ******, по силата на който му е била предоставена сумата от 58 800 лв. за текущи нужди срещу задължението да я върне, съгласно договореното между страните. От изготвена справка от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД се установява, че съобразно погасителния план, към момента на предявяване на иска, по договора е останало задължение за плащане в размер на 54 322,71 лв.

Кредитополучател по договора е и съпругата му Е. А. В.- също ищец в настоящото производство.

На същата дата - 26.11.2020г. между Ж.Ж.В. и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД бил подписан сертификат № ***** със застрахователите: „КАРДИФ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ,

КЛОН

БЪЛГАРИЯ“

КЧТ и

„КАРДИФ

ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ, КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, в който са уговорени различни застрахователни покрития по програма „Защита на плащанията“ по потребителски кредити, сред които „Смърт, в резултат на злополука или заболяване“.

Застрахователната сума при смърт в резултат на злополука или заболяване е в размер на остатъчния баланс по потребителския кредит, но не повече от 100 000 лв.

С договора за кредит бил рефинансиран предходен кредит на Ж.В., при сключването на който със същите застрахователни дружества била сключена полица № **** от 10.12.2019г., която действала и към момента.

Съгласно чл. 5 от Общите условия, неразделна част от застрахователния сертификат, срокът на застраховката е равен на срока на договора за кредит.

Следователно смъртта, като покрит риск по договора за застраховка, е настъпила в рамките на действието му. Ищците представили на застрахователя всички необходими документи по чл. 7.1 от застрахователния договор и го уведомили надлежно за събитието. Считат, че ответниците е следвало да заплатят в срок от 15 дни на ползващото се лице- „Юробанк България“ АД сумата от 54 322,71 лв. - остатъчният баланс по договора за кредит към датата на настъпване на смъртта. Вместо това, ищците получили отговор изх. № 9986/ 25.11.2021г. по описа на „Кардиф България”, с който били уведомени, че отговорността на застрахователите при покрит риск „смърт“ се изключва, в случай, че смъртта е резултат от предварително съществуващо заболяване, страдание или физическо състояние, както и неговите усложнения и рецидиви, за което застрахованото лице е получило медицинско консултиране, диагностициране или лечение в 3-годишен период преди началната дата на 2 застраховката. В писмото се твърди също, че през 2017г. са провеждани прегледи във връзка със захарен диабет на наследодателя на ищците, а през 2018г. е регистрирана хипертонична болест на сърцето. По тези съображения, отказали да платят на ползващото се лице.

Изложеното обосновава правния интерес на ищците от предявяване на настоящия иск. Позовават се на разпоредбите на чл.382, ал.1 и ал.3 от КЗ. По повод изплащането на обезщетение по застраховката по ал.1 на цитирания член, както наследниците на длъжника, така и неговите съдлъжници и поръчители по кредита се твърди, че имат правата на застрахован, освен правото да получат обезщетението до размера на непогасената част от задължението. А на основание чл.134 ЗЗД кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато той бездейства и неговото бездействие заплашва удовлетворението на кредитора, освен ако се касае за такива права, упражняването на които зависи чисто личната преценка на длъжника. Като наследници на починалия Ж.В. ищците твърдят, че притежават непарично вземане по отношение на банката да изискват от нея да предяви застрахователна претенция към застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение, равняващо се на непогасената част от кредита. Тъй като към момент на предявяване на исковата молба е настъпил падежа по чл.10 от Общите условия на договора, а банката бездейства, ищците предявяват правата на банката по реда на чл.382, ал.1 КЗ.

На следващо място, ищците твърдят, че са налице неравноправни клаузи в общите условия към сертификат № ***** Отговорността на застрахователя при определени рискове се изключва, съгл. чл.11 от Общите условия, в случай, че застрахователното събитие е в резултат на причинно- следствена връзка с всяко заболяване, страдание или физическо състояние, свързано с тях, както и усложненията и рецидивите им, за което застрахованият е получил медицинско консултиране, диагностициране или лечение в тригодишен период преди датата на застраховането и за които застрахованият представил на застрахователите невярна и/или непълна информация или не обявил при попълването на „Кратък медицински въпросник“. Тази клауза, твърдят ищците, е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.6 ЗЗП, тъй като е формулирана общо. Сочат в тази връзка съдебна практика на ВКС. Посочва се, че действително диагнозите „Диабет“ и „хипертонична болест на сърцето“ са били поставени на наследодателя им през 2017г. и 2018г., но твърдят, че смъртта не е настъпила в причинно-следствена връзка с тези болести. Нещо повече - от писмо с изходящ № 9102/01.11.2021г. било видно, че застрахователят отправил питане до д-р Румяна Стоянова каква е причината да не бъде назначена аутопсия, което водело до извода, че и самият застраховател се съгласявал, че причината за смъртта е неясна.

Ответниците в депозирания по делото отговор чрез представителя си оспорват 3 предявения срещу тях иск. Потвърждават, че Клонът издал индивидуален застрахователен сертификат по застрахователна програма „Защита на плащанията“ на кредитополучателите по потребителски кредити, предоставени от „Юробанк България“ АД, като в покритието по застраховката бил включен и В. в качеството му на съкредитополучател.

Не се оспорва, че Дружеството било уведомено за настъпилото събитие, като от страна на г-жа В., съкредитополучател и ищец в настоящото производство, било отправено искане за изплащане на застрахователно обезщетение. Ответниците твърдят, че в конкретния случай се касае за събитие, което представлява изключен риск по застраховката, поради което претенцията е отказана на това основание.

Позовават се на приложената медицинска документация, от която било видно, че г-н В. страдал от хронични сърдечно-съдови заболявания и диабет, датиращи много преди началото на застраховката. Същият редовно бил лекуван от тези заболявания. В тази връзка можело да се направи обосновано заключение, че посочената основна причина за настъпилата смърт се намира в пряка причинно-следствена връзка с негови предходни сърдечни заболявания и заболяването диабет. Съгласно приложимите Общи условия по Застраховката било регламентирано, че покрити рискове по полиците са събитията „смърт“, „инвалидизация“ и „продължителни болнични“, които се изключват като покритие, при положение, че се установи, че същите са резултат от предварително съществуващо заболяване. От представените документи било видно, че г-н В. попълнил лично „Медицински въпросник за приемане на застраховане“, като не е декларирал в него наличие на здравословен проблем, въпреки че застрахователят изрично изброил част от заболяванията, за които не носи риск. Клонът имал основание да откаже изплащане на застрахователно обезщетение относно настъпило събитие, тъй като от наличната информация предоставена от самия застрахован преди включването му в застраховката, същият не е декларирал съществени обстоятелства, касаещи негови предходни заболявания.

На самостоятелно основание се оспорва ищцовото твърдение, че в случая била налице неравноправна клауза в Общите условия по застраховката. Сочат, че Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.04.1993 год. относно неравноправните клаузи в потребителските договори е въведена в българското законодателство и съгласно нормата на чл. 143 от ЗЗП „неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя“. Следователно, неравноправната клауза трябва да отговаря на следните изисквания: 1) да не отговаря на изискванията за добросъвестност и 2) да води до значително неравновесие между страните по потребителския договор. В тази връзка считат, че в конкретния случай не се касае за неравноправна клауза поради обстоятелството, че Клонът имал право да предвиди изключения от покритите рискове, 4 като дори по-голямата част от тези изключения са изрично предвидени в Кодекса за застраховането.

Оспорва се и обстоятелството, че остатъчният баланс по кредита е в размер на 54 322.71 лв., като не се сочат основания за оспорването и не са ангажирани доказателства в тази връзка. По горецитирания банков кредит от 2020 год. страна в качеството си на кредитополучател се явява и единият ищец в настоящото производство, а имено г-жа Е.

В., която е съпруга на г-н В.. Доколкото в случая настъпилата смърт на г-н В. е причина същият да не може да извършва регулярни плащания по Договора за кредит от 2020 год., то другият кредитополучател би следвало да отговаря изцяло и в пълен обем за това задължение, като в този смисъл са и разпоредбите на Общите условия по Договора за кредит от 2020 год., твърдят ответниците. Поради гореизложеното, молят за отхвърляне на иска .

С депозираната по делото допълнителна искова молба се оспорва основателността на твърдението на ответника, че има друг кредитополучател и поради това не следва да се ангажира отговорността на застрахователя. Тезата на ищците в тази връзка е, че процесният договор бил сключен лично с наследодателя на ищците и след като застрахователният риск по него настъпил, застрахователят дължи изпълнение.

Също така се противопоставят на твърдението на ответниците, че причина за смъртта на В. били заболяванията, които е имал. Излага се довод, че процесният Медицински въпросник бил попълнен на 10.12.2019г. – близо една година преди сключването на застрахователния договор и нямал никакво отношение към него.

И при приемане на доводите на ответниците, ищците твърдят, че е налице наличие на неравноправни клаузи по договора в посочения от тях с исковата молба смисъл.