Решение № 118 от 06.10.2023, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Раднево, 06.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева в присъствието на прокурора В. Ив. Г. като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20235520100544 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 30 ЗЗакрД.

Образувано е по молба на Дирекция „Социално подпомагане” гр.

Раднево /ДСП – Раднево/ с искане за прекратяване на взета мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗакрД - настаняване на детето М.Г. А. в семейството на близки и роднини – на своите баба и дядо по майчина линия А.И. А. и Б.М.А., поради промяна в обстоятелствата, по реда на чл. 30, ал. 1 от Закона за закрила на детето.

В молбата е посочено, че със съдебно решение на РС-Раднево спрямо детето М.Г. А. е взета мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗакрД – настаняване в семейството на близки и роднини – на своите баба и дядо А.И.

А. и Б.М.А.. Посочено е, че детето е родено от майка Г. Б. А. и с баща невписан в акта за раждане и неприпознал детето такъв. По административен ред със заповед на директора на ДСП-Раднево била прекратена мярката за закрила.

Иска се от съда да постанови решение, с което да прекрати взетата мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗакрД спрямо детето М.Г. А. – настаняване в семейството на близки и роднини – на своите баба и дядо А.И.

А. и Б.М.А. по реда на чл. 30, ал. 1 от Закона за закрила на детето.

1

Искането е с правна квалификация чл. 30 от Закона за закрила на детето, като в това производство в тежест на сезиращия съда орган - дирекция „Социално подпомагане” гр. Раднево е да докаже наличието на предпоставките за прекратяване на настаняването на детето извън семейството му.

В проведеното на 03.10.2023г. открито съдебно заседание за молителя ДСП – Раднево се явява директора С.Д., която изразява становище, че в интерес на детето е да бъде уважена молбата за прекратяване на настаняването.

Представител на РП-Стара Загора, ТО-Раднево се явява в съдебно заседание и дава становище за основателност на молбата.

Заинтересованата страна Г. Б. А. не се явява в откритото съдебно заседание, не изпраща представител и не взема становище по молбата.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От представеното удостоверение за раждане от 20.03.2012 г. /л.4/, издадено от община Раднево, се установява, че детето М.Г. А., ЕГН **********, е родено на ******** г. в Г., от майка Г. Б. А. и баща неизвестен.

От представените по делото решение № 72 от 21.04.2012 г. по гр.д. № 178/2012 г. на РС-Раднево, е видно, че детето М.Г. А. е настанено в семейството на близки и роднини - на своите баба и дядо по майчина линия А.И. А. и Б.М.А., като мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗакрД, до промяна в обстоятелствата или отпадане на риска. Решението е влязло в законна сила на 07.05.2012 г.

От представения по делото социален доклад, изготвен от ДСП – Раднево, се установява, че М.Г. А. е родена на ******** г. в гр. П., Република Г.. Тя е първо дете на Г. Б. А.. През 2006г. родителите на Г. заедно с нея заминават за Г., където започват работа. Там тя забременява и ражда М.. В края на 2011г. А.И. А. - бабата по майчина линия и детето се завръщат в страната, като ОЗД/ДСП-Раднево започва да работи по случая на М. от 24.02.2012г. С помощта на ОЗД, бабата А.И. А. е предприела действия за легализиране на документите за раждане на М., за да може да бъде издаден акт за раждане на детето в България. На 20.03.2012 г. е издадено 2

Удостоверение за раждане и ЕГН на детето, въз основа на акт за раждане № 0003 от 20.03.2012г. Грижи по отглеждането, възпитанието и осигуряване на жизнените потребности на М. А. са полагали нейните баба и дядо по майчина линия, в чието семейство момичето е живяло от раждането си. В началото на 2012г. А.И. А. и Б.М.А. са заявили писмено желанието си да полагат грижи за детето, като са подписали Декларации по чл. 24, ал. 3 от ППЗЗД. С Административна Заповед № ЗД-РД 18/0015 от 16.03.2012 г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” — Раднево, М. временно е настанена в семейството на А. и Б.А.. Заповедта е потвърдена с Решение № 72/21.04.2012г., влязло в сила от 07.05.2012г. През годините на работа по случая е наблюдавана силна емоционална връзка между сем. А. и тяхната внучка М., като близките на момичето са полагали всички усилия за осигуряване па емоционалният комфорт на детето. В семейството, М. се чувствала сигурна и защитена, обградена с внимание и обич. Жизнените потребностите на М. от храна, дрехи, обувки, според пола, сезона и възрастта, достъп до образование и здравеопазване са задоволявани адекватно от сем А..

При рутинно посещение през месец декември 2022г. в дома на семейството социалните работници установили, че М. е в Италия. При проведеният разговор с бабата А. А., същата заявявила, че преди месец са заминали за Италия, заедно със синът й Н. и М.. Г-жа А. и Н. са се прибрали за Коледните и Новогодишни празници, а М. е останала да ги отпразнува с роднини в Италия, като след празниците, ще заминат отново, за да приберат детето. При направена справка за задгранични пътувания, се потвърдила дадената от А. А. информация, че след новогодишните празници, момичето е влязло на територията на страната на 18.01.2023г. На 22.02.2023г. е проведена среща и разговор с А. А., която информирала служителите на ДСП-Раднево, че след завръщането си в България, М. е установила съжителство с пълнолетно лице.

По данни на г-жа А., пълнолетният се казва И.Д.Д., с адрес в гр. ********. На 24.02.2023г. е изпратено писмо до ДСП гр. Нова Загора, за оказване съдействие, относно установяването на местоживеенето на момичето и извършване на социално проучване, касаещо съжителстващите лица. На 01.03.2023г. ОЗД/ДСП-Раднево е посетен от Б.А. ведно с внучката му М. и съжителят й И.Д.Д., като в разговора тримата потвърдили, че М. живее в домът на И. в гр. Нова Загора. Предоставили телефон за връзка с № ********, на който отговаряла вуйната на И. – М.на. На същите било разяснено 3 подробно, какви ще бъдат последващите действия на ОЗД. На 06.04.2023г. в ДСП гр. Раднево постъпил отговор от ДСП гр. Нова Загора, от който става ясно, че не могат да предоставят исканата информация, поради факта, че на адреса, известен в Интегрираната информационна система на АСП (гр.

********) не живее лице с имената И.Д.Д. и няма данни за настоящото му местонахождание. Периодично са провеждани телефонни разговори с М., на предоставеният в ДСП гр. Раднево телефонен номер, с цел да се върне в дома на баба си и дядо си, където била настанена със съдебно решение, и те да продължат да полагат грижи за нея, но тя отказала да се върне в семейството на своите баба и дядо и продължила да живее с роднините на И., независимо от факта, че последният бил в чужбина.

На 24.04.2023г., е изпратен от ОЗД при ДСП гр. Раднево сигнал до РПСтара Загора, ТО-Раднево, за разпореждане на проверка, установяваща наличието или липсата на действия и/или бездействия, спрямо М.Г. А., които биха застрашили нейното физическо, психическо, нравствено, социално и интелектуално развитие, и ако бъдат установени такива действия и/или бездействия, да бъдат предприети необходимите мерки за налагане на административно-наказателна или наказателна отговорност спрямо А.И. А. и Б.М.А., при които детето е настанено по реда на Закон за закрила на детето.

На същата дата е изпратен и сигнал до РП-Сливен, ТО-Нова Загора, за разпореждане на проверка, установяваща наличието или липсата на действия и/или бездействия, спрямо М.Г. А., които биха застрашили нейното физическо, психическо, нравствено, социално и интелектуално развитие, и ако бъдат установени такива действия и/или бездействия, да бъдат предприети необходимите мерки за налагане на административно-наказателна или наказателна отговорност спрямо пълнолетния И.Д.Д..

На 20.06.2023г. в ОЗД при ДСП гр. Раднево, е постъпило постановление от РП-Стара Загора, ТО-Раднево, от което е видно, че отказва да образува досъдебно производства и прекратява преписката с посочени мотиви, че непълнолетната М. А. е установила съжителство без знанието и съгласието на сем. А. и те не подкрепят поддържането на връзката.

На 10.07.2023г. е проведен телефонен разговор от служители на ОЗД при ДСП гр. Раднево с М.на - вуйната на И.Д.Д., която споделила, че М. все още живее в дома на И. в гр. Нова Загора.

4

На 12.07.2023г. отново е изпратено писмо от ДСП гр. Раднево до ДСП – нова Загора с искане за съдействие относно установяване на местоживеенето на момичето М. А. и извършване на социално проучване, касаещо съжителстващи лица, жилищни условия, доходи, нагласите и намеренията на М. и близките й, за бъдещото й местоживеене, като до момента на депозиране молбата в съда, нe е постъпил отговор.

На 08.08.2023г. ОЗД при ДСП-Раднево е посетен от непълнолетната М.Г. А. и сем. А. и Б.А. и проведен разговор, от който станало ясно, че М. продължава да живее с роднините на И. и те са хората, които полагат ежедневни грижи за нея. Бабата и дядото на момичето поддържали становището си, че не са съгласни със случващото се, но към онзи момент не са успели да й въздействат и същата да промени решението си да се прибере в дома им. Разговорите на служителите на ОЗД при ДСП гр. Раднево с М. и разясненията, които са й дадени също не са довели до желания резултат.

Няколко дни след поредното посещение в ДСП – Раднево, на 17.08.2023г.

ОЗД отново е посетен от А. и Б.А. като споделили, че М. живее при близки в гр. Нова Загора и е категорична в нежеланието си да се прибере в дома им.

Предвид невъзможността да полагат грижи за момичето, същите попълнили и подписали собственоръчно Декларации по чл. 24, ал. 3 от ППЗЗД, с които изразили нежеланието си детето да бъде настанено в тяхното семейство.

Поради това били налице променени обстоятелствата, при които детето било настанено при бабата и дядото и се иска неговата отмяна.

Със заповед № ЗД-Д-СТ-Р-014/18.08.2023 г. на директора на ДСПРаднево по административен ред на основание чл. 30, ал. 2 във връзка с чл.

29, т. 9 от ЗЗакрД е прекратено временно настаняването на детето М.Г. А. в семейството на близки и роднини – на своите баба и дядо по майчина линия А.И. А. и Б.М.А., до произнасяне на съда с решение по реда на чл. 30 ЗЗакрД, т.е. до приключване с влязъл в сила акт по настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 30, ал. 1 ЗЗакрД настаняването се прекратява от районния съд по искане на ДСП, освен в случаите на чл. 29, т. 4, 5, 7, 10 и 11 ЗЗакрД.

Настоящият случай попада под обхвата на разпоредбата на чл. 29, т. 9 ЗЗакрД –промяна на обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес. В 5 случая се установява, че детето живее в семейството на своя съжител И.Д.Д. в гр. Нова Загора и предвид обстоятелството, че А. А. и Б.А. /баба и дядо на детето М. А./ са попълнили и подписали собственоръчно декларации по чл.

24, ал. 3 от ППЗЗД, с които изразили нежеланието си детето да бъде настанено в тяхното семейство, с административна заповед № ЗД-Д-СТ-Р014/18.08.2023 г. на директора на ДСП-Раднево е прекратена мярката за закрила и детето е реинтегрирано в биологичното си семейство.

Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗЗакрД настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. Не само от буквалния смисъл на разпоредбата, но и цялата концепция на Закона за закрила на детето, се поставя като основен принцип необходимостта от отглеждане и възпитаване на детето от неговите родители. Именно затова настаняването извън семейството е мярка за закрила.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че молбата на Директора на Дирекция ”Социално подпомагане” - Раднево е процесуално допустима – същата е направена от оправомощено лице по смисъла на чл. 30, ал. 1 и на чл. 28, ал. 1 от Закона за закрила на детето до съответния районен съд по седалището на Дирекцията. Подадена е до съда, в чиито район се намира настоящия адрес на детето М.Г. А.. Съдът намира, че молбата на Дирекция „Социално подпомагане” - Раднево е основателна и настаняването на детето в семейството на А.И. А. и Б.М.А. /баба и дядо на детето по майчина линия/ следва да бъде прекратено поради промяна в обстоятелствата и невъзможността на семейство А. да полагат грижи за детето. Съгласно разпоредбата на чл. 29, т. 9 от Закона за закрила на детето настаняването извън семейството се прекратява при промяна в обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес, а съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от същия закон съдът следва да се произнесе с решение. В настоящия случай са налице промяна на обстоятелствата, които са в интерес на детето. Предвид на гореизложеното молбата следва да се уважи.