Решение № 861 от 10.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 861 гр. София, 10.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20201000503521 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 15.05.2020г. постановено по гр.д.№ 173/2018г. По описа на ОСБлагоевград, ГО, 9 състав, съдът е осъдил ЗК „Олимпик- клон България” КЧТ, да заплати в полза на Р. А. С., сума в размер на 10 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на причинени травми от ПТП, настъпило на 06.02.2017г., около 03.30ч., изразяващи се в счупване на дясна ключица и счупване на горното и долното рамо на дясната пубисна кост, ведно със законата лихва върху главницата, считано от 12.06.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 350лв. направени разноски.

В останалата част - за разликата над 10 000 лв. до 45 000 лв., искът е отхвърлен като неоснователен, както и за законна лихва върху главницата за претендирания период от деня на увреждането 06.02.2017г. до 12.0б.2018г., като неоснователен.

Със същото решение е уважен приетия за разглеждане при условията на евентуалност обратен иск с правно основание чл.500 ал.1 т.1 и т.3 КЗ, като деликвентът Б. Д. Н. е осъден да заплати на ЗК „Олимпик” АД-Кипър, чрез ЗК „Олимпик- клон България” КЧТ, ЕИК 200737120, същите суми, уважени по главния иск.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от 1 третото лице-помагач по делото и ответник по обратния иск против решението в осъдителната му част с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния и процесуален закон и необоснованост.

Жалбоподателят-ответник Б. Д. Н. оспорва решението до 10 000 лв. и моли съда да го отмени и отхвърли изцяло предявения иск. Изтъква факта, че не са причинени по обем точно тези вреди, че обезщетението е завишено и не кореспондира с принципа на справедливост. Присъждането на 10 000 лв. за две фрактури – на ключица и на таза е необосновано високо, както с обема вреди, така и с годината на ПТП – 2017г. Атакува решението и в частта за съпричиняването, тъй като пострадалият е пътувал без колан, но СГС е уважил възражението само на 50%. Счита, че този процент слледва да бъде завишен.

Обжалва и частта, с която е уважен предявеният обратен иск, като деликвентът Б. Д. Н. е осъден да заплати на ЗК „Олимпик” АД-Кипър, чрез ЗК „Олимпик- клон България” КЧТ, ЕИК 200737120, същите суми, уважени по главния иск.

Въззиваемата страна ЗК „Олимпик- клон България” КЧТ в ликвидация се присъединява към жалбата на третото лице в о.с.з., като счита същата за основателна.

Посочва, че сумата по главния иск до момента не е изплатена на пострадалото лице. САС констатира, че с решение на компетентния кипърски съд от 30.07.2019г. спрямо ответното дружество е открито производство за ликвидация, съгласно чл.624, ал.1 КЗ вр.чл. 273, т. 1 и т. 2 от Директива 2009/138/ЕО, поради което с определение от 10.11.2020г. исковото производство бе спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК.

Въззиваемата страна Р. А. С. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.

Ищецът Р. А. С. твърди, че на 06.02.2017г. около 03.30ч. по пътя с. Коларово- с.

Самуилово, общ. Петрич, на около 30 метра след пътен знак Д 11: „Начало на населено място" /табелата за с. Самуилово/, на мокър асфалтов път и при движение в десен завой на пътя с надлъжен наклон в посоката на движение, пострадал при настъпило ПТП, като пътник на задна седалка, в л.а.„БМВ 325 ТД" с per. № *******, управляван от Б. Д. Н., който изгубил контрол върху управлението на автомобила, излязъл вляво на пътя, преобърнал се и спрял на пътния банкет обърнат по таван. Видимостта по това време била намалена, заради наличието на дъжд, а пътят бил мокър, с асфалтово покритие. Б.Н. се движел с висока скорост- 80 км/ч., явяваща се над критичната за този завой при мокър асфалтов път, поради което загубил контрол над управляваното МПС. В резултат на ПТП получил две средни телесни повреди - счупване на горното и долно рамо на дясната пубисна/ срамна/кост и счупване на дясната ключица. С влязло в сила протоколно определение № 243/10.05.2018г., 2 постановено по НОХД №220/2018г. по описа на PC -Петрич е одобрено сключеното споразумение между Б. Д. Н. и РП Петрич, с което му е наложено наказание „Лишаване от свобода", за срок от 1 г., което наказание, на основание чл. 66 ал. 1 НК, е отложено с изпитателен срок от 3 години. За л.а. от който са настъпили вредните последици е налице сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" в З К „Олимпик", видно от полица № BG /28/117000121971, валидна от 04.01.2017г. до 03.01.2018г., с дата на прекратяване 21.07.2017г. На 12.06.2018г. е представил пред ЗК „Олимпик"- клон България застрахователна претенция с вх. № ЗК 3925/12.06.2018г. но липсва плащане. Претендира обезщетение от общо 45 000 лв. за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на настъпване на ПТП- 06.02.2017г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски.

Ответникът З К „Олимпик” АД- Кипър, чрез З К „Олимпик- клон България” КЧТ оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че не са налице достатъчно доказателства за претърпените травми, като обем. Релевира възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като е пътувал без поставен обезопасителен колан. Отделно от това счита, че така предявеният размер за обезщетение на неимуществени вреди е прекомерно завишен и не кореспондира с принципа за справедливост, както и с трайната съдебна практика в подобни случаи. Оспорва и иска по чл. 86 ЗЗД, както и датата от която се претендира.

Претендира разноски.

На основание чл. 219 ал.3 ГПК е приет за съвместно разглеждане предявения от ответника обратен иск против Б. Д. Н. при евентуалното уважаване на предявения от ищеца иск, на основание чл. 500 ал.1 т.1 и т.3 КЗ, ЗК„Олимпик" АД претендира да получи от застрахованото лице същия размер на обезщетението, лихвите за забава и съдебните разноски, които дружеството ще е осъдено да заплати, ведно със законната лихва, считано от момента на плащането на застрахователя до окончателното й възстановяване. Обратният иск е предявен евентуално, в случай на уважаване на главния иск , поради факта, че виновният водач е избягъл от местопроизшествието, което е елемент от фактическия състав на престъплението.

Трето лице - помагач на ответника Б. Д. Н. оспорва исковете като неоснователни. Оспорва наличието на причинно следствена връзка между деянието, за което е признат за виновен от наказателния съд и уврежданията на Р. А. С., обезщетение за които се претендира по настоящото дело. Възразява, че размера на претендираното обезщетение по главния иск е завишен, тъй като от една страна не се доказват изключителни страдания и силни болки, които пострадалият да е търпял след увреждането, а освен това налице съпричиняване от страна на Р. А. С., тъй като същият се возил на задната седалка, без поставен предпазен колан, като самият той е нарушил правила от ЗДП, с което е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Оспорва иска за лихви върху главницата по претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

От фактическа страна се установява, че на 06.02.2017г., около 03.30ч. по пътя с.

Коларово- с. Самуилово, общ. Петрич, на около 30 метра след пътен знак Д 11: „Начало на населено място" /табелата за с. Самуилово/, на мокър асфалтов път и при движение в десен завой на пътя с надлъжен наклон в посоката на движение, при управление на л.а.„БМВ 325 ТД" с per. № *******, Б. Д. Н. изгубил контрол върху управлението на автомобила, излязъл вляво на пътя, преобърнал се и спрял на пътния банкет обърнат по таван, при което е 3 пострадал ищецът по главния иск Р. А. С., като пътник на задна седалка. Видимостта по това време била намалена, заради наличието на дъжд, а пътят бил мокър, с асфалтово покритие. Жалбоподателят Б.Н. се движел с висока скорост- 80 км/ч., явяваща се над критичната за този завой при мокър асфалтов път, поради което същият загубил контрол над управляваното МПС.

Горното се установява от протоколно споразумение № 243/10.05.2018г., постановено по образуваното НОХД № 220/2018г. по описа на PC Петрич, с което е одобрено от съда сключено споразумение между подсъдимия Б. Д. Н. и представителят на РП Петрич, въз основа на което подсъдимият Н. се признава за виновен /л.10/ . На основание чл.300 ГПК влязлата в сила присъда, както и споразумението, одобрено от наказателния съд, е задължителна за съда разглеждащ гражданските последици от деянието относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което по делото е установен фактическия състав на чл.45 ЗЗД осъществен от водача на автомобила, сега жалбоподател. Същото е изрично посочено, че след извършване на деянието Н. е избягъл от местопроизшествието.

От заключението на депозираната на л.138 от делото автотехническа експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че на 06.02.2017 г, около 03.00 мин, по пътя с. Коларово -с. Самуилово се е движил л.а.марка „БМВ”, с per. № *******. Автомобилът е бил управляван от правоспособния водач Б. Д.

Н., категория „В”- на 20г. от с.Коларово. В автомобила са пътували К. А., Р.С. и М. С.. Пътят е бил мокър, с наклон на спускане 4,5%. Автомобилът се е движил със скорост около 80 км/ч. След преминаване покрай табела ’’Начало на населено място” с. Самуилово - на 75 м след нея е следвало остър завой надясно с радиус на кривата от 50 м. Поради движение със скорост поголяма от максимално възможната от 53 км/ч, автомобилът в завоя започва да занася странично, излиза извън пътя и се удря в купчина пясък. Преобръща се няколко пъти и се установява на таван извън пътя , на банкета.

Следователно е беспорно установено, че единствената причина за настъпилото ПТП е в субективните действия на водача, който е загубил контрол над управляваното от него МПС.

Произшествието е било предотвратимо, ако водачът на л.а.„БМВ” е навлязъл в кривата, като предварително е намалил скоростта си на движение и е спазил ограничението от 50 км/ч. вместо 80 км/ч.

От заключението на депозираната на л.132 от делото съдебно-медицинска експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че в резултат на претърпяното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: счупване на горното и долно рамо на дясната пубисна/срамна/ кост, счупване на дясната ключица. Счупването на дясната ключица съставлява причиняване на средна телесна повреда, която е причинила на ищеца трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник, за време по-дълго от 1 месец, без опасност за живота му. Експерта сочи, че за отшумяването на това увреждане е необходимо време от около 3 месеца. По своите медикобиологични характеристики, също съставлява средна телесна повреда, тъй като е причинило на пострадалия Р. А. С., трайни затруднения в движението на долния десен крайник, за период по- дълъг от 1 месец и също без опасност за живота. И за двете увреждания времето за тяхното възстановяване е около 3 месеца, при гладък оздравителен процес и без настъпване на непредвидени усложнения. За времето 06.02.2017г. до 13.02.2017г. Р. А. С. е постъпил по спешност в МБАЛ „Рокфелер" ЕООД гр. Петрич. На 06.02.2017г. е извършена оперативна интервенция: закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация, друга неуточнена кост". Извършено е сваляне на имобилизия на ключица на 30 ден.

4

При разпита му в .о.с.з. д-р С. сочи че по данни на пострадалия, същият към момента на настъпване на процесното ПТП е бил на задната седалка без поставен обезопасителен колан. Експерта сочи, че счупването на ключицата е от такъв характер, че същото би могло да се получи и при поставен от пострадалия предпазен колан. Счупването на пубисната кост обаче е увреждане, което според експерта не би могло да се получи, ако пострадалият се е возел на задната седалка на автомобила, но с поставен обезопасителен колан. В този смисъл становището на е, че с оглед на характера и вида на получените наранявания, пострадалият към момента на настъпването на ПТП е бил без поставен обезопасителен колан.