Определение № 472 от 12.08.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 472 гр. Варна, 12.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Николина П. Дамянова

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20263001000388 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на Застрахователно Дружество БУЛ ИНС АД срещу решение № 193/27.04.2026г. по електронно дело 20253100900386 (ТД 386/2025г. по описа на ОС-Варна), В ЧАСТ, с която е била присъдена горница от 15 903.35 евро над дължимо обезщетение в размер на 25 000 евро по предявена на осн.чл.432, ал.1 от КЗ претенция на пострадало лице за понесени неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания поради телесно увреждане и психотравма, причинени при ПТП на 12.03.2023г от водач, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със съответна лихва и са били разпределени разноски.

Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивния срок (считано от връчване на акта на представителя) и е редовна: съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна е упражнила право на отговор по жалбата.

По допустимостта на обжалването: Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционното решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт. Пълномощниците на насрещните страни са легитимирани да упражняват защита във всички инстанции. Дължимата държавна такса по въззивното обжалване е внесена.

Съдът приема, че въззивното производството по проверка на акта по същество е допустимо.

По предварителните въпроси: Пред първата инстанция застрахователното дружество, задължено да поддържа електронна кореспонденция по чл. 50 ал. 5 ГПК е извършвало процесуални действия по 1 електронен път, чрез електронна поща, която не отговоря на изисквания за сигурно връчване. Същевременно ответникът е получило достъп до електронното дело, чрез генералния си пълномощник адв. Г., който е заявил първоначално (макар и не в съответната форма) съгласие за ползването на портала ЕПЕП и за връчване на съобщенията по делото. Няма изрично заявен отказ за получаване на съобщение при подаване на искания за достъп от вече регистрираните в портала като ползватели на електронната услуга адв. Г., преупълномощен адвокат Н., и изрично натоварен с права да получава съобщения служител на застрахователя (л. 129, 201 и 231 от делото на ВОС).

На осн. чл. 38а ал. 3 ГПК този достъп, включително с поисканата първоначално възможност за връчване, следва да се осигури служебно и за настоящата инстанция, съответно да се съхрани и направения избор на страната за уведомяване чрез тези пълномощници, като съответно на адв. Г., адв. Н. и юрк. И. се укажат и последиците от такава кореспонденция, вкл. прилагане на фикцията за връчване по чл. 41а ал.1 ГПК.

Пълномощник на въззиваемата също е получил достъп до електронното дело, но изрично е заявил отказ да получава съобщения и въпреки, че представителите са ползвали различни електронни адреси, за да извършват процесуални действия в първата инстанция, в отговора по жалбата е обявен нов електронен адрес за кореспонденция. Макар да не покрива изискванията за сигурно връчване така избрания начин за електронна кореспонденция този адрес може да бъде възприет, но само доколкото страната потвърждава получаването на изпращаните й съобщения.

Доклад по въззивната жалба:

Въззивникът ответник ЗД БУЛ ИНС АД, чрез пълномощника адв. Г. излага оплаквания за незаконосъобразен извод за размера на обезщетението без правилна преценка на критериите за определяне на справедлив имуществен еквивалент на обезщетението за неимуществените вреди(вида на уврежданията, проведеното лечение, периода на възстановяването на пострадалата, липсата на усложнения и провеждане на последваща рехабилитация и обичайно адаптиране на психиката на пострадалия към стреса и влошеното здраве без специализирано лечение). Счита, че съдът не е приложил адекватно и икономическия критерий (ниво на средна и минимална работна заплата към момента на увреждането) и съдебната практика по остойностяване на справедливата компенсация, обичайно определяна за такъв брой и интензитет телесни увреждания и непродължителния период на възстановяване без остатъчни последици върху здравето и психиката( в различни моменти, но при съобразяване на динамика на икономическите условия, индидирани ориентировъчно със застрахователни лимити и статистиката за доходите на населението). Обосновава адекватност на размер от 25 000 евро, над който справедливия баланс между понесени неимуществени вреди и паричната обезвреда би бил нарушен до степен да се формира средство за неоснователно повишаване на стандарта на живот на пострадалото лице.

Въззиваемата ищца С. М. Н., чрез адвокати Д. и Р. оспорва оплакванията с доводи за всестранно изследване на всички критерии и цялостна оценка на събраните доказателства, вкл. заключения на комплексни техническа-медицинска и психологична-психиатрична експертизи, документи 2 от лечението и свидетелските показания. Обосновава правилно остойностен размер на обезщетението, съответно на всички негативни последици като понесени болки и психически страдания и нарушенията на начина на живота на пострадалата в значим от живота и момент (50 г. възраст) със значими и в бъдеще последици в професионален и личен план. Счита за изцяло необосновано оплакването за прекомерност на определения от съда размер на имуществената компенсация при липса на сочените от ответника пълно възстановяване на физическото здраве в непродължителен период на лечение(при вероятност на нова операция), така и на твърдените невисоки интензитет и продължителност психични страдания (при все още продължаващо разстройство на адаптацията на психиката на пострадалата).

Насрещните страни не са посочили нови доказателствени искания.

Въззивният съд следва самостоятелно да извърши преценка и съпоставка на целия доказателствен материал в рамките на правомощията си по разрешаване на спора.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд съобразява, че оплакванията касаят прилагане на норми с императивен характер, които са били издирени и обявени като приложими за уреждане от застраховател на претенция на пострадало лица от престъпно поведение на застрахован автомобилист. В този смисъл не се налага допълнително разясняване на приложимия закон от въззивния съд.

Само въззивника е претендирал и за определяне на разноски за настоящата инстанция, като наред с бланкетното искане е представен и допълнителен списък (л. 18 от настоящото дело).

По тези съображения и на осн. чл. 267 ГПК, съставът на Варненски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба срещу решение № 193/27.04.2026г. по електронно дело 20253100900386 (ТД 386/2025г. по описа на ОС-Варна), В ЧАСТ, с която застрахователят ЗД БУЛ ИНС АД е бил осъден да заплати на пострадалата С. М. Н. горница от 15 903.35 евро над дължимо справедливо обезщетение в размер на 25 000 евро до неоснователно присъдени 40 903.35 евро(равняващи се на превалутирани 80 000лв) по предявена на осн.чл.432, ал.1 от КЗ претенция на пострадало лице за понесени неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания поради телесно увреждане и психотравма, причинени при ПТП на 12.03.2023г от водач, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със съответна лихва и са били разпределени разноски.

НАСРОЧВА съдебно заседание за 21.10.2026г. от 13.30 часа. Да се призоват страните чрез пълномощниците.

ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че:

3 предоставен по искане на страните по делото в първа инстанция пълен достъп до електронното дело(с присъединени сканирани копия на всички сезиращи документи), служебно се предоставя и от въззивната инстанция на потребителя, заявил съгласие за уведомяване като избран начин на връчване и по настоящото дело (чл. 38а ал. 3 ГПК) и конклудентното съгласие на ползвателите за използване на този електронен канал се зачита до оттеглянето му с нарочно искане; пълномощник-адвокат на застраховател, заявил съгласието си за уведомяване чрез електронния портал ЕПЕП може да оттегли съгласието за такова връчване само след посочване на друг, сигурен начин на връчване по реда на чл. 38 ал. 2 ГПК на своя доверител, като при неизпълнение на горното указание, съдът ще приеме, че ползването на разрешения достъп до електронно дело на тази страна представлява злоупотреба с права и няма да го предоставя на тази страна занапред/ще го прекрати служебно, като ще счита занапред, че страната не е изпълнила задължението си за посочване на електронен адрес по чл. 50 ал. 5 ГПК и ще възлага допълнително разноски за издаване на служебните преписи по реда на чл. 102з ал. 3 ГПК, както и може да наложи глоба на страната, затруднила хода на производството с неизпълнение на задължението си по чл. 50 ал. 5 ГПК по реда на чл. 91 ал. 2 вр. чл. 89 ал.2 ГПК; изпратените през ЕПЕП съобщения се считат връчени при изтичане на 7 -дневен срок за изтеглянето им от портала, като при множество пълномощници заявили такова уведомяване, при нужда от зачитането на момент на връчване като начало на процесуалните срокове, фикцията по чл.

41а ал.1 ГПК ще се приложи само, ако нито едно от съобщенията не е изтеглено от конкретен регистриран ползвател на тази информационна услуга; страната(или пълномощника й), ползвал електронен адрес за подаване на електронен документ за извършване на процесуално действие, може да потвърди конкудентното си съгласие да получава електронни книжа, като в 7 дневен срок от получаването на електронната кореспонденция, насочвана към този адрес от съда, потвърждава връчването с връщане на изричен отговор, а в противен случай съдът може служебно да лиши тази страна от предоставен достъп до електронното дело, поискан с изрично противопоставяне на ползването на портала за получаване на съобщения; при пропускане на крайния срок (даване ход на устните състезания в последното по делото заседание) за представяне на справка за разноските пред въззивен съд по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им, правото на страните да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.

Препис от определение да се изпрати на страните ведно със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 2 към Наредба № 7 на МП. Съобщенията да се изпратят като електронни документи на застрахователя, чрез пълномощниците – регистрирани в ЕПЕП, след уведомяването по телефона за служебно предоставения пълен достъп до електронното дело на настоящия съд и на адвокатите на въззиваемата на посочен в отговора електронен адрес, с изискване на потвърждаване на получената кореспонденция.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5