Решение № 840 от 02.06.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 840 гр. Плевен, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря Анета Хр. Йотова като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20264430100994 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** против Ц. В. Т. с ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Твърди се, че ответника, като съсобственик на топлоснабден имот в ***, е потребител на топлинна енергия, доставяна от ищеца до имота и като такъв е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката. Твърди се, че не е заплатил стойността на топлинната енергия, доставена за периода от 01.03.2023 г. до 31.03.2025 г. и се претендира плащане на главница в размер на 524,96 евро и мораторна лихва в размер на 111,09 евро. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който твърди, че е извършил плащане след образуване на делото и моли да се прекрати.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното :

1

Между страните не се спори, че ответника Ц. Т. е собственик на процесния имот, представляващ апартамент ***, като това се установява и от приложените преписи на Декларация по чл.14 от ЗМДТ, удостоверение за наследници с изх.№14-1457/12.04.2016г., изд. от *** и справка от Д“ПМДТ“.

Не се спори също така, че процесния имот се намира в топлоснабдена сграда, до която се доставя топлинна енергия от „Топлофикация-Плевен“.

Установява се от приложения препис-извлечение от счетоводна сметка по партидата на процесния имот и преписи на фактури, издадени от „Топлофикация-Плевен“ за периода от 01.03.2023г. до 31.03.2025г., както и справка за дължими суми по пера, че по откритата за имота партида са били начислени за периода суми за топлоенергия, отдадена от сградна инсталация в размер на 515,70 евро и суми за услуга дялово разпределение в размер на 9,26 евро или общо суми в размер на 524,96 евро.

От представената от ответника вносна бележка от 30.04.2026г. се установява, че след образуване на делото е внесъл по сметка на „Топлофикация – Плевен“ сума в общ размер на 689,12 евро, посочвайки, че погасява вземания, претендирани в настоящото производство по гр.д.

№994/2026г. по описа на ПлРС за главница, лихви и разноски.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :

Съгласно разпоредбата на чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. При тази законодателна уредба, правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия.

Съдът намира, че от обсъдените писмени доказателства се установи, че ответника Ц. Т. е бил собственик на процесния имот през процесния период от време, поради което е имал качеството клиент на топлинна енергия и е 2 дължал на ищеца заплащане на цената на доставената такава енергия.

Установи се, че общата стойност на тази енергия възлиза на 524,96 евро, според обсъденото извлечение от сметка и издадени фактури.

Предвид на това, че главницата за доставена топлинна енергия през процесния период не е била заплатена в определения с разпоредбата на чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, потребителя дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва по правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Установи се от обсъденото счетоводно извлечение, че тази лихва се изчислява в размер на 111,09 евро за периода от 03.05.2023г. до 05.03.2026г.

Ответникът като клиент на топлинна енергия е дължал плащане на цената на топлоенергията на датата на падеж, определена в Общите условия, обвързващи всички потребители.

Установеният факт на извършено в хода на производството по делото плащане на задълженията следва да се съобрази от съда по правилото на чл.235, ал.3 от ГПК.

Към датата на извършеното плащане – 30.04.2026г. ответника е дължал главница в размер на 524,96 евро; законна лихва върху нея, считано от завеждане на исковата молба – 18.03.2026г. до датата на плащането – 30.04.2026г., в размер на 6,51 евро (изчислена с онлайн калкулатор за законна лихва) и мораторна лихва в размер на 111,09 евро, които са предмет на исковите претенции или общо 642,56 евро. С плащането на сумата от 689,12 евро тези вземания са били изцяло погасени и е останала сума в размер на 46,56 евро, с която могат да се приемат за погасени разноски по делото, като дължимия им размер ще бъде обсъден по-долу.

Поради изложеното, съдът счита, че предявените искови претенции следва да се отхвърлят, като погасени чрез плащане, извършено след образуване на производството.

По правилото на чл.78, ал.1 от ГПК ответника дължи на ищеца направените по делото разноски, т.к с поведението си – неплащане на задълженията на датите на падеж, е станал причина за образуване на делото.

Ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 51,13 евро и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. с 3 равностойност 51,13 евро, определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на праваната помощ или общо 102,26 евро. С останалата след погасяване на вземанията по исковите претенции сума от 46,56 евро, съдът приема, че са погасени част от дължимите разноски посочени в размер на 102,26 евро и остават дължими разноски в размер на 55,70 евро. Ето защо, съдът счита, че на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 55,70 евро, представляваща дължими разноски по делото.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД,

ЕИК *** против Ц. В. Т. с ЕГН **********, обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 524,96 евро, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.03.2023г. до 31.03.2025г. и сумата от 111,09 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 03.05.2023г. до 05.03.2026г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.03.2026г. до окончателното изплащане, като погасени чрез плащане в хода на делото.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Ц. В. Т. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 55,70 евро, представляваща деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4