Решение № 15 от 03.02.2025, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Ямбол, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Светла Р. Димитрова при участието на секретаря В. Д. Д. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20242300500394 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Анжел-ойл-2005“ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.Тополовград, представлявано от управителя Е. К., подадена от процесуалния представител адв.М.Т., против Решение №139/ 19.10.2024г. на Елховски районен съд, постановено по гр.д. №356/2023г. по описа на този съд, с което са отхвърлени предявените от въззивника „Анжел -ойл-2005“ЕООД, против Щ. М. Д. от гр.********* и „Мильо 2007“ЕООД гр.Тополовград в условията на обективно съединяване искове – иск по чл.228, вр. с чл.121 от ЗЗД, вр. с т.2 от Приложение №1 към ОУ вр.с т.5 от Раздел 1-ви и т.2 и т.3.1 от раздел 3-ти от ОУ за осъждане на ответниците при условията на солидарна отговорност да заплатят на дружеството-ищец сума в размер на 8 712 лв., представляваща дължимите по силата на посочените ОУ и Приложение №1 към тях такси за паркиране на полуремарке с ДК №Х 0325 ЕМ за периода 12.04.2020г. - 10.04.2021г. на платения паркинг към автогара гр.********, находящ се на ул.******№*, собственост на дружеството-ищец и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД, вр.с т.3.2 и т.3.3 от Раздел 3-ти от ОУ вр.с т.2 от Приложение №1 към ОУ - за осъждане на ответниците при условията на солидарна отговорност да заплатят на дружеството-ищец сума в размер на 2 174.24 лв., представляваща изтекли лихви за забава върху дължимите от ответниците суми, явяващи се незаплатени такси за паркиране за процесния период 12.04.2020г. - 10.04.2021г., считано от момента, в който са станали изискуеми до датата на подаване на исковата молба пред РС-Тополовград - 18.04.2023г., както и за заплащане на законната лихва върху главницата от 8 712 лв. от завеждането на исковата молба в съда, и въззивникът е осъден да заплати на ответниците направените от тях разноски.

Оплакването в жалбата е за неправилност на решението на първата инстанция, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Според въззивника, съдебният акт на първата инстанция е постановен в противоречие със събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и в противоречие със съдебната практика.

Оспорил е извода на съда за недоказаност на факта на престояване на полуремарке с ДК № Х0325ЕМ, собственост на „Мильо 2007“ЕООД на платения паркинг към автогара 1 гр.********, като доводите са, че така приетото от ЕРС не кореспондира с доказателствата по делото, включително на доказателствата по приложеното НОХД№1119/22г. на ЯРС и на неоспорения от ответниците факт на престояването на полуремаркето на паркинга.

Въззивникът намира за неправилен и извода на ЕРС за невъзможност по гражданското дело да се ползват решението и мотивите по НОХД №1119/2022г. по описа на ЯРС, като сочи, че актовете на наказателния съд са задължителни за гражданския съд.

По тези съображения въззивникът моли за отмяна изцяло на обжалваното решение на ЕРС и за постановяване на ново решение от окръжния съд, с което исковите претенции да бъдат уважени, с присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции по същество.

Въззиваемите Щ.Д. и “Мильо 2007“ЕООД, чрез пълномощника им адв. П. М. от АК-*******, са депозирали в срок писмен отговор, с който са оспорили въззивната жалба като неоснователна, с искане за потвърждаване решението на ЕРС като правилно и законосъобразно. Изложените съображения са, че ищецът, сега въззивник, не е успял да проведе пълно и главно доказване на предявените искове и твърдените в исковата молба факти и обстоятелства са в явно противоречие с влязлата в сила присъда по НОХД№1119/2022г. на ЯРС, както и с мотивите към същата.

В о.с.з жалбата се поддържа от пълномощника на въззивника – адв.Т., който пледира за уважаването й, като съображения излага и в писмена защита, според които ответниците през процесния период са ползвали паркинга на ищеца в съответствие с общите условия на договора му и дължат солидарно сумата от 8 712лева, представляваща такси за паркиране на полуремаркето, както и законната лихва върху главното вземане в размер на 2 174,24лв., начислена до подаване на исковата молба в съда.

Пълномощникът на въззиваемите – адв.М. в с.з. оспорва жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение с доводи, че ищцовата претенция противоречи на основни правни принципи, на съдебната практика и на морала, тъй като дори да се приеме възникнало между страните правоотношение, което е такова по договор за влог, възнаграждение на ищеца ще се дължи ако той върне паркираното полуремарке, а в случая управителят на ищцовото дружество е осъден с влязла в сила присъда за това, че се е разпоредил с ремаркето.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.

За да се произнесе, въззивният съд установи следното:

Първоинстанционното производство пред ЕРС (определен за компетентен съд по реда на чл.23, ал.3 ГПК) е образувано по предявените от „Анжел-ойл-2005“ЕООД гр.Тополовград, представлявано от управителя Е. К., срещу ответниците Щ. М. Д. от гр.********* и „Мильо 2007“ЕООД гр.Тополовград обективно съединени искове – главен, за солидарно осъждане на двамата ответници да заплатят сумата 8 712лв., представляваща възнаграждение/такси за паркиране на полуремарке с ДКН Х 0325 ЕМ за периода 12.04.2020г.-10.04.2021г. и акцесорен иск за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца законната лихва за забава върху главното вземане в размер на 2 174,24лв., начислена до подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба.

Според наведените в исковата молба твърдения, ответникът Щ.Д. от началото на м.01.2019г. е паркирал собственото на втория ответник „Мильо 2007“ЕООД полуремарке на притежавания от ищеца платен паркинг към автогара гр.******** и на основание Приложение №1 от Общите условия на ищцовото дружество за ползване на услуги, ответниците дължат таксите за ползваните услуги на дружеството през исковия период, които са в размер на един лев за започнал час.

С отговора на исковата молба ответниците са заявили общо оспорване на исковете като неоснователни, с възражението, че ищецът не е установил възникнало между 2 страните договорно правоотношение, но в хода на делото, позовавайки се на нововъзникнал факт - влязлата в сила присъда на наказателния съд, са поддържали, че правоотношението между страните е такова по договор за влог, по който ищецът като влогоприемател няма право на възнаграждение, тъй като не е изпълнил основното си договорно задължение да пази и върне вложената вещ.

Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните, същата правилно е разкрита от първата инстанция и е непроменена пред въззивната инстанция:

За безспорни между страните са приети фактите, че ищецът „Анжел-ойл2005“ЕООД е собственик на паркинга към Автогара - гр.********, намиращ се на ул.*******№*, а ответното дружество „Мильо-2007“ЕООД е собственик на полуремарке с ДК № Х 0325 ЕМ.

Ищецът е представил Общи условия на договора с ползватели на услуги, предоставяни от дружеството „Анжел-ойл-2005“ЕООД в обект „Автогара“ в гр.Тополовград, които услуги се състоят във възможност за паркиране и престой на МПС от всички категории и класове, самоходна и несамоходна техника, ремаркета и полуремаркета и др., възможност за ползване на санитарни помещения за хигиена и почивка, възможност за ползване на инструменти и съоръжения за поправка на аварии с МПС и др.техника (Раздел II, т.1, т.2 и т.3 от ОУ). Потребители на услугите на ищцовото дружество, съобразно визираното в т.2 от Раздел I „Общи положения“ могат да бъдат както физически, така и юридически лица, като страните по договора могат да договорят и други условия, но в такъв случай сключват индивидуален договор в писмена форма, съобразно посоченото в т.4 от Раздел I „Общи положения“. Съгласно т.5 от Раздел I, договорът за услуга се счита за сключен с фактическото начало на ползване на услугата, предоставяна от „Анжел-ойл2005“ЕООД и ако не е договорено друго, се счита, че ползвателят приема безусловно ОУ, които съгласно т.3 са поставени на видни и достъпни места на сградата, а и се предоставят при поискване от потребителите от офиса на дружеството, находящ се в сградата на Автогарата. Съгласно т.3 от Раздел III, ползвателите на услугата паркиране или престой заплащат на база единица време, като обявят предварително - почасово или на ден желаят да бъдат таксувани, а ползвател необявил желаната форма, се таксува почасово. Съгласно Приложение №1, представляващо неразделна част от ОУ, таксата за паркиране и престой на МПС, ремаркета, полуремаркета, строителна и друга техника на открито, без осигурена охрана, е по 1 /един/ лев за всеки започнал час при таксуване на часове или 10 /десет/ лева на ден за всеки започнал ден при таксуване на ден (т.2 от Приложение №1). Допълнителните възможни услуги- охрана, видеонаблюдение и др. се договарят отделно, според т.7 от Приложение№1.

Разпитаният на 11.01.2024г. пред първата инстанция свидетел Г. К. е установил с показанията си, че той като шофьор е ползвал през 2015г., 2017г. и 2018г. срещу заплащане паркинга на ищцовото дружество, който се намира на Автогарата в гр.Тополовград.

Свидетелят е посочил, че в чакалнята на Автогарата има надпис, указващ, че паркингът е платен и на видно място е поставена тарифа за заплащане на час в размер на 1 лев, а на ден, т.е. за 24 часа – 10 лева. За процесното ремарке свидетелят е дал показания, че го е виждал на паркинга на ищцовото дружество, дори е паркирал камиона си до него, като ремаркето е престояло около 2-3 години на ищцовия паркинг.

От приложеното по делото НОХД № 1119/2022г. по описа на Ямболски районен съд е установено, че с постановената по това дело и влязла в сила на 08.11.2023г. Присъда №48/16.03.2023г. на ЯРС, изменена с Решение №105/08.11.2023г. по ВНОХД №278/2023г. по описа на ЯОС, управителят на ищцовото дружество Е. А. К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.206, ал.1 от НК (обсебване) за това, че на 10.04.2021г. в гр.Тополовград противозаконно е присвоил чужда движима вещ – процесното полуремарке марка „Шмитц 24 А 1362“ с peг. № Х0325ЕМ, рама № WSMS6980000492513, на стойност 6 896,00 лева, собственост на „Мильо 2007“ ЕООД, която владее или пази. С присъдата на подсъдимия К. е наложено наказание и същият е осъден да заплати на гражданския ищец – 3 дружеството „Мильо 2007“ЕООД сумата 6 896 лв., ведно със законната лихва от 10.04.2021г. до окончателното изплащане, която сума представлява обезщетение за имуществени вреди от престъплението. От мотивите на наказателния съд и приетата фактическа обстановка е изяснено, че по устна уговорка процесното ремарке е оставено на паркинга на настоящия ищец към м.01.2019г., а подсъдимият К., в чието владение и надзор е било оставено ремаркето, се е разпоредил с него на 10.04.2021г.

При тази фактическа обстановка, с постановеното по спора решение ЕРС е квалифицирал предявените искове – главния по реда на чл.228, ал.1 ЗЗД и акцесорния по чл.86, ал.1 ЗЗД, и е отхвърлил същите като неоснователни. Крайният извод за неоснователност на исковете районният съд е обосновал със съображенията, че ищецът не е доказал възникването и съществуването на твърдяното наемно правоотношение през процесния период от време, за да възникне солидарната отговорност на ответниците за заплащане на дължимите такси за паркиране. Изложил е и съображенията във връзка с твърдението на ответниците, че правоотношението между страните е такова по договор за влог, като съдът е приел, че това съждение е заявено за първи път по време на устните състезания и не кореспондира с оспорванията в отговора на исковата молба, но по същество е изложил мотиви, според които се касае именно за наемно правоотношение между страните.