Решение № 81 от 12.06.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. П., 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело № 20255200900081 по описа за 2025 година

Настоящето производство е образувано по искова молба на С. С. Ч., ЕГН **********, чрез адв. Х. И. (*), против 1) „ЛИЗИНГОВОБРОКЕРСКА КЪЩА-ИЗИРА“ ЕООД, ЕИК 112643667, със седалище и адрес на управление гр. П.,. ул. „Е.“ №*; и 2) Г. К. Ш., ЕГН ****, с адрес гр.

П.,. ул. „Е.“ №*

В обстоятелствената част на ИМ се твърди, че по силата на Договор за лизинг № **** г., сключен между „Кредит Асист“ ООД и ответното „ЛИЗИНГОВО-БРОКЕРСКА КЪЩА-ИЗИРА“ ЕООД, лизингодателя се е задължил, да придобие посочена от лизингополучателя вещ – л.а.

„.Ландровер“, модел Рейндж Ровер, за сумата от 126 000 лв. и да предостави същия за временно възмездно ползване до изтичане на срока на договора за лизинг. Дружеството-лизингодател изпълнило задължението си, като на 04.07.2019 г. сключило договор за покупко-продажба и закупило л.а.

„Ландровер“, модел Рейндж Ровер, с регистрационен номер ***, с номер на рама *****, за сумата от 126 000 лв. Посочено е, че лизинговата вещ била избрана и посочена от лизингополучателя, като всички рискове от частично или пълно погиване или повреждането й, включително и поради форсмажорни обстоятелства, били изцяло в негова тежест, от момента в който той я е получил, до момента, в който същият я предава обратно на Лизингодателя. Уточнено е и че сумата на финансиране била усвоена със 1 заплащането на пълната цена за придобиване на лизинговата вещ от лизингодателя на доставчика, което станало на 04.07.2019 г., в деня на подписване на договора за закупуване на лизинговата вещ.

Твърди се, че на 06.09.2020 г. около 00:00-01:00 ч. в района на гр. Ч., л.а Ландровер Рейнч Ровер с peг. № ******, управляван от И. К. В. самокатастрофира и реализира ПТП, в следствие на което автомобилът станал технически неизправен и неизползваем.

Сочи се, че с Договор за прехвърляне на вземане от 15.12.2020 г. лизингодателят „Кредит Асист“ ООД прехвърлил на ищеца С. С. Ч. своето вземане по Договор за финансов лизинг ****г., както и всички права, произтичащи от същия договор срещу лизингополучателя.

Твърди се още в ИМ, че по силата на ДОГОВОР ЗА ЗАЕМ от 15.08.2018 г., ищецът С. С. Ч. предоставил на ответното „ЛИЗИНГОВО-БРОКЕРСКА КЪЩА-ИЗИРА“ ЕООД в заем сумата от 100 000 лв.

Сочи се на следващо място, че на 15.04.2021 г. между „ЛИЗИНГОВОБРОКЕРСКА КЪЩА-ИЗИРА“ ЕООД и С. С. Ч. било сключено СПОРАЗУМЕНИЕ, по силата на което били уговорени условията за погасяване на задълженията по Договора за финансов лизинг **** г. и по Договора за заем от 15.08.2018 г., като вземанията били обединени в едно задължение, което съгласно чл.3 от Споразумението било разсрочено за срок от 48 месеца при месечна вноска от 2 398,51 лв. Уточнено е, че съгласно споразумението задължението по Договора за финансов лизинг **** г. към 15.04.2021г. било фиксирано в размер на 105 095,01 лв. - непогасена главница, а задълженията по договора за заем към 15.04.2021 г. – в размер на 64 250 лв., т.е. общо 169 345,01 лв.

Посочено е, че според чл.1 от сключеното Споразумение от 15.04.2021 г. и на основание чл.101 ЗЗД втория ответник Г. К. Ш. встъпила като солидарен длъжник за изпълнение на задълженията на „ЛИЗИНГОВО-БРОКЕРСКА КЪЩА-ИЗИРА“ ЕООД към ищеца С. Ч., за посочените по-горе размери на дълга, като се задължава да отговаря солидарно с дружеството за всичките му задължения до окончателно погасяване на вземанията.

Твърди се, че от страна на двамата ответници – „ЛИЗИНГОВОБРОКЕРСКА КЪЩА-ИЗИРА“ ЕООД и Г. К. Ш. не било извършено плащане на месечна вноска, поради което на основание чл.5, ал.1 от така сключеното 2 споразумение за ищецът С. Ч. възникнало право за обявяване предсрочната изискуемост на вземането, която била обявена с Покана - уведомление, изпратена до дружеството и съдлъжника чрез ЧСИ Г. Т. на 07.02.2025 г.

Поканите били получени лично от Г. К. Ш.- управител на дружеството и съдлъжник по споразумението.

Сочи се, че съгласно чл.5, ал.2 от споразумението всички разходи за събиране на вземанията, в т.ч. и разноските за изпращане на уведомления за предсрочна изискуемост в размер на 120 лв. платени на ЧСИ Г. Т., били за сметка на длъжниците.

Натрупаните мораторни лихви по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от 04.04.2022 г. до 07.02.2025 г. (датата на предсрочна изискуемост на цялото остатъчно задължение) върху договорените месечни вноски, дължими в периода от м. 04.2021 г. до 30.03.2022 г. са в общ размер на 29 017,56 лева, от които предмет на делото представлява частична претенция от 10 183,08 лв.

Предвид изложеното за ищеца бил налице интерес от предявяване на описаните частични искове.

Иска се от съда постановяване на решение, с което да осъди ответниците, при условията на солидарност, да заплатят на ищеца, следните суми: 28 782,12 лева - частично от общо дължимата главница в размер на 169 345,01 лева, ведно със законна лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; както и 10 183,08 лева мораторна лихва за забава върху договорени месечни вноски от 04.2021 г. до 03.2022 г., начислена за периода от 04.04.2022 г. до 04.04.2025 г. която е част от общо дължимата се мораторна лихва в размер на 29 017,56 лева.; както и 120,00 лева - обезщетение за уведомяване за периода от 07.02.2025 г. до 04.04.2025 г.

С протоколно определение от 16.03.2026 г. съдът е допуснал увеличение на исковете претенции, както следва:

По иска предявен от ищеца С. С. Ч. с ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. С., ул.“Т.“ № *, ет. * срещу Лизингово-брокерска къща Изира ЕОО с ЕИК 112643667 с адрес: гр. П., ул.“Е.“ №* и Г. К. Ш. с ЕГН ********** с адрес гр. П. ул.“Е.“ №*, за главницата от 28 782,12 лева /14 716,06 евро/ на 74 354,81 лв. /38 017,01 евро/, частично предявена, от общо дължима главница в 3 размер на 169 345,01 лв. /86 584,73 евро/, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане, и мораторна лихва в размер на 24 752,19 лв./12 655.59 евро/ начислена върху непогасените месечни вноски за главницата за периода от 01.04.2022 г. до 30.11.2024 г. и дължима за периода от 09.02.2023 г. до 09.02.2026 г.

Останалите искови претенции не са увеличени.

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците „ЛИЗИНГОВО-БРОКЕРСКА КЪЩА- ИЗИРА“ ЕООД, ЕИК 112643667, и Г. К. Ш., подаден чрез процесуалния им пълномощник адв.Л. М..

Ответниците оспорват предявените искове по основание и размер поради следното:

За ищеца не била налице активна процесуалната легитимация, тъй като Договор за прехвърляне на вземане от 15.12.2020г. бил нищожен като симулативен поради липса на основание и съгласие - абсолютна симулация.

Индиция за това е обстоятелството, че едноличен собственик на капитала на цедента е „Честърфийлд финанс“ ЕООД, чийто пък едноличен собственик на капитала е ищецът С. С. Ч..

Оспорват да са своевременно и надлежно уведомени за извършената цесия. Самата цесия е извършена на 15.12.2020г. В пълномощното, с което цедентът упълномощава цесионера да изготвя, подписва и изпраща уведомления по чл.99 ЗЗД липсвало дата. Ето защо се оспорва датата, съдържанието и подписите на всяка страница в Договор за прехвърляне на вземане от 15.12.2020г. и Приложение № 1 към Договор за прехвърляне на вземане от 15.12.2020г. Отделно от това се твърди, че липсвали доказателства цесионерът С. Ч. да е упълномощавал адв.Х. И. да изготвя, подписва и изпраща уведомления по чл.99 ЗЗД, т.к. липсва представено пълномощно.

Възразява се и че цедентът, респ. цесионерът прави опит да черпи права от собственото си неправомерно поведение, а имено неподдържане за срока на лизинговия договор застраховка „Автокаско“ за процесния автомобил, каквито били задълженията му съгласно чл.6, ал.5 от Договор за финансов лизинг № ****г.

Възразява се и че споразумението от 15.04.2021г. е нищожно поради липса на основание, тъй като процесният договор за лизинг послужил като 4 основание за подписване на споразумението от 15.04.2021 г., е недействителен. Същият е потребителски по смисъла на чл. 9 ЗПК, предвид препращащата норма на чл. 3, ал. 3 ЗПК, както и с оглед обстоятелството, че лизингополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП, доколкото няма данни при сключването на договора ответникът да е действал в рамките на своята професионална или търговска дейност.

Следователно за него се прилага защитата по ЗПК и ЗЗП. Така в случая се твърди, че договора за лизинг е с размер на шрифта по-малък от 12, което влече след себе си недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК.

Освен това не била спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, съгласно която следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В случая, в договора за финансов лизинг е посочен само процент на ГПР - 22,72 %, с което изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не било изпълнено.

Възразява се и че клаузата за възнаградителна лихва в договора за лизинг е недействителна поради противоречието с добрите нрави и е неравноправна клауза, доколкото ЗПК намира приложение в случая, тъй като съгласно погасителния план главницата е в размер на 1238,23 лв., а лихвата 1820 лв.

Възразява се, че споразумение от 15.04.2021г. е нищожно поради липса на съгласие. Нищожно е и поради липса на предмет - неопределяемост на задължението. Така, в чл. 1, ал. 1 от същото било посочено, че дългът е в размер на 164 250 лв., докато в чл.5, ал.1 размерът на целия остатъчен дълг бил 169 345,01 лв. Нищожно е поради това и спрямо съдлъжникът Г. К. Ш..

Нищожна поради противоречие с добрите нрави била и уговорката в процесното споразумение за настъпване на предсрочна изискуемост. Отделно от това се оспорва и въобще да е настъпила предсрочна изискуемост на задължението, тъй като всички погасителни вноски, разсрочени съгласно уговорката по чл.3 от споразумението били вече падежирали, без да са погасени чрез плащане.

Възразява се, че клаузата на т.5 на първа страница е нищожна поради липса на основание.

5

Възразява се да е настъпила погасителна давност по отношение на вноските от месец април 2021 г. до 07.04. 2022 г. и на мораторната лихва от 04.04.2022 г. до 07.04.2022 г.

В срока по чл. 372 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която се съдържа следното становище:

По направените оспорвания на предявеното вземане:

Неоснователно било възражението за абсолютна симулация на сключения Договор за прехвърляне на вземания от 15.12.2020г. още повече, че било бланкетно, необосновано и затова и не ставало ясно за каква симулация се твърди да е налице, нито в какво се изразява, освен че сделката е сключена между свързани лица по смисъла на търговския закон. Това обаче не превръща Договор за прехвърляне на вземания от 15.12.2020г. в симулативна сделка. В тази връзка се представя Платежно нареждане от 08.01.2021г. с номер № **** за сумата от 15 000/ петнадесет хиляди лева/, представляваща цената по Договор за прехвърляне на вземания от 15.12.2020г. и заплатена от ищеца.

Така бил настъпил транслативния ефект на договора, от който ищецът ще се ползва.

Твърди се, че е налице изрично пълномощно в полза на адвокат Х. И., приложено и към Покана, връчена чрез ЧСИ Г. Т., за извършване на уведомления по чл. 99 ЗЗД, а именно в чл. 5 от същото.

Оспорват се и възраженията за липса на сключен договор за застраховка АВТОКАСКО. Видно от чл. 6, ал. 1 от процесния договор за лизинг задължение на лизингополучателя било сключването и поддържането на валидна застраховка АВТОКАСКО за лизингования автомобил, а лизингодателя можел да заплаща дължимите премии по вече сключена застраховка, а в случая такава нямало. В този смисъл се твърди, че ответникът - търговец всъщност се опитва да черпи права от собственото си неправомерно поведение.