Определение № 20990 от 14.06.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 23506/2023
- Вид
- Определение № 20990
- Подписан
- 14.06.2023
- Състав
- КРИСТИЯН РОСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 108, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 115 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 118, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 119, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 54 · Закон за администрацията
- чл. 21, ал. 2, ал. 3, ал. 4 · Закон за пътищата
- чл. 21, ал. 2, ал. 3, ал. 4 · Закон за пътищата
- чл. 21, ал. 2, ал. 3, ал. 4 · Закон за пътищата
- чл. 21д · Закон за пътищата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 20990 гр. София, 14.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20231110123506 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 118, ал. 2 вр. чл. 119, ал. 3 вр. чл. 108, ал. 2 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ЗАД „А.Б“ АД, чрез адв. М., срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, с която е предявен осъдителен иск за сумата в размер на 5787,55 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди на л.а. марка „М“, модел „ГЛС“, с рег. № ****** от настъпило пътнотранспортно произшествие на 16.08.2021 г., около 14:45 ч. на автомагистрала „Тракия“, вследствие на разсипани предмети (дърва) по пътното платно, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.05.2023 г. до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, в който е релевирал възражение за местна неподсъдност на делото на основание чл. 108, ал. 2 ГПК.
Съдът, при извършена служебна проверка приема, че делото не е местно подсъдно на Софийски районен съд, като съображенията за това са следните:
Разпоредбата на чл. 105 ГПК установява общата местна подсъдност по граждански дела – по постоянен адрес на ответника физическо лице, респ. – седалището на ответника – юридическо лице. Всички останали разпоредби уреждащи местна подсъдност се явяват специални спрямо тази подсъдност и я дерогират. Такава специална разпоредба е и тази на чл. 108, ал. 2, изр. 1, пр. първо ГПК, съгласно която, когато ответникът – юридическо лице е държавно учреждение, искът срещу него се предявява пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът. За тази подсъдност, с оглед нормата на чл. 119, ал. 3 ГПК, освен по възражение на ответника, първоинстанционният съд следи и служебно, като той може да повдигне въпроса за това до приключване на първото по делото съдебно заседание. Така предвидената в чл. 108, ал. 2 ГПК подсъдност е специална както спрямо общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК, така и спрямо изборната подсъдност по деликтни искове, уредена в чл. 115 ГПК. Въпросът за правосубектността на поделенията на държавното учреждение, в чийто район е възникнало правоотношението е без значение, тъй като искът е насочен срещу ответника юридическо лице Агенция „Пътна инфраструктура“, като ирелевантно е и това, че ответникът е самото държавно учреждение, а не негов клон или поделение (в този смисъл Определение № 60462 от 21.12.2021 г. по ч.гр.д. № 4964/2021 г. по описа на ВКС, Г.К., III ГО, Определение № 6246 от 30.06.2022 г. по ч.гр.д. № 6194/2022 г. по описа на СГС и др.).
Съобразно разпоредбите на чл. 21, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и чл. 21д от Закона за пътищата, чл.
4 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция „Пътна инфраструктура“ и чл. 54 от Закона за администрацията, Агенция „Пътна инфраструктура“ е държавно учреждение с 27 специализирани териториални звена – областни пътни управления, които осигуряват изпълнението на определени функции на агенцията на територията на една административна област.
В настоящия случай транспортното произшествие, при което се твърди да са 1 настъпили процесните вреди, е реализирано на пътен участък на територията на автомагистрала „Тракия“ – на км.34+500 с посока на движение към гр. Пловдив, в района на община Ихтиман. Доколкото там е осъществено твърдяното противоправно деяние на ответника, там следва да се счита възникнало и регрестното право на застрахователя. Това е така, тъй като в този момент (на настъпването на застрахователното събитие) възниква законовото задължение на застрахователя да плати и правото му на регрес срещу делинквента, като последното се намира под отлагателно условие – ако плати, респ. става изискуемо в момента на плащането на третото лице (в този смисъл Решение № 70 от 23.06.2011 г. на ВКС по т.д. № 624/2010 г., I т.о.). Този пътен участък попада в местната компетентност на Районен съд – Ихтиман.
Ето защо производство следва да бъде прекратено, а делото да бъде изпратено на Районен съд – Ихтиман.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 23506/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 167 състав, и ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – гр. Ихтиман.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок, считано от връчването му на страните.
След влизане в сила на настоящото определение, делото да се изпрати на Районен съд – гр. Ихтиман.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2