Определение № 48911 от 30.11.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 48911 гр. София, 30.11.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20241110116350 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба на М. П. С. против ФИРМА с ЕИК: ********.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от същия.

Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад по делото.

Доказателствените искания на страните за събиране на писмени доказателства са допустими и относими за изясняване на спора, предмет на делото.

Ищецът е направил искане по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи цялата преписка по Договор за паричен заем № ******, което съдът намира за основателно.

Доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по въпросите, посочени в исковата молба съдът намира за ненеобходимо.

Ответникът не оспорва, че е получил процесната сума от ищеца, което се цели да се докаже с въпросите по т. 1 и т. 2, а въпросите по т. 3 и т. 4 са неотносими към правния спор, предмет на делото.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140 ГПК, следния проект за доклад на делото:

Предявени са обективно съединени искове от М. П. С. против ФИРМА с ЕИК:

******** с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване на нищожността на клаузата от Договор за потребителски кредит № ****** от 08.08.2023 г., предвиждаща такса за експресно разглеждане, както и иск с правно основание чл.

55, ал. 1 пр. 1 ЗЗД за връщане на платената по това задължение сума в размер на 5 лева, предявена като частичен иск от иск в пълен размер от 508 лева – недължимо 1 платена сума по договор за кредит, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба - 21.03.2024 г. до окончателното изплащане.

Ищецът М. П. С. твърди, че на 08.08.2023 г. между страните е сключен Договор за паричен заем № ******. В чл. 3 от Договора страните са уговорили основните параметри на правоотношението. Съгласно посочената клауза размерът на заема е 1000 лева с краен срок за погасяване 22.09.2023 г. За предоставения кредит заемополучателят дължал възнаградителна лихва в размер на 44 % годишно, като в чл.

3, т. 5 от Договора бил посочен годишен процент на разходите в размер на 54,38 %.

Съгласно чл. 3 от Договора заемът следвало да бъде върнат на 1 месечна вноска в размер на 1055 лева. Съгласно чл. 3.10 от Договора кредитополучателят дължал сумата в размер на 508 лева за такса за бързо разглеждане. Посочва, че с оглед качеството на ищцата на заемател по договор за потребителски кредит, то в отношенията на страните намират приложение разпоредбите на ЗЗП и ЗПК. Счита, че процесният договор е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, доколкото в същия не бил посочен правилно приложимият между страните ГПР, а действителният такъв бил над максимално допустимия, съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Твърди, че таксата за бързо разглеждане на кредита не била включена в ГПР, като по този начин се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че грешното посочване на размера на ГПР е равнозначно на липса на такъв. Сочи, че посочения в договора размер на ГПР, който не бил реалният такъв, представлявал заблуждаваща практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Счита, че уговорката за заплащане на такса за експресно разглеждане на кредита е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК като аргументира, че същата представлява начин на кредитора да си набави допълнителни средства и така нарушава принципа, забраняващ неоснователното обогатяване и накърнява добрите нрави. Счита, че процесната клауза е неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, доколкото с нея се целяло умишлено въвеждане на потребителя в заблуждение.

Ето защо предявява настоящите искове. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК постъпил писмен отговор от ответника ФИРМА с ЕИК:

********, с който оспорва предявените искове като неоснователни, за което излага подробни съображения. Навежда подробни аргументи, че оспорената клауза е валидна и отговаря на законовите изисквания на ЗПК ЗЗП, като не били налице сочените от ищеца пороци. В тази връзка сочи, че претендираната сума с клаузата за такса за експресно разглеждане не представлява задължително условие за отпускане на кредита, а е възможност за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на такъв, за предоставянето на която ищцата била изразила изрично желание. Посочва, че ищцата е имала възможност да се запознае предварително с конкретните финансови ангажименти към кредитодателя по процесния кредит, респективно е направила преценка дали да се обвърже с тях. В тази връзка сочи, че таксата за експресно обслужване е фиксирана и е в размер на 508 лева, като в този смисъл не било налице противоречието й с разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Противопоставя се на доказателственото искане на ищцата за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, като сочи, че не оспорва получаване на процесната сума от ищцата. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Съдът намира, че е сезиран с обективно съединени при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД и чл. 55, ал. 1 пр. 1 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищцата по исковете с правно основание чл. 26, ал.

1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД е да докаже сключването на процесния договор за кредит с 2 посоченото в исковата молба съдържание, включително че част от съдържанието на договора представлява клауза, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане.

В доказателствена тежест на ищцата по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника.

В доказателствена тежест на ответника е да установи наличието на валидно правоотношение по договор за заем, размера и изискуемостта на вземанията по него, в това число и наличието на валидна клауза, от която произтича процесното вземане, че същата е индивидуално уговорена, респ. че е налице основание за получаването на сумата.

Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: че между страните е сключен договор за паричен заем № ****** от 08.08.2023 г. със соченото от ищеца съдържание, както и че ответникът е получил от ищцата сумата в размер на 5 лева, представляваща плащане по клаузата за експресно разглеждане на заявката за кредит.

П Р И Е М А представените от ищеца и ответника писмени доказателства, приложени към исковата молба и отговора на исковата молба.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответникът в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба с препис за насрещната страна да представи заверен препис от преписката по Договор за паричен заем № ******, като при неизпълнение съдът по реда на чл. 161 ГПК може да приеме за доказани фактите и обстоятелствата, за чието доказване страната е създала пречки.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищцата за допускане на съдебно-счетоводна експертиза с въпроси, формулирани в исковата молба.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 22.01.2025 г. от 11:00 часа, за което да се призоват страните с преписи от настоящото определение, а ищецът – с препис и от отговора на исковата молба.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.

УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и/или извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3