Протокол № 10944 от 11.07.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 10944 гр. София, 07.07.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: М.С.Д. при участието на секретаря Е.Е.Д.

Сложи за разглеждане докладваното от М.С.Д. Гражданско дело № 20211110129504 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 16:00 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ: М. Л. К. – редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява, представлява се от адв. С. с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ: Н. В. П. – редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява, представлява се от адв. Н. с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ: СВ. Н. П. – редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява, представлява се от адв. Й. с пълномощно по делото.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Адв. С.: Водя допуснатите ми двама свидетели и моля същите да бъдат разпитани.

В залата бяха въведени всички свидетели.

СЪДЪТ пристъпи към изслушване на гласните доказателства:

1

СНЕМА самоличността на свидетелите:

М.Б.Н., с ЕГН: ********** – 49 г., българин, български гражданин, неосъждан, без дела и родство със страните.

Р.Р.Н., с ЕГН: ********** – 20 г., българин, български гражданин, неосъждан, без дела и родство със страните.

Свидетелите предупредени за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

Свидетелите обещаха да говорят истината.

Съдът върна личните карти на свидетелите. Свидетелят М.Н. беше изведен от съдебната зала. В залата остава свидетелят Р.Н..

Разпитан свидетелят Р.Н. отговори: Знам за какво съм тук. Познавам М. защото е наш съсед, много близък. Говорим си, тъй като той е художник. Аз живея в бл. 034А, а той живее в бл. 033 в /населено място/. Беше 14.05.2020 г.

Аз бях на терасата с майка ми. Тя простираше. Говорихме си двамата и забелязахме двама мъже да тичат от другия блок. От другия блок № 033 да тичат към нашия блок. В същото време виждаме как М. спира колата пред нас. Тези конкретни двама отидоха до него, отвориха лява и дясна врата и започнаха да го бият. Беше много силно, чуваха се ударите, колата се тресеше. Те бяха много по-едри от М.. Много го налагаха. Ние с мама започнахме да викаме за помощ и да спрат и да си ходят. Веднага след това побягнахме надолу, за да отидем при тях. Когато бяхме долу видяхме как те двамата тичаха и избягаха към хлебозавода. Като слязох долу с майка ми видях В.Д. – съсед от първия етаж от нашия вход, който седеше с М.. М. беше целия в кръв. Цялото му лице беше в кръв, в синини. Той видимо беше в шок.

Не можеше да ходи и говори, не знаеше къде се намира. Звъннахме на телефон „112“. Дойдоха полицаи. Полицаите видяха какво се беше случило и повикаха „бърза помощ“. След това от „бърза помощ“ започнаха да му чистят кръвта и го заведоха в УМБАЛ „Пирогов“. Аз не се качих с тях в линейката, защото не ми позволиха, но майка ми се качи с тях. Аз живея в бл. 034А на шестия етаж. Когато двамата извършители вече бяха пред нас и отвориха вратите, разпознах лицата на хората. Ние сме от един квартал, но не ги познавам лично. Н. е бащата, С. е сина. Те двамата и майката, работят в съседния блок в магазин. Когато слязохме долу М. беше в ужасно състояние, 2 целия в кръв и подутини навсякъде. Беше в шок. Веднага, на същия ден вечерта отидох в тях при него, купих му разни неща, защото той не можеше и седях почти цялата вечер при него, след което си тръгнах. Ходих доста често при него, по три-четири пъти седмично, за да му помагам с всичко. Той беше много зле. Не можеше да си отваря устата, челюстта. Трябваше да му купувам храни, които можеха да се ядат само със сламка. Купувах прясно мляко, неща които се ядат със сламка. Имаше много зачервени очи и навсякъде беше в отоци. Отоците не си спомням кога спаднаха. Хранеше със сламка около един месец. Рой ми е споделял, че се чувства зле.

Адв. С.: Можете ли да кажете как се чувстваше М.?

Адв. Й.: Възразявам срещу поставения въпрос.

Съдът счита, че на свидетелят следва да бъде дадена възможност да отговори на поставения въпрос.

Разпитан свидетелят Р.Н. отговори : Възстановителния процес след това беше много тежък за него. Беше го страх. Споделяше ми, че не може да спи и го е страх да се движат хора около него, камо ли да се качи да кара кола.

Болеше го главата много, челюстта също. Не можеше да я отваря. Доколкото знам М. се е обръщал към столичен психиатър. Не си спомням колко време и с каква честота. Към настоящия момент се виждам с М.. Няма остатъчни физически травми. Има страх като шофира. С М. сме съседи. Нямаме роднинска връзка. Доколкото знам М. не е оставал да преспи в нашето жилище.

Адв. Й.: Знаете ли за наличие на по-близки взаимоотношения отношения между М. и майка Ви?

Адв. С.: Противопоставям се на поставения въпрос.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

3

НЕ ДОПУСКА поставения въпрос.

Адв. Й.: С оглед отговора на свидетеля и предупреждението по чл. 290 от НК искам да изясня това, че между М. и майката на свидетеля има отношения и живот на семейни начала.

Адв. Й. и Адв. С. говорят едновременно

Съдът

ПРЕДУПРЕЖДАВА процесуалните представители на страните да спазват нормите за поведение в съдебна зала, да не прекъсват съдебния състав и насрещните страни, като в противен случай, ще им бъде наложена глоба и ще бъдат отстранени от съдебното заседание.

Разпитан свидетелят Р.Н. отговори : Като разговарях с М. веднага след инцидента, той не можеше да говори, беше в шок. Вечерта не можеше да говори, заради проблема с челюстта. Започнахме да говорим седмица след инцидента, когато започна да се възстановява. Челюстта не беше превързана.

Веднага щом извършителите се приближиха към входа и отвориха вратата на колата аз ги разпознах, тъй като терасата ми е точно над мястото, където колата на М. беше спряла. Те се затичаха към колата на М., отвориха двете врати и аз ги разпознах като двамата, които казах. На пристигналите полицаи не си спомням дали съм казал кои са лицата. Не съм разпитван в полицията.

Познавам лицата като физиономии, а имената ги знам тъй като съм от този квартал. Знам как се казват и, че работят в този магазин, но не се познаваме лично. Преди случая също знаех как се казват. С. е синът на Н. и работи в този магазин. Виждал съм ги там често. С. ме е обслужвал. Магазинът се намира в блок до нашия, съседен блок. Този магазин се намира като излезеш от нашия блок 034А посока хлебозавода. След като се подобри състоянието на М., той не ми даде обяснения на каква база е възникнал конфликтът.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме повече въпроси към свидетеля. Да се освободи свидетелят.

4

С оглед изчерпването на въпроси, свидетелят Р.Н. бе освободен от съдебната зала.

В залата се въведе свидетеля М.Н..

СЪДЪТ припомня на свидетеля наказателната отговорност.

Разпитан свидетелят М.Н. отговори: Въпросната случка беше на 14.05.2022 г. Поправям се 2020 г. Познавам М.. Той е наш близък съсед, който живее в съседния блок. Съседният блок е 033, нашия е 034. Блоковете са близо един до друг, намират се в /населено място/. Бяхме с моя син Румен на терасата, когато ни направи впечатление, че двама мъже тичат много силно, не обикновено тичане, а все едно някой ги гони, спринтираха, и на нас ни направи впечатление, че те тичат пред 033 блок, след което завиха и в същия момент М. мина с колата, паркира и спря. Те тичайки минаха пред колата, отвориха вратите от двете страни ляво и дясно, и започна много силен бой.

Чуваше се и се виждаше всичко. Колата се тресеше цялата. Ударите бяха жестоки. Аз започнах да пищя, да крещя, да викам за помощ. Синът ми до мен също крещеше: „Оставете го! Спрете!“ Ние мислехме, че ще го убият.

Боят беше наистина брутален. След това ние по най-бързия начин стигнахме до долу, от шестия етаж по стълбите. Беше много страшно. Долу видяхме В., който е наш съсед от първия етаж. Той беше чул виковете ни и се притече на помощ. М. беше почти изпаднал пред колата, седеше долу пред колата във видимо неадекватно състояние. Цялото му лице беше в кръв. Очите му бяха в кръв. От устата течеше кръв. От ударите беше неадекватен и не можеше да говори нищо. Седеше и трепереше. Гледката беше брутална, много страшна.

Синът ми се обади на телефон „112“. Доста бързо дойде полицейската кола.

Оттам извикаха линейка. Дойде линейката и аз тръгнах с М. в линейката към УМБАЛ „Пирогов“. Аз влязох с него в линейката. Синът ми не го пуснаха, защото той имаше „Ковид“ тогава. Отидохме в УМБАЛ „Пирогов“ и там веднага го сложиха на носилка. Беше неадекватен. Започнаха изследвания на главата, мина на ехограф и много други изследвания. Установи се, че има счупване на дясна скула и счупване на челюстта. Казаха, че трябва да се оперира по най-бързия начин. Искаха да го приемат още на другата сутрин.

Ние отказахме. Посъветваха ни веднага да отидем в съдебна медицина и да си 5 изкараме медицинско. Аз придружих М. до съдебна медицина и след това отидохме в районното. После му помогнах да се прибере до вкъщи. М. беше в много тежко състояние. След това, на другия ден ходихме за второ мнение, защото казаха, че операцията трябва се направи спешно. Отидохме във ВМА.

Там лицево-челюстен хирург го прегледа. Установи се счупване на челюстта и скула. Можеше да не се оперира, но трябваше М. да спазва строг режим, а именно да не говори, да приема само течни храни със сламка и да спазва режим, ако не иска операция. Във ВМА мислеха, че има счупване на черепа, защото очите на М. бяха целите в кръв и казаха, че това е симптом на счупен череп, но не се установи такова счупване. Помогнахме му със сина ми в тях вечерта. Синът ми пазарува течни неща, но М. отказваше да пие. Беше зле, неадекватен, притеснен. Страхуваше се и възстановяването продължи около два месеца. Той е художник. Това му попречи да работи и се отрази на целия му живот. До ден днешен се отразява. М. има страх и паника. Оглежда се и се ослушва дали някой няма да го нападне. Физически, към настоящия момент все още има болка в челюстта. Според мен и физически и психически не се е възстановил. Двамата мъже, които видяхме, когато се приближиха тичайки към нас видяхме, че това са С. и Н.. Те и съпругата имат магазин в съдения блок от може би двадесет години. Ние сме от един квартал. Познаваме се.

Видях ги и ги разпознах, тъй като ги познавам много добре. Те са баща и син.

Като слязох долу, те вече бяха избягали. След като ние крещяхме на терасата, те продължиха още известно време да го бият и избягаха посока хлебозавода, нагоре към спирката. С М. ходихме на психиатър при д-р Запрянова и тя му предписа успокоителни за страхова невроза, паник атаки. Мисля, че е пил клонарекс. Той е изписан от доктор със зелена рецепта. Аз бях с него и го заведох при д-р Запрянова. Той не знаеше защо е бит и като бяхме в УМБАЛ „Пирогов“ почти не говореше. Не можеше да говори и със стисната челюст питаше: „Защо ме биха?“ и „Кой ме би?“ Аз му казах, че познавам мъжете, защото имат магазин на спирката до нас в съседния блок. Познавам ги много добре. М. обясни, че няколко часа преди това е имало конфликт с жената от магазина, тъй като е отишъл да си плаща обява в „Изипей“ и жената тъй като маската не му е била на носа, а до устата е започнала да го обижда, да го нарича „алкохолик“ и да го блъска. Това е в магазина на С. и Н., който се намира много близо до нас. Разпитвана съм в полицията за случая. Там не мога да се сетя споменала ли съм имената на извършителите, но мисля че ги 6 споменах. И синът ми е разпитван. М. първата вечер имаше болки и го беше страх да остане сам. Синът ми остана с него до късно. Аз си тръгнах по-рано.

В началото ходехме при него всеки ден, защото беше в страшен шок.

Носехме му течни неща. Ходехме ние при него. Преди случката той не е идвал в нас и не е оставал да преспива. Като отидохме във ВМА за второ мнение там установиха и му направиха снимка на черепа, защото се съмняваха че е счупен, тъй като целите очи на М. бяха в кръв, а това е симптом. Установиха счупване на скулата на челюстта, но не и на черепа. Не знам дали ли са документи за това, мисля че не. Във ВМА отидохме при мой познат лицево-челюстен хирург. Прегледаха го както се прави един нормален преглед. Влязохме в регистратурата, качихме се и отидохме пред кабинет, както си се прави преглед. Докторът с казва Н. Д.. Кабинетът му е на осми или девети етаж в самата болница, ВМА.