Решение № 27 от 03.06.2022, Районен съд - Дряново

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Дряново, 03.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариета Спасова при участието на секретаря Гергана Генева като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело № 20214220100399 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното :

Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 3 от ГПК.

Ищецът *** основава исковата си претенция на обстоятелството, че с Договор за кредит за текушо потребление от 19.09.2017 г. предоставили на ответника В.В. П. сума в размер на 10 000 лева със срок за издължаване 96 месеца, считано датата на неговото усвояване. Ответникът се задължил да погасява кредита на равни месечни вноски на 10-то число от месеца. Към подписания договор за кредит било сключено допълнително споразумение от 15.06.2018г., с което страните се споразумели, че дължимата сума за главница възлиза на 9 430,00 лв., като бил договорен 3-месечен гратисен период за плащане на лихва с плащане на цялата главница без да се променя срока за изплащане на кредита. Уговорено било, че от датата на споразумението кредитът се олихвява с променлив лихвен процент от 8,695 % годишно, което представлява намаление в сравнение с първоначално договорената преференциална променлива лихва от 8,80 % годишно.

Твърдят също, че на 15.06.2018г. между втората ответница Л.К. П., като поръчител и банката, като кредитор бил сключен договор за поръчителство, с който поръчителя се задължил да обезпечава изпълнението на договора за кредит и допълнителното споразумение към него и се е задължила да отговаря солидарно с 1 кредитополучателя В.П. при неизпълнение.

В срока за издължаване на кредита била допусната забава при изпълнението на основното задължение на кредитополучателя да връща в определените с погасителния план срокове и размер на вноските. Съгласно извлечението от счетоводни книги до датата на изпращане на покана-уведомление за предсрочна изискуемост на кредита не били платени 3 броя месечни вноски от 19.05.2019 г. до 19.07.2019г. Неизпълнението продължило до датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изп. лист на 24.01.2020г.

Съгласно текста на чл. 18.2 от Общите условия към договора за кредит при допусната забава на главницата и/или лихвата над 90 дни целият непогасен остатък от главницата ставал предсрочно изискуем след изпращане на уведомление до клиента на последния посочен от него адрес за кореспонденция. Поради допуснато забавяне над 90 дни кредиторът е изпратил Уведомление изх. № 07-20-01549/ 13.08.2019 г. до кредитополучателя В.П. и Уведомление изх. № 07-20-01548/ 13.08.2019 г. до поръчителя Л.П.. Банката е обявиЛ.К.дита за предсрочно изискуем на 24.01.2020 г., при което подали на същата дата заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК срещу двамата ответници. По Ч. гр. дело № 29/2020г. по описа на Районен съд Дряново били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Със заповед № 5/ 27.01.2020 г. районният съд разпоредил длъжниците В.П. и Л.П. да заплатят солидарно на *** следните суми: 8 770,61 лв. главница по договор за кредит, заедно със законната лихва за непогасената главница за времето от 27.01.2020г. до окончателното й изплащане, 573,56 лв. договорна лихва за периода от 20.04.2019г. до 23.01.2020 г.; 28,85 лв. лихвена надбавка за забава върху просрочената главница за периода от 20.04.2019г. до 23.01.2020 г.; както и направените разноски в заповедното производство.

На основание издадения изпълнителен лист и за събиране на присъдените ни суми било образувано Изпълнително дело № 309/2020г. при ЧСИ З.В., рег.№ 734 ОС Габрово. В хода на действията по уведомяване на длъжниците същите не са открити и издадената заповед за изпълнение и поканата за доброволно изпълнение по чл. 428 ГПК са връчени по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. На основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3 от ГПК заповедният съд по ч. гр. дело № 29/2020г. им указал, че може да предявят настоящия установителен иск срещу ответниците В.П. и Л.П.. На основание чл. 415, ал. 2 ГПК и поради непогасяването на задълженията и към настоящия момент възниквал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск в законоустановения едномесечен срок.

Поради допусната забава в заплащането на сумите: 8 770,61 лв. - главница по договор за кредит, заедно със законната лихва за непогасената главница за времето от 27.01.2020г. до окончателното й изплащане , 573,56 лв. договорна лихва за периода от 2

20.04.2019г. до 23.01.2020 г. , 28,85 лв. лихвена надбавка за забава върху просрочената главница за периода от 20.04.2019г. до 23.01.2020 г.; моля т съда след като се убеди в основателността на иска, да приеме за установено, че ответниците В.В. П. и Л.К. П. дължат връщане на *** на горепосочените суми, които са присъдени със заповедта за изпълнение и изп. лист по ч. гр. дело № 29/2020г. по описа на Pайонен съд Дряново.

Молят да им бъдат присъдени разноските по настоящото дело, включително юрисконсултско възнаграждение, като съдът се произнесе и относно сторените в заповедното производство разноски - платена държавна такса за подаване на заявление 189,86 лв. и присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

С допълнителна молба от 02.02.2022г. ищецът твърди, че ответниците отговарят солидарно за връщане на кредит, отпуснат от банката. В покрепа на горното си твърдение били приложили договор за кредит и договор за поръчителство, подписани от страните, поради което молят съда да постанови решение, с което да установи, че ответниците дължат на *** исковите суми при условията на солидарност.

В дадения от съда срок е постъпил отговор от особения представител на ответниците адв. М.П. от АК – Габрово. В същия се твърди, че е налице разминаване между основанието на претендираното вземане, посочено в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК и основанието на същото вземане, посочено в исковата молба. Счита, че исковата молба е изцяло недопустима поради разминаването й със съдържанието на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Трайната съдебна практика приемала, че заявителят в заповедното производство трябва да посочи всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването и съществуването на вземането. Тази идентичност е необходима, защото е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за допустимостта на иска.

Освен изложеното налице били и неравностойни клаузи по договора за кредит, които следвало да се обсъждат във вр. с чл. 143, ал. 2 от ЗЗД - олихвяването с променлив лихвен процент, възможността кредиторът да превърне кредита в предсрочно изискуем, възможността банката да санкционира забава в плащанията, без да е посочено ограничение в общия възможен размер на санкцията, допълнителни едностранно наложени обезпечения по кредита. С оглед на изложеното моли съда да отхвърли изцяло или частично предявеният иск от ***.

По направеното възражение за недопустимост на производството съдът се е произнесъл с определение от 03.02.2022г., което не е обжалвано и е влязло в сила.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч. гр. дело № 29/ 2020г. по описа на съда се установява, че по заявление на ***, гр. София против ответниците В.П. и Л.К. е издадена Заповед за 3 изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 5/ 27.01.2020 г., като е разпоредено да заплатят солидарно сумата 8 770,61 лв. – главница по Договор за кредит от 19.09.2017г. и Анекс от 15.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 27.01.2020г. до окончателното й изплащане, сумата 573,56 лв. – дължима договорна лихва за период от 20.04.2019г. до 23.01.2020г., сумата 28,85 лв. – лихвена надбавка за забава върху просрочената главница от 20.04.2019г. до 23.01.2020г., както и сумата 189,86 лв. – разноски за платена държавна такса и сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

С определение от 26.08.2021г. съдът е констатирал, че заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 2, т.

2 от ГПК е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си.

В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил срещу ответниците настоящият иск за установяване на вземането му по заповедта за изпълнение.

Не е спорно по делото, че на 19.09.2017 г. между *** и ответника П., като кредитополучател, бил сключен Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който дружеството предоставило на ответника кредит в размер на 10 000 лв. за срок от 96 месеца. Договорено било, че месечната падежна дата е всяко десето число от месеца. Бил определен годишен лихвен процент 8,80 % и ГПР 10,79 %.

С допълнително споразумение от 15.06.2018г. страните по договора се споразумели, че по отношение на остатъка от дълга в размер на 9430 лв. дължимите редовни лихви се капитализират към главницата, срокът на кредита не се променя, падежната дата се определя на 19-то число и се договаря 3 месечен гратисен период за плащане на лихва с плащане на цялата главница. Кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на споразумението е 8,695% годишно, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0,163%, който при отрицателна стойност се приема за стойност нула и фиксирана надбавка от 8,532 п. п. Годишният процент на разходите се определя на 9,05 %.

На същата дата 15.06.2018г. бил сключен договор за поръчителство между *** и ответницата П., по силата на който се обезпечавало изпълнението на задълженията на ответника П. по договор за кредит за текущо потребление от 19.09.2017г., допълнително споразумение към него от 15.06.2018г. и общите условия към него.

Поръчителят отговаря солидарно с кредитополучателя и помежду си и се задължава спрямо кредитора при неизпълнение от кредитополучателя на задълженията му по договора за кредит, да ги изпълнят в съответствие с договорените условия, включително и когато са настъпили промени, основани на тези условия.

От заключението на изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че ответникът П. е усвоил еднократно сумата от 10 000 лв.на 19.09.2017г., когато сумата е била преведена по банковата сметка, посочена в договора. За периода 4

10.10.2017г. до 19.06.2019г. ответникът е направил общо 28 плащания на обща стойност 2551,44 лв. С постъпилите плащания са погасени 1309,53 лв. – главница, 1239,88 лв. – договорна лихва и 2,03 лв. – санкционна лихва. След 19.06.2019г. не са правени погасителни вноски. Дължимата непогасена главница към 27.01.2020г. възлиза на 8690,47 лв., размерът на непогасената договорна лихва за периода от 20.04.2019г. до 23.01.2020г. е 539,57 лв. Лихвената надбавка за забава върху просрочената главница за периода от 20.04.2019г. до 23.01.2020г. е в размер на 28,18 лв. При направения анализ на погасителните планове се установило, че няма увеличаване на лихвения процент към датата на изискуемостта. Промените, които са правени, са единствено в намаление, съгласно т. 8 от договора за кредит и т. III от общите условия.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че на 19.09.2017г. между ищцовото дружество и ответника П. бил сключен Договор за кредит за карта текущо потребление, по силата на който ответникът получил кредит в размер на 10000 лв. Доколкото по делото се установи безспорно подписването на цитирания договор за кредит от ответника и получаването на сумата от 10000 лв. по банкова сметка, съобразно заключението на вещото лице, за него възниква задължение да я върне. Въз основа на Договор за поръчителство с ищеца от 115.06.2018г. ответницата П. е поръчител по договор за кредит за текущо потребление от 19.09.2017 г. с кредитор – ищецът и длъжник – ответника П..