Решение № 471 от 06.04.2026, Районен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 471 гр. Велико Търново, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯВОР ДАНАИЛОВ при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело № 20254110103832 по описа за 2025 година

Иск с правно основание чл.76 от ЗС

Ищцата Р. С. Н. твърди в исковата си молба, че от малко дете живеела в къща на ул.

*** № **, която родителите й са построили, и която представлява по документи: 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор *** целия с площ от 513 кв.м., № по предходен план 5074602, квартал 46, парцел II – 2718 с административен адрес гр. ***, ул.

„***” № **, заедно с целия първи жилищен етаж, представляващ апартамент № 1, самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Велико Търново, общ. Велико Търново, с административен адрес гр. ***, ул. „***” № **, етаж 1, който обект се намира на етаж 1, в сграда с идентификатор ***., брой надземни етажи – 2 с предназначение жилищна сграда – еднофамилна, разположена в поземлен имот ***, с предназначение на самостоятелния обект – жилище – апартамент на едно ниво по архитектурен проект с площ 77 кв.м. при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж няма, под обекта имот № ***, над обекта ***. На **.**.****г, Р. Н. получила от ЧСИ С. К. съобщение за насрочен въвод във владение на имота, в който живее, който въвод ще се осъществи на **.**.****г. Къщата в която се намира процесният имот е на три етажа и е строена от родителите на Р. Н., като в последствие къщата е поделена между нея и сестра й. В следствие на подялбата през ****г. на името на Р. Н. е издаден констативен нотариален акт за собственост на този етаж № 132, том 1, рег.№ 1645, дело № 316 от 05.05.1999г. на Нотариус Д.Р.. В последствие, поради финансови затруднения, на 09.04.2008 г. с договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 705, т. IV, рег.№ 7389, дело 431 (приложение 3 ) на Нотариус Д.Д., рег.№ 145,с район на действие Районен съд Велико Търново, Р. Н. е 1 прехвърлила недвижимия имот, подробно описан погоре на М.Й.Н. като обезпечение на паричен заем в размер на 22000.00/ двадесет и две хиляди /лева. Въпреки, че връща заема си, купувачът в последствие прехвърля имота на трети лица. Въпросните сделки са фиктивни и ищцата не е напускала имота си. Тя се явява принудена и завежда дело против последните приобретатели на имота, И.С.И. и Н.Д.Р. за нищожност на първоначалният договор за покупкопродажба от 2008г., тъй като срещу тях е заведено изп.дело. ВТОС отхвърля иска, но ВТАС го уважава като прогласява нищожността на оспорваната първа продажба, а ВКС не допуска до касационно обжалване. В мотивите на решението на ВТАС, където са обсъждани свидетелските показания /стр.7 и 8/, както и становището на съда/стр.10/, неколкократно било споменато, че Р. Н. винаги е владяла имота си, и никой от въпросните купувачи не е влизал в имота. Въпреки това, Банка ДСК си подновява ипотеката и ищцата се оказва в положение имотът й да е обезпечение на чуждо задължение. Р. Н. подава редица молби до ЧСИ К., изпълнителното дело да бъде прекратено по отношение на имота, но отговор няма. На 27.02.2017г., при оглед на недвижимият имот, Помощник при ЧСИ К.-Д.М. е съставила протокол за оглед на недвижим имот, в който ясно е записано, че Р.

Н. владее имота. Въпреки всички тези обстоятелства, ЧСИ К. продава имота с постановление за възлагане от 22.11.2019г. Купувачът, ответник в това производство се запознава с обстоятелствата около имота, след като го купува и подава молба до ЧСИ К. да му върне парите, на което тя отказва. Но в неговата молба изрично пишело, че Р. Н. владее и ползва имота, тоест ответника е наясно с това обстоятелство. Правело впечатление и факта, че до този момент не е иницииран въвод във владение повече от 5 години. Моли съдът да осъди ответника да преустанови действията, с които нарушава владението на ищцата върху 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор *** целия с площ от 513 кв.м., № по предходен план 5074602, квартал 46, парцел II – 2718 с административен адрес гр. ***, ул. „***” № **, заедно с целия първи жилищен етаж, представляващ апартамент № 1, самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Велико Търново, общ. Велико Търново, с административен адрес гр. ***, ул. „***” № **, етаж 1, който обект се намира на етаж 1, в сграда с идентификатор ***., брой надземни етажи – 2 с предназначение жилищна сграда – еднофамилна, разположена в поземлен имот ***, с предназначение на самостоятелния обект – жилище – апартамент на едно ниво по архитектурен проект с площ 77 кв.м. при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж няма, под обекта имот № ***, над обекта ***, изразяващи се в предприемане и поддържане на изпълнителни действия по въвеждане във владение, насрочени по изпълнително дело № 20108090401008 по описа на ЧСИ С. К.. Претендира разноски.

Ответникът „Елевьор Дю Шевр“ ЕООД гр.Севлиево, в отговора си оспорва иска.

Като излага подробни факти за водените от страните дела и техния резултат, и анализирайки извършените правни действия от всяка от тях, оспорва всички твърдения в исковата молба за нарушаване нa владение: първо, защото такъв факт нe е осъществен към датата на подаване на исковата молба, и второ - защото с оглед изложеното в отговора не съществува действие, кoeтo да може да изпълни състав на нарушение. Под "нарушение" по смисъла на чл. 75 oт ЗС следва да cе разбира всяко действие, с кoeтo cе отстранява напълно или oтчacти 2 фактическата власт на владелеца върху вещта или се създават пречки за спокойното упражняване нa тази фактическа власт, като например системно преминаване през имота, изграждане нa постройка в него, изграждане нa постройка в съседен имoт, нo на вътрешната регулационната линия между двата имота, заграждането нa част от имота пo нaчин, кoйтo затруднява достьпа до нero и др. Лишaвaнeтo на владелеца oт осъществяваната от нeгo фактическа власт върху имота представлява нарушение по смисьла нa чл. 75 oт ЗC и в случаите, в кoитo лишаването е извършено нa ocнoвaниe пpoтoкoл нa съдебен изпълнител зa въвoд във владение, кoгaтo тoзи въвoд е незаконосъобразен. B конкретния случай oбaчe, не е налице нeзaкoнocъoбpaзeн въвoд във владение, извършен oт ЧСИ. Оспорва и твърдението нa ищцата, че същата цял живoт е живяла в процесния имoт, кaктo и че гo владее и ползва.

Моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноските.

Съдът обсъди доводите на страните и представените доказателства и приема за установено от фактическа страна, въз основа на което достига до следните правни изводи:

За да бъде уважен този иск, в тежест на ищцата е да проведе пълно доказване, относно фактите обосноваващи нейната претенция. Съгласно разпределението на доказателствената тежест, задължение на съда е да обяви за ненастъпила тази правна последица, чиито юридически факт не е доказан. Представените от ищцовата страна доказателства, от които иска да извлече благоприятни за себе си правни последици не доказват твърдяното от нея владение, респ. държане върху недвижимия имот, което да е било отнето от ответника.

По своята правна същност искът по чл. 76 от ЗС е осъдителен, като се различава от иска по чл. 75 от ЗС по своя обхват - защита може да се търси за движими и недвижими вещи, а субект на правото на иск е не само владелеца, но и държателя на вещта, при това без оглед на продължителността на владението, респ. държането преди нарушението.

Действията, с които се накърнява фактическата власт следва да са неправомерни, иначе те няма да се квалифицират като нарушения. Не е налице нарушение, когато на законно основание ответникът получава фактическа власт върху вещта - напр. въведен е във владение като взискател по изпълнително дело срещу владелеца, въз основа на влязло в сила съдебно решение.

В настоящия случай, с постановление за възлагане на недвижим имот от 22.11.2019г. по изп.д.№ 1008/2010г. на ЧСИ С. К. е възложен в собственост на ответника следния недвижим имот: 1/3 от ПИ идентификатор *** от 513 кв.м., ведно с целия втори жилищен етаж, апартамент №2, подробно описан в постановлението. В случая ищецът, като трето лице може да брани правата си в изпълнителното производство по чл.435, ал.4 и ал.5 от ГПК. Липсват доказателства по делото за извършени такива действия от ищцата.

Твърденията на ищцата по делото за извършени незаконосъобразни действия от страна на ЧСИ по изпълнителното производство, са недоказани. В съдебно заседание управителят на ответното дружество изрично оспори като подвеждаща подадената от него молба от 27.5.2020г. по ЧСИ, с твърденията в нея за извършени незаконосъобразни действия от ЧСИ. Този извод се потвърждава и от насрочения от ЧСИ по-късно въвод във владение за **.**.****г. Липсват доказателства по делото ответникът изобщо да е извършвал някакви действия по изпълнителното дело, касаещи първия етаж от построената в ПИ сграда.

3

Предвид изложените мотиви съдът намира, че предявеният иск по чл.76 от ЗС е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК и предвид изхода на делото, ответника дължи на ищцата разноските по делото в размер на 1280 евро, съобразно приложения за това списък.

Възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника в размер на 1280 евро, е неоснователно. Разноските на адвоката на ответника за осъщественото по делото процесуално представителство са определени по правилата на чл.78, ал.1 от ГПК, като възнаграждението на адвоката е определено по реда на чл.36, ал.2 от ЗА в размер справедлив и обоснован - с оглед посочения в исковата молба правен интерес, цената на иска, сложилата се фактическа и правна сложност по делото с оглед процесуалното поведение на ищеца, извършената от адвоката работа след връчване на преписа от исковата молба, както и в проведеното открито съдебно заседание.

Водим от изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл.76 от ЗС, да бъде осъден „Елевьор Дю Шевр” ЕООД, ЕИК 203523812, седалище и адрес на управление в гр.

Севлиево, ***, да преустанови действията, с които нарушава владението на Р. С. Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес в град ***, ул. *** № ** върху 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор *** целия с площ от 513 кв.м., № по предходен план 5074602, квартал 46, парцел II – 2718 с административен адрес гр. ***, ул. „***” № **, заедно с целия първи жилищен етаж, представляващ апартамент № 1, самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Велико Търново, общ. Велико Търново, с административен адрес гр. ***, ул. „***” № **, етаж 1, който обект се намира на етаж 1, в сграда с идентификатор ***., брой надземни етажи – 2 с предназначение жилищна сграда – еднофамилна, разположена в поземлен имот ***, с предназначение на самостоятелния обект – жилище – апартамент на едно ниво по архитектурен проект с площ 77 кв.м. при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж няма, под обекта имот № ***, над обекта ***, изразяващи се в предприемане и поддържане на изпълнителни действия по въвеждане във владение, насрочени по изпълнително дело № 20108090401008 по описа на ЧСИ С. К., като неоснователен.

ОСЪЖДА Р. С. Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес в град ***, ул. *** № **, да заплати на „Елевьор Дю Шевр” ЕООД, ЕИК 203523812, седалище и адрес на управление в гр. Севлиево, ***, сумата 1280 евро /хиляда двеста и осемдесет евро/ разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 471 гр. Велико Търново, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯВОР ДАНАИЛОВ при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело № 20254110103832 по описа за 2025 година