Решение № 97 от 23.02.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Велико Търново, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Радка Цариградска

Еманоел Вардаров при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско дело № 20234100500920 по описа за 2023 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 657 от 20.10.2023г., постановено по гр. д. № 1800 по описа за 2023 година, Горнооряховският районен съд е наложил на А. И. Л., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ..., апартамент № 1, за извършения от него на 29.08.2023г. акт на домашно насилие спрямо П. И. Л., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ..., етаж 1, апартамент № 1, изразяващи се в отправяне на думите, че ако не плати вноска по бърз кредит, ще я убие и ще я излежи, мярка за защита по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, както следва: ЗАДЪЛЖАВА А. И. Л., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ... да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на П. И. Л., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ...; постановил е ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита; ПРЕДУПРЕДИЛ е А. И. Л., че за неизпълнение на заповедта за защита чл.296, ал.1 НК предвижда наказание до три години лишаване от свобода или глоба до 5000 лв.;

УКАЗАЛ е на А. И. Л., че в случай на неизпълнение на заповедта, полицейският орган, констатирал нарушението, ще го задържи и ще уведоми незабавно органите на прокуратурата; ВЪЗЛЖИЛ е контрола по изпълнението на заповедта за защита на началника на РУ на МВР – Горна Оряховица; НАЛОЖИЛ е на А. И. Л., ЕГН **********, с 1 постоянен и настоящ адрес: гр. ..., ГЛОБА в размер на 200,00лв. (двеста лева) за извършения от него на 29.08.2023г. акт на домашно насилие спрямо П. И. Л., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ..., изразяващи се в отправяне на думите, че ако не плати вноска по бърз кредит, ще я убие и ще я излежи; ОСЪДИЛ е А. И. Л., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ... да заплати по сметка на Районен съд – Горна Оряховица сумата 25.00лв. (двадесет и пет лева), представляваща държавна такса за образуване на делото и разглеждане на молбата за защита, както и 5,00лв. (пет лева) в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Съдебното решение е обжалвано в законоустановения срок от А. И. Л. изцяло. В жалбата се изтъкват съображения за незаконосъобразност на решението като се посочва, че районният съд не е преценил правилно фактическата и правна обстановка по делото.

Ответник жалба оспорва изцяло жалбата.

ВТОС, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната цялост, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира въззивната жалба за основателна.

В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество – атакуваното решение прецени за неправилно.

По гр. д. № 1800 по описа за 2023 година Горнооряховският районен съд за да постанови обжалваното решение, с което е задължил А. И. Л. да се въздържа от извършване на домашно насилие и му е наложил посочените мерки за домашно насилие, основно се е аргументирал с наличието на доказан по несъмнен и категоричен начин акт на извършено домашно насилие, спрямо П. И. Л., с която са законни съпрузи.

Според ГОРС между страните, които са съпрузи и живеят заедно в едно жилище е налице извършен от А. И. Л. на 29.08.2023г. акт на домашно насилие спрямо П. И. Л., изразяващ се в отправяне на думите, че ако не плати вноска по бърз кредит, ще я убие и ще я излежи.

Според ГОРС, ответникът не представил доказателства, с които да оспори изложената по – горе фактическа обстановка. Ето защо, ГОРС счел, че с приложената декларация по чл.9 от ЗЗДН, дадените в съдебно заседание обяснения, свидетелските показания на Рашев – приятел на страните и Лидански – полицейски инспектор, приел сигнала на молителката, които не се оспорени от ответника, ищцата е провела успешно доказване на фактическата обстановка установена по делото, свързана с упражненото спрямо нея психическо насилие.

2

Аргументацията на районния съд не е правилна. Не събрани писмени и гласни доказателства доказващи авторството на акта на извършено домашно насилие. Не е установен актът на домашно насилие – психическо и емоционално насилие над П. И. Л. от страна на нарушителя. За действията на А. И. Л. по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН действително не е налице домашно насилие, изразяващо се в психическо и емоционално насилие, и затова районният съд не е следвало да налага описаните мерки за защита, съгласно чл.5 от ЗЗДН.

Обжалваните наложени мерки, според въззивната съдебна инстанция следва да се отменят.

От събраните по делото гласни доказателства пред първата инстанция, въззивният съд счита, че не са налице доказателства, установяващи извършено в горния смисъл домашно насилие от страна на ответника по отношение на молителя. Твърденията на молителя в молбата му, повторени в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, въззивният съд не приема за напълно доказани.

Относно разпитаните пред ГОРС свидетели: Й.И.Р. и П.Л.Л. – единият е приятел на страните, другият полицейски инспектор, приел сигнала на молителката – показанията им следва да се преценяват много внимателно. Полицейският инспектор заявява: „на 29.08.2023г., госпожата се яви направо в управлението. Спомням си, че последният случай е бил във връзка с някаква вноска по някакъв кредит. Тя се оплака от съпруга си и каза, че той й казал, ако не плати вноската да не се прибира или нещо подобно.“ В показанията си свидетеля не заявява да е чул репликата „ако не плати вноска по бърз кредит, ще я убие и ще я излежи“.

Относно обясненията на страните в съдебно заседание: пред съда – не се извличат достатъчно данни за осъществено насилие.

В случая - декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, която по принцип има предопределена в закона сила, при съпоставяне с другите данни и доказателства, тя я губи.

При наличните данни не може да бъде направен извод за осъществено от ответника домашно насилие спрямо молителя. Безспорно е единствено, че двамата са били в конфликтни отношения, поради невърнат кредит от молителката.

Изводите на въззивния съд са за влошени и недобри отношения между страните, поради играта на хазарт от П. И. Л. и не обслужените кредити, които обаче не следва да бъдат разрешени в това производство и в конкретното дело.

Предвид гореизложеното, постановеното от районния съд решение следва да се отмени.

Молбата за защита от домашно насилие следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото ДТ за воденото производство пред районния съд се дължи от молителя П. И. Л. и тя е в размер 25,00лв. ДТ за воденото въззивно производство се дължи от ответник жалба.

3

Водим от горното Окръжният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Решение № 657 от 20.10.2023г. постановено по гр. д. № 1800 по описа за 2023 година на Горнооряховския районен съд и издадената заповед за защита № 38/20.10.2023г. по същото дело, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ молбата на основание чл.4 от ЗЗДН подадена от П. И. Л., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ..., етаж 1, апартамент № 1, против А. И. Л., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ..., апартамент № 1 за защита от домашно насилие.

ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН П. И. Л., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ..., етаж 1, апартамент № 1 да заплати по сметка на Окръжен съд гр. В. Търново държавна такса в размер на 25,00лв. за воденото първоинстанционно производство по ЗЗДН и 12,50лв. за воденото въззивно производство, както и сумата от 5,00 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на държавното вземане.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4