Решение № 4110 от 03.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4110 гр. София, 03.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110158941 по описа за 2024 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба подадена А. Г. Г. срещу “Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД.

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че между ищеца и ответника “Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № 4914565 от 29.09.2023 г. Излагат се съображения, че съгласно сключен между страните по делото договор за паричен заем № 4914565 от 29.09.2023 г., съгласно които кредитодателят „Изи Асет мениджмънт“ АД е предоставил сума в заем на кредитополучателя в размер на 1400 лв., при договорена годишна възнаградителна лихва от 40%, при ГПР от 48,89%, срещу задължението на кредитополучателя А. Г. да върне на 14 вноски сума в общ размер от 1566,88 лв. Твърди се, че в чл. 4 от договора за заем е предвидено сключване на договор за поръчителствокато задължително условие за сключване на договора за заем, в изпълнение на което ищцата е сключила договор за предоставяне на поръчителство с „Файненшъл България“ ЕООД, по който следва да заплати 1065,12 лв. Излага подробни съображения, че договорът за заем № 4914565 от 29.09.2023 г. е нищожен поради противоречие на чл.11, ал.1, т.10 ЗПКр., тъй като липсва яснота как е формиран ГПР и какви компоненти са включени в него.

Поддържа, че разходите за предоставяне на поръчителство следва да се включат при изчисляване на ГПР, тъй като сключването на договор за поръчителство е въздигнато като задължително условие за сключване на договор за потребителски кредит и поради това се включва в „общите разходи 1 по кредита“ по смисъла на §1, т.1 ЗПК. Посочва, че посоченият процент на ГПР не отговаря на реалния размер на ГПР, тъй като при изчисляването му не са включени разходите по договори за предоставяне на поръчителство при изчисляване на ГПР, с което се заобикаля чл.19, ал.4 ЗПКр., а също така договорът е в противоречие с чл. 68д, ал.1 и 2, т.1 ЗЗПотр. Сочи, че в случай, че при изчисляване на ГПР се включат и разходите за предоставяне на поръчителство, реалният размер на ГПР би надвишил 5 пъти размера на законната лихва за забава, поради което договорът за заем противоречи на чл.19, ал.4 ЗПКр. В условията на евентуалност, в случай, че договорът за кредит не е нищожен, поддържа, че клаузата на чл. 4 от договор за паричен заем № 4914565 от 29.09.2023 г. е нищожна, поради противоречие на добрите нрави (тъй като заемополучателят се задължава да сключи договор за поръчителство с възнаграждение по него в размер на 90% от стойността на отпуснатия кредит) и като неравноправна клауза в потребителски договор, която не е индивидуално договорена (чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП).

Заедно с посоченото, поддържа, че договор за предоставяне на поръчителство № 4914565 е нищожен поради противоречие на добрите нрави, заобикаляне на закона и поради неравноправни клаузи в потребителски договор. Поддържа, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради противоречие на добрите нрави, тъй като е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и дължимата цена за нея, като кредитополучателят е длъжен да заплати сума в размер на 90% от стойността на предоставения заем, срещу което не получава насрещна престация.

Посочва, че с процесния договор за предоставяне на поръчителство се заобикалят разпоредбите на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство е следвало да се включи при изчисляване на ГПР, при което последният би надвишил максималния законоустановен размер. Посочва, че доколкото „Изи Асет Мениджмънт“ АД е свързано лице с гаранта „Файненшъл България“ ЕООД, а също така дружеството –кредитодател получава възнаграждението за предоставяне на поръчителство, посочените такси представляват скрита печалба за кредитора по договора за заем. Оспорва договора за предоставяне на поръчителство като недействителен на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 ЗЗП.

Въз основа на посоченото, предявява иск срещу “Изи Асет Мениджмънт“ АД, с който моли съдът да обяви за нищожен договор за паричен заем № 4914565 от 29.09.2023 г. поради противоречие и заобикаляне на закона. В условията на евентуалност предявява установителен иск по чл.

26, ал. 4 ЗЗД за обявяване на нищожна на клаузата на чл. 4 от договор за паричен заем № 4914565 от 29.09.2023 г. поради противоречие на добрите нрави и като неравноправна клауза в потребителски договор. Предявява иск срещу „Файненшъл България“ ЕООД съдът да обяви за нищожен договор за предоставяне на поръчителство № 4914565 като нищожен поради противоречие на добрите нрави, заобикаляне на закона и неравноправен потребителски договор.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е подал отговор на исковата молба, с който поддържа, че исковата молба е 2 нередовна, доколкото не е представено доказателство за заплащане на държавната такса и няма представено адвокатско пълномощно. Оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че Договор за паричен заем № 4914565 е действителен и е в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит. Посочва, че в процесния договор за кредит са посочени размерът на ГПР и на общата дължима сума и са посочени допусканията, послужили за изчисляване на ГПР.

Поддържа, че ГПР по кредита е посочен към датата на сключване на договора, а при промяна на условията по договора кредитодателят не е длъжен да посочва нов размер на ГПР. Поддържа, че посоченият размер на ГПР е верен и отговаря на действително приложения между страните. Оспорва, че сключването на договор за поръчителство с избран от кредитодателя гарант е задължително условие за сключване на договора за кредит, като посочва, че кредитополучателя е имал възможност да сключи и договор за банкова гаранция или да предостави двама поръчители като обезпечение за кредитора.

Оспорва, че при изчисляване на ГПР следва да се включи и възнаграждението за предоставяне на поръчителство, като поддържа, че посоченото възнаграждение е външна уговорка между различни от кредитора лица, поради което не следва да се включва в ГПР. Молят съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Файненшъл България“ ЕООД подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва предявените искове. Оспорва твърденията, че предоставянето на възнаграждението за предоставяне на обезпечение е без насрещна престация, като посочва, че ответникът е дружество, което по занятие предоставя гаранция. Оспорва, че договорът за гаранция противоречи на добрите нрави и е неравноправен потребителски договор. Поддържа, че неравноправни са само отделни клаузи в потребителски договор, но не и целият договор, защото по дефиниция неравноправни са клаузи, които не включват определяне на основния предмет на договора или съотношение между доставена стока или услуга и заплатената цена или възнаграждение по договора. Въз основа на посоченото, моли съдът да отхвърли предявените искове. В случай, че ищецът претендира безплатно адвокатско възнаграждение, поддържа, че не са налице предпоставките по чл. 38 ЗАдв.

Оспорва възнаграждението на процесуалния представител на ищеца като прекомерно. Претендира разноски за процесуално представителство в размер на 360 лв.

В срока по чл. 211 ГПК „Изи Асет Мениджмънт“ АД подава насрещен иск срещу А. Г. Г. за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 895,08 лв., представляваща дължимата незаплатена главница по процесния договор за заем, в случай, че бъде обявен за недействителен, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно заплащане на сумата. В условията на евентуалност, в случай, че съдът не обяви договора за кредит за нищожен моли ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца 3 сумата от 988,66 лв., представляваща неплатена главница по договор за заем, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно заплащане на сумата и сумата от 73,30 лв., представляваща неплатена дължима възнаградителна лихва по договор за паричен заем № 4914565. Обосновава насрещните искове с твърденията, че на 29.09.2023 г. между ищцата и ответника е сключен договор за паричен заем № 4914565, по силата на който кредитодателят е предал в собственост на кредитополучателя сумата от 1400 лв., срещу което заемополучателя се е задължила да върне предоставената в заем сума, заедно с 40% възнаградителна лихва на 14 равни двуседмични вноски (първата с падеж на 12.10.2023 г., а последната – 11.04.2024 г.), всяка от които в размер на 111,92 лв. поради това общата дължима от кредитополучателя сума е в размер на 1566,88 лв. сочи, че ответницата не е изпълнявала задълженията си своевременно, като са останали непогасени задължения по договора за заем в размер на 988,66 лв. и неплатена възнаградителна лихва в размер на 73,30 лв. Посочва, че в случай на уважаване на предявения първоначален иск за обявяване на нищожност на договора за заем, кредитополучателят дължи да върне на кредитодателя предоставената в заем парична сума. В случай, че първоначалния иск за обявяване на договора за кредит за недействителен бъде отхвърлен, посочва, че предявява иск за реално изпълнение на задълженията на кредитополучателя по процесния договор за заем за заплащане на главница и договорна възнаградителна лихва. Моли съдът да уважи предявените искове.

Претендира разноски за производството по насрещния иск.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. Г. Г. подава отговор на насрещната исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва предявеният насрещен иск като неоснователен. Моли в случай, че съдът уважи насрещния иск, да не присъжда разноски в тежест на ищеца по главния иск. Релевира възражение за прихващане със сумата от 504,92 лв., заплатена от ответника по договора за кредит със дължимата главница. Моли съдът да отхвърли предявения насрещен иск като неоснователен и поддържа предявените главни искове.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:

С първоначалната искова молба от А. Г. Г. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД са предявени установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 2 ЗЗД, вр. с чл. 22 и чл. 19, ал. 4 ЗПКр за установяване спрямо ответника „Изи Асет мениджмънт“ АД, че договор за паричен заем № 4914565/29.09.2023 г. е нищожен поради противоречие на закона или заобикаляне на закона, евентуално съединен с установителен иск по чл. 26, ал.

1, предл. 3, вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД – за установяване на нищожност на договорната клауза на чл. 4 от договор за паричен заем № 4914565/29.09.2023 г. А. Г. Г. предявява срещу „Файненшъл България“ ЕООД установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 ЗЗД и чл. 146 ЗЗПотр. за установяване спрямо ответника, че договор за предоставяне на поръчителство № 4914565 от 29.09.2023 г. е нищожен поради противоречие на добрите нрави, 4 заобикаляне на закона и като неравноправен потребителски договор.

„Изи Асет мениджмънт“ АД предявява насрещен иск срещу А. Г. Г. с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 895,08 лв., представляваща задължение за връщане на предоставена сума по договор за паричен заем № 4914565, евентуално съединен с осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите от 988,66 лв. – дължима главница по договор за паричен заем № 4914565 и 73,30 лв. – дължима договорна възнаградителна лихва по процесния договор за паричен заем.