Присъда № 204 от 08.12.2023, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 204/08.12.2023 г. по НОХД № 3428/2023 г. по описа на РС-Бургас

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от Районна прокуратура-Бургас по досъдебно производство №258/2022 г. по описа на ОД на МВР-Бургас, пр.пр. №8257/2022 г. по описа на БРП, срещу И. Б. Б. с ЕГН: ********** за това, че на 24.01.2022г. в гр. Бургас, в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР - Бургас, в писмена декларация към Заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС № *******., вх. № 1******** г., която по силата на закон - чл. 151, ал. 5 от Закона за движението по пътищата, се дава за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства пред орган на властта - началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВРБургас, потвърдил неистина, а именно, че установил обичайното си пребиваване в Република България на адрес: **** - престъпление по чл. 313, ал. 1 НК.

Производството пред настоящата инстанция протече в отсъствието на подсъдимия, като съдът отчете, че той беше редовно призован и че предмет на настоящото производство е престъпление, което не е тежко по смисъла на закона, предвид възможната санкция, уредена от законодателя.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства. Пледира за признаване на подсъдимия за виновен, освобождаването му от наказателна отговорност и налагане при превес на смекчаващите обстоятелства на административно наказание „Глоба” по реда на чл. 78а НК в размер на 1000 лева.

Защитникът на подсъдимия – адв.М., посочва, че обективните елементи на престъплението, което се твърди нейният подзащитен да е извършил, са установени и ги оспорва. В същото време намира, че не са налице доказателства за съставомерността на деянието на Б. от субективна страна, доколкото последният като български гражданин смятал, че изпълнява задълженията си при подаване на документите коректно. Освен това неговият майчин език не бил български и следвал указанията на друг адвокат, което довело до неговото объркване. С оглед на това моли подс.Б. да бъде признат за невинен и оправдан.

Алтернативно се присъединява към становището на държавното обвинение и моли последният да бъде признат за виновен и да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба” в минимален размер от 1000 лева предвид наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства. Като такива намира чистото му съдебно минало, съдействието му в хода на досъдебното производство и липсата на вреди от деянието му.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият И. Б. Б. е с ЕГН: ********** и е роден на ***г. в гр. С.. Той е ******.

Като свой постоянен адрес е посочил ****, но местоживеенето му към датата на деянието му и настоящия момент е във Федерална Република **, където през 2015 г. се преместил за постоянно заедно със семейството си да живее и работи като шофьор. В България се прибирал, за да види роднините си, за около месец в една календарна година.

Б. имал издадено българско свидетелство за управление на МПС, чийто срок за валидност изтичал през месец май 2021 г. Поради това на 07.05.2021 г. той подал документи до ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция” за подновяване на свидетелството му. Тогава 1 той попълнил декларация по чл.151, ал.5 и ал.7 ЗДвП, съгласно което заявил, че е установил обичайното си пребиваване по смисъла на параграф 6, т.46 от ДР на ЗДвП на следния адрес „К. **** *** ******, **”. Попълването и подписването на такава декларация се изисквала по силата на чл.151, ал.5 и ал.7 ЗДвП, а именно: „Свидетелство за управление на МПС се издава на лицата, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация...”, а съгласно ал.7 „едно и и също лице може да притежава само едно свидетелство за управление на МПС, издадено от държава-членка на ЕС”. Той подписал декларацията, в която било посочено, че му е известно, че за деклариране на неверни данни носи наказателна отговорност по чл.313 НК. След като я подал, подсъдимият се върнал във ФР **, където продължил да живее и работи.

С писмо с рег.№76900/11.05.2021 г. на началника на Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР-Бургас, адресирано до И. Б., му било отказано издаване на СУМПС, като изрично било посочено, че подсъдимият не отговаря на изискването на чл.151, ал.5 ЗДвП.

Подсъдимият имал право да подаде нова декларация след 6 месеца, ако по време на тях действително бил живял на територията на Република България.

На 23.01.2022 г. И. Б. влязъл на територията на страната през ГКПП Аерогара Варна.

На 24.01.2022 г. подсъдимият Б. отново се явил в ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, където подал Заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС № *******., вх.

№ 1******** г. Тогава той отново попълнил декларация по чл.151, ал.5 ЗДвП, в която заявил, че е установил обичайното си пребиваване в Република България по смисъла на параграф 6, т.46 от ДР на ЗДвП на следния адрес: *****. Той подписал декларацията, в която било посочено, че му е известно, че за деклариране на неверни данни носи наказателна отговорност по чл.313 НК. В края на декларацията в полето „Забележка” бил цитиран параграф 6, т.46 от ДР на ЗДвП – изпиши го.

Тъй като възникнало съмнение у служителя, приел декларацията, по отношние на обичайното пребиваване на Б., подадените от него документи били предадени на инспектор, който да провери обстоятелствата по тях.

Във връзка с осъществената в тази насока проверка, на 27.01.2022 г. И. Б. подал заявление до Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Бургас, в което посочил, че е получил писмо с рег.№76900/11.05.2021 г. Подсъдимият заявил, че погрешно бил посочил, че живее в **, като често пътувал до там, но живеел в България.

Впоследствие на подс.Б. било издадено СУМПС от компетентните власти във ФР **.

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от гласните доказателствени средства, и по-конкретно показания на свидетелите: Д. Д. К., Р. П. П., А.

О. Х., М. А. Х., М. С. Ш., И. К. М., дадени в съдебно заседание пред настоящия съдебен състав, както и прочетените по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 НПК на първата свидетелка; о т писмените доказателства и доказателствени средства: справка за съдимост (л. 11 от СП); копия на удостоверения за раждане (л.12-14 от СП), копие на удостоверение за сключен граждански брак (л.15 от СП), Заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС № *******., вх. № 1******** г. (л. 8 от ДП) и писмена декларация към това заявление (л. 43 гръб от ДП), справки за задгранични пътувания за подс.Б. (л. 18-20 от ДП), справка за нарушител водач (л.42 от ДП), декларация (л.43 от ДП), протокол за вземане на образци за сравнително изследване (л. 29 от ДП), както и от заключението на съдебнографическата експертиза (л. 64-65 от ДП).

Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на всички гореизброени свидетели, доколкото ги намира за логични, последователни и взаимнодопълващи се. Съдът не намира никакви причини да се съмнява в добросъвестността им, поради което и кредитира изложеното от тях. Въпросните показания намират своята опора и в приложените по делото и описани по-горе писмени доказателства, поради което и съдът ги използва при 2 изграждане на вътрешното си убеждение. Събраните писмени доказателства, в съвкупност с гласните такива, допринасят за категорично установяване на гореописаната фактическа обстановка. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.

Чрез своите показания свидетелите Д. К. и Р. П. – служители в Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР-Бургас към датата на процесното деяние, разясняват какви действия реално извършват служителите в Сектор „Пътна полиция”, за да бъде спазен законовия регламент при смяна на свидетелство за управление на МПС. Техните показания се доразвиват в конкретиката на казуса посредством приложения писмен доказателствен материал, от който явства, че действително подс.Б. на 07.05.2021 г. подал документи до ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция” за подновяване на свидетелството му, когато е и попълнил декларация по чл.151, ал.5 и ал.7 от ЗДвП, в която заявил, че е установил обичайното си пребиваване по смисъла на параграф 6, т.46 от ДР на ЗДвП на следния адрес „К. **** *** ******, **”. От справките за задгранични пътувания се установява, че Б. на 23.01.2022 г. е влязъл на територията на Република България през ГКПП Аерогара Варна. На 24.01.2022 г. подсъдимият Б. отново се явил в ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, където подал заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС № *******., вх.

№ 1******** г. и отново попълнил декларация по чл.151, ал.5 от ЗДвП, съгласно което заявил, че е установил обичайното си пребиваване в Република България по смисъла на параграф 6, т.46 от ДР на ЗДвП на следния адрес: гр.Сунгурларе, ул.”Васил Левски № 40”.

От показанията на свидетелите А. О. Х., М. А. Х., М. С. Ш., И. К. М. се извлича информация относно личностовите характеристики на подсъдимия Б.. Същият е млад човек, женен и с три деца. Около 7 години преди процесното деяние заедно със своето семейство е напуснал страната, като се установил да живее и работи във ФР **.

Съдът кредитира така изготвеното заключение от вещото лице по съдебно графическата експертиза като компетентно изготвено и обосновано, а и неоспорено от страните.

От правна страна:

Съдът намира, че подсъдимият И. Б. Б. от обективна и субективна страна е осъществил престъплението по чл.313, ал.1 НК.

Изпълнителното деяние е било извършено с активно действие, а именно чрез подаване на декларацията до Началника от Сектор „Пътна полиция” към Заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС № *******., вх. № 1******** г. На следващо място въпросната декларация се изисква от водачите по силата на изричен закон - чл. 151, ал. 5 от Закона за движението по пътищата. Декларацията се поддава пред орган на власт по смисъла на чл. 93, т. 2 НК - Началник на Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Бургас, като на последно място в нея подсъдимият обективно е потвърдил неистина – декларирал (заявил е), че е установил обичайното си пребиваване в Република България, докато подсъдимият заедно със семейството си живеел постоянно и непрекъснато във ФР ** от около 7 години.

Горепосочената декларация има удостоверителен характер и е годен предмет за невярно деклариране. По своята правна природа тя е истинска, тъй като е съставена от подсъдимото лице, посочено като неин автор.

От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото Б. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че притежавал СУМПС, чийто срок за валидност изтичал през месец май 2021 г., че за да поднови своето СУМПС следва да подаде заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС, към което да попълни и приложи декларация по чл.151, ал.5 ЗДвП, в която да посоч и 3 обичайното си пребиваване.

Същият е съзнавал, че подавайки декларацията, волеизявленията му ще станат достояние на орган на власт, като е предвиждал, че вследствие на лъжливото деклариране съответният орган на власт ще бъде заблуден относно действителното положение, но въпреки това от волева страна подсъдимият е искал именно това, за да може по този начин да се снабди с ново СУМПС, въпреки че е бил предупреден, че ако декларира неверни обстоятелства ще бъде наказан по НК, под който текст, съдържащ се в инкриминираната декларация, същият е положил подпис.

В тази връзка съдът не споделя възраженията на защитата за липса на субективен елемент. Следва да се посочи, че на 27.01.2022 г. И. Б. подал заявление до Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Бургас, в което посочил, че е получил писмо с рег.