Решение № 151 от 01.12.2021, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Сливница, 01.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мариана М. Маркова при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Гражданско дело № 20201890100441 по описа за 2020 година

Предявен е иск с правно основание чл. 240 ал. 1 от ЗЗД от КР. Ц. Н. срещу К. СТ. ХР., с който ищецът иска ответникът да бъде осъден да му върне дадената в заем сума в размер на 5500 лв. ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че през 2017 г. е предоставил на ответника в заем сумата от 5500 лв., за което била съставена разписка. Ответникът се задължил да върне предоставената в заем сума в срок до 30.06.2018 г., но до настоящия момент не го е направил. Това поражда правния интерес за предявяване на иска, с който ищецът претендира ответника да бъде осъден да му върне заетата сумата.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от получаване на исковата молба ответникът е подал писмен отговор, в който заявява, че предявеният иск е частично основателен за сумата от 700 лева и неоснователен до пълния предявен размер от 5 500 лева. Не оспорва обстоятелството, че подписът за „получил“ в представената към исковата молба разписка е положен от него.

Посочва, че в периода от 2012-2013 г. същият е бил в материално затруднение и ищецът неколкократно му е предоставял в заем парични суми. През 2013 г. ответникът заминал за чужбина и към онзи момент общия размер на 1 получените в заем от ищеца суми възлиза на 2 300 лева. Ответникът твърди, че през пролетта на 2017 г. се е върнал в България, но не е могъл да започне да изплаща сумата, но същият изтъква, че не е преставал да общува с ищеца и не е отричал наличието на задължения към него. Заявява, че през октомври 2017 г. ищецът го помолил да подпише документ за парите, които му е дал в заем и на 08.10.2017 г. му предоставил да подпише разписка за сумата от 5400 лв. вместо за 2300 лв. За размерът на сумата ищецът обяснил, че го е изчислил толкова завишен, тъй като в него са включени лихвите за периода от 2012 г. – 2013 г., както и лихвите от датата на съставяне на разписката до датата, посочена като падеж. Ответникът е отразил в писмения отговор, че е подписал разписката, тъй като му е станало неудобно и не искал ищецът да си помисли, че не желае да му върне процесната сума. Посочва, че през 2019 г. е върнал на ищеца сума от 800 лв. и през 2020 г. му е върнал сума от 800 лв., поради което счита, че искът е основателен единствено до размера на непогасеното задължение от 700 лв. Претендира адвокатско възнаграждение и част от направените разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е по делото, че страните се познават и ищецът многократно е предоставял на ответника различни суми. Не се спори, че на 08.10.2017 г. страните съставили разписка, в която е отразено, че ответникът е получил от ищеца сумата от 5500 (пет хиляди и петстотин) лева, която се задължил да му върне в срок до 30.06.2018 г. След ицвършена от съда констатация по реда на чл.183, ал.1 ГПК е установено, че представеният по делото заверен препис от разписката съответства на оригинала. В уговорения срок ответинкът не е върнал на ищеца предоставената му в заем сума.

Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена от обясненията на ищеца, дадени по реда на чл.176, ал.1 ГПК, както и от приетото по делото писмено доказателство – разписка от 08.10.2017 г.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Между страните е налице валидно облигационно отношение по договор за заем, по силата на което за ответника е възникнало задължението да върне предоставената му в заем сума - чл. 240 ал. 1 от ЗЗД. Договорът за заем е 2 реален договор, който се счита за сключен, когато въз основа на постигнато съгласие между страните, едната страна даде, а другата получи в заем парична сума, като в производството по иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД доказателствената тежест да установи, че е дал заемните средства е върху ищеца, претендиращ връщането им, а при оспорване на иска ответникът следва да докаже възраженията си – че средствата са дадени на друго основание, че задължението е погасено и др., съобразно въведените възражения срещу иска. Реалният елемент по договора за заем – получаването – се удостоверява от заемателя с поемането на задължение „да върне“, а не „да даде“ нещо и разписката, съставена от него, е за получаване на заетата сума, а не за даване. Разписката е частен свидетелстващ документ, който се ползва с доказателствена сила само когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти и тогава този документ има силата на извънсъдебно признание и важи срещу своя издател (чл.180 ГПК). В този смисъл разписката от 08.10.2017 г. удостоверява получаването на посочената в нея сума от ответника. Ако в нея не е посочено основанието на плащането, по иск за връщане на даденото без основание, в тежест на ответника е да докаже основанието, на което е получил или има право да задържи полученото.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ищецът е изпълнил договорното си задължение за предаване на сумата от 5 500 лева на ответника, а и самия ответник я е приел без възражения.

Обичайна е практиката при сключване на договор за заем между физически лица, предоставянето на заемната сума да се извършва в брой и съставяне на разписка, установяваща предоставянето на договорената сума. Разписката е подписана лично от ответника и последният не е оспорил авторството на изписания текст и положения от него подпис. В този смисъл съдът приема, че безспорно се установи наличие на реално предаване на заетата сума от ищеца на ответника. Въпреки предоставената на ответника възможност за ангажиране на доказателства във връзка с въведените в писмения отговор твърдения, включително и по реда на чл.176 ГПК, недоказано остана твърдението му за различен размер на получената сума като предадена му от ищеца в изпълнение на негово задължение да му я върне.

По предявения иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД доказването на 3 факта на изпълнение на така поетото по договора задължение е в тежест на ответника, който следва да установи, че е върнал заетата му сума в уговорения срок, а ако такъв не е уговорен – след като е бил поканен. В конкретния случай за връщането на процесната сума в размер на 5 500 лева не бяха ангажирани доказателства от страна на ответника.

Ето защо съдът приема от правна страна, че в случая са налице основанията за ангажиране на гражданската отговорност на ответника, поради което той следва да бъде осъден да върне на ищеца сумата от 5 500 лева, която му е предоставил в заем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 16.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

Предвид изхода от спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски в настоящото производство в размер на 220 лева – държавна такса.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА К. СТ. ХР., с ЕГН ********** от гр. Б. бул. „Е.” № 78, представляван от адв. И. от САК, по иска с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД, да заплати на КР. Ц. Н., с ЕГН **********, с адрес в гр. Б. С........ област, ул. „........“ № 26, сумата от 5 500 лева, която ищецът е предоставил на ответника в заем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 16.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК К. СТ. ХР., с ЕГН ********** от гр. Б. бул. „Е.” № 78, представляван от адв. И. от САК, да заплати на КР. Ц. Н., с ЕГН **********, с адрес в гр. Б. С........ област, ул.

„........“ № 26, сумата от 220 лева, представляващи направените от него разноски за държавна такса по производството.

Решението подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от получаването на съобщението от страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________ 4