Решение № 2180 от 03.12.2019, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.София,

03.12.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,

Търговско отделение, VІ-5 състав, в открито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИЯ РАЙКИНСКА

При секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 2004 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 57, ал. 1, т.

1, 2 и т. 3 от Закона за промишления дизайн (ЗПрД).

Ищецът Б.К.И. твърди в исковата си молба, че е притежател на следните регистрирани в Патентното ведомство на Република България (ПВРБ) промишлени дизайни:

- Промишлен дизайн за продукт „крематориумна урна" с регистров номер в ПВРБ 8656-0001, клас

06-04 с дата на заявяване 01.08.2017 г., дата на регистрация 07.03.2018 г. и срок на действие 01.08.2027 г.;

- Промишлен дизайн за продукт „крематориумна урна" с регистров номер в ПВРБ 8619-0001, клас

06-04 с дата на заявяване 01.08.2017 г., дата на регистрация 09.01.2018 г. и срок на действие 01.08.2027 г.;

- Промишлен дизайн за продукт „крематориумна урна" с регистров номер в ПВРБ 8657-0001, клас

06-04 с дата на заявяване 01.08.2017 г., дата на регистрация 07.03.2018 г. и срок на действие 01.08.2027 г.

Посочва, че ответникът „С.к.“ АД е собственик на единствения крематориум в Република България. От сайта на ответното дружество било видно, че същото предлага за продажба крематориумни урни с дизайн, напълно еднакъв с два от тези, на чийто дизайн бил притежател ищецът, без да му е предоставяно правото върху дизайна.

Поддържа, че урна, регистрирана от него в ПВРБ под № 8619-0001 се продавала от ответника под наименованието „урна керамична, черна с кръст/без кръст“ на цена от 37,20 лева, а урна, регистрирана от ищеца в ПВРБ под № 8656-0001 се продавала от ответното дружество под наименованието „Тайната вечеря“ на цена от 53,10 лева.

Правото върху дизайна на двете урни ищецът притежавал от 01.08.2017 г. (датата на заявяването), а от извлеченията от интернет страницата на ответника ставало ясно, че същият ги продава поне от 01.10.2018 г., тоест по време, в което дизайнът вече бил регистриран. С уточняваща молба вх. № 131372/12.10.2018 г., в изпълнение на указанията на съда, ищецът сочи, че периодът, в който ответникът използвал непозволено урни с промишлен дизайн на ищеца бил от 07.03.2018 г. и продължавал до сега.

Ищецът поддържа, че като притежател на правото върху дизайна на посочените крематориумни урни, има правомощията, включени в правото на дизайн съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПрД, включително да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност дизайна на посочените стоки. Сочи, че използването от страна на ответника на регистриран дизайн без неговото съгласие, се изразява в излагането на урни с този дизайн на пазара за продажба и тяхната продажба, като последното нарушава правото върху дизайна.

Поддържа, че към настоящия момент нарушението не било преустановено. От описаното в исковата молба нарушение за ищеца настъпили имуществени и неимуществени вреди.

Настъпилите имуществени вреди за ищеца били под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в приходите, които той не бил реализирал от продажбата на урни със запазения от него дизайн, като същевременно приходи от тези урни реализирал ответникът, като тези приходи били в резултат на извършеното от последния нарушение на Закона за промишления дизайн.

Предвид изложеното моли съда да установи извършването на нарушение от страна на „С.к.“ АД чрез използването под формата на предлагане и продажба на продукти с приложени промишлени дизайни на ищеца, а именно крематориумна урна с дизайн, регистриран в Патентно ведомство на Република България под № 8619-0001 и крематориумна урна с дизайн, регистриран в Патентно ведомство на Република България под № 8656-0001; да осъди ответника да преустанови нарушението и да осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 1000 лева, претендирана частично от вземане в общ размер на 5 000 лева, представляващо обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на нарушението на правата, произтичащи от регистрацията на дизайн под № 8619-0001, поради използването му без правно основание; да осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 1000 лева, претендирана частично от вземане в общ размер на 5 000 лева, представляващо обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на нарушението на правата, произтичащи от регистрацията на дизайн под № 8656-0001, поради използването му без правно основание (главни искове).

Евентуално желае съдът да определи дължимото се обезщетение по реда на чл. 57б, ал. 1, т. 1 ЗПрД.

Отново при условия на евентуалност иска съдът да присъди обезщетение в размер на равностойността на продуктите, предмет на нарушението по цени на дребно на правомерно използвани продукти, в които е включен или към които е приложен дизайн в обхвата на закрилата.

Ответникът „С.к.“

АД е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове и излага съображения за тяхната неоснователност.

Излага твърдения, че бил използвал идентични на процесните дизайни години преди датата на заявяване на тяхната регистрация. Това от своя страна обосновавало правото му на преждеползване, което включвало освен реално реализираната продукция и подготовката за производство.

В тази връзка ответникът не само възразява, но и претендира признаване за установено правото му на преждеползване като моли в тази част отговора на исковата молба да се счита за насрещен иск, като подробни фактически твърдения в тази връзка са изложени по-долу.

От друга страна, поради това, че идентични или сходни дизайни, са били използвани години преди тяхната регистрация от ищеца и са станали общодостъпни, „правата“ били регистрирани в противоречие с чл. 11 ЗПрД, защото не били нови и оригинални.

Поддържа, че към момента на завеждане на исковата молба не бил използвал процесните дизайни в нарушение на чужди права, а към настоящия момент не били налични урни с посочените дизайни. Излага подробни аргументи за липсата на осъществен деликт по смисъла на чл. 57 ЗПрД.

В тази връзка счита, че исковете са неоснователни, а правото му на преждеползване върху дизайн с № 8656-0001 и № 8619-0001 е равен на използването, осъществено от него в периода 01.08.2016 г. – 01.08.2017 г., а именно 1935 броя за дизайн № 8619-0001 и 172 броя за дизайн № 8656-0001.

Излага подробни аргументи относно липсата на новост и оригиналност на дизайните на ищеца, които станали общодостъпни преди заявената регистрация, поради което никое трето лице не се нуждаело от съгласието на притежателя на регистрацията. Посочва съдебна практика на Съда на европейския съюз, касаеща тълкуването на понятията новост и оригиналност.

Посочва, че не бил страна в производството по регистрация на дизайните, не обжалвал регистрацията, тъй като законът изобщо не допуска такава възможност. Счита, че единствената възможност за релевиране на възражение за незаконосъобразна регистрация на дизайн, (а и да узнае реално за регистрацията) е, когато срещу него бъде заведен иск, тоест в настоящото производство.

Поддържа, че цялостното общо впечатление от предлаганите от него урни, не се различава от регистрираните от ищеца дизайни. Сочи, че формообразуването на дизайна на „урна черна с кръст/без кръст“ било идентично с това на предходните и се състои от конусовидно тяло, което е със заоблени форми без дръжки. Към долната част на дизайна е налице стеснение, характерно за формата на урна, с допълнително разширение на формата, обособяващо разширение - основа за поставяне. Конусовидната форма била свързана в най-тясната част на урната с разширената основа, разположена в долния „остър“ край на конуса, който посредством заоблена извивка създавал плоско дъно, посредством него позволявал поставянето на урната в изправено положение с възможност да стои самостоятелно. Горната част на конусовидната форма била завършена с изразено заоблено разширение, който след извивка формирало визуално отсечена линия на стеснение завършваща с нисък цилиндър. Върху тази хоризонтална линия на стеснение в горната част бил разположен капак, който визуално попадал върху горната част на конуса, визуално съвпадайки с линията от вертикалната странична линия на конуса. Сочи, че кръстът не бил съществен елемент на дизайна, тъй като продуктът бил крематориумна урна и релевантният потребител би очаквал присъствието на този обичаен елемент.

По отношение на дизайн на урна под наименованието „Тайната вечеря“ сочи, че формообразуването на дизайна било идентично с това на по-ранните, използвани от него и се състояло от: цилиндрично тяло, което е със заоблени форми без дръжки. Към долната част на дизайна било налице утеснение, характерно за амфорната форма, но с допълнително приложен детайл в цилиндрична форма. Цилиндричната форма на основното тяло се свързвало чрез утеснение, формиращо визуален праг към долната граница на съда, който посредством заоблена извивка се свързвал с разширение, формиращо плоското дъно на съда, което позволявало поставянето на урната в изправено положение самостоятелно. Поддържа, че основната част на повърхността на цилиндричното тяло било декорирано с релефно изображение на Тайната вечеря, която била с религиозно съдържание и в контекста на предназначението на продукта не можело да се приеме като необичайно и уникално. Горната част на конусовидната форма била завършена с отличително изразен заоблен ръб, който след извивка формира визуално отсечена хоризонтална линия. Върху тази хоризонтална линия бил разположен капак, който визуално попадал върху горната страна на конуса, създавайки визуална граница от плоска хоризонтална линия.

Капакът бил оформен като полусфера, която е пресечена хоризонтално, във стъпка, формираща две радиусни закръгления на капака. Диаметърът на горната стъпка на заобления капак бил видимо по-малък от диаметъра на горната плоска част на конуса от тялото на съда, докато долната стъпка на заобления капак е видимо по-широк от конуса, формиращ тялото на съда. Свързването с основното тяло било в хоризонтална линия, създавал се видимо праг, който разграничава капачето от основното тяло на контейнера.

Ответникът счита, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 57а и 57б ЗПрД, касаещи установяване размера на претендираното обезщетение. Оспорва размера на исковете и моли съда да ги отхвърли като неоснователни.

В срока за отговор на исковата молба ответникът „С.к.“ АД е предявил насрещен иск за признаване правото му на преждеползване върху процесните два дизайна с № 8656-0001 и № 8619-0001. Ищецът „С.к.“ АД посочва, че бил преждеползвател на идентични дизайни от приблизително 10 години по-рано и като такъв има право да продължава да използва същите и занапред, в същия обем по смисъла на чл. 23 във вр. с чл. 59 ЗПрД.

Излага твърдения, че урни с идентичен или сходен дизайн били предлагани от ответното дружество много преди заявяването на регистрацията на процесните два дизайна от Б.И. (01.08.2017 г.). Дизайн на „Урна керамична, черна с кръст/без кръст“, регистрирана като Промишлен Дизайн № 8619-0001, както и дизайн на крематориумна урна „Тайната Вечеря“, регистрирана като промишлен Дизайн № 8656-0001, били използвани от 23.01.2012 г.

Към 2012 г. „С.к.“ АД произвеждало и продавало крематориуми урни с дизайни, които не създавали цялостно различно общо впечатление от регистрираните по-късно от ищеца такива под други имена.

Посочва, че добросъвестно използвал дизайна преди датата на неговата регистрация и заявка (01.08.2017 г.) и следователно имал право да го използва в същия обем и след това. Твърди, че реалното използване на дизайните било осъществявано със съдействието на ищеца в периода 2012 г. – 2017 г. Реалното използване и подготовката за това било осъществено самостоятелно след 15.06.2017 г., когато „С.к.“ АД сключва договор за консигнация с „П.А.**“ ЕООД.

Сочи, че „Е.“ ЕООД, с управител Б.К.И., доставял урни на „С.к.“ АД няколко години, включително и преди подписването на формални договори за доставка между страните от 23.01.2012 г. и 01.02.2013 г. Договорите за доставка имали за предмет и урни с процесните дизайни. След прекратяване на договора страните се споразумели, че „С.к.“ АД ще изкупи остатъчните количества урни на „Е.“ ЕООД, в доказателство на което сочи фактури № 161 и № 162, и двете от 16.06.2017 г.

Разпечатката съдържа 46 от 180 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bd0e8657-84f4-4326-bcd6-1e765844f530