Решение № 1710 от 18.05.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 13649/2022
- Вид
- Решение № 1710
- Подписан
- 18.05.2023
- В сила
- 18.12.2023
- Състав
- Весела Гълъбова
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 116 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.430, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 343 ал.1 б. "б" · Наказателен кодекс
- чл. 343а ал.1 б."а" · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1710 гр. Варна, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Весела Гълъбова при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело № 20223110113649 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Б. Р. Я., ЕГН ********** срещу З К „УНИКА“ АД, ЕИК 040451865, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 18, с която са предявени обективно съединени искове по чл.432 от КЗ за заплащане на сумата от 25000 лева, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания и сумата от 129,10 лева /след допуснато изменени в размера на предявения иск/, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, като вредите са в резултат на ПТП, настъпило на 09.03.2019г. в гр. Варна по вина на Т.С.П., водач на л.а. „******“ с рег. № ****, застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от 21.02.2020г. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 09.03.2019г. около 13.40 часа в гр. Варна, на кръстовището на ул. „Б.К.“ и ул. „Р.“ ищцата като пешеходка била ударена от лек автомобил „******“ с рег. № ****, управляван от Т.С.П.. Към датата на ПТП посоченият лек автомобил бил застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“. В резултат на ПТП ищцата претърпяла телесни увреждания, 1 изразяващи се в множествено счупване на подбедрицата, закрито в дясно, счупване на талуса, закрито в ляво. На 10.03.2019г. ищцата била оперирана по спешност в МБАЛ „Св. Анна-Варна“ под обща анестезия за наместване с вътрешна фиксация на тибия и фибула в дясно и на талуса в ляво. Била хоспитализирана за 8 дни, а след изписването й в продължителен период от време не можела да се придвижва самостоятелно, да се обслужва сама, да работи и да се грижи за инвалидизираната си дъщеря. Ищцата предявила при ответника искане за изплащане на застрахователно обезщетение на 21.02.2020г. за претърпени имуществени и неимуществени вреди в размер на 52254,76 лева. Застрахователят изплатил само обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25000 лева. С влязла в сила присъда водачът на лекия автомобил Т.С.П. била призната за виновна в това, че е причинила процесното ПТП на 09.03.2019г.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по размер. Не оспорва наличието на валидна застраховка „гражданска отговорност“ за процесния автомобил. Сочи, че по повод на инцидента е заведена щета № 18410530044, по която частично е уважена претенцията на ищцата, като на същата е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 25000 лева за неимуществени вреди, както и 2119,34 лева за имуществени вреди, за които е представила документи. Оспорва като завишена претенцията за неимуществени вреди, а по отношение на имуществените считам че са заплатени всички вреди. Оспорва се и иска за законна лихва от датата на завеждане на доброволната претенция – 21.02.2020г. Счита, че лихвата се дължи от изтичане на три месеца след предявяване на доброволната претенция.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответника оспорва исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:
С Присъда № 138/27.06.2022г. по н.о.х.д. № 2282/2021г. по описа на ВРС, влязла в законна сила на 13.07.2022г., Т.С.П. е призната за виновна в 2 това, че на 09.03.2019г. в гр. Варна при управление на МПС – лек автомобил „******“ с рег. № ****, нарушила правилата за движение по чл. 116 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците.“ и по непредпазливост причинила две средни телесни повреди на Б. Р. Я., изразяващи се в счупване на тибия и фабула /голям и малък пищял/ в дясно и счупване на тялото на талуса /скочната кост/ в ляво, обусловили поотделно и в съвкупност трайно затруднение в движението на двата крака за период по-голям от един месец, като след извършване на деянието е направила всичко зависещо от нея за оказване помощ на пострадалата, престъпление по чл. 343а ал.1 б.“а“ вр. чл. 343 ал.1 б.
„б“ от НК, поради което на осн.чл. 78а от НК е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева.
Не е спорно обстоятелството, че към датата на настъпилото ПТП управляваният от Т.С.П. лек автомобил „******“ с рег. № **** е бил застрахован в ответното дружество по риска „Гражданска отговорност”.
Видно от епикриза., издадена от МБАЛ „Св.Анна-Варна‘ АД Б. Р. Я. в постъпила в лечебното заведение на 09.03.2019г. и е изписана на 16.03.2019г.
Поставена й е диагноза „Множествени счупвания на подбедрицата, закрито в дясно“ и „счупване на тялуса, закрито в ляво“. Отразена е извършена операция на 10.03.2019г., при която е извършено открито наместване нс вътрешна фиксация – на тибия и фибула в дясно и на талуса в ляво.
Поставени са гипсови имобилизации. Дадени са препоръки за сваляне на конците на 14-я ден. Продължаване на антитромботичната профилактика за 30 дни, да не се натоварват крайниците за 6 седмици, след което да се направят контролни РГ, да се носят гипсовите имобилизации за 35 дни, както и да се проведе рехабилитация.
Представени са и два броя амбулаторни листи от преглед при ортопед от 18.04.2019г. и 23.01.2020г.
Приети по делото са множество фактури и касови бонове за извършени разходи за закупуване на медикаменти, медицински пособия и хигиенни материали.
Не е спорно по делото, че ищцата е подала искане до ответното дружество за изплащане на застрахователно обезщетение, като е изплатено 3 такова в размер на 25000 лева за имуществени вреди и 2119.34 лева за имуществени вреди.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели на страната на ищцата – М.С. И С.Г.. Съгласно показанията на свидетелите след катастрофата Б. е била в много тежко състояние, неподвижна на легло. Св. С. се отзовала на обява и започнала да се грижи за ищцата. Св. Г. от своя страна разбрала за състоянието на Б. около месец след катастрофата и започнала да я посещава, като първоначално я описва като „обездвижен труп“. И двете свидетелки сочат, че ищцата е изпитвала неописуеми болки, не можела да стане от леглото, около 6-8 месеца ползвала памперси, като при всяка смяна стенела от болка. Не можела да пие всякакви обезболяващи понеже вдигала високо кръвно. Имало дни, в които не искала да се храни от болка. Постепенно от обездвижването мускулите й започнали да атрофират и качила килограми. У дома на ищцата идвала и медицинска сестра, тъй като имало гноясали места там, където били операциите, а и по други части на тялото. Идвало и друго медицинско лице, което й правело масажи. Психически ищцата също не се чувствала добре, изпаднала в депресия, тъй като се притеснявала за детето си /на около 30 години/, което също имало психически и физически проблеми заради претърпяна катастрофа. Б. се страхувала, че ще умре или ще остане инвалид и няма да има кой да се грижи за детето й. Това наложило в дома й да я посещава и психолог. Св. С. се грижила за Б. над година и половина. И понастоящем ищцата била трудноподвижна, краката й отичали и се движела с бастун и патерици, а когато имала по-сили болки – с две патерици. По отношение на закупуването на памперси св. С. сочи, че са купувани от нея от аптека или от бебешките борси на пазара, в които продавали и памперси за възрастни.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като еднопосочни, непротиворечиви и кореспондиращи със останалия събран по делото доказателствен материал.
От заключението на назначената по делото съдебно медицинска експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че в резултат на процесното ПТП ищцата като пешеходец е получила следните увреждания: счупване на дясна 4 подбедрица – тибия и фибула, счупване на петна кост на ляво ходило, кръвонасядане на левия лакът, кръвонасядания по дясното бедро, кръвонасядания по дясната подбедрица, кръвонасядане по лявата глезенна става. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети и отговарят да бъдат получени към времето на процесното ПТП. Счупването в областта на дясната подбедрица и на лявата петна кост обуславят трайно затруднение в движенията на десния и левия долни крайници за период от около 3,5-4 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес. Останалите травматични увреждания обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота. В хода на оздравителния процес са настъпили усложнения от вида на посттравматична артроза на ставните структури на дясна и лява глезенни стави, със стеснена ставна междина на ГС, снишена петна кост на ляво ходило, които клинично са проявени с болки, тръпнене, ограничени движения. Постравматичната артроза се характеризира с увреждане на ставния хрущял и подлежащата кост след преживяна механична травма на костната система. Проведеното лечение е било правилно, назначената терапия относно настъпилите усложнения и свързаните с тях клинични прояви следва да се провежда по указания на специалист травматолог. Представените с исковата молба разноски за лечение на травматичните увреждания и последиците от усложненията на оздравителния процес са съпоставими и са в причинна връзка с травматичните увреждания от процесното ПТП, включително медицински изделия, помощни средства и хигиенни материали. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице е разяснило, че в медицинската документация няма данни за съществуващи заболявания или състояние на опорнодвигателния апарат, които да са утежнили оздравителния процес. Отразена е само диагноза „посттравматична артроза“. Няма причинно следствена връзка между коксартроза и травмите на ищцата, но а налице пряка причинна връзка между инцидента и постравматичната артроза.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.
Съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да установи, наличието на валиден договор за 5 застраховка „гражданска отговорност” по отношение на увреждащия автомобил, противоправното действие на водача, причинените неимуществени вреди и техния размер, както и причинната връзка между противоправното поведение и вредите. Ответникът следва да докаже плащане на застрахователното обезщетение или друг правопогасяващ факт.
Не е спорно между страните, обстоятелството, че увреждащият лек автомобил „******“ е застрахован при ответното дружество по договор за застраховка „гражданска отговорност”, който е бил в сила за датата на ПТП, което обуславя правото на ищеца да насочи иска си към застрахователя.
Предвид задължителната по чл.300 ГПК за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици на деликта, сила на съдебното решение по наказателното дело, имащо последиците на влязла в сила присъда, доказани са релевантите по чл. 45 ЗЗД факти на виновното извършване на противоправно деяние от деликвента Т.С.П..
От представената по делото медицинска документация, заключението на съдебномедицинската експертиза и свидетелските показания се установиха настъпилите от деянието неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесените на ищцата увреждания, а счупване на дясна подбедрица – тибия и фибула, счупване на петна кост на ляво ходило, кръвонасядане на левия лакът, кръвонасядания по дясното бедро, кръвонасядания по дясната подбедрица, кръвонасядане по лявата глезенна става. Установи се и последващо влошаване на състоянието на ищцата, изразяващо се в посттравматична артроза.
Разпечатката съдържа 29 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bd0e576e-686c-4590-b499-0477bd204cf1