Определение № 2478 от 03.10.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2478 гр. София, 02.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно частно гражданско дело № 20241000502373 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Чл.274,ал.1,т.2 и следв. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез процесуалния представител юрк. С. К. срещу Определение № 261936/13.03.2024г. на СГС, ГО, 1с-в, постановено по гр.дело № 13162/2019г., с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото решение от 05.02.2024г. в частта, с която комисията е осъдена да заплати държавна такса за отхвърления иск и в частта за присъдените в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят счита определението в тази му част за неправилно и необосновано по съображения изложени в частната жалба.

Ответникът по частната жалба Я. М. Ф., чрез процесуалния му представител адв. В.

Й. изразява становище за неоснователността й по съображения изложени в отговора.

Съдът като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и представените доказателства намира за установено следното :

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество тя е основателна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от ищеца Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, с която е предявен срещу ответника Я. М. Ф. иск с правно основание чл.151 във вр. с чл. 142, ал.2, т.1, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ, по която искова молба е било образувано гр.дело № 13162/2019г. на СГС, ГО, 1с-в.

С постановеното по така образуваното гражданско дело е отхвърлен иска на 1

КПКОНПИ против Я. М. Ф. за отнемане на имущество на обща стойност от 514 093,60 лева.

Със същото решение на основание чл.157, ал.2 ЗПКОНПИ, вр. с чл.78, ал.3 ГПК комисията е осъдена да заплати на ответника разноски от 12 060 лева, от които 12 000 лева адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и държавна такса от 20 563,74 лева.

С обжалваното определение съдът е отказал да ревизира становището си дължимост от комисията на държавна такса по производството при отхвърляне на иска, както и за дължимост на разноските на другата страна в претендирания от нея размер с оглед изхода на делото, като в последния случай съдът се е мотивирал с това, че не е било направено възражение за прекомерност на дължимото възнаграждение до изтичането на предвидените в закона процесуални срокове.

Така постановеното определение като краен извод е правилно.

Приложим закон към процесния случай е КПКОНПИ, по силата на § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ.

При образуването на производството, по силата на чл. 154, ал. 3 от ЗПКОНПИ от ищеца КПКОНПИ не е била събрана предварително дължимата държавна такса. Няма спор, а и се установява, както се посочи по-горе, че производството по делото е приключило с решение, с което предявеният от Комисията е отхвърлен като неоснователен.

Съгласно чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ с решението съдът присъжда държавна такса и направените разноски в зависимост от изхода на делото. В съответствие с тази разпоредба и тъй като изходът на разглежданото дело е отхвърляне на иска, предявен от ищеца, последният на общо основание следва да носи отговорност за държавната такса и разноските по делото. Законът в настоящата си редакция не предвижда пълно освобождаване от заплащане на държавна такса на КПКОНПИ, а единствено освобождаване от нейното предварително внасяне. Правомощието за присъждане на държавна такса, което чл. 157, ал.

2 ЗПКОНПИ предоставя на съда, задължава последния да я присъди, независимо от това коя страна е отговорна за внасянето й съобразно изхода на правния спор. Такава е и практиката на касационната инстанция, така например Определение № 13/12.01.2021г. по ч.гр.дело № 3107/2020г. на ВКС, 4 ГО, където ясно е посочено, че „една от разликите между ЗОПДИППД (отм.) и следващите два закона - ЗОПДНПИ (отм.) и ЗПКОНПИ е в това, че първият закон не предвижда хипотеза, в която Комисията дължи държавна такса по предявения иск по чл.

28 от отменения ЗОПДИППД, а по иска по чл. 74 ЗОПДНПИ (отм.), както и по иска по чл.

153 ЗПКОНПИ държавна такса се дължи, но не се внася предварително, а се присъжда с решението в зависимост от изхода на делото (чл. 75, ал. 3, вр. чл. 78, ал. 2 от отменения ЗОПДНПИ и чл. 154, ал. 3, вр. чл. 157, ал. 2 ЗКОНПИ)“. В този ред на мисли следва да се посочи и че цитираната от жалбоподателя практика- Определение № 328/26.06.2012г. по ч.гр.дело № 318/2012г. на ВКС, 1 ГО, вече не е актуална, тъй като е постановена по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност, а както се посочи по-горе правната регламентация по сега действащата уредба е напълно различна, поради което и практиката на която се позовава жалбоподателят вече е изгубила своята актуалност и важимост.

2

По отношение на искането за изменение на решението в частта за присъдените на ответника разноски за адвокатско възнаграждение, правилни са и следва да бъдат споделени мотивите на първоинстанционния съд, че възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК може да бъде направено най-късно до приключване на устните състезания в съдебното заседание, в което делото е било обявено за решаване. А в настоящия случай, както се установява от данните по делото, към датата на последното съдебно заседание, на което страните са представили списък с разноски по чл.80 ГПК, представителят на комисията не е възразил срещу размера на претендираното за плащане адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника, а е направил това едва с молбата по чл.248 ГПК, поради което и възражението за прекомерност правилно е било намерено от страна на първоинстанционния съд за процесуално преклудирано.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че частната жалба срещу обжалваното определение следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 261936/13.03.2024г. на СГС, ГО, 1с-в, постановено по гр.дело № 13162/2019г.

Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, в 1-седмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя, при условията на чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3