Решение № 1750 от 21.12.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1750 гр. Плевен, 21.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20244430101746 по описа за 2024 година

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от „ВИАКОН БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от у.Б.Б., седалище и адрес на управление: гр. София, район Възраждане, бул.“Иван Евстатиев Гешов“ № 2Е, сграда 3, офис 206А, чрез: адв. Т. Т. от САК, представляващ Адвокатско дружество „Т. и Пантелеева”, съдебен адрес: гр. София 1000, ул. „Осогово” № 50, ет. 2, ап.4, против „ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от Б.С.-у.; седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул.

„Родопи“№ 16, вх. В, ап.3, в която се твърди следното : през месец март 2021г., „Инертстрой Плевен“ЕООД се свързал с ищеца относно закупуване на строителни материали - дренажен геокомпозит и бенТ.това хидроизолация, предлагани от него. На основание сключените неформални договори между страните, „Виакон България“ ЕООД доставил всички поръчани стоки, за което издало следните фактури:

- Фактура № 1000001963 от 11.03.2021г. на стойност 4 297.81 лв. с падеж за плащане 10.04.2021г. Към фактурата има издаден двустранно подписан приемо- предавателен протокол от 08.03.2021г„ удостоверяващ получаването на стоките без възражения и забележки;

-

Фактура № Ю00001964 от 11.03.2021г. на стойност 24 130.51 лв, с падеж за 1 плащане 10.04.2021 г. Към фактурата има издаден двустранно подписан приемо- предавателен протокол от 09.03.2021 г., удостоверяващ получаването на стоките без възражения и забележки;

- Фактура № 1000001972 от 12.03.2021г. на стойност 33 913.61 лв. с падеж за плащане 11.04.2021г. Към фактурата има издаден двустранно подписан приемо- предавателен протокол от 09.03.2021г„ удостоверяващ получаването на стоките без възражения и забележки; 4

- Фактура № 1000001980 от 16.03.2021 г. на стойност 9 230.76 лв. с падеж за плащане 15.04.2021г. Към фактурата има издаден двустранно подписан приемо- предавателен протокол от 15.03.2021г., удостоверяващ получаването на стоките без възражения и забележки;

Общият размер на задължението на длъжника по горепосочените фактури възлиза на сумата от 71 572.69 лв.

Поради обстоятелството, че „Инертстрой Плевен“ЕООД не извършили плащане на задълженията си по фактурите, независимо, че приели всички стоки без възражения за тяхното количество и качество, ищецът се обърнал към Българска Агенция за експортно застраховане ЕАД/БАЕЗ/, с което има сключен застрахователен договор №1132***040820.

По силата на така направената застраховка, покриваща вземанията по процесиите фактури и с оглед настъпилото застрахователно събитие, а именно - непогасяване на задълженията по фактурите от „Инертстрой Плевен“ЕООД, БАЕЗ извършило плащане на максимално допустимия размер на застрахователно обезщетение по сключената с ищеца застрахователна полица.

БАЕЗ погасили 85 % от сумата по всяка една от процесиите фактури в размер на 60 836.79лв.

Като остатъчното задължение по всяка фактура е в размер на 15 % от стойността й, а именно:

- по фактура № 1000001963 от 11.03.2021г. на стойност 4 297.81 лв. с падеж за плащане 10.04.2021г. - остатъчно задължние в размер на 644.67 лв. с ДДС;

- по фактура № 1000001964 от 11.03.2021г. на стойност 24 130.51 лв. с падеж за плащане 10.04.2021г. - остатъчно задължение в размер на 3 619.58 лв. с ДДС;

- по фактура № 1000001972 от 12.03.2021г. на стойност 33 913.61 лв. с ДДС с 2 падеж за плащане 11.04.2021г. - остатъчно задължение по същата в размер на 5 087.04 лв. с ДДС;

- по фактура № 1000001980 от 16.03.2021г. на стойност 9 230.76 лв. с падеж за плащане 15.04.2021 г. - остатъчно задължение по същата в размер на 1 384.61 лв. с ДДС;

Общият размер на остатъчното задължение на „Инертстрой Плевен“ЕООД по горепосочените фактури, възлиза на сумата от 10 735.90 лв. За въпросната сума ищецът образувал заповедно производство пред PC Плевен - ч.гр.д.

№181 от 2022г., XII с-в, по което е издаден и изпълнителен лист за претендираната сума.

Отделно от това, БАЕЗ завели исково производство срещу „Инертстрой Плевен“ ЕООД пред Окръжен Съд-Плевен за останалите 85% от дължимите суми в размер на 60836.79 лв., които са изплатили по застрахователната полица на „Виакон България“ ЕООД, като суброгирал се субект в правата на ищеца.

По иска е образувано т.д. № 60/2022г. по описа на ОС-Плевен. По делото „Виакон България“ ЕООД е привлечено като подпомагаща страна. В отговора но исковата молба, „Инертстрой Плевен“ ЕООД твърди, че не дължи претендиралите суми, тъй като доставките по фактурите на се извършени от ищеца и че не е имало действащ застрахователен договор.

С решение №106 от 18.11,2022год., постановено по т.д. № 60/2022г. по описа на ОС- Плевен, ответникът по делото „Инертстрой Плевен“ЕООД е осъден да заплати на Българска Агенция за експортно застраховане ЕАД /БАЕЗ/ сумата от 60 836.79 лв., представляващи заплатеното от застрахователя обезщетение на застрахованото лице - „ВиаконБългария“ ЕООД по застрахователен договор №1132***040820/ 04.08.2020г. и допълнително споразумение към него №19/17.02.2021г., дължащо се поради забавяне плащането от длъжника на цената на доставените му строителни материали по търговски продажби, отразени в процесиите по делото фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба - 31.03.2022г. до окончателото й изплащане. Ответникът е осъден да заплати на БАЕЗ ЕАД и направените от него съдебно-деловодни разноски в размер на 6 159.59лв.

3

Инертстрой Плевен ЕООД обжалвало решението на ОС Плевен, отново с твърдения, че не е налице сключен договор за покупко-продажба между „Виакон България ЕООД и „Инертстрой Плевен“ЕООД и че последният, като купувач, не е получил доставките на стока от ищеца, въпреки че е осчетоводил фактурите и е ползвал данъчен кредит по тях в общ размер от 11 928.78лв. По жалбата е образувано въззивно търговско дело №19 от 2023г. по описа на Апелативен Съд Велико Търново.

С решение №136 от 28.09.2023г., Апелативен Съд Велико Търново потвърдило изцяло решение №106 от 18.11.2022г., постановено по т.д.

№60/2022г„ на Окръжен съд- Плевен, като осъдило „Инертстрой Плевен“ЕООД да заплати на Българска агенция за експортно застраховане ЕАД-гр.София сумата от 6 620,33 лева, направени разноски пред въззивната инстанция.

Решението на Апелативен Съд Велико Търново не е обжалвано пред ВКС и е влязло в законна сила.

Излага се, че в производството пред ОС Плевен по т.д. №60 от 2022год., ищецът е заплатил разноски в размер на 2880 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна помощ от 14.09.2022г. В производството пред Апелативен Съд Велико Търново ищецът е заплатил разноски в размер на 6540 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна помощ от 05.01.2023г.

С оглед така създалата се ситуация, тези суми остават за сметка на „Виакон България ЕООД, съгласно разпоредба на чл. 78 ал.10 от ТПК, че на третото лице помагач не се присъждат разноски в производството. Ищецът е изрядна страна в договорните отношения с ответника, горепосочените решения са в негова полза, но въпреки това същият понася негативите от неправомерното поведение на „Инертстрой Плевен“ ЕООД, а именно да бъде въвлечен в съдебен процес пред две съдебни инстанции, което да наложи ангажирането на процесуален представител и заплащането на адвокатски хонорари, които предвид размера на иска, дори и определени по Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както е и в случая, представляват значителна сума.

Видно е, че действията на ответника - да не признае и да не изплати дължимите на БАЕЗ суми, да оспорва същите, както и изпълнението от страна 4 на „Виакон България“ЕООД, и дори да депозира въззивна жалба срещу осъдителното решение на ОС- Плевен, с което допълнително да усложни процеса, води до причиняване на имуществени вреди на ищеца в размер на заплатените суми за адвокатска защита, които не могат да се присъдят по делата.

Счита, че заплатените съдебни разноски от ищеца представляват имуществени вреди, които той е претърпял в следствие на поведението на ответника.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди „ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН“ ЕООД, ЕИК *** да заплати на ищеца „ВИАКОН БЪЛГАРИЯ” ЕООД ЕИК ***, сумата от 9420лв., с ДДС, представляващи имуществени вреди за направени разноски от същия за процесуално представителство и предоставена правна помощ, както следва: сумата от 2880лв. по т.д. №60/22г. по описа на ОС-Плевен, съгласно договор за правна помощ от 14.09.2022г. и сумата от 6540 лв. по в.т.д. №19/23г. по описа на AC-Велико Търново, съгласно договор за правна помощ от 05.01.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Претендират се разноски.

В срок е депозиран писмен отговор от „ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН“ЕООД, ЕИК-***, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен ,ул.“ Родопи“ № 16, вх. В, ап. 3, представлявано от у.-Б.К.С., чрез Адвокат Г. С. П., Софийска Адвокатска Колегия, с адрес за кореспонденция: гр.София 1700, ул.Пъстър свят №10Б,ап.5, с който се навеждат доводи за недопустимост на предявения иск, респ. твърди се, че същият е неоснователен.

В проведеното о.с.з. страните не изпращат представители. Депозирани са писмени изявления.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите на закона , приема предявения иск за допустим, но по същество – за неоснователен и недоказан, поради следното :

Изложените от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения относно наличието на облигационна връзка между 5 страните по делото, с общ размер на задължението – 71572,69лв.; проведения процес по т.д. №60/2022год. по описа на ПлОС, съответно по в.т.д.№ 19/23год. по описа на ВТАС, както и проведеното и приключило заповедно производство по ч.гр.д. №181/22год. по описа на ПлРС, не се оспорват от ответната страна, а по делото е приложено в цялост и т.д. №60/22год. по описа на ПлОС. Не е спорно, че по посоченото по-.горе търговско дело, по искане на ищеца в този процес – БАЕЗ, като трето лице – помагач на ищеца е бил привлечен настоящият ищец в процеса – ВИАКОН БЪЛГАРИЯ ЕООД. Не е спорно и по делото се съдържат доказателства за това ,че в този процес дружеството е направило разноски за адвокат в двете инстанции, съответно в размер 2880лв., с ДДС и 6540лв., с ДДС, които на основание разпоредбата на чл.78 ал.10 от ГПК не са им били присъдени, с оглед изхода на делото – успешен за ищеца, който са подпомагали.

Твърденията, въз основа на които ищецът в настоящия процес основава претенцията си за заплащане на разноски е, че ответното дружество е имало неправомерно поведение, в резултат на което ищецът бил въвлечен в съдебен процес пред две съдебни инстанции; че ответникът не бил признал иска и не само това, но и обжалвал решението на първоинстанционния съд, което наложило да участва и във въззивен процес и съответно наложило направата на още разноски за адвокат в това производство.

Съдът приема,че в случая не се доказва ответното дружество да е имало каквото и да било неправомерно поведени, което да може да обоснове основателност на настоящия предявен иск. Ищецът е бил привлечен в процеса пред ПлОС по искане на БАЕЗ. Няма неправомерно поведение от страна на ответното дружество. Съгласно разпоредбата на чл.3 от ГПК участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са длъжни да изнасят пред съда само истината. Не е налице и недобросъвестно упражняване на процесуални права от страна на ответното дружество.

Нормата на чл.78 ал.10 от ГПК изрично регламентира, че на третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е причинило със своите процесуални действия. Съдът приема, че ищецът няма основание да претендира заплащане на разноски –предмет на делото по 6 настоящия иск, от страна на ответника и искът следва да бъде отхвърлен.