Решение № 11234 от 09.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11234 гр. София, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20261110102432 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Й. Г. С. срещу „И..“ АД и „Фа..“ ЕООД.

Ищецът е предявил в условията на обективно кумулативно съединяване установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК срещу „И..“ АД за прогласяване нищожността на договор за заем № .. от 29.02.2024 г., и установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД срещу „Фа..“ ЕООД за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на гаранция № .. от 29.02.2024 г., а при условията на евентуалност установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата, съдържаща се в чл. 2, т. 5 от договора за заем.

Ищецът твърди, че на 29.02.2024 г. е сключил договор за потребителски кредит № .. с първия ответник „И..“ АД. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 1250 лв., с 15 погасителни вноски, посоченият ГПР бил в размер на 55, 13 %, а ГЛП в размер на 45 %. В чл. 4, ал. 1 от договора за заем било предвидено задължение на заемателя да предостави обезпечение. На същата дата ищцата сключила и договор за предоставяне на гаранция с втория ответник „Фа..“ ЕООД, съгласно който ищецът дължал и допълнителна сума към тази по основния договор за заем в размер на 685, 05 лв. Поддържа, че договорът за заем е недействителен, тъй като не са спазени законовите изисквания към съдържанието му, а именно същото да е ясно и разбираемо за потребителя, да има посочен срок на договора, погасителен план, методика за изчисляване на референтния лихвен процент, размера на месечната погасителна вноска и от какво се състои същата, действителен размер на годишния процент на разходите. По отношение на таксата за поръчителство сочи, че тя представлява скрита лихва или такса по усвояване и управление на кредита, поради което е следвало да бъде включена в годишния процент на разходите. Излага и доводи, че допустимият размер на договорната лихва не може да надвишава трикратния размер на законната лихва, а уговорената в конкретния случай не съответства на това изискване.

Поддържа също така, че договорът за предоставяне на гаранция е нищожен поради нарушаване на добрите нрави и поради заобикаляне изискванията на Закона за потребителския кредит. Обръща внимание, че едноличен собственик на капитала на втория ответник е първият ответник и печалбата от извършената търговска дейност като 1 гарант/поръчител се разпределя в полза на кредитодателя. Сочи, че така на практика се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като се уговаря възнаграждение, което се разпределя като печалба за първия ответник, и не се цели реално обезпечаване.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „И..“ АД, с която исковете се оспорват като недопустими поради погасяване на правоотношението. По същество намира исковете за неоснователни, Поддържа, че са били спазени всички законови изисквания за валидност на процесния договор за кредит, както и че възнаграждението, дължимо по договора за гаранция, не представлява разход по смисъла на ЗПК и не следва да се включва при изчисляване на годишния процент на разходите по договора за заем, тъй като е самостоятелна сделка за услуга, предоставяна от трето лице, която услуга е отделна от договора за заем и не е пряко свързана с предоставянето на кредита, а с неговото обезпечаване. Сочи, че клаузата за обезпечение е насочена към защита интересите на кредитора и е обичайна практика при кредитиране. Моли производството по делото да бъде прекратено като недопустимо, а при условията на евентуалност исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от втория ответник „Фа..“ ЕООД, с който исковете се оспорват като недопустими поради погасяване на оравоотношението. По същество оспорва исковете и като неоснователни. Поддържа, че договорът за предоставяне на гаранция не попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит. Сочи, че възнаграждението по този договор е насрещна престация срещу поето задължение за обезпечаване на кредит. Намира за неоснователни доводите на ищеца за заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК и поддържа, че договорът за гаранция съответства на всички законови изисквания и на добрите нрави. Моли производството по делото да бъде прекратено като недопустимо, а при условията на евентуалност исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК срещу първия ответник е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на договор за заем № .. от 29.02.2024 г. с първия ответник „И..“ АД със соченото в исковата молба съдържание, както и че договорът противоречи на императивни материалноправни разпоредби, в частност, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД срещу втория ответник е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на договор за предоставяне на гаранция № .. от 29.02.2024 г. с „Фа..“ ЕООД със соченото в исковата молба съдържание - че със същия договор, като сключен за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по договор за заем от 29.02.2024 г., се заобикаля изискването на чл.

19, ал. 4 ЗПК, че същият накърнява добрите нрави, т. е. че накърнява принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване на несправедливото обогатяване, че същият е лишен от основание.

В тежест на ответника „И..“ АД е да докаже основателността на възраженията си, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Съдът е обявил с доклада по делото, че служебно следи за недействителност на договори и отделни клаузи, от значение за решаване на правния спор и че може да не зачете правните последици на нищожна сделка, поради което с оглед принципа на състезателното начало им е дал възможност да изразят становище по този въпрос и евентуално да посочат доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

2

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото с доклада по делото са отделени следните факти: 1) че между ищеца и „И..“ АД е сключен договор за заем № .. от 29.02.2024 г., както и сключването на договор за предоставяне на гаранция № .. от 29.02.2024 г. между ищеца и „Фа..“ ЕООД; 2) при изчисляване на годишния процент на разходите по договора за заем възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо на другия ответник по делото - „Фа..“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК.

От фактическа страна:

По делото е приет договор за паричен заем № ../29.02.2024 г., сключен между ищеца като заемател и ответника „И..“ АД като заемодател, съгласно който дружеството предава на ищеца сума в размер на 1250 лв. със срок на договора 30 седмици, като ищецът се е задължил да върне заема с 15 погасителни двуседмични вноски в размер на по 141 лв. всяка, като падежът на последната вноска е 27.09.2024 г. В чл. 2, т. 6 от договора е посочен фиксиран годишен лихвен процент по заема от 45 %, а в чл. 2, т. 7 обща дължима сума за връщане от 1429, 95 лв., като е посочено, че тя се състои от размера на заемната сума и размера на възнаградителната лихва за целия срок на договора. В чл. 2, т. 8 е посочен годишен процент на разходите от 55, 13 %. Съгласно чл. 4 заемателят се задължава в срок от три дни от датата на сключване на договора да предостави едно от следните обезпечения: две физически лица, които да отговарят на подробно изброени условия, банкова гаранция с бенефициер заемодателя за цялата сума или одобрено от заемодателя дружество гарант.

Приет е и договор за предоставяне на гаранция № ../29.02.2024 г., сключен между ищеца като потребител и ответника „Фа..“ ЕООД като гарант, съгласно който дружеството се задължава да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на другия ответник „И..“ АД с цел гарантиране изпълнението задълженията на ищеца по договора за заем, която да покрива главницата от 1250 лв., задължението за заплащане на възнаградителна лихва и на законна лихва за забава. В чл. 3 от договора е посочено, че за поемането на това задължение потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 685, 05 лв., разсрочено на 15 двуседмични вноски от по 45, 67 лв. всяка с падежи, съвпадащи с падежите на вноските по договора за заем. Приет е и погасителен план, в който месечните вноски по двата договора са посочени в табличен вид, като е посочен и общ размер на вноска по двата договора от 141 лв.

От правна страна:

Предвид датата на сключване на процесния договор за кредит приложение намира Законът за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г. Договорът за заем е неформален, реален и комутативен, като за да е налице валидно заемно правоотношение е необходимо да се установи предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя, с което за последния възниква задължението да върне заетата сума в същата валута и размер.

По делото не се спори между страните, че на ищеца е била предоставена сума в размер на 1250 лв. по процесния договор за кредит.

Според чл. 19, ал. 4 ЗПК /ред. ДВ бр. 35 от 2014 г. в сила от 23.07.2014 г. /, който е бил в сила към момента на сключване на договора, годишният процент на разходите, който включва и законната лихва, не може да бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в съответната валута на кредита, определена с ПМС.

Според чл. 19 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи като лихви, други преки или косвени разходи, комисионни и възнаграждения, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията по кредита. Стойността на ГПР съответства и онагледява разходите, които потребителят следва да заплати при нормално развитие на правоотношението и точно изпълнение на задълженията от негова страна.

Според § 1, т. 1. ДР ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и 3 всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Съдът намира, че с оглед цитираните по-горе разпоредби, възнаграждението на поръчителя по договора за поръчителство безспорно се явява разход по кредита, който следва да бъде включен в годишния процент на разходите по договора за заем. Това е разход, дължим от потребителя винаги дори при точно изпълнение на задълженията му по договора за потребителски кредит, наред със сумата за главница. Макар договорът за кредит и договорът за поръчителство да съставляват отделни договори, то дългът по кредита и по договора за гаранция следва да се разглеждат като едно цяло и са част от общите разходи по кредита за потребителя, които несъмнено са били известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати.