Решение № 229 от 10.12.2023, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Кърджали, 10.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Ралица Димитрова като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20235140200726 по описа за 2023 година Обжалвано е Наказателно постановление № ***********/ 17.07.2023г., издадено от началник на отдел „О. д.“- П., Дирекция „О. д.“ в ГД „Ф. к.“, с което е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 600.00лв. на „Б. С.”ЕООД- К., представлявано от С. Д.

В. с ЕГН **********, на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е жалбоподателят, който го обжалва чрез неговия пълномощник и счита същото за неправилно и противоречащо на закона. Излага следните съображения: образуваното административно- наказателно производство е недопустимо, тъй като на дружеството е била издадена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ********* от 30.01.2023г. на началник отдел „О. д.“- П. ЦУ на НАП за същото нарушение; липсва описание на нарушението с всички обективни съставомерни признаци; не отговаряло на истината, че имало положителна касова разлика, тъй като в касата е нямало пари; следвало е да се приложи чл.28 от ЗАНН, предвид, че нарушението е първо, а наложеното наказание е в размер на предвидения минимум. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно и 1 противоречащо на закона. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, но се представлява от адвокат, който поддържа жалбата.

В ход по същество моли съда да отмени изцяло издаденото наказателно постановление и да им присъди направените по делото разноски, като се придържа към всички посочени основания в жалбата.

Ответната страна редовно призована се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата като неоснователна и незаконосъобразна. В ход по същество пледира да се потвърди наказателното постановление като излага следните съображения: по безспорен начин е установено, че дружеството жалбоподател не е издал фискална касова бележка; цитираната Заповед за налагане на принудителна административна мярка, която е издадена по повод на нарушението, е отменена с Решение на Административен съд- Кърджали, което е обжалвано с касационна жалба, поради което било неоснователно твърдението на жалбоподателя, че освен ПАМ е наложено и наказание за едно и също нарушение, тъй като ЗПАМ още не е влязла в сила и наказателното постановление е издадено при съобразяване с решението на СЕС по дело № *** от 2021г. Моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно, като претендира и разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 22.01.2023г. свидетелката Д. Х., работеща в като инспектор по приходите в Г. д. „Ф. к.“ на НАП, заедно със своя колежка Л. К., посетили кафе- аперитив „Б.

С.“ намиращ се в гр.К. на бул.Б. № **. Влезли в обекта около 02.00ч. през нощта, където направили контролна покупка поръчвайки си спиртни напитки, за да не се отличават от останалите клиенти, тъй като там бил сервиран предимно алкохол. След известно време двете жени поискали да си заплатят поръчаното, при което им бил предоставен бон, който не бил фискален.

Сумата била в размер на 21,00лв. с издател дружество „К. о.“ООД, което е различно от фирмата стопанисваща обекта. След като била заплатената сметката от 21лв., свидетелката Д. Х. заедно с колежката се легитимирали, включително и пред управителя С. В., който присъствал, и започнали 2 проверка във връзка с данъчното законодателство, при което бил изведен дневния финансов отчет от фискалното устройство, което било налично в обекта. Отчетът за 22.01.2023г. бил с нулева стойност, което означавало, че контролната покупка не била регистрирана през касовия апарат. Било установено същата вечер, че издаденият нефискален бон е издаден от нефискален принтер, който се намирал точно до фискалното устройство, което е регистрирано на „Б. С.“ЕООД, а първият бил с издател дружество „К. о.“ООД, както и че фактическата наличност на паричните средства била в размер на 85лв. Това последното било описано от управителя на дружеството жалбоподател в Опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката към ПИП № *******/ 22.01.2023г. В същия ден по време на проверката на място бил съставен Протокол за извършена проверка серия АА № ******/ 22.01.2023г., в който били описани всички установени факти и обстоятелства от нея. На 30.01.2023г. била издадена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № *********/ 30.01.2023г.- запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл.186 ал.1 от ЗДДС, по повод извършена проверка на 22.01.2023г. на „Б. С.“ЕООД- К. и констатирано нарушение на чл.3 от Наредба № ****/ 13.12.2006г. на МФ, която била обжалвана по реда на АПК.

По повод на констатираното на 22.01.2023г., на датата 07.02.2023г. в гр.П. бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.3 ал.1 от Наредба № Н- 18/ 13.12.2006г. на МФ вр.чл.118 ал.1 от ЗДДС срещу „Б. С.”ЕООД- К., в присъствието на свидетелите В. П., Д. Д. и управителя на санкционираното дружество, който бил подписан с възражения. След това на 17.07.2023г. наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС наложил на жалбоподателя административно наказание „имуществена санкция” в размер на 600лв.

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията на свидетелите Д. Х., В. П. и Д. Д., както и от писмените доказателства- Опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката към ПИП № *******/ 22.01.2023г., Протокол за извършена проверка серия АА № *******/ 22.01.2023г., копие на бон на обща 3 стойност 21лв. издаден от „К. о.“ООД- К., Дневен отчет от 22.01.2023г., Опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката от 22.01.2023г., Заповед за налагане на принудителна административна мярка № *********/ 30.01.2023г., както и другите приложени документи. Прочее по делото не бяха представени други, които да оборват тази фактология.

От правна страна съдът установи следното: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество. С процесното наказателно постановление е наложена имуществена санкция на „Б. С.”ЕООД- К. за констатирано неизпълнение на задължение, визирано в разпоредбата на чл.3 ал.1 от Наредба № Н- 18/ 13.12.2006г. на МФ вр.чл.118 ал.1 от ЗДДС. Първата разпоредба задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Безспорно жалбоподателят е субект на нарушението, тъй като е лице, което е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект, като не попада в изключенията му. На основание чл.185 ал.1 от ЗДДС „На лице, което не издаде документ по чл.118 ал.1, се налага глоба- за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция- за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.“ Съгласно чл.118 ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е осъществил вмененото му административно нарушение, 4 чието изпълнително деяние се изразява в допускане неиздаване на документ за извършена продажба, а именно фискален или системен бон. Деянието от обективна страна съставлява нарушение на чл.185 ал.1 от ЗДДС. Предвид на обстоятелството, че е санкционирано юридическо лице то съгласно разпоредбата на чл.83 ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания отговорността им е обективна и безвиновна, поради което не следва да се търси вина. Въпреки това следва обжалваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно, поради следните съображения: Според постоянната съдебна практика прилагането на санкционни мерки в областта на ДДС представлява прилагане на правото на Съюза по смисъла на чл.51 & 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, на членове 2 и 273 от Директива 2006/ 112ЕО на Съвета от 28 ноември 2006г. относно общата система на данък върху добавената стойност- решение от 26 февруари 2013г., Еkerberg Fransson, C-617/10 (EU: C:

2013: 105), т.27, и решение от 5 април 2017г., Orsi и Baldetti, C-217/15 и C350/15 (EU: C: 2017: 264), т.16, поради което тези мерки следва да бъдат съобразени с изискването да не надхвърлят необходимото за постигане на преследваните от законодателството цели- точки 56 и 57 от решението от 4 май 2023 г. на Съда на ЕС по дело С-97/21. Кумулирането на мярката по чл.186 ал.1 т.1 б.„а“ от ЗДДС с иницииране на административно-наказателно производство срещу търговеца за налагане на имуществена санкция по чл.185 ал.1 от ЗДДС за нарушението по чл.118 ал.1 от ЗДДС (нерегистрирана продажба на стойност 21,00лв.) не зачита правото по чл.50 от Хартата на основните права на ЕС (т. 55 от решението на Съда на ЕС по дело С-97/21), от една страна, а от друга страна е непропорционално. В конкретния случай първо по време е издаването на ЗПАМ, което е станало на датата 30.01.2023г., а едва след това на 07.02.2023г. е започнало административно- наказателното производство по реда на ЗАНН. Образуваното второ по ред производство, което е приключило с издаване на наказателно постановление и е предмет на настоящото обжалване, е в противоречие с изискванията на принципа за пропорционалност. Ограничението на основното право по чл.50 от Хартата на основните права на ЕС е допустимо, ако е необходимо за постигането на легитимни цели, а именно осигуряване събирането на ДДС, преследвани от националната правна уредба, но в случая на кумулирането на административно наказателно производство е недопустимо, тъй като е 5 отделно такова от вече започналото с взета мярка по чл.186 ал.1 т.1 б.„а“ от ЗДДС. Запечатването на търговския обект, наред с иницииране на административно-наказателно производство, в рамките на което законодателят е предвидил налагане на имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева, по аргумент от чл.185 ал.1 от ЗДДС, регламентиращ административно-наказателния състав за нарушение по чл.118 ал.1 от ЗДДС, не е необходимо за постигане на целта на ЗДДС, и нарушава принципа да се не се кумулират две производства или две санкции за едно и също нарушение.

Следва да се отбележи, че е ноторен принципът на непосредствена приложимост на нормите на правото на ЕС след влизането си в сила автоматично да стават действащо право за и във всяка държава- членка, каквато е и Р. Б. Този принцип се прилага както за органи и служители на ЕС, така и за държавите- членки и за всички субекти на правото под юрисдикцията на държавите- членки. Това действие независимо от националното право е с цел да се избегне евентуално осуетяване действието на общностните норми от държавите членки чрез вътрешни мерки, както и да се избегне възможността държавите- членки чрез вътрешни мерки да обосноват неприлагането на европейските норми. Нормите на Правото на ЕС се прилагат именно като норми на Правото на ЕС, независимо от формалния вид на източника и реда на приемането им. За тази цел моментът и условията за влизане в сила се определят от самото Правото на ЕС. Условията за влизане в сила на „първичните“ източници на Правото на ЕС се определят в самите тях- подписване, ратификация и др. Хартата на основните права на ЕС е именно първично право на Е. с. и поради това е задължително от влизането й в сила на 1 декември 2009г., поради което в националната правна система на държавите- членки не се допуска преценка на валидността на нормата на Правото на ЕС, а само изпълнението му. В случая жалбоподателят в настоящото производство се е възползвал от директния ефект на този принцип, позовавайки се на Хартата, който настоящата инстанция споделя, поради изложените до тук съображения.