Решение № 177 от 10.07.2025, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Радомир, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М.Д.М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20241730101447 по описа за 2024 година

Предявени са обективно и субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, както и осъдителен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 26.02.2021 г. е сключен договор за потребителски кредит № . между „Профи Кредит България“ ЕООД като кредитор, от една страна, ответницата Л. Д. М., като длъжник и ответника Н. С. Н., като солидарен длъжник.

Договорът бил сключен при следните параметри: сума на кредита – 4000,00 лева; срок на кредита - 36 месеца; размер на вноската по кредита – 190,95 лева; годишен процент на разходите (ГПР) – 49,02%; годишен лихвен процент – 41,00%; общ размер на задължението – 6872,18 лева. Наред с това, кредитополучателят закупил и допълнителна услуга „Фаст“, по която дължал възнаграждение в размер на 1000,00 лева и допълнителна услуга „Флекси“, с уговорено възнаграждение в размер на 2000,00 лева, като размерът на вноската по закупените допълнителни услуги бил 83,34 лева.

Кредиторът изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като превел паричната сума по кредита по посочената от длъжника банкова сметка.

На 11.05.2021 г. бил подписан анекс № 1 към договора за потребителски кредит, с който било уговорено, че вноски № 3 и 4 ще бъдат отложени.

На 13.08.2021 г. бил подписан анекс № 2 към договора за потребителски кредит, с който било уговорено, че вноска № 6 ще бъде отложена.

На 27.09.2021 г. бил подписан анекс № 3 към договора за потребителски кредит, с който било уговорено, че вноски № 7 и 8 ще бъдат отложени.

Кредитополучателят не изпълнявал точно поетите с договора задължения, като 1 извършил плащания по договора в общ размер на 823,40 лева, с което погасил 260,41 лева от главницата и 312,44 лева от уговореното договорно възнаграждение.

Сочи, че с решение № . г. по гр. д. № . г. по описа на РС – Перник съдът е прогласил нищожността на клаузите „Фаст“ и „Флекси“, включени в процесния договор за потребителски кредит № ./26.02.2021 г.

Твърди, че крайният срок за погасяване на кредита бил 15.07.2024 г. и с изтичането му настъпвала и изискуемостта на задължението на длъжника в пълен размер.

Поради неизпълнението на договорните задължения от страна на длъжника, „Профи Кредит България“ ЕООД подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до PC – Радомир, въз основа на което било образувано ч. гр. д.

№ 1205/2024 г. по описа на съда. В рамките на образуваното ч. гр. дело била издадена заповед за изпълнение № 745/23.10.2024 г., срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение, което обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящата искова претенция.

С оглед изложеното, моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответниците Л. Д. М. и Н. С. Н. дължат солидарно на ищцовото дружество „Профи Кредит България“ ЕООД сумата от 3739,59 лева - главница по договор за потребителски кредит № . г., сключен на 26.02.2021 г. и законната лихва в размер на 1262,67 лева за периода от 04.12.2022 г. до 26.09.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.09.2024 г., до окончателното изплащане.

Наред с това, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят солидарно на ищцовото дружество сумата в размер на 1705,93 лева, представляваща договорно възнаграждение, дължимо за периода от 15.11.2021 г. до 04.12.2022 г., произтичащо от договор за потребителски кредит № . г., сключен на 26.02.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.09.2024 г., до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове, с твърдения, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, чл. 143 ЗЗП и сл., вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и 11 ЗПК и чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Твърдят, че посочената в договора възнаградителна лихва надхвърляла с над 10 пъти размера на законната лихва, което от своя страна представлявало накърняване на добрите нрави. Налице било и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като с уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена в ПМС № 426/2014 г. Разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски, според ответниците, попадат в обхвата на понятието 2

„Общи разходи по кредита на потребителя“, а оттам и в обхвата на понятието ГПР, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Според ответниците, тъй като договорът за кредит е нищожен, същите дължат връщане единствено на предоставената в заем главница в размер на 4000,00 лева, от която сума били заплатени 260,41 лева, т. е. ответниците дължали на ищцовото дружество солидарно сумата в размер на 3739,59 лева и до така посочената сума искът се явявал основателен.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД е подал на 27.09.2024 г. до Пернишкия районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответниците Л. Д. М. и Н. С. Н. за дължими суми по договор за потребителски кредит от 26.02.2021 г., въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 5635/2024 г. на ПРС, което впоследствие е било прекратено и изпратено по подсъдност на РС - Радомир. В рамките на образуваното пред РдРС ч. гр. д. № 1205/2024 г. в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 745/23.10.2024 г. против длъжниците и настоящи ответници.

В законоустановения едномесечен срок от връчване на заповедта за изпълнение длъжниците са депозирали възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителят „Профи Кредит България“ ЕООД е предявил настоящия иск.

По делото е представен и приет договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № . от 26.02.2021 г., сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД, като кредитор, Л. Д. М., като длъжник и Н. С. Н., като солидарен длъжник. Договорът е сключен при следните параметри: сума на кредита – 4000,00 лева; срок на кредита - 36 месеца; размер на вноската по кредита – 190,95 лева; годишен процент на разходите (ГПР) – 49,02%; годишен лихвен процент – 41,00%; общ размер на задължението – 9872,18 лева. Съгласно приетия по делото погасителен план и анекси към договора за кредит първата погасителна вноска е с падеж на 15.03.2021 г., а последната – на 15.07.2024 г.

На 11.05.2021 г. е подписан анекс № 1 към договора за потребителски кредит, с който е уговорено, че вноски № 3 и 4 ще бъдат отложени.

На 13.08.2021 г. страните са подписали анекс № 2 към договора за потребителски кредит, с който е уговорено, че вноска № 6 ще бъде отложена.

На 27.09.2021 г. е подписан и анекс № 3 към договора за потребителски кредит, с който е уговорено, че вноски № 7 и 8 ще бъдат отложени.

От приложеното към настоящото дело гр. д. № . г. по описа на РС – Перник се установява, че същото е било образувано въз основа на искова молба, подадена от Л. Д. М. и 3

Н. С. Н. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, с която са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55 ЗЗД. С решение № . г. по гр. д. № . г. по описа на РС – Перник е прогласена нищожността на раздел VI от договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № . от 26.02.2021 г., сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД, като кредитор, Л. Д. М., като длъжник и Н. С. Н., като солидарен длъжник. Със същото решение съдът е осъдил „Профи Кредит България“ ЕООД да заплати на Л. Д. М. и Н. С. Н. сумата в размер на 250,02 лева, равняваща се на 3 заплатени вноски по сключения договор за кредит от 26.02.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 31.08.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.

От заключението по изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че кредитополучателят е заплатил сума в общ размер на 1328,32 лева по договора за кредит, като 250,02 лева са му били възстановени от дружеството – кредитор. С останалата сума в размер на 1078,30 лева са били погасени следните задължения по договора за кредит: главница в размер на 260,41 лева, 312,97 лева – договорна лихва, 71,78 лева – лихва за забава, 403,14 лева – съдебни разноски, както и такси за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30,00 лева.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, като неоспорено от страните и дадено от вещо лице, в чиято компетентност и безпристрастност няма основания да се съмнява.

Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Районен съд - Радомир е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, както и осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Установителните искове са предявени в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което подлежат на разглеждане по същество.

При разглеждането им по същество съдът намери следното:

Предмет на иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК е признаване за установено по отношение на ответниците съществуването на вземане на ищеца за определени парични суми. Уважаването на претенцията предполага доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: наличието на договорни отношения между „Профи Кредит България“ ЕООД и ответниците във връзка със сключения договор за потребителски кредит, изпълнение на задължението на заемодателя да предаде заемната сума, както и настъпилия падеж на задължението.

По своя предмет, права и задължения, сключеният между страните договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. Кредиторът „Профи Кредит България“ ЕООД се е задължил и е изпълнил задължението си да предостави на потребителя уговорената сума по договора за кредит, а последният е следвало да погаси задължението си на 36 месечни вноски, първата от които с падеж на 15.03.2021 г., а последната – на 15.07.2024 г. Между страните не се спори, че крайният срок за погасяване на кредита е изтекъл на 15.07.2024 г., с оглед на което съдът не следва да обсъжда в настоящия съдебен 4 акт въпросите, касаещи настъпването на предсрочната изискуемост на кредита.

На следващо място съдът следва да се произнесе по противопоставеното от ответниците възражение за недействителност на процесния договор за кредит.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, като е посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.