Решение № 262 от 24.08.2022, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И

Е

№ гр. Кърджали, 24.08.2022 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в открито заседание на девети август през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

СЪДИЯ:

АЙГЮЛ ШЕФКИ при секретаря Павлина Петрова, като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело

№ 253/2022 г. по описа на КАС, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.46, ал.1 Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/.

Образувано е по жалба от Х.Ч. - гражданин на ***, ЛНЧ **********, подадена чрез пълномощник, против Заповед №292з-569/29.03.2022 г., издадена от директора на ОД на МВР- Кърджали, с която е отнето правото му на постоянно пребиваване в Република България, потвърдена със Заповед рег.№6121з-729/03.06.2022 г., издадена от главния секретар на МВР.

Жалбоподателят намира оспорената заповед за незаконосъобразна, като издадена при съществени нарушения на процесуалните правила, в противоречие с материалния закон и с неговата цел. Твърди, че считано от 27.03.2017 г. е с разрешение за постоянно пребиваване в Република България, валидно до 24.03.2022 г., като с оспорената заповед било отнето правото му да разполага с валиден документ за пребиваване в страната. Счита, че като пребиваващ в РБългария чужденец, на основание чл.4, ал.2 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/, има право да му бъде издаден, както и да притежава документ за пребиваване в страната. Сочи, че до 24.03.2022 г. е имал такъв документ, като изтичането на срока на валидност на последния било обусловено от трудно преодолими пречки за неговото подновяване. В тази връзка твърди, че през 2018 г. е претърпял медицински прегледи и болнично лечение, като на 13.03.2018 г. му била поставена диагноза „***“ и му били предписани лекарства, съдържащи лекарствени вещества от групата на ***. В резултат на това лечение, жалбоподателят развил ***, установена на 07.05.2018 г., при медицински преглед, като последното заболяване наложило ново лечение и ежеседмични медицински прегледи, за период от 6 месеца. По горните причини сочи, че е бил обективно възпрепятстван да посети страната за времето до 27.10.2018 г., като с Декларация №***/*** г., с нотариална заверка на подписа, е декларирал искането си за продължаване на правото на пребиваване в РБ. Намира, че не са налице материалноправните предпоставки за налагането на процесната принудителна административна мярка, както и че при прилагането й, в нарушение на чл.35 от АПК, административният орган не е взел предвид относимите към случая факти и обстоятелства.

В жалбата се излагат и доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорената заповед, изразяващи се в липса на надлежни мотиви, по смисъла на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, както и в неизпълнение на изискването на чл.18а, ал.7, изр.2 от АПК. Прави искане за отмяна на оспорената заповед. В с.з., чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба, по изложените в нея съображения, като се навежда и довод, че процесната ПАМ би навредила и на упражняваните от жалбоподателя родителски права и би затруднила семейния му живот. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът

– Директор на ОД на МВР - Кърджали, не взема становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид постъпилата жалба с наведените в нея оплаквания и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

От представената по делото справка за чужденец от „Автоматизирана информационна система - ЕРЧ“ съдът констатира, че жалбоподателят е гражданин на ***, със статут на постоянно пребиваващ в РБ чужденец, по силата на Решение с рег.№496528/06.02.2017 г., на основание чл.25, ал.1, т.4 от ЗЧРБ - родител на български гражданин, когато му осигуряват дължимата по закон издръжка и са пребивавали законно и непрекъснато за срок три години на територията на страната.

На 07.03.2022 г. Х.Ч. е депозирал заявление с peг. № 552/07.03.2022 г. до ОДМВР Кърджали, група „Миграция“ за издаване на разрешение за пребиваване. В заявлението е посочено и наличието на предходен документ за пребиваване, валиден до 24.03.2022 г.

Във връзка с подаденото заявление е извършена служебна проверка в АИС

"Граничен контрол", при която се установило, че заявителят е отсъствал повече от

12 последователни месеца от територията на Република България и ЕС.

За изясняване на обстоятелствата, свързани с констатираното отсъствие, на основание чл.26, ал.1 и чл.35 от АПК, вр. с чл.40, ал.1, т.6 от ЗЧРБ, с жалбоподателя е проведено интервю УРИ 292р-5479/07.03.2022 г. В същото, както и в писмени обяснения от 07.03.2022 г., Х.Ч. е заявил, че в периода от 08.10.2017 г. до

21.10.2018 г. не е пребивавал на територията на Република България или на друга държава-членка на ЕС, поради заболяване на ***, което наложило болнично лечение за около 25 дни, в края на м.август 2018 г., в частна болница „***“, ***. Във връзка с горното заболяване, в първите 3 месеца след изписването му от болницата, се наложили ежеседмични, а по-късно - ежемесечни контролни прегледи. Посочил е, че ще представи епикризи от болницата в 14-дневен срок. Посочил е също, че е женен и заедно със съпругата си и *** си деца, живеят в ***, както и че децата му постоянно живеят и учат в ***. В хода на интервюто лицето е уведомено за започналото спрямо него производство по налагане на принудителна административна мярка “отнемане на правото на пребиваване в Република България“, на основание чл.40, ал.1, т.6 от ЗЧРБ, като му е предоставена възможност да представи обяснения и възражения до 21.03.2022 г.

По делото е приложена и справка за пътуванията на жалбоподателя, за периода от 06.02.2017 г. до 25.03.2022 г., видно от която в горния период лицето е посетило РБългария 7 пъти, с престой от 1 до 3 дни /общо 13 дни/. От последната справка се установява също така, че на 08.10.2017 г. жалбоподателят е напуснал страната, през ГКПП ***, а следващото му влизане, през същия ГКПП, е регистрирано на 27.10.2018 г.

С Предложение УРИ

292р-7261/29.03.2022 г., утвърдено от директора на ОДМВР- Кърджали, началникът на група „Миграция“ в ОДМВР-Кърджали, е предложил налагането на ПАМ “отнемане на правото на пребиваване в Република България“, поради наличие на предпоставките на чл.40, ал.1, т.6 от ЗЧРБ, тъй като лицето е отсъствало от територията на страната за повече от 12 последователни месеца, а именно: в периода от 08.10.2017 г. до 21.10.2018 г. Анализирани са обстоятелствата по чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ, като е посочено, че липсват доказателства за твърдяното от лицето болнично лечение в ***. Прието е, че лицето не попада в категорията на уязвимите лица, както и че липсват данни за производства по Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

Предвид времето на пребиваване в РБ - общо

13 дни за период от около 5 години, е прието, че лицето не е установено трайно на територията на страната, а я посещава инцидентно, за по няколко дни. Посочено е, че заявителят, заедно със семейството си живее постоянно в държавата по произход - ***, в жилище, собственост на съпругата му, поради което налагането на ПАМ не би ограничило правото му на личен и семеен живот или да създаде затруднения за поддържане на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход.

С обжалваната заповед, на основание чл.40, ал.1, т.6 от ЗЧРБ, е отнето правото на постоянно пребиваване в РБ на жалбоподателя Х.Ч., като на основание чл.39б, ал.1 ЗЧРБ, е определен и 15-дневен срок за напускане на страната.

За да постанови този резултат, административният орган е възприел констатациите в направеното предложение, като е приел за установено, въз основа на справката от АИС „Граничен контрол“ и проведеното интервю, че лицето не е пребивавало на територията на държава-членка на ЕС, за период, по-голям от 12 последователни месеца, за времето от

08.10.2017 г. до 27.10.2018 г. Съобщение УРИ 292000-5272/31.03.2022 г. за издадената заповед за прилагане на ПАМ, съдържащо указание за възможността и срока за обжалване заповедта, както и възможността горната заповед да бъде получена, е връчено на 18.04.2022 г., на Р. Р. А., на посочения от жалбоподателя адрес в страната: ***. Съобщението е прието от Р. А. със задължение да го предаде на жалбоподателя Ч. Горното се установява и от Докладна записка УРИ 238р-3629/20.04.2022 г. на *** към ОДМВР-Кърджали.

Х.Ч. е депозирал жалба с вх.№48900-3802/04.05.2022 г., до главния секретар на МВР, срещу Заповед рег.№292з-569/29.03.2022 г. на директора на ОДМВР Кърджали. Към жалбата са приложени и заверени копия от: съобщение с УРИ

292000-5272/31.03.2022 г.; документ №***/*** г., подписан от д-р К. М., според който, след преглед, извършен на 07.05.2018 г. в ***, жалбоподателят е получил *** лечение, поради поставената му диагноза „***“, като на 13.05.2018 г. е извършен контролен преглед и е препоръчано продължение на *** лечение, както и на амбулаторното проследяване, за още 14 дни. Към жалбата била приложена също и Декларация №***/*** г. от Х.Ч., с нотариална заверка на подписа, съдържаща и искане за продължаване срока на разрешението за пребиваване в Република България. В последната декларация е посочена невъзможността на лицето да посети РБ до 27.10.2018 г., поради влошено здравословно състояние, свързано с болнично лечение и контролни прегледи. Отразени са обстоятелства, посочени и в подадената до настоящия съд жалба, касаещи заболяванията „***“ и „***“.

Със

Заповед рег.№8121з-729/03.06.2022 г., издадена от главния секретар на МВР, жалбата на Х.Ч. срещу Заповед рег.№292з-569/29.03.2022 г. на директора на ОДМВР Кърджали, е отхвърлена. Няма данни за датата, на която заповедта на гл.секретар на МВР е била съобщена на адресата.

При така установените факти, съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима.

В случая, административният орган не установи датата, на която заповедта на горестоящия орган е съобщена на жалбоподателя, а от тази дата, според чл.149, ал.3, вр. с ал.1 АПК, започва да тече

14 - дневния срок за оспорване на първоначалния индивидуален административен акт, поради което съдът приема, че жалбата е подадена в установения от закона срок. Налице е и правен интерес от оспорването на заповедта за прилагане на ПАМ, като засягаща неблагоприятно правата и интересите на жалбоподателя.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При проверката за законосъобразност на оспорения административен акт, съгласно изискванията на чл. 146 от АПК, съдът намира, че заповедта е издадена в предвидената писмена форма и от компетентен орган. Съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ, принудителните административни мерки, каквато е и процесната, се налагат със заповеди на директорите на областните дирекции.

При постановяване на оспорената заповед не се констатираха и съществени нарушения на административно производствените правила. Спазено е изискването на чл.26, ал.1 от АПК. Лицето е надлежно уведомено за започналото производство по налагането на ПАМ, като му е предоставена и възможност за представяне на обяснения, възражения и документи. Заповедта е издадена след изясняване на всички факти и обстоятелства, от значение за случая. Както в заповедта, така и в предложението за издаването й, са изложени надлежни фактически и правни основания, като са отчетени и обстоятелствата по чл.

44, ал. 2 от ЗЧРБ, в т.ч. и въпросът за отражението на мярката, върху правото на лицето на личен и семеен живот и поддържане на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход. Не е налице соченото в жалбата съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради неизпълнение на изискването на чл.18а, ал.7, изр.2 от АПК, за съобщаване на 7-дневния срок за получаване на заповедта. В случая процесната заповед е надлежно съобщена по реда на чл.18а, ал.8 от АПК, на посочения от жалбоподателя адрес, на лице, което се е съгласило да получи съобщението и да го предаде на адресата.

Съдът намира, че са налице и предпоставките на чл. 40, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ, налагащи отнемане на правото на постоянно пребиваване.

Безспорно е по делото, че жалбоподателят е *** гражданин със статут на постоянно пребиваващ в РБ чужденец, на основание чл.25, ал.1, т.4 от ЗЧРБ, по силата на Решение с рег.№496528/06.02.2017 г. По делото не се спори също, че лицето осигурява издръжка на *** си непълнолетни деца, които имат и българско гражданство.