Решение № 244 от 12.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. Пловдив, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Миглена Ил. Площакова при участието на секретаря Боряна Д. Козова като разгледа докладваното от Миглена Ил. Площакова Търговско дело № 20215300900486 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано въз основа на исковата молба, подадена на 05.07.2021 год. от Н. Д. М. против ЗД „Бул Инс“ АД. Предявени са обективно съединени осъдителни искове за присъждане на парични обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, претърпени от ищцата, вследствие на пътно-транспортно произшествие.

Исковата претенция обстоятелства: се основава на следните фактически

Твърди се, че на 15.01.2021 год. около 17,40 ч. ищцата Н. М. се е движела като пешеходец в гр. Пловдив по бул. „Дунав“ до № 80. Водачът на л.а. „Ровър 200“ с рег. № **** В. Г. Д. нарушил правилата за движение по пътищата, отнел предимството на движещата се по пешеходна пътека пешеходка Н. М. и я блъснал. Вследствие на инцидента ищцата пострадала, като получила следните травматични увреждания: счупване на рамото на раменната кост; фрактура хумери декстра; гърчове, припадъци и др. След инцидента била настанена в Клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД Пловдив в състояние с оток, деформация и патологична подвижност в дясна раменна кост; не можела да движи дясната 1 си ръка. Направени й били необходимите изследвания и М. била подложена на оперативно лечение, изразяващо се в поставяне на метална остеосинтеза на дясна раменна кост. Ищцата направила разходи за закупуването на металните импланти, като заплатила и потребителска такса, в общ размер на 1354,80 лв.

Била изписана на 19.01.2021 год. с окончателна диагноза: счупване на рамото на дясна раменна кост; фрактура хумери декстра. Назначена й била медикаментозна терапия и дадени указания да носи имобилизираща шина за срок от 45 дни.

В деня на изписването от Клиниката по ортопедия М. била настанена в Клиниката по неврология към „УМБАЛ Св. Георги“ ЕАД поради множество случаи на причерняване, припадъци и падания, настъпили в дните след произшествието. При извършените изследвания се установило, че при опити за вертикализация, на М. често й прилошава и колабира. Назначено й било медикаментозно лечение. Поставена й била окончателна диагноза „други неустановени гърчове“ и била изписана на 26.01.2021 год. с назначена медикаментозна терапия и препоръки за спазване на ХДР.

В резултат на произшествието ищцата търпяла силни болки и много страдания, не се чувствала добре физически и емоционално. Дълго време трябвало да спазва постелен режим и да не се натоварва физически. В периода на възстановяване не била в състояние да се грижи за себе си, поради което трябвало да разчита на грижите на близките си за елементарните си нужди от ежедневието. Травмираният десен горен крайник дълго време бил обездвижен, което създавало особен дискомфорт. Раздвижването му било съпроводено с много болки и страдание. Вследствие на произшествието настъпило общо влошаване на здравословното състояние, появили се припадъци, придружени със загуба на съзнание. Преди инцидента ищцата била в добро за възрастта си здравословно състояние, била жизнерадостна и активна. След инцидента била лишена от обичайния си начин на живот и от възможността да излиза навън.

По отношение на л.а. „Ровър 200“ с рег. № **** била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество със срок на валидност от 04.01.2021 год. до 03.01.2022 год. Ищецът предявил писмената си претенция пред застрахователното дружество за изплащане на обезщетение с писмо, получено на 03.02.2021 год., но към момента на 2 подаването на исковата молба обезщетение не е било заплатено.

Предвид изложените обстоятелства ищцата Н. М. моли да бъде постановено решение, с което ЗД „Бул Инс“ АД бъде осъдено да й заплати обезщетение за неимуществените вреди в размер на 50 000 лв., частично от общодължимата сума от 60 000 лв., както и сумата 1 354,80 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди. Двете обезщетения се претендират ведно със законната лихва, считано от 22.01.2021 год. до окончателното плащане, а при условията на евентуалност, считано от 03.02.2021 год. /съобразно уточнението, направено с молбата, постъпила по делото на 30.07.2021 год./.

Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД е подал отговор на исковата молба в двуседмичния срок по чл. 367 ГПК /преди спирането на производството по делото и съответно преди постановяването на влезлия в сила акт на наказателния съд/.

Възразява се срещу редовността на исковата молба, тъй като не е изпълнено изискването на чл. 127, ал. 4 ГПК и не е посочена банкова сметка, по която да се извърши плащането.

Оспорват се предявените искове по основание и размер. Ответното дружество оспорва описания в исковата молба механизъм на произшествието, твърдението, че е настъпила вреда да ищцата, както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между произшествието и описаните вреди.

Оспорва се иска за неимуществени вреди по размер, като е посочено, че ако в процеса се докаже претенцията по основание, то справедливото обезщетение за описаните вреди би било в размер на 10 000 – 15 000 лв.

Въведено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пешеходеца, който не е съобразил поведението си с приближаващия автомобил и е предприел пресичане в момент, в който се е намирал в опасната му зона за спиране.

Оспорва се претенцията за законна лихва с твърдението, че застрахователят не е уведомен от водача на лекия автомобил за настъпилия пътен инцидент.

Признава се, че е получил писмената застрахователна претенция от ищцата на 03.02.2021 год. От този момент за него е започнал да тече тримесечният срок за произнасяне по претенцията и едва след това би могъл 3 да изпадне в забава.

В срока за представяне на допълнителна искова молба такава не е постъпила. В първото по делото с.з. ищцовата страна изложи твърдение, че е подала допълнителна искова молба по електронен път, но не установи това свое твърдение.

В първото по делото съдебно заседание, проведено след приключването на наказателното производство, пълномощникът на ответното дружество заявява, че не оспорва иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по основание, а само по размер. В хода по същество ответната страна изразява становище, че справедливият размер на обезщетението, което се дължи на ищцата за претърпените болки и страдания, е в размер на 35 000 лв., което подлежи на намаляване поради съпричиняване.

Предявените осъдителни искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 45 и чл. 52 ЗЗД. Акцесорното искане за законна лихва е с правно основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 429, ал. 3 КЗ.

Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат е с правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Съдът е сезиран с редовна искова молба, с която са предявени процесуално допустими искове. Цената на иска за неимуществени вреди обосновава родова подсъдност на ОС като първа инстанция. Спазена е и местната подсъдност по местонастъпването на застрахователното събитие и по постоянния адрес на пострадалия по чл. 115, ал. 2 ГПК. Ищецът е освободен от държавна такса: първоначално с нарочно определение по чл. 83, ал. 2 ГПК, а впоследствие, с оглед приключването на наказателното производство, по силата на закона – чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което такса не е внесена и не е изисквана.

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, след като разгледа събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

С доклада по делото съдът е оповестил като безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване наличието на застрахователно правоотношение с ответното дружество досежно гражданската отговорност 4 на водача на л.а. „Ровер 200“ с рег. № ****.

Безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване е и отправянето от страна на ищцата на застрахователна претенция спрямо ответното дружество, която е получена от него на 03.02.2021 год.

Установява се по делото по несъмнен начин, в т.ч. и от служебно изисканото наказателно дело, наличието на одобрено от съда споразумение по НОХД № 6358 / 2022 год. по описа на РС – Пловдив, с което В. Г. Д. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. а, пр. второ, вр. ал. 1, б. б, пр. второ, вр. чл. 342, ал. 1 НК, в това, че на 15.01.2021 год. в гр. Пловдив на бул „Дунав“ при управление на МПС – л.а. марка „Ровър“, модел 200, с рег. № **** е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 2, чл. 116, чл. 119, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил на Н. Д. М. средна телесна повреда, изразяваща се в раздробено счупване на дясната раменна кост, причиняващо трайно затрудняване на движението на горен десен крайник, като деянието е извършено на пешеходна пътека.

Според чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. Ето защо и на основание чл. 300 ГПК, настоящият съдебен състав приема за установено по делото и ненуждаещо се от доказване по см. на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, че В.

Г. Д., при управление на посоченото превозно средство, противоправно и виновно е причинил средна телесна повреда на ищцата Н. М., изразяваща се в раздробено счупване на дясната раменна кост, причиняващо трайно затрудняване на движението на горен десен крайник, като деянието е извършено на пешеходна пътека.

От представената епикриза, издадена от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, гр.

Пловдив се установява, че на 15.01.2021 год. в 19,20 ч. Н. М. е постъпила за лечение след претърпяно ПТП с оток, деформация и патологична подвижност на дясна раменна кост, при запазена инервация. Поставената окончателна диагноза е счупване на тялото /диафиза/ на раменната кост /закрито/; фрактура хумери декстра. След извършени изследвания е извършена операция под обща анестезия по открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация. Протекъл е гладък следоперативен период и пациентът е изписан на 19.01.2021 год. Препоръчано е да се правят превръзки на оперативната 5 рана на 3-4 дни, конците да се свалят на 14-тия ден, да носи шина общо 45 дни.

Приета по делото е фактура, придружена с фискален бон, издадени на 15.01.2021 год. от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, от които е видно, че ищцата е закупила и заплатила на лечебното заведение сумата 1320 лв. за 2 бр. еластичен, интрамедуларен солиден пирон за фрактури на улна, радиус и хумерус.

На 20.01.2021 год., ден след изписването й от клиниката по ортопедия, М. е приета отново в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, Клиника по неврология, където е била на лечение до 26.01.2021 год. Според данните от снетата анамнеза още в клиниката по ортопедия М. е имала неколкократни падания при опити да отиде до тоалетна на фона на ниско артериално налягане; на 20.01.2021 год. сутринта след ставане от сън отново й е причерняло и се свлякла на земята, без да губи съзнание. Описани са проведените изследвания. Поставената окончателна диагноза е други и неуточнени гърчове. Предписан е диетичен хранителен режим и препоръка към ОЛП да проследява общото й състояние, а при нужда – да бъде прегледана от невролог. Представени са доказателства /фактура от 26.01.2021 год. и фискален бон към нея/ за заплащането на сумата 34,80 лв. потребителска такса за шест дни болничен престой, каквато е продължителността на престоя в клиниката по неврология.

Приети по делото са представените от ищцовата страна писмени доказателства – амбулаторни листове за множество прегледи от лекари ортопеди, както и за насочване и провеждане на рехабилитационни процедури и лечебна физкултура.

От епикриза, издадена от МБАЛ „Св. Каридад“ се установява, че в периода от 03.08.2021 год. до 06.08.2021 год. М. е била на болнично лечение по повод на оплаквания от болки, оток и ограничени движения на дясното рамо. На 04.08.2021 год. й е била извършена операция.

От приетите по делото болнични листове е видно, че ищцата е била във временна неработоспособност за периода от произшествието до 26.08.2021 год.