Решение № 334 от 04.03.2020, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 4461/2019
- Вид
- Решение № 334
- Подписан
- 04.03.2020
- В сила
- 08.10.2020
- Състав
- АНА ИВАНОВА ИЛИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.1 и ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.1 и ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.3 · Закон за енергетиката
- чл.153 · Закон за енергетиката
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ гр. Плевен, 04.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И. при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4461 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „Т.П.“
ЕАД
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор ***, срещу П.Г.Д. ЕГН **********,***, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 299,13 лева за консумирана топлинна енергия, от които 270,12 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2016 г. до 31.01.2019 г., както и 29,01 лева, представляващи лихва за забава за периода от 02.12.2016 г. до 06.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на задължението, както и направените в заповедното производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че с определение по ч.г.д. № 1572/2019 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, срещу която в срок е депозирано възражение, поради което и предявява настоящия иск. В обстоятелствената част на исковата си молба навежда доводи, че ответникът като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот- апартамент с абонатен №***, находящ се в *** е клиент на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че именно поради това за него важат разпоредбите на действащото законодателство в областта на енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.-
„Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия / в това число и ответника/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Излага се, че с изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че от приложената по ч.г.д. № 1572/2019 г. извлечение от сметка за абонатен номер № *** ответника е използвал доставяната от ищеца топлинна енергия, но е са погасил задължението си. Сочи, че сумите за топлинна енергия за процесния период са изчислявани от ищеца по изготвяни отчети на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от наредба №16-334/06.04.2007 г. на Топлоснабдяването. Излага се, че процесната сума включва: сума за отопление отдадена от сградна инсталация в размер на 228,82 лева, сума за отопление с ИРУ за процесния период в размер на 21,19 лева и сума за услуга дялово разпределение в размер на 20,11 лева. Твърди се, че в имота на ответника има монтиран един брой ИРУ. Сочи, че въпреки че в НА за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 137, том ІІІ, рег. №2376, дело №101/2002 г. по описа на нот. *** на НК София, с район на действие ПлРС, да е посочено, че на ответника са прехвърлени 6/10 ид. части от апартамент №47, находящ се в *** то се касае за същия имот, за който се претендира доставена и незаплатена топлинна енергия. Излага, че при сборуване на апартаментите, от първия до четиринадесетия тежа, апартамента на ответника е с №***. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск.
Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното производство разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан. Претендира присъждането на разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК особеният представител на ответника е депозирал отговор.Твърди, че липсват доказателства, че общите условия отговарят на чл.150, ал.1 и ал.2 от ЗЕ. Сочи, че представеното съобщение от вестник „Посоки“ няма качество на доказателство съгласно ГПК. Оспорва верността на препис – извлечение от сметка. Излага, че няма представени доказателства, че ответникът е ползвал претендираната сума. Твърди, че по делото не са представени доказателства дали в имота на ответника има монтирани ИРУ, както, ако има колко са те на брой, кога са монтирани и от какъв вид са. Счита за недоказано твърдението за извършване на дялово разпределение на ТЕ в сградата за исковия период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, за което развива подробни съображения. Сочи, че ищецът не е доказал и каква енергия по количество и качество е доставил до имота на ответника. Твърди и, че не са представени доказателства, че ответникът е собственик на процесния имот. Излага и, че претенцията за лихва за забава е неоснователна. Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения иск.
В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Излага, че по делото не са представени доказателства, че ответникът е собственик на процесния имот. Сочи, че от представената по делото справка от Община Плевен, отдел „Местни данъци и такси“ е установено, че имотът има и други собственици.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 1572/2019 г. по описа на ПлРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: сума в размер на 270, 12 лева, представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2016 г. до 31.01.2019 г; сума в размер на 29,01 лева, представляваща лихва върху главницата за периода от 02.12.2016 г. до 06.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението, ведно със сторените в заповедното производство разноски в размер на 75,00 лева. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 926/14.03.2019 г., за която длъжникът е уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и ищецът е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.
Приобщени като част от исковото производство са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Плевен” ЕАД на потребители в гр. Плевен, публикувани във в. Посоки, от които се установява какви са общите условия, които действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в гр. Плевен.
От приложената по делото препис - извлечение от сметка за задълженията на консумирана топлинна енергия се установява и какви задължения са начислени на ответника по делото за исковия период.
Видно е от представената по делото справка за лице от Служба по вписванията гр. Плевен, че ответницата по делото *** е собственик на тополснабдения недвижим имот.
Установява се от представения по делото НА за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 137, том ІІІ, рег. №2376, дело №101/2002 г. по описа на нот. *** на НК София, с район на действие ПлРС, че на ответника са продадени срещу задължение за издръжка и гледане 6/10 ид. части от следния недвижим имот, а именно: апартамент №***, находящ се в ***.
Представено като доказателство по делото е и писмо от Община Плевен, отдел „Местни данъци и такси“, с което уведомяват ответника за задълженията, които има към общината по отношение на имот, находящ се в ***.
Установява се от приложената по делото справка от Община Плевен, отдел „Местни данъци и такси“, че за имот, находящ се в *** като собственици са записани ответникът и ***.
Видно е от Договор от 28.10.2002 г., сключен между етажна собственост, находяща се в ***, представлявани от ***, в качеството на възложител и „Нелбо инжинеринг“ ООД, в качеството на изпълнител, от който се установява, че възложителите са възложили на изпълнителя монтаж на ИРУ и термостатни винтили, както и извършване на услугата дялово разпределение.
Установява се от приложения договора списък на етажните собственици на топлоснабдената сграда, че като собственик на *** е записана ***.
Приобщени като доказателство по делото са и фактури, издадени от ищеца, касаещи процесния период.
В хода на производството е изслушано заключението по назначените съдебно – техническа експертиза и съдебно – счетоводна експертиза, които съдът кредитира като обективно и компетентно изготвени и неоспорени от страните.
От заключението по допуснатата ССЕ се установява, че: главницата за периода от 01.10.2016 г. до 31.01.2019 г. е в размер на 270,12 лева; размерът на лихвата върху главницата за периода от 02.12.2016 г. до 31.01.2019 г е в размер на 29,01 лева; че в имота има един измервателен уред; че претендираната сума е за ТЕ от отдадена сградна инсталация и от отопление от щранг лира в банята.
От заключението по допуснатата СТЕ се установява, че: в сградата има изградена абонатна станция, присъединена към топлофикационната мрежа; като до имота на ответника е доставяна ТЕ; че при изготвяне на индивидуалните сметки от топлинния счетоводител са спазени изискванията на Методика за разпределение на ТЕ към чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяване №16-334/06.04.2007 г.; че в имота на ответника няма монтирана щранг лира, а има отоплително тяло, оборудвано с топлоразпределител; че начислените суми за ТЕ са на базата на действащите цени на ТЕ в рамките на процесния период и определени от фирмата за дялово разпределение; че изградената ВОИ е с вертикално щрангиране, тъй като е въведена в експлоатация преди 30 години.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да установи, че учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника, че етажната собственост на посочения адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация-Плевен” ЕАД, съответно че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия изискуемост и ликвидност на вземането, както и размерът на задължението - главница и лихви, както и фактът на реалното доставяне на начислената топлоенергия - по количество и качество.
Разпечатката съдържа 30 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bd0d1a74-b69d-4bd6-a8c6-16840b988b3d