Решение № 2186 от 16.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2186 гр. София, 16.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: И.М. при участието на секретаря М. М. като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело № 20221110203112 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР.

Софийски Районен съд е сезиран с жалба от Р. Д. К. от гр................., с ЕГН: ********** чрез упълномощен защитник срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 3382зз – 238/18.02.2022г. издадена от Полицейски орган при 07 РУ – СДВР. В жалбата се посочва, че лицето е било незаконосъобразно задържано, тъй като не е било запознато с основанието, което е обусловило неговото задържане. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваната заповед като присъди и направените по делото разноски.

СРП, редовно призована, представител не се явява.

В съдебно заседание жалбоподателят Р.К., редовно призован, уведомен чрез своя упълномощен защитник, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който в пледоарията си пред съда поддържа жабата и моли съда да я уважи. Развива подробни съображения в нейна подкрепа.

Представя писмена защита. Претендира и разноски

Ответникът по жалбата – Полицейски орган при 07 РУ – СДВР, редовно призован, не се явява. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт, оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, гласните и писмени доказателства по делото и въз основа на данните по делото и закона, намира за установено следното:

1

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът, след като съобрази събраните по делото писмени доказателства, намира за безспорно установена следната фактическа обстановка:

Със Заповед за задържане на лице от 18.02.2022г. жалбоподателят Р.К. бил задържан от полицейския орган – инспектор при 07 РУ – СДВР за срок до 24ч. във връзка с извършено престъпление по ДП № ЗМ - 226/2022г. по описа на 07 РУ СДВР по обвинение по чл.354А от НК. При извършения обиск на лице по реда на чл.80 от ЗМВР в задържания не са били намерени вещи, които да представляват предмет или средство на престъпление. Процесуално – следственото действие било обективирано в нарочен протокол. Била подписана и декларация от същата дата, в която били разяснени правата на жалбоподателя при неговото задържане. По изготвената докладна записка от 07.03.2022г. било отразено, че жалбоподателят е бил задържан за срок от 24ч. поради наличие на данни за неговата съпричастност в престъплението, по което е било образувано наказателното производство. С нарочен Протокол за доброволно предаване от 18.02.2022г. Р.К. самоволно предал на органите на разследването подробно описаните вещества, за които същият изрично посочил, че представляват наркотици и се подписал под това свое изявление.

Задържаният бил освободен на същия ден в 15:45ч., като подписал разписка за върнати вещи и пари.

С Постановление от 11.06.2022г. прокурор при СРП направил предложение обвиняемият Р. Д. К. да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК по обвинение в извършено престъпление по чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3, пр.2 т.1 от НК.

Видно от съдържанието на обжалваната заповед е, че тя е била издадена на правно основание чл.72, ал.1 т.1 от ЗМВР, а именно наличието на данни, че спрямо задържаното лице има данни, че е извършило престъпление.

Издадената заповед подлежи на съдебен контрол като индивидуален административен акт, чрез който се налага принудителна административна мярка по чл.22 от ЗАНН. Към материалите по преписката е налице удостоверение от Началник на 03 сектор към отдел ,,Човешки ресурси“ – СДВР, от които да се доказват правомощията на полицейския орган да издава обжалваната заповед.

В случая тежестта на доказване на законосъобразността на постановения акт се пада на органа, който я е издал. От разпита на П.А. се установява, че задържаното лице е признало, че държи в себе си наркотични вещества, което е обусловило пристигането на компетентни да работят по случая полицейски органи и извършване на първоначалните неотложни процесуално следствени действия. Свидетелят е категоричен, че върху лицето не е бил оказван натиск, като в районното полицейско управление, където е бил откаран задържаният, е била издадена обжалваната заповед. Видно от 2 приложените писмени доказателства е, че подкрепят наличието на обосновано подозрение, че жалбоподателят е извършило престъплението, по което е бил задържан. В хода на задържането тези подозрения се потвърждават от доброволно предадените от самия задържан наркотични вещества. Напълно обосновано лицето е било задържано, тъй като една от предпоставките за извършване на личен обиск и съблюдаване на правото да не се унижава въпросното лице, е именно неговото задържане. Същото е било наложително с оглед установяване наличието и на други предмети на престъпление, които лицето е имало вероятност и да не е предало доброволно на органите на разследването.

Настоящият съдебен състав счита, че обжалваната заповед не е била издадена в нарушение на императивните разпоредби на чл.74, ал.2 т.2 от ЗМВР. Независимо, че в нея липсва посочване на каквито и да било фактически констатации, които да мотивират полицейския служител да задържи конкретното лице, правата на жалбоподателя в случая не са били накърнени, тъй като същият е узнал основанието за неговото задържане.

Действително обжалваната заповед не е прецизно оформена откъм съдържание, но в конкретния случай този порок не води до неяснота у задържаното лице, въз основа на кои фактически основания, е бил задържан.

На въпросната дата Р.К. доброволно е предал наркотични вещества, което обстоятелство надлежно е установил с подписа си върху протокола.

Липсват данни по същото време лицето да е било съпричастно в извършването на друго изпълнително деяние, което да е довело до задържане на друго основание. С факта на доброволно предаване на вещества, за които деецът е направил изявление че са наркотици на този ранен етап от разследването, не може да бъде възприето становището на защитата, че същият не е знаел въз основа на кое фактическо основание е бил задържан.

Правото на лицето да узнае на какво фактическо основание е било задържано, може да бъде изведено и по косвен начин от събраните писмени доказателства.

В закона е предоставена възможност на полицейския орган да действа при условията на оперативна самостоятелност, при наличие на законовите предпоставки за това. Процесната заповед е била издадена на основание чл.72, ал.1 т.1 от ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни че е извършило престъпление. В заповедта като фактическо основание за задържане на лицето е посочено ,,чл.354а от НК“ и досъдебното производство. Действително това описание е доста лаконично, но от писмените данни по преписката се установяват релевантните за случая обстоятелства. Посочването на конкретна форма на изпълнителното деяние и квалификацията според съответното предложение от фактическия състав на деянието не е дължимо от полицейския орган. Това е в правомощията на органа, който е компетентен да повдигне наказателно обвинение за престъпление, извършено на територията на Република България /чл.46, ал.1 от НПК/.

Въз основа на изложеното съдът обуславя крайния си извод, че задържането на жалбоподателя Р. Д. К. е било извършено в предвиденото в 3 закона основание. Посоченото като фактическо основание за задържането чл.354а от НК и изложените в докладната записка, свидетелските показания и протокол за доброволно предаване обстоятелства, са достатъчни за създаването на обосновано подозрение за извършването на престъпна деятелност. Съществувала е необходимост от задържането на жалбоподателя в името на обществения интерес, който е следвало да бъде предпочетен пред правото на зачитане на личната свобода.

Освен това е имало и реална опасност, при извършения му личен обиск да бъдат открити и други забранени от закона вещества, които да представляват предмет на престъпление или административно нарушение.

Разпоредбата на чл.39, ал.1 от АПК предвижда установяване на фактите и обстоятелствата, които са от значение за решаването на правен спор, да се установяват по изчерпателно посочените способи.

С оглед гореизложеното се налага правния извод за доказаносттта на фактическия състав на чл.72, ал.1 т.1 от ЗМВР и респ. чл.345а от НК.

Обжалваната заповед е било издадена в съответствие с материалния закон и при отсъствие на съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на жалбоподателя, поради което и жалбата следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и на основание чл.143, ал.3 във вр. с чл.144 от АПК във вр. с чл.78а ал.8 от ГПК и ТР № 3/13.05.2010г. на ВАС органът издал оспорената и потвърдена заповед за задържане има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение – доколкото пред СРС органът издал заповедта е бил представляван от упълномощен юрисконсулт. Поради тази причина и жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на СДВР, сумата от 100.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за упълномощен от органа, издал заповедта юрисконсулт, както и сумата от 05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Д. К. от гр...................., с ЕГН: ********** срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 3382зз – 238/18.02.2022г. издадена от полицейски орган при 07 РУ – СДВР.

ОСЪЖДА Р. Д. К. от гр................, с ЕГН: ********** да заплати по сметка на СДВР сумата от 100.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за упълномощен от органа, издал заповедта юрисконсулт, 4 както и сумата от 05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване и протестиране в 14 – дневен срок от получаване на препис от страните пред Административен съд София-град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5