Решение № 99 от 13.04.2022, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Пловдив, 13.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: И. Б. Бонев

Членове:

Михаела Ат. Добрева

Мирела Г. Чипова при участието на ***я Таня В. Златева Зейнелова в присъствието на прокурора К. Д. П. като разгледа докладваното от Михаела Ат. Добрева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225300600249 по описа за 2022 година С присъда № 120 от 19. 11. 2021 г. по н.о.х.д. № 20215330204243/ 2021г.

РС Пловдив е признал подсъдимата П. СТ. П., родена на ***од. в гр.С., обл.

Пловдив, живуща в град С., ул. „***“ № 94, ***, българско гражданство, с висше образование, работеща, неомъжена, неосъждана, ЕГН: ********** за ВИНОВНА в това, че на 27.11.2013 г. в гр. С., обл. Пловдив, като длъжностно лице – *** на Община С., в кръга на службата си съставила официален документ – нотариална заверка с рег. № 1309/27.11.2013 г., в който е удостоверила неверни обстоятелства, а именно че подписът в графа „Декларатор“ в Декларация от името на „И.И.Б. с адрес гр.С., ул. „***“ № 36, с ЕГН: **********, лична карта № *****, като собственик на УПИ ХІ-2009, кв.90 по плана на гр.С., че не възразява за даването на статут на търпим строеж по смисъла на §127 от ПР на ЗУТ на построената в УПИ Х2008 кв.90 стопанска постройка до общата регулационна линия, е положен от И.И.Б. с ЕГН: **********, с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства,, поради което и на основание чл. 311, ал.1, вр. чл. 54 от НК я е ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.

Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от подсъдимата чрез защитника адв. Ц.К.. Твърди се, че присъдата е необоснована и незаконосъобразна. Иска се да бъде оправдана изцяло. Не се 1 иска събиране на нови доказателства.

Въззивният съд, след като се запозна с оплакванията на жалбоподателите, при направената служебна проверка установи следното:

Жалбата е подадена в законния срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивният съд я намира за неоснователна.

За да постанови атакуваната присъда РС Пловдив е приел за установено от фактическа страна, че:

През 2003 г. подсъдимата П. завършила петгодишен курс на обучение по специалност Право в Югозападен университет „Неофит Рилски“, Благоевград. Преди това, през 2000 г. завършила висше образование със специалност „Публична администрация" също в Югозападен университет „Неофит Рилски“, Благоевград.

Със Заповед № 285 от 20.11.2007г., на Кмета на Община С., издадена на основание чл. 16а вр. чл. 10, ал. 3 от Закона за държавния служител, подсъдимата П. била назначена за държавен служител на длъжност „***“ в Община С. за неопределено време, считано от 20.11.2007 г. Със Заповед № 29 от 20.11.2015г. на Кмета на Община С., издадена на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл било прекратено служебното провоотношение между подсъдимата П. и Община С. по взаимно съгласие, с прието предложение от работодател с изх. № 3483/ 20.11.2015 г., считано от 23.11.2015 год.

В посочения период от време – 20.11.2007 год. до 22.11.2015 г., докато подсъдимата П. заемала длъжността *** на Община С., наред със задълженията й посочени в длъжностната й характеристика, същата съгласно чл. 83, ал. 1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност изпълнявала регламентираните в цитираната разпоредба дейности. Тоест, тъй като град С. представлявало населено място – общински център в което няма нотариус и Районен съд, в правомощията на подсъдимата П. влизали и такива свързани с нотариално удостоверяване на подписи на частни документи представляващи едностранни актове, неподлежащи на вписване, нотариалното удостоверяване на подпис и съдържание на пълномощно по чл. 37 ЗЗД, както и нотариално удостоверяване верността на преписи и извлечения от документи и книжа.

Поради това, докато изпълнявала длъжността „***“ в Община С., подсъдимата П. притежавала качеството „длъжностно лице“ по смисъла на чл.

93, т. 1, б. „б“ НК.

Към 2013 г. свидетелката Д. Ш. заемала длъжността

„Старши специалист незаконно строителство“ в Отдел „Устройство на територията“ в Община С., а свидетеля Е. С. заемала длъжност в деловодството на Общината – „технически сътрудник – куриер“.

В периода в който подсъдимата изпълнявала длъжността „***“ в Община С. ежедневно се извършвали заверки на документи преимуществено от подсъдимата П., по-рядко от кмета и заместник-кмета, които също съгласно чл. 83, ал. 1 НК можели да извършват дейности, свързани с нотариални удостоверявания.

За осъществяването на дейността по нотариално удостоверяване в Общината се спазвал определен ред, който бил съобразен с постановките на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, ГПК, като едновременно с това били въведени и допълнителни вътрешни практики за административното обслужване в Община С..

Така, за да се удостовери подписът върху частен документ /вкл. пълномощно, декларация/, лицето, което се е подписало върху него трябвало 2 да се яви лично пред съответното длъжностно лице /***, кмет, заместниккмет/ с личната си карта или друг документ за самоличност, като заверката на подпис била възможна при две хипотези. При първата, лицето полагало подписа си в присъствието на съответното длъжностно лице. Последното следвало да провери данните на заявителя /декларатор, упълномощител/ по представения документ за самоличност след което се подписвало в предварително поставения от деловодителя печат/ щемпел, че е удостоверил подписа на лицето. Вторият практикуван вариант бил свързан с хипотеза при която заявителят на нотариалната услуга е поставил подписа си върху съответния частен документ предварително, не в присъствието на подсъдимата П. или кмета, или заместник-кмета. При тази ситуация, съответното длъжностно лице, след като установи данните на заявителя по представения документ за самоличност и лицето изрично потвърди, че е положило подписа си върху съответния частен документ, тогава длъжностното лице извършвало удостоверяването, като се подписвало на определеното за целта място в предварително поставения от деловодителя щемпел.

В установения ред в Община С. за осъществяване на дейностите визирани в чл. 83, ал. 1 ЗННД, преди извършване на заверката, била въведена практика да се прави проверка за това дали лицето – заявител на нотариалната услуга има задължения към общинския бюджет. Посочената проверка се извършвала в Дирекция „Местни данъци и такси“, където заявителят се легитимирал с документ за самоличност. След като се установяло, че лицето няма задължения, служител от гише „Деловодство“, който също извършвал проверка на лицето чрез представяне на документ за самоличност, полагал печат за удостоверяване на подпис върху представения от заявителя частен документ, като лицето се насочвало към служителя извършващ удостоверяването. Този печат, както и всички останали печати за нотариално удостоверяване на съдържание и препис, правоъгълни печати с името на длъжностните лица извършващи нотариални заверки, както и кръгъл печат с надпис „Община С., град С.. Кмет“ се съхранявали единствено и само в гише „Деловодство“. Данните, които следвало да се нанесат в поставения печат за удостоверяване на подпис – имена и адрес на лицето-заявител на нотариалната услуга, дата на нотариалното удостоверяване, регистрационен номер, под който се завежда в общинския нотариален регистър, както и размера на заплатената за услугата такса, се попълвали на ръка от служител в деловодството.

Освен печата за подпис, се полагали и още два печата. Единият бил с правоъгълна форма, като на него били изписани длъжността и трите имена на лицето извършващо заверката. Такъв печат бил издаден и на подсъдимата П. с посочване на имената и длъжността й. Другият печат бил кръгъл, с надпис „Община С., град С.. Кмет“.

След като лицето-заявител на нотариалната услуга се явявало пред подсъдимата П., респективно кмета или заместник-кмета, в зависимост от това кой осъществявал заверките в съответния ден, удостоверяващият орган отново извършвал проверка на самоличността му чрез представения документ за самоличност, след което се подписвал в графата „Подпис“ на печата за удостоверяване на подпис. След това лицето-заявител отново отивало в гише Деловодство“, където съответният служител попълвал данните за три имена на заявителя, адрес, регистрационен номер и дата на заверката, както и размера на заплатената такса за нотариалната услуга. Тогава се полагали и другите два печата – правоъгълния с трите имена и длъжността на лицето извършило удостоверяването, както и кръглият печат с надпис „Община С., 3 град С.. Кмет“.

След като документът бил завършен с положените три печата и подпис на съответното длъжностно лице извършило удостоверяването, служителят в гише „Деловодство“ изготвял копие на документа, което се съхранявало в нарочен класьор за извършените през съответната година нотариални заверки. Отделно от това, служителят в отдел „Деловодство“ вписвал регистрационния номер на съответното нотариално удостоверяване в нарочен общ регистър за извършените нотариални удостоверявания в Община С..

От 1966 г., свидетелката И. И. Б., заедно със семейството си, живеела в собствена къща, находяща се в гр. С. на адрес ул. „***“ № 36. На същата улица, но на № 34а, от 1956 г. живеел нейният съсед – свидетелят Х.

К.. Последният, от 1976г. живеел на посочения адрес заедно със съпругата си – свидетелката Стоянка К.а. През 2008 г., свидетеля К. построил на границата между неговия имот и този на свидетелката Б. постройка, представляваща лятна кухня без да получи писменото съгласие на свидетелката Б..

Първоначално, след изграждане на постройката, отношенията между свидетелката Б. и съседите К.и били добри, като впоследствие, с течение на времето се влошили. Така се стигнало до подаването от страна на свидетелката Б. на жалба в Община С. срещу построената от свидетеля К. постройка на границите на двата имота. След извършена проверка било констатирано, че посоченият строеж е незаконен. На свидетеля К. бил даден срок до 05.11.2008 г. да премахне постройката. Същият не предприел действия в тази насока, като свидетелката Б. се примирила с така създаденото положение.

Към 2013 г. свидетелката Д. Ш. живеела в град С., в близост до свидетелите Х. и Стоянка К.и. Свидетелят Х. К. бил приятел с нейния мъж – К. Ш. Двамата се събирали, за да играят карти. През същата година свидетелят Х. К. се свързал със свидетелката Ш., като се срещнали в дома на свидетеля К.. Свидетелят Х. К. се интересувал по какъв начин може да узакони постройката срещу която свидетеля Б. имала възражения. Свидетелката Ш. обяснила на свидетеля К., че е необходимо да бъде изготвена декларация от него и сина му – свидетеля И. К. с посочване на годината на извършения строеж, като декларация била необходима и от съседа по имот – свидетелката Б., че не възразява за даване на статут на търпим строеж на постройката, изградена на общата им граница.

С последното обстоятелство свидетелят Х. К. бил наясно, като споделил на свидетеля Ш., че е във влошени отношения със свидетелката Б., която иска да премахнат постройката, поради което се притеснява как ще получат съгласието . Свидетелката Ш. поела ангажимент да изготви всички необходими документи, включително съдействала на свидетеля К. за извършване на геодезическо заснемане на имота.

Така, след известно време, свидетелката Ш. предоставила на свидетеля Х. К. три броя декларации – една за свидетеля Х. К., една за сина му свидетеля И. К., който бил съсобственик на имота, и една за свидетелката Б.. Тъй като свидетеля К. не бил наясно какво точно трябва да се впише в двете декларации – неговата и за сина му, свидетелката Ш. попълнила съответните данни, както в титулната част на документа, така и в съдържателната. Свидетелят И. К. и свидетелят Х. К. подписали двете декларации в дома на свидетеля Х. К.. Впоследствие свидетеля Х. К. ги върнал на свидетеля Ш.

На 27.11.2013г. подписите върху двете декларации били нотариално заверени, съответно с рег. № 1307 и № 1308 от подсъдимата П. без свидетелят 4