Решение № 84 от 17.04.2025, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Шумен, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йордан В. Д. при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Йордан В. Д. Гражданско дело №

20243600100236 по описа за 2024 година

Производството по настоящото дело е образувано по предявен от „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК-121830616, гр. София, ул. „....” №19, със съдебен адрес – гр. Варна, бул. „...” №92 против Н. У., ЕГН-**********, с установени по делото поС.ен и настоящ адрес в с. ...., общ.

Хитрино, обл. Шумен, ул. ... иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК – да бъде установено, че ответникът дължи на банката по договор за кредит за текущо потребление сумата от 55 028.34 лв., от които главница по договора – 44 954.99 лв., 8444.73 лв. – договорна лихва върху главницата за периода от 18.11.2021 г. до 08.08.2023 г., 478.82 лв. – обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 18.12.2021 г. до 08.08.2023 г., 1149.84 лв. – обезщетение за забава, дължимо след датата на настъпване на изискуемост от 09.08.2023 г. до 18.10.2023 г., както и законната лихва върху главницата от 23.10.2023 г. до окончателното плащане на сумите за главница. Моли да бъдат присъдени и разноските по заповедното производство – ч.гр.д. №2339/2023 г. по описа на ШРС, от които държавна такса 1100.57 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 179.61 лв. Моли да бъдат присъдени и направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски. Излага следната фактическа обстановка: на 27.08.2020 г. между „Банка ДСК“ АД като кредитор и ответникът Н. У., като кредитополучател бил сключен Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който на кредитополучателя била отпусната сумата от 50 000 лв. Срокът за издължаване бил 120 месеца, считано от датата на усвояването. Съобразно клаузите на договора (т.7) кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 4.95% годишно (0.01% на ден), формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“, чиято стойност при подписване на договора е била 0.13% и фиксирана преференциална надбавка в размер на 4.82%, предоставена с оглед сключения 1 между страните Договор за ползване на пакет „ДСК Премиум“. При прекратяване на Договор за ползване на пакет „ДСК Премиум“ кредитополучателят губел правото си да се ползва от преференции и приложимият лихвен процент ставал по-висок, чрез прилагане на фиксирана стандартна надбавка в размер на 13.32%. Твърди, че съобразно относимите към договора Общи условия – чл.18.2 при допусната забава в плащанията на главница или лихва над 90 дни, целият остатък става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорния лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.

Сочи, че съобразно чл.18.3 от Общите условия от датата на изискуемост на кредита, включително и когато става въпрос за предсрочна изискуемост, целият остатък по кредита се олихвява със законната лихва по чл.86 от ЗЗД, до окончателното погасяване на задължението, включително и по принудителен път. Намира, че както самият договор за кредит, така и свързаните с него Общи условия са в съответствие със Законът за потребителския кредит (ЗПК) Същият е действителен, съдържа необходимото задължително съдържание. Сочи, че кредитополучателят получил сумите, след като банката предоставила договорената като кредит сума по банкова сметка на ответника. Последният обаче първоначално изпълнявал задълженията си, но спрял да плаща задълженията си от ноември 2021 година. Не били плащани вноските от декември 2021 г. насетне, като се натрупали до общо 20 на брой. Предвид това банката предприела действия за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Бил изпратена покана с изх. №0090-20-01531/12.07.2023 г., в която било посочено изрично, че от датата на получаване на писмото банката ще счита кредита за предсрочно изискуем. Уведомлението е връчено на поС.ен и настоящ адрес на ответника, съобразно с изискванията на чл.47, ал.5 от ГПК – чрез залепване на уведомление като е съставен Констативен протокол от 08.08.2023 г. на ЧСИ А.Р.. Намира, че с връчване на поканата и изтичане на предвидения в нея срок е настъпила предсрочната изискуемост на кредита. Алтернативно сочи, че ако съдът не възприеме становището, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита след връчване на поканата, сочи, че с предявяване на исковата молба обявява предсрочната изискуемост на договора за кредит за текущо потребление в размер на пълният му неизплатен остатък. Сочи освен това, че на 24.10.2019 г. (явно посочената в ИМ година в тази дата е сгрешена и става въпрос за 2023 г.) по ч.гр.д.

№2339/2023 г. по описа на ШРС е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1041/24.10.2023 г. и изпълнителен лист №829/24.10.2023 г., с които е осъден ответникът Н. У. да заплати сумите в общ размер на 55028.32 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.10.2023 г., както и разноските по заповедното поризводство.

Било е образувано изпълнително производство по и.д. №202393104000736 по описа на ЧСИ с рег. .... на КЧСИ и район на действие – района на ШОС. Издадената Заповед за изпълнение е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, което с оглед нормата ана чл.415, ал1, т.2 от ГПК е опосредило задължението на заявителя в заповедното производство да заведе производство по реда на чл.422 от ГПК.

Ответникът Н. У. не е бил открит на установените му по делото настоящ и поС.ен адрес. Предвид това с Определение №693/09.09.2024 г. му е бил назначен адвокат – особен представител на основание чл.47, ал.6 от ГПК.

2

От името на ответникът Н. У. по делото е бил депозиран отговор на исковата молба, подаден от назначения особен представител. В него е посочено, че така подадените искове са допустими, а ИМ е редовна. Намира, че претенцията е изцяло неоснователна. Твърди, че с оглед Тълкувателно решение №3/2017 на ОСГТК на ВКС при обявяване на предсрочна изискуемост на кредиторът по договора за банков кредит губи предимствата на клаузите по договора за кредит, като след момента на обявяване на предсрочната изискуемост нему се дължат само сумите, представляващи остатъка от главницата, ведно с мораторна лихва от този момент, като се изключват договорните – възнаградителни и наказателни лихви. От друга страна сочи, че договорът сключен с потребител се ползва от закрилата по чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), във р. с чл.24 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Счита, че доколкото договорът е сключен при предварителни общи клаузи, а не е договорен индивидуално с потребителя, то същият се явява сключен при „неравноправни клаузи“, съобразно определението на чл.143 от ЗЗП, като те са нищожни предвид нормата на чл.146, ал.1 от ЗЗП. Намира, че в договора не са ясно посочени методиките на формиране на годишния процент на разходите (ГПР) и годишният лихвен процент (ГЛП), поради което кредитополучателят не е бил в съС.ие да прецени икономическите последици от сключването на договора, поставящи го в неравноправно положение. Твърди, че договорът за кредит е недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), тъй като противоречи на закона, поради обстоятелството, че не става ясно как се определя ГПР. Намира, че в договора е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв е над максимално установеният праг, предвиден в чл.19, ал.4 от ЗПК. Твърди, че посочената в договора неустойка за неизпълнение на задължение, която не е свързана пряко с претърпени вреди е пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции. намира, че тази клауза е нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП. Твърди, че договорът е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.9, във вр. с чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителна лихва (ГЛП) е нищожен поради противоречие с добрите нрави. Твърди, че ГЛП надхвърля трикратния размер на законната лихва, а ГПР намира, че е над установения петкратен размер спрямо законната лихва. Твърди, че в договора няма яснота как се начислява лихвеният процент за вноските дали върху цялата сума на кредита или остатъчната сума на главницата. Не ставало ясно как е формирана възнаградителната лихва и защо се претендира предявеният размер. Сочи, че в договора няма изчисления каква е сумата, която ще се дължи като възнаградителна лихва за целият период на договора и съотношението й с главницата. Намира, че поради това е нарушена нормата на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК. Намира, че поради това клаузите за ГПР и ГЛП са неравноправни и на основание чл.146 от ЗЗП – нищожни. Твърди, че предвиденият в договора фиксиран лихвен процент е нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, тъй като противоречи на добрите нрави и води до несправедливо високо възнаграждение за кредитора. Сочи, че договорът е нищожен и поради нарушение на закона (чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД) и поради нарушаване на добрите 3 нрави (чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД), поради неравноправност на отделните клаузи на договора. Твърди, че клаузите на договора са уговорени във вреда на потребителя и при значителна неравнопоставеност за потребителя, предвид правата и задълженията на страните. Твърди, че видимо процесният договор е изписан с шрифт Garamond 11, което означава, че е недействителен съобразно нормата на чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.10, ал.1 от ЗПК. Намира, че когато договорът за кредит е недействителен кредитополучателят дължи главницата по кредита, но не и останалите договорени по договора суми – чл.23 от ЗПК.

Твърди, че банката не е изпълнила задължението си да проучи кредитоспособността на кредитополучателя. Сочи, че твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост по кредита не е настъпила, като твърди, че кредиторът не е упражнил правото си за това валидно и волеизявлението му не е достигнало до кредитополучателя. Излага се твърдение, че искът по чл.422 от ГПК следва да бъде отхвърлен, ако алтернативно се приеме, че с ИМ се обявява предсрочната изискуемост на кредита, каквото твърдение е налично в ИМ. Причина за това е обстоятелството, че се променяло основанието за издаване на заповедта. Ето защо намира, че правото за обявяване на кредита за предсрочно изискуем следва да бъде направено преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Твърди, че претенциите за възнаградителни и наказателни лихви са недължими, тъй като на 08.08.2023 г. не е настъпила предсрочната изискуемост по кредита. Предвид изложеното моли искът да бъде отхвърлен изцяло, включително в частта му за главница, за лихви, за дължими разноски.

В съдебно заседание представителят на ищеца заема становище за основателност на така предявената искова молба. Представителят на ответника излага съображенията си, обективирани в отговора на исковата молба.

Исковата молба е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е частично основателна.

В настоящото производство е предявен установителен иск по реда на чл.422, във вр. с чл.415, ал.2 от ГПК. Доказателствената тежест е общата. Всяка от страните в производството следва да докаже фактите, които претендира и които са благоприятни за нея.

Ищецът в производството е длъжен да установи, основанието от което черпи правата си, че същото е изискуемо, най-вече съобразно договореностите между страните и претендираният размер на претенцията. Т.е. следва да бъде доказано наличието на договор за кредит, както и специфичните клаузи, на основа на които ищецът обосновава правата си. Следва да бъдат установени сумите за главница, лихви и такси в претендираните размери. Ответникът може да установява, че задължението е било платено, както и други факти и обстоятелства, които погасяват облигационното правоотношение или освобождават от гражданска отговорност, включително, но не само: че сумите по кредита не са били усвоени, напълно или частично, че част от клаузите на се произвели своето действие, че не е налице предсрочна изискуемост на задълженията и т.н.