Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 81 от 10.09.2026, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Търговско дело 51/2025
Вид
Протокол № 81
Подписан
10.09.2026
В сила
10.09.2026
Състав
Меденка Минчева Недкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 157, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 375, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116 · Закон за обществените поръчки
  • чл. 117а · Закон за обществените поръчки
  • чл. 291 · Наказателен кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 81 гр. Смолян, 10.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Меденка М. Недкова при участието на секретаря Боряна Д. Иброва

Сложи за разглеждане докладваното от Меденка М. Недкова Търговско дело № 20255400900051 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

ИЩЦИТЕ „Б. Л. К.“ АД – гр. В., „И. ***“ ЕООД – гр. С., „К. И К.“ ООД – гр. С. и „Е. В. Д. Г.“ АД – гр. С., всички в качеството им на съдружници в ДЗЗД „ГП“, с БУЛСТАТ ******, редовно призовани, се представляват от пълномощника им адв. Т. Н., редовно упълномощен отпреди.

ОТВЕТНИКЪТ Т. П. "Д. Г. С. – С." гр. С., редовно призован, се представлява от пълномощниците му адв. Б. К. и юрисконсулт Х. Б., редовно упълномощени отпреди.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ и. Х. К., редовно призована, се явява лично.

Адв. Н. – Да се даде ход на делото.

Адв. К. – Също, да се даде ход на делото.

Юриск. Б. – Да се даде ход.

Съдът също счита, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдът сне самоличността на вещото лице по назначената съдебна строително-техническа експертиза, както следва: и. Х. К. – 69 години, българска гражданка, омъжена, неосъждана, без родствени връзки и дела със страните по настоящото дело, вещо лице от Списъка на вещи лица при Окръжен съд - Смолян.

Съдът напомни на вещото лице за наказателната отговорност по реда на чл. 291 от НК, за което същото обеща да даде компетентно и обективно заключение, съобразно своите знания и опит.

1

Съдът пристъпи към разпит на вещото лице по назначената съдебностроителна техническа експертиза:

Вещото лице инж. К. – Поддържам депозираното на 01.09.2026 г. на съда заключение.

Адв. К. – Нямам въпроси към вещото лице.

Юриск. Б. – Нямам въпроси към вещото лице.

Адв. Н. – Също, нямам въпроси към вещото лице.

На вещото лице и. К. ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение в размер на 250,00 евро от внесения депозит.

По доказателствата и на основание чл. 157, ал. 1 от ГПК, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по настоящото дело заключението на съдебната строително-техническа експертиза.

Адв. Н. – Всъщност, решението, което е от 24-ти юли 2026г. засяга нашия казус. Това от 20-ти юли е по-друг случай, с прекратен договор, приключен. Силно разочароващо е решението, разбира се за нашата страна, просто смятам, че много формално и така лаконично са се произнесли съдиите. Допускам, че ще има решение в друг смисъл, което в крайна сметка, може би ще доведе и до тълкувателно дело, но има разбира се и една друга теза, която в нашата искова молба не е застъпена, за да не се получат дублирания. Истината е, че законът, дори ако е само с може, както Върховният съд казва, но все пак е въвел едно задължение страните добросъвестно да преговарят. В нашия случай това е основанието на евентуалния ни иск по чл.

12 ЗЗД, по който моля да се произнесете. Другия вариант е, ако се приеме, че това е едно въведено със закон задължение на страните да се договорят, а те не постигат съгласие, то тогава е налице възможност за предявяване на конститутивен иск пред съда за допълване на договора с клауза, която страните не могат да договорят, но такъв иск по това дело не е предявен.

Надявам се поне това прозорче да ни бъде отворено от Върховния съд, да видим.

Адв. К. – Ако стигнем до Върховния съд и има образувано тълкувателно дело, ще спрат това дело и ще чакаме.

Адв. Н. – Нямам други доказателствени искания. Считам делото за изяснено от фактическа страна.

Адв. К. – Също нямам други доказателствени искания. Считам делото за изяснено от фактическа страна. Представям списък на разноските.

Адв. Н. – Аз също представям списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Съдът също счита, че делото е изяснено от фактическа страна и затова О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.

2

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

Адв. Н. – Госпожо съдия, след измененията в ГПК, Решението на Върховния касационен съд по чл. 290 не е задължително за Вас. Аз моля да се произнесете в различен смисъл, като приемете, че не е възможно да тече законодателен процес, изменение на закон, приемане на методика, с много точна и ясна формула, математическа до последната стотинка, там вече евро/цент се правят сметките и този целия законодателен процес е само за да даде възможност на възложителя да застане на едно бюро и да започне да разглежда исканията за индексация, и да казва: „Това – да, това – не“. Ами това е просто, не знам какъв пример за корупция, за възможности за корупция, когато на управителния орган на възложителя, който може да бъде на публичен, може да бъде секторен, се дава възможност абсолютно по свое усмотрение без никакви възможности за атакуване, така както излиза според Решението на ВКС, да вземе решение да индексира или не да не индексира.

Става въпрос за огромни суми в някои случаи, като особеното в случая е, че практиката твърдо се ориентира около обстоятелството, че след приключване на процедурата по възлагане на обществената поръчка с многото възможности за обжалване на различните етапи, на различните действия, чак до там, че могат да се обжалват разяснения в хода на процедурата. В момента, в който се подпише договора вече няма никакви възможности за оспорване, нито КЗК, нито ВАС, всичко е оставено в ръцете на възложителя, който според тази неправилна по мое мнение практика, наистина решава напълно самостоятелно и даже тук не е валидно понятието оперативна самостоятелност, което е в административното право и при което все пак тази оперативна самостоятелност не трябва да се упражнява превратно. Тук може да се упражнява, както си иска, превратно на принципа – тука да, там не. Така че смятам, че главният иск е основателен и моля да го уважите. Ако го отхвърлите, моля да разгледате евентуалния иск по чл. 12 от ЗЗД. Отново става въпрос за това, че законът и този задвижен механизъм на приемане на изменение и то с доста много шум около това изменение по чл. 117а от ЗОП, след това и разбира се и допълнителни редакции, се въвежда все пак наистина едно задължение на страните, добросъвестно да седнат, да преценят, има ли основание, нямали основание, да подпишат, да не подпишат индексация. Това за съжаление, в нашия случай не беше направено и считам, че отказът на възложителя да встъпи в преговори и да договори индексация, осъществява състава на чл. 12 от ЗЗД. И тук идва класическият въпрос: „Какво обезщетява преддоговорната отговорност?“ Моля да приемете, че в настоящия случай, тази индексация не е позитивен интерес. Тя е точно негативния интерес. Това е точно изчислената сума, която е трябвало да се получи, а неполучаването и е вреда в смисъла на негативен интерес, какъвто по съдебната практика защитава преддоговорната отговорност, като тук моля, ако приемете, че не е налице негативен интерес, да съобразите и развитието на практиката, включително от към други правораздавателни системи, при които все пак в случая на грубо нарушение, а в случая се нарушава задължение за договаряне, 3 уредено в закон, може в преддоговорната отговорност да защити и позитивния интерес на увредената страна. Моля да присъдите направените по делото разноски.

Адв. К. – Уважаема госпожо Председател, от името на доверителя ми, ще Ви моля да постановите съдебно решение, с което да отхвърлите предявения, както главен иск по чл.117а от ЗОП, така и евентуалния иск по чл.

12 от ЗЗД, като неоснователни и недоказани, и присъдите на доверителя ми направените по делото съдебни разноски. Моля при постановяване на Вашия съдебен акт, да се съобразите с текущата практика на ВКС по приложение на разпоредбата на чл. 117а от Закона за обществените поръчки. Подобни доводи и съображения ще изложа в определен от Вас подходящ срок за писмена защита. Правя възражение за прекомерност на разноските на ищеца.

Юриск. Б. – Уважаема госпожо Председател, моля да постановите решение, с което да бъдат отхвърлени двата иска, като неоснователни.

Поддържам казаното от адв. К. и искам да добавя нещо. Закона за обществените поръчки, неговата цел е когато се обявява една обществена поръчка да бъдат предвидени определени параметри, които параметри касаят нуждите на възложителя. Когато се иска или когато е належащо изменение на ценови параметри, технически заложени в дадена документация, това да се прави по реда на чл. 116 от ЗОП. И точно тук идва момента, в който другата страна твърди, че просто това е произвол на даден служител, считам това твърдение за неправилно, тъй като за да бъде изследвана цялата последователност от възлагането до изпълнението, трябва да се спазва точно този ред на взаимно съгласие. Или с други думи, в настоящия случай, когато изпълнението на договора почти е било приключено, без да сме имали каквито и да е възражения по цената, а напротив – имали сме покани за заплащане на тази цена, приемането на тези протоколи с тези единични цени, идваме в случая, в който накрая на договора се казва: „Тези цени не са били благоприятни за нас“, един месец преди да приключи този договор. ВКС точно тази хипотеза засяга. Коя обществена поръчка следва да бъде индексирана, цените на тази обществена поръчка, следва да бъдат индексирани. И точно този е въпросът – обществена поръчка, която е в самото начало и за да не бъдат тези пари, един вид загубени от възложителя, за да може да продължи изпълнението да се случи до край обществената поръчка, точно тогава идва моментът, в който страните сядат и договарят, за да се продължи този процес. Или с други думи, ние имаме извършени строителномонтажни работи за целия договор и искаме индексиране за цени, дори пак казвам, които ние не сме знаели, че не са благоприятни за страните. За евентуалния иск, ние като възложител „Г. С. – С.“, сключваме договор въз основа на рамково споразумение или с други думи, рамковото споразумение е споразумение, в което са предвидени всичките действия за сключване на последващи договори от горските стопанства, които се явяват един вид изпълнител на това рамково споразумение. Или с други думи, за да бъдат променени тези цени, това трябва да бъде направено по рамковото 4 споразумение, защото рамковото споразумение, решението за определяне на изпълнител, в последствие договора, всичко това е влязло в законова сила.

Или с други думи, изпълнението на рамковото споразумение е било задължително за двете страни, обединението ЮЦДП и в последствие „Г. С. – С.“, както в настоящия случай. Ние не сме могли, нямали сме законовата възможност да променим рамковото споразумение, по което не сме възложител. Единственото, което ние може да направим е да сключим договор, който договор да включва тези цени, определени в рамковото споразумение. След това писмата, които са изпращани от изпълнителя са адресирани и до „Г. С. – С.“ и до ЮЦДП (Ю.Ц.Д.П.), до централно управление. До кой е било изпратено писмото, кой е трябвало в този случай да се произнесе по това искане? Кой е трябвало да седне на масата за преговори да се индексират тези цени? Това са два адресата, които са със съвсем различна роля в цялата дейност на строително-монтажните работи. И ето тука идва въпросът: „Г. С. – С.“ ли е трябвало да договори тези цени и ако е било легитимно да договори тези цени, можело ли е да подпише без съгласието и без знанието на Централно управление – възложителят, такова допълнително споразумение, защото както е видно от практиката на ВКС е задължително сключването на писмена форма за изменение на каквото и да е било – параметри, цени, и т. н. в договора или ЮЦДП е трябвало да седне за преговори. Исканията, според мен, не са били коректно адресирани, затова може би не е имало обратна връзка, така да се нарече. Поради изложеното в настоящото съдебно заседание и в нашия отговор, и в допълнителния отговор, считам че двата иска са неоснователни и моля да бъдат отхвърлени като такива.

Адв. Н. – Госпожо съдия, моля за писмена защита за да мога подробно да изложа аргументи.

Поради правната сложност на делото, с оглед създаващата се нова съдебна практика, съдът дава възможност на пълномощниците на страните в 10-дневен срок, считано от днес, да представят писмени защити по предмета на спора, съгласно чл. 375, ал.2 ГПК.