Определение № 279 от 15.02.2019, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1533/2018
- Вид
- Определение № 279
- Подписан
- 15.02.2019
- Състав
- ДАНИЕЛА ДОНЧЕВА МИХОВА, НЕДЯЛКА ПЕНЕВА ПЕНЕВА, ТАНЯ ДИМИТРОВА ЕВТИМОВА
Други актове по делото
- Определение № 2128 от 31.10.2018 · ДАНИЕЛА ДОНЧЕВА МИХОВА, КАЛИНА СТОЯНОВА ПЕНЕВА, ВАНЯ ВАСИЛЕВА ВАНЕВА
- Решение № 1660 от 07.12.2018 · ДАНИЕЛА ДОНЧЕВА МИХОВА, КАЛИНА СТОЯНОВА ПЕНЕВА, ВАНЯ ВАСИЛЕВА ВАНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 279 Година
2019, 15 февруари гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, пети въззивен граждански състав на петнадесети февруари година две хиляди и деветнадесета, в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА
ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.
ДАНИЕЛА МИХОВА
2. ТАНЯ
ЕВТИМОВА секретар …………………. като разгледа докладваното от съдия Даниела
Михова въззивно гражданско дело № 1533 по описа за 2018 година
Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК и е образувано по молбата на адв.Б.И. в качеството й на пълномощник на В.Г.М., за изменение на решение № V-133 от 07.12.2018 г. по в.гр.д.1533/2018 г. по описа на БОС, в частта на разноските. В молбата си въззивникът М. не е заявил конкретно в какъв смисъл счита, че следва да се измени решението на съда в частта на произнасяне по разноските, но е цитирал разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК; изрично е заявеното искане за произнасяне на съда по въпроса какъв е материалният интерес и следва ли той да се припокрива с цената на иска при определяне на минималните размери на адвокатските възнаграждения; и е заявено, че след като цената на иска е определена от ЦРС съобразно данъчната оценка на имота, същата следва да се приеме за материален интерес, върху който да се изчисли адвокатският хонорар в минимален размер. С оглед изложеното съдът приема, че искането на молителя е решението на съда в частта на разноските да се измени, като се намали размера на дължимите от него на противната страна разноски, като същите се определят в минимален размер по Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при база - данъчната оценка на процесния имот.
Ответниците по молбата – въззиваеми по гр.д.1533/2018 г. на БОС – В.Н.Б., М.Г.Б.,
К.В.Г. и Й.Д.Г., в предоставения им срок, не са представили становище по молбата на въззивника М. за изменение на постановено решение в частта на разноските.
Съдът намира за допустимо искането за изменение на решението в частта на разноските, тъй като същото е подадено от легитимирано лице, в законовия срок по чл.248, ал.1 от ГПК.
Разгледано по същество, съдът намира искането за неоснователно по следните съображения:
С решение № V-133 от 07.12.2018 г. по настоящото дело, БОС е обезсилил първоинстанционното решение на Царевски районен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът, предявен от В.М., за приемане за установено по отношение на В.Н.Б., М.Г.Б., К.В.Г. и Й.Д.Г., че В.Г.М. е собственик на 1/6 идеална част от недвижим имот - лозе в местността „А.”, с площ от 6 001 дка, пета категория, парцел 480 от масив № 4, съставляващ имот № 004480 по картата на землището на гр.Царево, и е прекратил производството по делото по отношение на този иск поради неговата недопустимост. Със същото решение съдът е потвърдил първоинстанционното решение в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен искът, предявен от В.Г.М., против В.Н.Б., М.Г.Б., К.В.Г., и Й.Д.Г. за допускане и извършване на съдебна делба на процесния недвижим имот: лозе в местността „А.”, в землището на гр.Царево, с площ от 6 001 дка, пета категория, парцел 480 от масив № 4, съставляващ имот № 004480 по картата на землището на гр.Царево, съставляващ ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Царево, при квоти: 1/6 ид.част за ищеца В.М. и 5/6 ид.части за ответниците В.Н.Б., М.Г.Б., К.В.Г. и Й.Д.Г.. Решението на ЦРС е потвърдено и в частта, с която В.М. е осъден да заплати на В.Н.Б., М.Г.Б., К.В.Г. и Й.Д.Г. сумата от 3 411,00 лв, представляваща съдебно-деловодни разноски. Със същото решение е потвърдено и Определение № 243 от 20.08.2018 г. по гр.д.264/2017 г. по описа на Районен съд Царево, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на В.М. за изменение на решението в частта на разноските. С оглед постановения от въззивната инстанция резултат, въззивникът М. е осъден да заплати на въззиваемите В.Н.Б., М.Г.Б., К.В.Г., и Й.Д.Г., съдебни разноски за въззивното производство в размер общо на 3000 лв за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представените по делото договор за правна защита и съдействие и Списък на разноските по чл.80 от ГПК.
В мотивите на решението си, и по повод произнасянето си по частната жалба на въззивника М. против Определение № 243 от 20.08.2018 г., въззивният съд изрично е посочил, че приема, че в настоящия случай, всеки от четиримата ответници има право на разноски за заплатено адв.възнаграждение, доколкото всеки от тях има право на адвокатска защита. Съдът е посочил още, че независимо, че приема предявения установителен иск за недопустим, доколкото той е бил предявен и поддържан от ищеца, разгледан от първоинстанционния съд, който се е произнесъл по него, както по иска за делба, а впоследствие при обжалването от въззивника-ищец на цялото решение на ЦРС, въззиваемите са осъществили защита и по този иск, на ответниците (на всеки от ответниците) се дължат разноски за адв.възнаграждение за защита както по предявен иск за делба, така и по предявения установителен иск.
В решението си въззивният съд изрично е посочил, че не споделя твърденията на ищеца-частен жалбоподател, че делото е с ниска фактическа и правна сложност, което да обосновава присъждане на адв.възнаграждение в минималния размер по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и е изложил съображенията си за това.
Също изрично е посочено, че дори изчислени по посочените в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за МРАВ като минимални размери на адвокатските възнаграждения, дължимите разноски от въззивника-ищец на въззиваемите-ответници за заплатено от тях адв.възнаграждение, надвишават заплатеното от ответниците и претендирано от тях възнаграждение, тъй като: съгласно чл.7, ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за МРАВ, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за делба, възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал.2, но не по-малко от 800 лв, т.е.общият размер на дължимото на четиримата ответници адв.възнаграждение, само за защитата по иска за делба, би бил 3 200 лв (4 х 800 лв), доколкото независимо от ниската данъчна оценка на имота – 705,72 лв, съгласно чл.7, ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., само за защита по иска за делба, адвокатското възнаграждение за всеки от ответниците не би могло да бъде по-малко от 800 лв.
Съдът намира, че не е налице основание за изменение на постановеното от него решение в частта на разноските Ето защо, според настоящия състав, присъденото на ответниците като разноски във въззивното производство адв.възнаграждение за въззивната инстанция в размер общо на 3 000 лв за осъществената защита от адв.К. на четиримата ответници не следва да се намалява.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв.Б.И. в качеството й на пълномощник на В.Г.М., за изменение на решение № V-133 от 07.12.2018 г. по в.гр.д.1533/2018 г. по описа на БОС, в частта на разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.