Решение № 582 от 23.04.2026, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 582 гр. Русе, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20264520100387 по описа за 2026 година

Предявен е положителен установителен иск за собственост, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Община Сливо поле, представлявана от кмета Валентин Христов Атанасов, твърди, че от Акт за държавна собственост № 113/06.05.1965 г. е видно, че Държавата е била собственик на недвижим имот, находящ се в село Ряхово, Община Сливо поле, кв. 10, представляващ застроено дворно място IV-925 с площ 1560 кв.м. по регулациония план на селото. Имотът бил идентичен с парцел III-407, кв. 73 по стария план на село Ряхово, действал до 1964 г., както и с поземлен имот с идентификатор *** по новия кадастрален план.

С писмо от 17.06.2002 г. до Областния управител на Област Русе кметът на Община Сливо поле изпратил преписка за деактуване на имота по реда на чл. 78, ал.1 от ЗДС. Имотът бил отписан от актовите книги за имотите - държавна собственост със Заповед № 796/29.07.2002 г. на Областния управител на Област Русе и бил предаден на Община Сливо поле за актуване. Като краен акт по процедурата по деактуване бил издаден и Акт за общинска частна собственост № 1563 от 30.03.2004 г., вписан в АВп, Имотен регистър-Русе, под № 78, том XV, дело 3258/14.04.2004 г. Във връзка с одобрена кадастрална карта на с. Ряхово бил издаден нов Акт за общинска частна собственост № 3281/30.11.2018 г., вписан в АВп, Имотен регистър-Русе, под № 193, том 39, дело 8171/05.12.2018 г. От последния посочен акт било видно, че в имота, въз основа на признато право на строеж, съществувала жилищна сграда, притежание на наследниците на П.М.Д. - дядо на ответницата М. И. С.. На 29.10.2025 г. същата 1 поискала удостоверение, от което да е видно дали имотът е общинска собственост. Въз основа на това искане Община Сливо поле издава Удостоверение № СП7181#1/05.11.2025 г., съгласно което Общината категорично заявила, че имотът е общинска собственост, като за жилищната сграда, построена в него, имало удостоверение № 2039/ 10.10.1972 г. на ОбНС-с. Бабово, за признато право на строеж върху държавно дворно място и право на собственост върху построената сграда на наследниците на П.М.Д. от с. Р.. На 25.12.2025 г. ответницата представила в общината нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и поискала кметът на общината да издаде заповед, с която поземлен имот с идентификатор *** на основание чл. 64, ал.1 от ЗОС да бъде отписан от актовите книги. Така в Община Сливо поле станало известно, че въпреки всички издадени документи /удостоверение, данъчна оценка, скица/, от които било видно, че тя е собственик на недвижимия имот, ответницата се снабдила с нотариален акт за собственост по давностно владение върху същия. При справка по разписните листи към стария план на с. Ряхово, действал до 1964 г. и в разписния лист към регулационния план на с. Ряхово, действащ от 1964 г., се установявало, че описаното по-горе дворно място било общинска собственост и имало отбелязване за наличен нотариален акт от 29.12.1992 г. за собственост върху постройката /жилищна сграда/, находяща се в имота, със собственик М. С.. При справка в Д"МДТ"-Сливо поле се установило, че на 07.05.1998 г. М. С. подала подписана лично от нея декларация затова, че на основание нот.акт от 29.12.1992 г. е придобила недвижим имот, представляващ сграда, построена върху общински парцел, като в декларацията било отбелязано от ответницата, че тя не е собственик на земята. С оглед на това нейно изявление ищецът твърди, че М. С. не е и не може да упражнява владение върху имота със съзнанието за своене през периода, през който го е ползвала. Поради това не били налице основанията на чл. 64, ал.1 от ЗОС, тъй като имотът, предмет на настоящия иск, бил правилно актуван като общинска собственост. Основанието за актуването му не било отпаднало, което се установявало и от представените като доказателство документи.

Моли да бъде постановено решение, с което да се признае за установено по отношение на М. И. С., че Община Сливо поле е собственик на Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в село Ряхово, община С.П., улица "Братя Миладинови" 25, с площ 1454 кв.м., трайно предназначение на териториятаурбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване (до 10 м.) с номер по пердходен план: кв. 10, парцел IV- 925, при съседи: ***, ***, ***,

***,

***,

***,

***.

Претендира и присъждане на направените разноски по делото.

В отговора на исковата молба ответницата оспорва изцяло предявения иск.

Твърди, че наличието на съставен акт за общинска собственост не легитимира 2 общината като собственик на процесния имот. Ответницата придобила собствеността върху същия въз основа на явно, непрекъснато, спокойно и необезпокоявано владение много повече от 10 години.

Моли да бъде постановено решение, с което претенцията на ищеца да бъде отхвърлена изцяло, като й се присъдят направените разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Към исковата молба е представен Акт № 113/06.05.1965 г. за държавна собственост на недвижим имот, находящ се в с. Ряхово, обл.Русе, представляващ застроено дворно място от 1560 кв.м., обособено в парцел IV-925 в кв. 10 по плана на селото. Посочено е, че АДС е издаден на основание Укази № 547 и 141, Закон за уреждане правата на лицата, заели или получили държавни дворни места. В графа „Наименование на учреждението или предприятието, на което е отстъпен имотът за ползване“ с печатни букви е вписано „С.Н.С.Бабово“, като с химикал е добавино „ППС на н-ци на П.М.в, Удостоверение № 2039/10.10.1972 г.“. Отбелязано е още, че бивш собственик на имота е Община Ряхово, в скоби /н-ци П.М.в/.

Приложено е и самото Удостоверение на Общински народен съвет с.Бабово № 2039/10.10.1972 г., с което на основание чл. 4 от Закона за уреждане правата на лицата, които са заели или получили държавни дворни места, се удостоверява, че наследниците на П.М.Д. са собственици на жилищна сграда на един етаж от две стаи и една кухня с обща застроена площ от 58 кв.м., направена в държавно дворно място, парцел IV-925, кв. 10 по плана на с.Ряхово. В удостоверението е отбелязано още, че на основание чл. 6 от Закона за уреждане правата на лицата заели или получили държавни дворни места /Д.В. бр. 73/1964 г./ правото на строеж на наследниците на П.М.в е отстъпено безвъзмездно. Негов наследник по закон е и ответницата М. С.

/внучка/.

Съгласно Удостоверение изх.№ СП-275/16.01.2026 г., изд. от Община Сливо поле, УПИ IV-925, в кв. 10 по регулационния план на с.Ряхово от 1964 г. е идентичен с парцел III-407, кв.73 по стар план, действащ до 1964 г., който в разписния лист към този стар план на с.Ряхово фигурира като общинско дворно място.

Приложено е писмо, изх.№ 1529/17.06.2002 г. на Кмета на Община Сливо поле до Областния управител на Област Русе, с искане за деактуване на процесния имот поради това, че по реда на § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС същият имот преминава в собственост на Община Сливо поле и със Заповед № 1340/07.07.1964 г. на ОбНС-Русе е одобрен плана на селото, според който терените са отредени за жилищно строителство.

Със Заповед № 796/29.07.2002 г. Областният управител на Област Русе 3 заповядва отписването на имота от акатовите книги за недвижими имоти-държавна собственост.

На 30.03.2004 г. за спорния имот е издаден Акт № 1563 за частна общинска собственост на основание § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС и Заповед № 796/29.07.2002 г.

Областният управител на Област Русе.

На основание чл. 56, ал. 1 и чл. 59, ал. 1 от ЗОС, във вр. със Заповед РД-1836/10.07.2007 г. на Изп.директор на АГКК за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри, е съставен нов Акт за частна общинска собственост № 3281/30.11.2018 г., вписан в СВ-Русе на 05.12.2018 г., в който процесният имто е описан като застроено дворно място с площ 1454 кв.м., представляващо поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на село Ряхово, с посочени граници на имота. В графа „Забележки“ е отразено че въз основа на отстъпено право на строеж в имота е построена едноетажна жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ 61 кв.м., собственост на М. И. С., съгласно НА за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 160/29.12.1992 г., т.7, д.№ 8103. В имота е построена и втора сграда с идентификатор *** за енергопроизводство, за която липсват документи, удостоверяващи правото на строеж и на собственост.

С нот.акт № 160, том VII, дело № 8103/29.12.199 2 г . по описа на нотариус Цвятко Миланов при РС-Русев, М. С. е призната за собственик по давностно владение на жилищната сграда, изградена върху държавно дворно място от 1560 кв.м., съставляващо по плана на селото УПИ IV-925 в кв. 10. Имотът е деклариран от ответницата въз основа на собственоръчно подадена от нея Декларация по чл. 14, чл.

27 и § 2 от ПЗР на ЗМДТ, в която е отразено, че собствеността се простира само върху сградата, без земята.

Впоследствие, с нот.акт № 167, том VI, дело № 960/27.11.2025 г. по описа на нотариус Адриана Филчева, ответницата е призната за собственик по давностно владение и на самия Поземлен имот с идентификатор *** в с. Ряхово, подробно описан в исковата молба.

Разпитаните по делото свидетели Т.Г. и М.Г. излагат твърдения, че в процесния имот живеели родителите на ответницата докато починат. Преди много години починал бащата й, майка й починала преди около 10-15 години, като приживе тя живеела в имота. М. и съпрутът й се грижели за нея, занимавали се и с двора поне 50 години, слагали зеленчуци, поддържали мястото много години.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

Предмет на настоящия спор е правото на собственост върху Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в село Ряхово, община Сливо поле, улица 4

"Братя Миладинови" 25, подробно описан по-горе, за който всяка от страните притежава титул за собственост – Община Сливо поле разполага с АЧОС, а ответницата – с констативен нот.акт. Следователно всяка страна следва да докаже наличието на правното основание, на което се позовава, за придобиването на правото на собственост върху имота.

Действително, както сочи и ответната страна, Актът за общинска собственост съобразно чл. 5, ал. 3 от ЗОС няма правопораждащо действие, а представлява официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона и има обвързваща доказателствена сила за удостоверените с него обстоятелства относно правното основание за актуването на имота, вида на собствеността, граници, бивши собственици и т. н. Собствеността на общината върху недвижими имоти, предмет на такива актове, не възниква и не се погасява от тях. Това става по силата на определени юридически факти или обстоятелства, които не са обусловени от наличието или липсата на акт за общинска собственост.

В случая, в първоначално съставения в полза на Община Сливо поле Акт за частна общинска собственост, като правно основание за неговото съставяне се сочи разпоредбата на § 42 ЗИД ЗОС /обн. Д.В., бр.96 от 05.11.1999 г./, съгласно която:

”Застроените и незастроени парцели и имоти-частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините”. За да настъпят последиците на цитираната разпоредба е необходимо да се установи, че към 1999 г. спорният имот е бил частна държавна собственост и отреждането му, съгласно предвижданията на действащия към датата на влизане в сила на закона ПУП, е за целите, посочени в този параграф – в случая за жилищно строителство.

По делото безспорно е установено, съгласно приложения Акт за държавна собственост № 113 от 06.05.1965 г., че на основание чл. 6 от ЗС /отм./ и чл. 21 от ПДИ процесният имот, е актуван като държавен. Като основание за неговото съставяне са цитирани и следните нормативни актове: Закон за уреждане правата на лицата, които са заели или получили държавни дворни места /обн. Д.В., бр.90 от 09.11.1956 г./ и Укази 547 и 141 за ликвидиране на законите за уреждане собствеността върху дадени или заети места за жилища на бездомници от 1954 г. С цитирания закон се признава право на строеж върху държавна земя на всички лица, които от 15.11.1934 г. до 15.12.1951 г. са заели или получили без основание държавни дворни места в строителните граници на населените места, ако: д о 01.09.1956 г. са застроили върху тези места жилища или са започнали жилищен строеж, продължават да ги владеят и не притежават друго жилище в местожителството си. Това право се признава и на 5 наследниците, които владеят имота и не притежават друго жилище в местожителството си. Последният текст от закона предвижда и издаването в полза на тези лица на удостоверения от изпълнителните комитети на съответните народни съвети. В настоящия случай това безспорно се установява от коментираното вече и приложено на стр. 12 от делото удостоверение, с което на наследниците на П.М.в е признато право на строеж върху вече построената жилищна сграда в процесния държавен имот.