Протоколно определение № 123 от 24.01.2025, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 123 гр. София, 24.01.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 5-ТИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова

Сложи за разглеждане докладваното от Любомир Луканов Гражданско дело № 20241100105467 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:56 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ Д.М./О. /Й. Т. Р./ - редовно призован, явява се лично и с адв.

В., с пълномощно по делото.

СЪДЪТ извърши констатация по лична карта № ****, издадена от МВР – гр. София на **** г., като установи, че явяващият се в днешното съдебно заседание ищец е с имена Й. Т. Р., идентични с имената отразените в скоби в титулната част на исковата молба с ЕГН и адрес на лицето, идентични с вписани в титулната част на исковата молба с тези по личната карта.

След извършената самоличност на ищеца Р.. констатация, съдът върна документът за

ОТВЕТНИКЪТ Е. П. Д. - редовно призована, явява се лично.

СЪДЪТ извърши констатация по лична карта № ****, издадена от МВР – София Област на **** г., като установи идентичност на имената, вписани в титулната част на исковата молба, както и ЕГН и адреса, посочени в личната карта на отв. Е. Д..

След извършената констатация, съдът върна личната карта на отв. Е.

Д..

АДВ. В.: Заявявам, че сме запознати с определението на съда по насрочване на делото и твърдението на доверителя ми е, че до настоящия момент никой български орган не е отказал да признае решението, чието 1 признаване искаме от съда по това производство. Както сме посочили в исковата молба, ищецът иска да бъде признато решението дотолкова, доколкото да не бъде оспорвано от майката, но тя днес е в съдебното заседание и молим да бъде отразено в протокола, дали отв. Е. Д. оспорва, или не оспорва изложеното в исковата молба.

ОТВЕТНИЦАТА Е. Д.: Заявявам, че ние с бащата на детето сме се разбрали по начина, както е отразено в решението на Калифорнийски Върховен съд, на САЩ и аз съм съгласна това решение да се изпълнява тук в Република България.

СЪДЪТ намира, че с оглед заявеното на упълномощения представител на ищеца в производството в днешното съдебно заседание, към настоящия момент не са налице предпоставките за даване ход на делото в това производство. Страните са редовно призовани и няма процесуални пречки от гледна точка защита правата на страните в съдебното производство, но с оглед изявлението на ищеца чрез пълномощника му, че към момента няма постановен отказ на държавен орган в Република България, който да е отказал да признае и да изпълни на територията на Република България съдебното решение от 14.12.2023 г. по дело № 23VЕРТ00241 на Калифорнийския Върховен съд, САЩ, то предявеният иск е недопустим, а исковата молба подлежи на връщане.

Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на искова молба с вх. № 54618 от 14.05.2024 г. по описа на Софийски градски съд и приложенията към нея, на ищеца Й. Т. Р., ЕГН **********, с която се претендира постановяване на решение, с което да бъде признато съдебното решение от 14.12.2023г. по дело № 23VЕРТ00241 на Калифорнийския Върховен съд, на САЩ.

Правната теория и съдебната практика приемат, че с влизане в сила на КМЧП (от 20.05.2005 г.) е променен общият режим на признаване на чуждестранното решение (на чужд съд или на друг орган) и действащият до този момент режим, уреждащ признаване на чуждестранно съдебно решение чрез нарочно съдебно производство пред СГС, се запазва само за допускане на изпълнението на чуждестранните решения (чл. 119 от КМЧП), като правилото на чл.118 от КМЧП намира приложение, когато е постановено решение извън обсега на правото на Европейския съюз и непопадащо в обхвата на друг 2 международен източник. С цитираната разпоредба се уреждат два вида признаване на чуждестранно съдебно решение (за установителни и конститутивни решения, а осъдителните решения са предмет на съдебната процедура по чл. 119 от КМЧП) - пряко признаване, без необходимост от съдебно производство, което се извършва от органа, пред който се представя чуждия акт (чл. 118, ал. 1 от КМЧП) и непряко признаване по съдебен ред чрез предявяване на установителен иск пред СГС (чл. 118, ал. 2 от КМЧП).

При прякото признаване по чл. 118, ал. 1 от КМЧП органът, пред който е представен чуждестранният акт, след проверка за наличието на предпоставките по чл. 117 от КМЧП, може да признае решението като зачете правните му последици (силата на присъдено нещо на установителното решение и сила на пресъдено нещо и конститутивното действие на конститутивното решение) или да откаже признаването. В тази процедура търсената правна защита се дава с положителното решение на органа, което поражда действие за страните (в изложения смисъл е Определение № 808 от 21.12.2015 г. по ч. гр. д. № 5686/2015 г. на ВКС, IV г. о., ГК).

В случай, че българският орган приеме, че не е изпълнено някое от условията по чл.117 от КМЧП, тогава заинтересованото лице може да иска признаване на чуждестранното решение по съдебен ред, като предяви установителен иск пред СГС.

Безпротиворечиво съдебната практика приема, че отказът на органа да признае чуждестранното решение е предпоставка за завеждане на установителния иск пред СГС. Този иск има за предмет признаването на съдебното решение, а легитимирани страни са лицето, което иска признаване и другата страна в процеса пред чуждия съд, която го оспорва, като допустимостта на установителния иск е обусловена от наличие на правен интерес за завеждането му.

Съдебното решение е държавен правораздавателен акт, посредством който съдът реализира делегираната му правораздавателната власт да решава правен спор, а основната му функция е да дава защита-санкция на правата и законните интереси на спорещите страни. Процедурата по чл.118 от КМЧП може да се приложи и по отношение на друг акт на правораздавателен орган на държавата по произход на акта.

От изложените твърдения в исковата молба, а и от представените 3 писмени документи, не може да се направи извод, че се търси признаване на съдебното решение в изяснения смисъл или на друг акт на правораздавателен орган, за което решение да има постановен писмен отказ за приемане от държавен орган.

При липса на твърдения за каквито и да са оспорвания на акта, чието признание се иска от съда, следва, че за ищеца липсва правен интерес от воденото на иска пред СГС. В този смисъл е и установената съдебна практика, касаеща процесуалните предпоставки за допустимост на иска по чл. 118, ал. 2 от КМЧП, която константно приема, че писменият отказ на органа да признае чуждестранното решение е предпоставка за завеждане на установителния иск пред СГС (в същия смисъл са определение № 808/21.12.2015 г. по ч. гр. д. № 5686/2015 г. на ВКС; определение № 200/20.04.2017 г. по ч. гр. д. № 1173/2017 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 342/13.05.2009 г. по гр. д. № 940/2008 г. на ВКС, ІІІ г. о. и др.). Отказът на органа да признае чуждестранното решение е процесуална предпоставка за завеждането и допустимостта на установителния иск по чл. 118, ал. 2 от КМЧП. Неговата допустимост е обусловена от наличие на правен интерес от завеждането му, който изисква да има „спор относно условията за признаване на чуждестранното решение“ - чл. 118, ал. 2 от КМЧП . Когато липсва писмен отказ на органа да признае чуждестранното решение, е недопустимо да се използва съдебния ред за непряко признаване (в този смисъл определение № 2210 от 08.05.2024 г. по ч. гр. д. № 1232/2024 г. на ВКС, III г. о., ГК). Правният интерес е положителна процесуална предпоставка за наличието и упражняване на правото на иск, за която съдът следи служебно, а при липсата следва да приеме, че искът е недопустим.

В случая от ищеца не се твърди наличие на отказ на орган на власт в Р.

България да признае решение от 14.12.2023г. по дело № 23VЕРТ00241 на Калифорнийския Върховен съд, на САЩ, което е основание за съда да приеме, че за ищеца липсва правен интерес и искът е недопустим, а исковата молба подлежи на връщане.

Поради недопустимост на предявения иск, ход на делото не следва да се дава.

Така мотивиран и на основание чл. 130 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

4

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО;

ВРЪЩА искова молба с вх. № 54618 от 14.05.2024 г. по описа на Софийски градски съд и приложенията към нея, на ищеца Д.М./О., а по лична карта № ****, издадена от МВР – гр. София на **** г. с имена Й. Т. Р., ЕГН **********, с която е предявен установителен иск с правно основание чл.118, ал.2 от КМЧП за постановяване на решение, с което да се признае за валидно на територията на Република България на съдебното решение от 14.12.2023г. по дело № 23VЕРТ00241 на Калифорнийския Върховен съд на САЩ, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 5467/2024 г. по описа на Софийския градски съд, Гражданско отделение, V брачен състав.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Апелативен съд - София, в едноседмичен срок от връчването му на ищеца, което бе извършено днес в съдебно заседание чрез адв. К. В..

Протоколът, изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:10 ч.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ Секретар: _______________________

5