Решение № 860 от 26.02.2026, Административен съд - Пазарджик
- Съд
- Административен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно дело 1237/2024
- Вид
- Решение № 860
- Подписан
- 26.02.2026
- Състав
- Дияна Златева-Найденова
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал. 2, предложение второ · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 31 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- §1, т. 16 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 74, ал. 1 · Закон за културното наследство
- чл. 137, ал. 1, т. 5 · Закон за устройство на територията
- чл. 137, ал. 1, т. 6 · Закон за устройство на територията
- чл. 147, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 147, ал. 1, т. 17 · Закон за устройство на територията
- чл. 148, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 215 · Закон за устройство на територията
- чл. 215, ал. 4 · Закон за устройство на територията
- чл. 225а, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 225а, ал. 2 · Закон за устройство на територията
- §5 · Закон за устройство на територията
- §5, т.38 · Закон за устройство на територията
- чл. 17, т. 6 · Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 860
Пазарджик, 26.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пазарджик - IV състав, в съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Съдия:
ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА
При секретар ТОДОРКА СТОЙНОВА като разгледа докладваното от съдия ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА административно дело № 20247150701237 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215 от ЗУТ във вр. с чл. 145 и сл. от АПК. Делото е образувано по жалба на К. К. Д. от с. Виноградец против Заповед № 2071/31.10.2024 г., издадена от Иванка Вощанска, за Кмет на Община Септември, с която на жалбоподателя било наредено да премахне „Два броя тунелни оранжерии“, поставени в УПИ XXII – общ., в кв. 48 по плана на с. Виноградец, община Септември, обл. Пазарджик и е определен 14-дневен срок от влизане на заповедта в сила за доброволно изпълнение на разпреденото премахване.
Заповедта е оспорена като незаконосъобразна. Моли се за нейната отмяна. По същество се твърди, че имотът върху който са построени оранжериите не е общински, не се касае за строеж по смисъла на чл. 147, ал. 1 от ЗУТ. Посочено е също, че заповедта е издадена от некомпетентен орган и в съдържанието й не били посочени коректно фактическите и правни основания за издаването й.
С Молба вх. № 10007/20.11.2024 г. жалбоподателят обосновава правния си интерес от оспорването, включително и доколкото същият е адресат на заповедта.
Жалбата е допълнена и с Молба вх. № 328/14.01.2025 г. от жалбоподателя, в която са изложени съображения, че процесните строежи нямат характер на оранжерии, а представляват парници, за които не се изискат строителни книжа.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, явява се лично и се представлява от адв. П., която поддържа жалбата. Ангажира доказателствени искания. Претендира разноски. Излага становище за основателност на жалбата и представя подробни писмени бележки по съществото на спора.
Ответникът - Кмет на община Септември – редовно призован, не се явява, представлява се от адв. И., който оспорва жалбата. Излага съображения за законосъобразност на оспорената заповед. Ангажира доказателствени искания. Представя подробни писмени бележки по съществото на спора. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя.
Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Предмет на оспорване е Заповед № 2071/31.10.2024 г., издадена от Иванка Вощанска, За Кмет на Община Септември, с която на жалбоподателя било наредено да премахне „Два броя тунелни оранжерии“, поставени в УПИ XXII – общ., в кв. 48 по плана на с. Виноградец, община Септември, обл. Пазарджик и е определен 14-дневен срок от влизане на заповедта в сила за доброволно изпълнение на разпреденото премахване.
Заповедта е издадена въз основа на Констативен акт № 16/25.09.2023 г., съставен от служители на Община Септември (л. 53-55 от делото).
Установява се от събраните по делото доказателства, че била извършена проверка на място в УПИ XXII – кв. 48 по плана на с. Виноградец, Община Септември, в отсъствието на К. К. Д. и е изготвен Констативен акт № 16/25.09.2023 г. от служители на Община Септември. По делото е представена Заповед № 2010 от 26.11.2019 г. за назначаване на комисия със задача да установи реализирано ли е правото на строеж в УПИ XXII в кв. 48 по ПРЗ на с. Виноградец (л. 87 от делото), както и Протокол от 29.11.2019 г. от назначената комисия (л. 89), която след проверка на място установила, че в процесното УПИ към 29.11.2019 г. не е построена жилищна сграда.
За изготвения Констативен акт № 16/25.09.2023 г., К. Д. бил уведомен с Писмо рег. № 9400-425 от 12.04.2024 г. (л. 63 от делото). Липсват данни или твърдения срещу констативния акт да е подадено възражение от жалбоподателя.
В констативния акт е прието, че строежът е извършен в УПИ XXII - общински в кв. 48 по плана на с. Виноградец и е собственост на Община Септември. Посочено е, че строежът е извършен от К. К. Д. и същият е негов ползвател. За да се обоснове заключението кой е собственик на строежа и кой е негов извършител, в КА е посочено, че със Заповед № 214/04.11.1988 г. на председателя на общинския народен съвет – Септември върху горепосоченото УПИ е отстъпено на Г. К. Д. от с. Виноградец възмездно право на строеж на ново жилищно строителство. Въз основа на заповедта бил сключен договор за отстъпено право на строеж от 23.11.1988 г. При проверка на място се установило, че на процесния имот не е изградено жилищно строителство. Вместо това след 2002 г. били изградени два броя тунелни оранжерии с площ едната 213 кв.м., а другата 234 кв.м., подробно описани в КА. Поради това е прието, че с изтичане на 5 – годишен срок от сключване на договора за отстъпено право на строеж и не предприемане на дейности по строеж на жилищен имот, процесното УПИ останало общинска собственост.
Прието е в тази връзка с Констативен акт № 16/25.09.2023 г., че оранжериите са строеж шеста категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, тъй като попадали в нормата на чл. 147, ал. 1, т. 17 от ЗУТ. Установено е, че няма разрешение за строеж за оранжериите и няма проектно решение на инженер – конструктор с указания за изпълнението им. С оглед на установеното е прието, че строежът е изграден без разрешение за строеж и са нарушени разпоредбите на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ във вр. с чл. 147, ал. 1, т. 17 от ЗУТ.
Въз основа на констативния акт била издадена и процесната Заповед № 2071/31.10.2024 г. на Кмета на Община Септември, в условията на заместване. Като доказателства за наличие на компетентност на издателя на заповедта, в условията на заместване, по делото са представени Заповед № 2065/30.10.2024 г. и Уведомление № 331/30.10.2024 г.
Заповедта е изпратена до К. Д. с писмо рег. № 9400-1176 от 31.10.2024 г. и е получена от него на 04.11.2024 г., съобразно представено по делото известие за доставка - обратна разписка (л. 51-52 от делото). Право на жалба пред Административен съд -Пазарджик е упражнено на 12.11.2024 г.
Спорът в случая се концентрира около това дали действително двата процесни обекта в УПИ XXII в кв. 48 по плана на с. Виноградец съставляват оранжерии (строеж по смисъла на ЗУТ) или парници (не са строеж по смисъла на ЗУТ), от което би се установило дали за същите са нужни строителни книжа за изграждането им или не. В този контекст по делото са ангажирани доказателства и доказателствени искания от двете страни както в насока установяване характера на постройките – оранжерии или парници, така и такива в насока установяване собствеността на процесното УПИ.
В този смисъл по делото за приети шест заключения на вещи лица и са изслушани двама свидетели.
По делото са разпитани двамата свидетели Б. М. М. и Е. Г. Б., чиито показания съдът кредитира в пълна степен като пълни, обективни, ясни и непротиворечащи на събрания по делото доказателствена материал.
Свидетелят Б. М. М. посочва, че познава К. Д. от 50 години, от едно село са. На 100 м от къщата на свидетеля М., работели дворчето. Свидетелят посочва, че те (семейството на жалбоподателя) работят оранжерии, занимават се с отглеждане на ранен сорт домати. Поръчват си, в началото на месец април и ги засаждат, а октомври месец вече приключват и започват да чистят. Според свидетеля, жалбоподателят гледа две места с оранжерии. Едното е на майка му, тя работела наравно с тях, но през 2023 г. получила инсулт и няма как да работи, оттогава те си ги работели - две оранжерии били. Според свидетеля двете оранжерии представляват два големи тунела с метална конструкция, която е захваната с циментови колове 40-50 см в земята, никакъв бетон нямали. Тези циментови колове държат цялата метална конструкция. С шапки се захваща конструкцията за коловете. Коловете са около 50 см в земята и после отгоре с шапки се захващат, тези шапки се увиват с непотребни парчета, за да не могат да късат найлона, който покрива самата оранжерия. Те са сглобяеми и разглобяеми. Бетон не е употребявано. Всичко е от метална конструкция. Само жалбоподателят гледал оранжерии в с. Виноградец. Според свидетеля тези оранжерии са изградени през 2012 г., след като за съжаление брат му починал. Това място било за брат му да си построи къща. То било отвратително, то било едно дере под наклон. От 2012 г. до ден днешен жалбоподателят с майка си отглеждали домати. Нямало ток в това място. Тези домати се поливат с напоителна система, по която водата идва от дерето, там е помпата и по маркучи, капково напояване, няма нито ток, нито вода. Това капково напояване е подвижно. Това нещо се слага в началото, когато се засаждат доматите след като е обработено мястото, пускат се маркучите и през 40 см има дупчици и точно на тези дупчици се садят корените на доматите. Тази система полива цяло лято и есента - до октомври месец, когато вече се приключва беритбата и се чисти мястото. Тези маркучи се навиват и се прибират, защото няма как да се оре и да се фрезова мястото. Даже на другата година, ако има запушени, те трябва да се сменят, защото не могат да напояват растенията.
Според показанията на свидетеля М., в началото на месец април се засаждат доматите, в края на септември вече са приключили доматите, защото се приключват на 5-6 китки, те са обрани и през октомври-ноември месец започва почистването.
В допълнение свидетелят посочва, че знае, че мястото, където са двете оранжерии баща му (на жалбоподателя) и майка му го купили. То било дере, под наклон. Баща му карал камион и го настлал. Купили го 1988 г. Освен тези оранжерии, там не е имало къща, там било дере, мястото e малко. Единственият обект, който е видяла са тези две оранжерии. Според свидетеля тези оранжерии постоянно стоят покрити с найлон, през 2-3 години се сменя найлона, защото той изгаря от слънцето. Освен това, лятно време се пръска с вар, за да може растенията да не изгарят. Коловете си стоят, те са изградени през 2012 г. До днешен ден нито една година не е оставено мястото да не се ползва.
Свидетелят Е. Г. Б. посочва, че е кмет на с. Виноградец пет мандата. Живее в селото от 1977 г., била е учителка преди това, така че всичко й било ясно в селото за имотите. Познава К. Д.. Относно въпросния имот на К. Д. свидетелят твърди, че е извършена проверка от общината по неин сигнал в края на 2019 г. Тогава подала сигнал, че в общински имот има изградени оранжерии. Тези две оранжерии се появили тогава - 2019 г. Последните години този имот бил ограден съвсем бутафорно с тел и мрежа, с някакви колове от лозя. Посочва, че тази ограда е от последните години, може би след 2019-2020 г. Твърди, че имотът е общински, защото и другите имоти преди него, които са със застроени къщи, са по същия начин дадени през 1988 г. за застрояване и в тези, които са застроени, предишните имоти, преди тях, има хора, живеят си там. Има предвид на редицата на улицата. Това е имот, който е последен, той не е застроен, няма нищо. Посочва, че като е разглеждала документите – 1988 г. е отстъпеното право на строеж, 5 години трябва да се реализира строежът, за да остане това законово вече да може да си го платят и да си го ползват. Това нещо не било станало.
Свидетелят допълва, че оранжерията се появила 2019 г., а оградата може би е 1-2 години след това, като е ходила, защото то е в населеното място и тя минава много пъти. Оградата е с подвижни колове, извадени от лозя и мрежа сложена. Тя не била виждала тази ограда преди това. Посочва, че останалите имоти на редицата си имат къщи, имат си огради, а това е последният имот, след това е дерето.
С оглед въведените твърдения в процесната заповед и свидетелските показания, че УПИ XXII в кв. 48 по плана на с. Виноградец е общински, по делото са представени Заповед № 214 от 04.11.1988 г., Договор за отстъпено право на строеж от 23.11.1988 г., Скица № 29 от 24.04.2023 г. (л. 90-94 от делото). По силата на същите на Г. К. Д. е отстъпено право на строеж в цитираното УПИ. Видно от Протокол от 29.11.2019 г. (л. 89), изготвен от служители на Община Септември, на процесния имот няма изградена жилищна сграда към 29.11.2019 г.