Определение № 1487 от 19.04.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1487 гр. Варна, 17.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20243100500714 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по: 1. въззивна жалба вх. № 95855/19.12.2023г. от П. Г.

А . с ЕГН ********** и адрес: **** срещу Решение №3824/24.11.23г, постановено по гр.д.№14077/22г. на ВРС, с което съдът ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Г. А. ЕГН **********, с адрес: с.

Близнаци, община Аврен, област Варна, ул. ***, че М. Н. Б. ЕГН ***, адрес: гр. Варна, ***** е собственик на 9/38 идеални части (9/19 ид.ч. от ½ ид.ч.) от недвижим имот, представляващ дворно място с идентификатор ***, с площ от 459 кв. м по схема, а по предходен документ за собственост – 530 кв.м, находящ се в село Близнаци, община Аврен, област Варна, ***, при граници и съседи: имоти с идентификатори: ***, ***, *** и ***, заедно с ½ ид.ч. от построената в същото дворно място двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *** със ЗП 57 кв.м и РЗП 117,09 кв.м. и ОСЪЖДА П. Г. А. ЕГН **********, с адрес: с. Близнаци, община Аврен, област Варна, ул. ***, ДА ПРЕДАДЕ на М. Н. Б. ЕГН ***, адрес: гр. Варна, *****, владението върху 9/38 идеални части (9/19 ид.ч. от ½ ид.ч.) от недвижим имот, представляващ дворно място с идентификатор ***, с площ от 459 кв. м по схема, а по предходен документ за собственост – 530 кв.м, 1 находящ се в село Близнаци, община Аврен, област Варна, ***, при граници и съседи: имоти с идентификатори: ***, ***,

*** и ***, заедно с ½ ид.ч. от построената в същото дворно място двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *** със ЗП 57 кв.м и РЗП 117,09 кв.м. и 2. въззивна жалба вх. № 16257/27.02.2024г. от П. Г. А. с ЕГН ********** и адрес: **** срещу Решение№ 321/30.01.2024г. по гр.д.

№14077/22г. на ВРС с което съдът ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидн а фактическа грешка в диспозитива на решение № 3824/24.11.2023 г. по гр.д. № 14077/2022 г. по описа на ВРС, като след извършената поправка, единният граждански номер на ищеца М. Н. Б., навсякъде ДА СЕ ЧЕТЕ: **********, вместо вписания в решението грешен ЕГН ***.

А. Във въззивна жалба вх. № 95855/19.12.2023г. е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи се, че съда в решението си се позовава на влязъл в сила съдебен акт /по гр.д.№788/20г. на ВРС/ без отношение към настоящия казус, доколкото трайната съдебна практика на Върховния съд приема, че различни лица могат да предявяват самостоятелни претенции по отношение на един и същи имот, включително и за еднакви или различни периоди от време, с която съдът не се е съобразил. Съдът коментира и гр.д.

№15596/21г. на ВРС, по което ответник е същата ответница, но ищеца е различен. Доколкото владението и демонстрирането му спрямо различни лица следва да е възприето от самите лица, то отново е грешно да се вадят изводи във връзка с другото производство. Сочи се още, че съдът неправилно интерпретира показанията на свидетелите по делото, както и че не кометира огномната разликата в показанията на същите свидетели по гр.д.№15596/21г. на ВРС и гр.д.№788/20г. на ВРС. Наведени са оплеквания, че ВРС не коментира част от събраните доказателства, каквито са Справките по лице на името на Светослав Йорданов и П. А., служебната бележка на Атансова от Градски транспорт Варна ЕАД, служебната бележка от СОК Камчия за служебен транспорт. Не е обърнато внимание на възраженията във връзка с представените строителни книжа за къщата и изготвената експертиза, състоянието на имота и т.н.

Въззивника моли съда да бъде отменено обжалванпто Решение 2

№3824/24.11.23г. по гр.д.№14077/22г. на ВРС, и да бъде отхвърлена исковата претенция.

В срок за отговор по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемата страна е депозирала становище за недопустимост на въззивната жалба, доколкото същата е оставена двукратно без движение като не е върната, въпреки изтичането на първоначалния срок. В условията на евентуалност сочи, че същата е неоснователна, като моли да бъде оставена без уважение, като бъде потвърдено първоинстанционното решение. Сочи, че ищцът е доказал всикчи предпоставки за уважаване на иска, а ответницата не е успяла да докаже правата си.

Б. Във въззивна жалба вх. № 16257/27.02.2024г. се сочи, че липсва несъответсвие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст, доколкото грешката произлиза от ищеца, поради което не е налице ОФГ в диспозитива на решението. Отделно твърди, че образуването на производството по настоящото дело от ищец с грешно ЕГН, изначално опорочава производството, поради което производството е недопустимо. Моли се да бъдат обезсилени както Решение №321/30.01.24г., така и Решение№3824/24.11.23г. по гр.д.№14077/22г. на ВРС, евентуало да се прогласи тяхната нищожност и да бъде прекратено производството по делото.

В срок за отговор по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемата страна е депозирала становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че ищецът по делото е М. Н. Б., като за това обстоятелство липсва съмнение, доколкото същият се явява лично на всички открити с.з., като съдът е снел неговата самоличност. Грешката в ЕГН на ищеца е само техническа и не може да доведе до недопустимост или нищожност на съдебното решение.

Съдът намира, че постъпилите въззивни жалби са редовни и отговорят на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като са подадени в срок от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържат останалите необходими приложения, включително доказателство за платена държавна такса, с оглед на което производството по същите подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание.

Във въззивна жалба 1. с вх. № 95855/19.12.2023г. са направени доказателствени искания за повторен разпит на ответниковите свидетели ** и Д. Д. и допускане на повторна СТЕ, която да отговори на 3 първоначално зададените въпроси.

За посочените доказателства е налице преклузия по чл. 266 ал. 1 от ГПК.

Съгласно чл. 266 ал. 1 от ГПК, във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. Исканите доказателства не са нови и по смисъла на чл. 266 ал.

2 от ГПК. Не се твърдят допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с допускането на доказателства /чл. 266 ал. 3 от ГПК/.

Преразпит на свидетели на страна може да бъде допуснат от въззивния съд само при наличие на обстоятелства по чл. 266 ал. 3 от ГПК, а именно допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, които са попречили на страната да разпита в цялост разпитаните вече в първоинстанционното производство свидетели. Липсват процесуални нарушения от съда и при искането за допускане на СТЕ. В първоинстанционното производство е направено искане за допускане на допълнителна, но не и за повторна СТЕ, поради което искането е преклудирано, на основание чл. 266 ал. 1 от ГПК.

Във въззивна жалба 2. с вх. № 16257/27.02.2024г. е направено искане да бъде издадено СУ, по силата, на което въззивника да се снабди с друго такова от Община Варна за справка за лице с ЕГН ***.

Искането е неотносимо към предмета на доказване, а освен това не е и спорен факта, че на грешно ЕГН отговаря грешен правен субект. Доводите на въззивника са правни и не се нуждаят от доказване.

Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ

1. въззивна жалба вх. №

95855/19.12.2023г. от П. Г. А. с ЕГН ********** и адрес: **** срещу Решение №3824/24.11.23г, постановено по гр.д.№14077/22г. на ВРС и 2. въззивна жалба вх. № 16257/27.02.2024г. от П. Г. А. с ЕГН ********** и адрес: **** срещу Решение№ 321/30.01.2024г. по гр.д.№14077/22г. на ВРС.

НАСРОЧВА производството по делото за 20.05.2024год. от 9.30 ч., за 4 която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчи и препис от отговора.

ОСТАВЯ

БЕЗ

УВАЖЕНИЕ направените от въззивника доказателствени искания за повторен разпит на ответниковите свидетели ** и Д. Д., за допускане на повторна СТЕ, която да отговори на първоначално зададените въпроси и да бъде издадено СУ, по силата, на което въззивника да се снабди с друго такова от Община Варна за справка за лице с ЕГН ***.

НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че медиацията е способ за доброволно разрешаване на спора, като медиатора може да им помогне да постигнат споразумение, което след това да бъде утвърдено от съда.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4, в сградата, в която се помещава СИС при ВРС, като за целта следва да попълнят и подадат заявление. Участие в медиация страните следва да заявят на тел. ***, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: [email protected].

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5