Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 763 от 08.10.2025, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 930/2025
Вид
Решение № 763
Подписан
08.10.2025
В сила
07.11.2025
Състав
МОНИКА ГАРАБЕД ЯХАНАДЖИЯН

Цитирани разпоредби

  • чл.105 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.369, ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.386 · Кодекс за застраховането
  • чл.386, ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.387, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.400, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 400, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл.405, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.405, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.408 · Кодекс за застраховането
  • чл.346, ал.1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 763 гр. Бургас, 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско дело № 20252100100930 по описа за 2025 година

Производството е образувано след като с определение, рег.

№206/09.05.2025 г., постановено по т.д.№61/2025 г. по описа на ОС-Враца, делото е изпратено по компетентност на Окръжен съд – Бургас.

Подадена е искова молба от И. И. Й., ЕГН **********, с адрес в ***, срещу ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Света София“ №7, ет.5, представлявано заедно от изпълнителните директори Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров, с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 29 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение по щета №0020205-0092/2024 г. по застрахователна полица №0020205202400004 по застраховка „Каско“ на л.а., марка „БМВ“, модел 7ЕР Реихе, рег.№********, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 17.01.2024 г. сключил с ответника застрахователен договор, обективиран в Застрахователна полица №0020205202400004, със срок на застрахователно покритие от 00:00:00 часа на 17.01.2024 г. до 24:00:00 часа на 16.01.2025 г., по силата на който застраховал собствения си лек автомобил, марка „БМВ“ с рег.№******** с покритие „Пълно Каско“, за застрахователна сума в размер на 29 000 лева.

Ищецът твърди, че на 12.10.2024 г., около 20,15 часа паркирал автомобила на *** в гр.София, след което го заключил. На следващия ден – 13.10.2024 г., около 09,50 часа установил, че лекият автомобил не е на мястото, на което е бил паркиран, за което подал сигнал на тел.112, а за случая било образувано ДП №2193/2024 г. по описа на 04 РУ-СДВР. За застрахователното 1 събитие бил уведомен и ответника в качеството му на застраховател, на който предал и всички изискани и налични към момента документи, за което има съставен Приемо-предавателен протокол от 14.10.2024 г.

Твърди се от ищеца и това, че с Постановление за спиране на наказателно производство от 11.11.2024 г. на СРП, разследването по ДП е било спряно, тъй като извършителят на престъплението не е разкрит в установения от закона срок, а с Приемо-предавателен протокол от 08.01.2025 г., на ищецът били предадени от ответника оригиналите на предадените от последния документи – Свидетелство за регистрация на МПС част I и част II с цел отписване на МПС от регистрация в ПП-КАТ и Общинска данъчна служба.

С писмо, изх.№15-1188/11.12.2024 г., застрахователят уведомил ищеца, че отказва изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като било установено несъответствие в декларираните обстоятелства, при които е възникнало заявеното събитие, което водело до заключение, че е налице опит за заблуда, който съгласно общите им условия било изключен риск.

Ищецът счита отказа за неоснователен, поради което и предявява настоящата си претенция, в подкрепа на която ангажира доказателства, претендира разноски.

Предявенит е искове са с правно основание чл.405, ал.1 от Кодекса на застраховането и чл.86 от ЗЗД.

В преклузивния срок по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който прави възражение за неподсъдност на основание чл.105 от ГПК, а в условията на евентуалност – чл.113 от ГПК, което възражение съдът намира за неоснователно.

Видно от служебно изготвената справка за адресна регистрация на ищеца, същият е с настоящ адрес в гр.Созопол, поради което и на основание чл.113 от ГПК настоящият съд е компетентен да се произнесе по исковете.

С отговора на исковата молба се оспорват следните твърдения на ищеца, а именно:

-настъпване на твърдяното застрахователно събитие – кражба за периода от 20,15 часа на 12.10.2024 г. до 09,50 часа на 13.10.2024 г. в гр.София;

- размерът на вредите;

-че се дължи пълната застрахователна стойност;

-че не е налице основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение;

-че ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за това.

С отговора на исковата молба ответникът не оспорва, че лек автомобил, марка „БМВ“ с рег.№******** е бил застрахован при него по имуществена застраховка „Каско“ със ЗП №0020-205-2024-00004.

Ответникът твърди, че при сключване на застраховката действителната стойност на процесния автомобил не е била 29 000 лева и е налице надзастраховане. Налице при сключване на полицата са били видими увреждания по преден ляв калник на автомобила и в тази връзка се твърди от 2 ответника, че същите са били налице и към датата на настъпване на процесното застрахователно събитие, а това намалява неговата действителна стойност. Твърди се от ответника и това, че ищецът разполага и с втори ключ за автомобила, който не е деклариран при сключването на полицата и при завеждането на щетата, като предаденият на застрахователя ключ е различен от този, който е ползван от ищеца. Прави възражение за прихващане на дължими и неплатени от ищеца втора, трета и четвърта премийни вноски в общ размер на 396,01 лева. Оспорва акцесорната претенция като неоснователна. Ангажира доказателства, претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от представените писмени доказателства, лек автомобил, марка „БМВ“, модел 7 с рег.№******** е собственост на ищеца И. И. Й..

С доклада по делото е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че за лекия автомобил на ищеца е бил сключен между страните договор за застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица №0020205202400004 със срок на валидност от 00:00:00 часа на 17.01.20024 г. до 24:00:00 часа на 16.01.2025 г.

Видно от представената застрахователна полица, уговорената застрахователна сума е в размер на 29 000 лева при застрахователна премия в размер на 1552,95 лева, платима на четири равни вноски. Страните не спорят, че ищецът е заплатил първите три премийни вноски в общ размер на 1188 лева, като последната разсрочена премийна вноска от 396,01 лева не е платена към момента на приключване на съдебното дирене.

Представени са и общите условия към застраховката, като видно от клауза „Пъ л н о Каско“, сред рисковете, които покрива застрахователят е кражба на цяло МПС: кражба чрез взлом на цялото МПС или комплект двигател на същото. Според глава 5, раздел I от ОУ, при настъпване на застрахователно събитие по риск „кражба“ на цялото СПС, застрахованият е длъжен да уведоми застрахователя на денонощен телефон веднага щом това стане възможно, но не по-късно от 24 часа от узнаването за настъпилото застрахователно събитие и да отговори изчерпателно и вярно на поставените въпроси, не по-късно от един работен ден, считано от открИ.е на събитието да подаде писмено уведомление в офиса на застрахователя, като предостави пълна и достоверна информация за обстоятелствата, при които същото е настъпило и да предаде оригиналното свидетелство за регистрация на застрахованото СПС и всички налични комплекти ключове, а ако СПС е с монтирана система за активно проследяване, незабавно да уведоми фирмата, извършила монтажа и предоставяща услугата по активно проследяване и застрахователя, но не по-късно от 24 часа след узнаване на събитието.

Съгласно чл.7, ал.5 от ОУ, отговорността на застрахователя е до размера на застрахователната сума, но не повече от действителната стойност на СПС към датата на настъпване на застрахователното събитие, а според чл.11, ал.7 от същите, при договорено разсрочено плащане на премията, при настъпване на застрахователно събитие, неплатените разсрочени вноски стават изискуеми и 3 застрахованият е длъжен да ги заплати изцяло преди застрахователят да изплати предявените към него искове. В случай, когато сумата на непогасените разсрочени вноски е по-малка от сумата на изчисленото обезщетение и обезщетението е по експертна оценка, то те могат да бъдат прихванати и да се изплати разликата на застрахования.

Ответникът не оспорва и това се установява от представените по делото писмени доказателства, че в срока на действие на застрахователния договор ищецът уведомил застрахователя и органите на МВР за настъпило застрахователно събитие - кражба, за което са образувани при застрахователя преписка по щета №0020-205-0092-2024, а при 04 РУ-СДВР - ДП №2193/2024 г. по описа на 04 РУ-СДВР за престъпление по чл.346, ал.1 от НК, наказателното производство по което е спряно с Постановление от 11.11.2024 г. на прокурор при РП-София до разкриване извършителя на деянието.

Съгласно текста на постановлението, на 12.10.2024 г., около 20,15 часа собственикът н а автомобила го паркирал на *** в гр.София, заключил с дистанционно управление, като чул характерния за заключване на автомобила звук, като на следващия ден – 13.10.2024 г., около 09,50 часа установил, че лекият автомобил е изчезнал. Същият е бил обявен за издирване с телеграма №26002/13.10.2024 г. на ГД НП.

С писмо от 11.12.2024 г., връчено на ищеца на 31.12.2024 г., ответното дружество го известява, че по заведената щета няма да бъде изплатено застрахователно обезщетение поради наличие на основания по Глава Втора, раздел I I „Общи изключения“, чл.5, ал.1, т.11 от ОУ – инсценирано застрахователно събитие със застрахованото СПС или опит за заблуда или премълчаване от страна на застрахования, или негов представител на действителните обстоятелства, при които е възникнало събитието.

По делото има изготвена съдебна автотехническа експертиза, от заключението на която е видно, че стойността на процесния автомобил към датата на застрахователното събитие е 24 360 лева с включен ДДС. Към същата дата стойността за възстановяване на уврежданията по автомобила е 535 лева с включен ДДС. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че при оценка на автомобила уврежданията са взети в предвид.

Видно от справката на Агенция „ПИ“, след 11.10.2024 г. няма датнни за движение на процесния автомобил по републиканската пътна мрежа.

При така установеното от фактическа страна се установява следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

Фактическият състав за реализиране отговорността на застрахователя включва: валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“, застрахователно събитие, в пряка последица от което е настъпило увреждане на имуществено благо на застрахования, както и изпълнено от последния задължение за уведомяване на застрахователя за събитието - ч л . 4 0 3 о т КЗ и установен размер на 4 обезщетението. Посочените предпоставки за възникване на правото да получи застрахователно обезщетение подлежат на доказване от ищеца. Ответникът следва да установи правоизключващите и правопогасяващите си възражения по исковете.

Установи се по делото, че страните са били обвързани от валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ на собствения на ищеца л.а., марка „БМВ“ с peг.№********, с период на покритие 17.01.2024 г. – 1 6.01.2025 г.

Установи се и това, че в срока на застрахователния договор има подадено от ищеца уведомление до застрахователя и до органите на МВР за настъпило застрахователно събитие – кражба.

Спорът между страните е съсредоточен върху това налице ли е в срока на застрахователното покритие (17.01.2024 г. – 16.01.2025 г.) застрахователно събитие – кражба на процесното МПС, в резултат на което да са възникнали вреди и което да обуславя пораждане на отговорност за застрахователя да заплати застрахователно обезщетение.

Нормата на чл.408 от КЗ посочва случаите, когато застрахователят може да откаже плащане на обезщетение и те са: при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна назастрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; в други случаи, предвидени със закон.