Определение № 41 от 05.07.2021, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41 гр. Пазарджик , 05.07.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Елеонора П. Серафимова като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело № 20205200900144 по описа за 2020 година

Искът подлежи на разглеждане по реда на Глава ХХХІІ от ГПК съгласно чл.365, т.1 от ГПК.

Настоящото дело е образувано по искова молба на М. К. В., ЕГН **********, от гр. Панагюрище чрез адв. Г.Й. (САК) против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД , ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43.

В обстоятелствената част на исковата молба са наведени следните факти и обстоятелства :

Твърди се, че на в гр.П ищцата претърпяла инцидент, докато пресичала пешеходна пътека на ул. „, тъй като поради недостатъчно внимание, управляваният от С Д в посока юг-север лек автомобил “”, модел “”, с peг. № , я блъска докато пресичала пешеходна пътека на посочената улица в посока изток-запад. За инцидента бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с Peг. № 310p-18070/2019 г., като било образувано и ДП № , по описа на РУ на МВР гр. .

В резултат на инцидента ищцата изпаднала в безсъзнание, била откарана по спешност и прегледана в болница „ гр., където се установило наличието на следните травматични увреждания: Фрактура на бедрената кост в дисталната трета с дислокация на фрагментите; Фрактура на костите на носа; Comotio cerebri (мозъчно сътресение), придружено със зашеметяване, 1 обърканост, сънливост и краткотрайна загуба на съзнание; Contusio capitis (контузия на главата). Била й извършена оперативна интервенция и поставена метална остеосинтеза. В болницата й била поставена имобилизираща шина. Поради изключително тежките и многобройни травми по цялото тяло, първите дни след инцидента пострадалата не можела да помръдне в леглото.

След изписването от болничното заведение ищцата продължила лечението и възстановяването си в домашни условия, като през първите 7 месеца за битовите и ежедневните й нужди се грижели нейните близки, които й помагали да се облича, обува, да се изправя от седнало или легнало положение. Всеки месец пострадалата посещавала медицински специалист.С Експертно решение № 2223, болничният й бил удължен от 01.06.2020 г. за срок от още 2 месеца.

При нов преглед на лекарите констатирали продължаваща тежка деформация в областта на лявото бедро с деформация на коляното и ротация на подбедрицата, както и походка с помощта на помощно средство, болков синдром и ограничени движения поредно-латерална страна на бедрото на ляв крак. Поради тежкото й състояние, пострадалата била насочена към провеждане на курс по физиотерапия.

Твърди се и още, че при всяка промяна на времето ищцата изпитва много силни болки в увредения крайник, чувство на изтръпване и пулсиране.

Особено нощно време не можела да се спи от болки в левия си крак и да се обърне, поради което се налагало да пие силни болкоуспокоителни лекарства.

И към момента изпитвала страх от пресичане и возене в превозни средства, което прави изключително трудно транспортирането й. Акцентира се, че при най-елементарно движение изпитва невероятно силни болки в увредения крайник.

Поддържа се, че получените стресови посттравматични състояния довели до нарушения на нормалния й социален живот и създали трайни препятствия за упражняване на обикновените битови дейности. Постоянната нужда от помощ и съдействие на близките, създали у ищцата чувство за безпомощност и малоценност, което се отразило негативно върху психиката и самооценката й. Затворила се в себе си, нямала желание, а и физическа възможност да излиза и да тренира, както преди инцидента с приятелите си, поради което 2 изпадала в депресивни състояния. Преди инцидента била активен спортист, обичала да тренира и да ходи на разходки в планината. Към настоящия момент преустановила каквото и да било физическо натоварване, тъй като последното било съпроводено с голяма болка и отичане на увредения крайник.

Твърди се, че към датата на инцидента увреждащото МПС имало сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“ съгласно полица № BG/07/119001412704, при ответното „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД със срок на валидност от 20.02.2019 г. до 19.05.2020 г.

На 05.06.2020 г., с молба с Вх. № РК-014-18468, ищцата завела писмена претенция по реда на чл.380 от КЗ, с която е поискала изплащането на застрахователно обезщетение от ответното дружество.

В предвидения срок ответното дружество едностранно без подписването на споразумение й изплатило сумата от 24 000 лв. като обезщетение за претърпените от нея вреди, която тя счита за несправедливо занижена.

Според ищцата претърпените от нея увреждания следва да бъдат обезщетени в размер на 70 000 лв., което с оглед на вече извършеното от ответника плащане на сумата от 24 000 лв., пораждало правния интерес от иницииране на процесният иск.

С оглед на изложеното е предявена настоящата претенция по реда на чл.432, ал.1 от КЗ, съдържаща следния петитум, а именно: да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 46 000 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на доброволната покана - 05.06.2020 г. до окончателното плащане на сумата, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди - болки, страдания и психически стрес, вследствие на процесното ПТП.

Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал.1,т.2 от ЗА.

С исковата молба са представени писмени доказателства.

Направени са доказателствени искания – за допускане разпит на свидетел – при режим на довеждане; за изискване крайният акт на прокуратурата по образуваното ДП № на РУ на МВР- ; за допускане на СМЕ и САТЕ с конкретно посочени задачи ; направено е и искане по реда на чл.190 ГПК - за представяне заверено копие от описаната застрахователна 3 полица за л.а. марка “”, модел “”, с peг. № .

В законоустановения срок по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Застрахователно дружество „ЕВРОИНС“ АД, с която се оспорва основанието и размера на исковете.

Не се спори относно наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” със собственика на л.а., марка „”, модел „” с peг. № т.е. между сочения причинител на вредата и ответното дружество.

Оспорва се механизма на процесното ПТП, като се твърди, че от ангажираните доказателства не се установява цялостната фактическа обстановка, при която е възникнал въпросният инцидент. Възразява се, че представения от ищцата Констативен протокол на ПТП, не се ползвал с материална доказателствена сила по отношение механизма на възникването му. Липсвали доказателства къде точно на пътното платно е пресичало пострадалото лице към момента на настъпване на застрахователното събитие.

Оспорва се наличието на противоправно и виновно поведение от страна на водача на застрахования автомобил, както и твърденията в исковата молба за допуснато нарушение на правилата за движение от негова страна, изразяващи се в недостатъчно внимание по отношение на пътната обстановка.

Предвид възражението за неизяснения механизъм на инцидента се оспорва също така и наличието на причинна връзка между процесното ПТП и настъпилите неимуществени вреди, както и допълнително описаните от ищцата негативни последици от психологическо, битово и емоционално естество, които били недоказани.

Прави се възражение за съпричиняване поради допуснато нарушение разпоредбите на раздел ХХІ (чл. 107 и сл.) от ЗДвП, предвид на които пострадалата допринесла в значителна степен за възникване на вредоносния резултат- предприела пресичане без да се съобрази с движещото се превозно средство, което било видимо за нея, като следвало да прецени дистанцията на автомобила и да изчака преминаването му или остави по-голяма дистанция.

Поддържа се, че при тези обстоятелства приносът на пострадалата за съпричиняване на вредоносните последици следва да се определи в размер на поне 50 %.

Оспорва се и размера на претендираното обезщетение. Изложените в 4 исковата молба обстоятелства не обуславяли претендирания размер но 46 000 лв. Размерът й бил завишен с оглед трайната съдебна практика, възрастта на пострадалата и лимитите на застрахователно обезщетения по КЗ, като сумата не отговаряла на принципа за справедливост и икономическата конюнктура в страната.

Оспорва се твърдението, че ответния застраховател превел извънсъдебно единствено 24000 лв. Уточнява се, че дружеството заплатило на пострадалата извънсъдебно обезщетение в общ размер на 26 884 лв., от които 2 384 лв. представлявали обезщетение за имуществени вреди, а 24 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Според ответника предвид неприключилото ДП механизмът на настъпване на ПТП и вината на водача оставали неустановени. Въпреки това с изплатената в полза на пострадалата сума, същата била изцяло обезщетена за всички имуществени и неимуществени вреди от ПТП, поради което определянето, респ. заплащането на допълнително обезщетение се явявало неоснователно и незаконосъобразно.

Оспорва се като неоснователна акесорната претенция за лихва. Сочи се, че в случая по отношение началната дата, от която следва да се начислява законната лихва била приложима разпоредбата на чл.497 КЗ. И тъй като извънсъдебната претенция била предявена на 05.06.2020 г., то началната дата от която законната лихва се начислява, не можело да е по-ранна от изтичането на тримесечния срок, считано от 05.06.2020 г. Затова и според ответника неоснователно законната лихва се претендирала от датата на предявяване на извънсъдебната претенция пред застрахователя.

Не се сочат доказателства.

Възразява да бъдат приети като доказателства представените от ищеца копия на СМЕ и САТЕ, тъй като същите били изготвяни за нуждите на друго производство. Не възразява по приемането на останалите, представени от ищеца писмени доказателства и по доказателствените искания.

Предвид липсата на оспорване за наличието на валидно застрахователно правоотношение със собственика на л.а. с рег. № се възразява единствено по отношение искането по реда на чл. 190 ГПК за представяне копие от описаната в ИМ застрахователна полица.

Направено е искане да се изиска и представи по делото ДП № г. по 5 описа на РУ на МВР – , приложените доказателства по което имали значение за защитната теза на ответника във връзка с оспорения механизъм на процесното ПТП, противоправното и виновно поведение на водача и приноса на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат.

Евентуално се иска издаване на съд. удостоверение , което да послужи пред РУ на МВР – за снабдяване с препис от материалите по ДП № Направени са искания за допускане разпита на двама свидетели (чийто имена щели бъдат конкретизирани от ответника след снабдяване с материалите по ДП № на РУ на МВР – ) - за изясняване механизма на ПТП и приноса на пострадалата, както и за допускане изслушването на комплексна СМЕ и САТЕ с вещи лица автоексперт и лекар, които след като се запознаят с материалите от ДП и с разпита на свидетелите, да отговорят на конкретно посочените въпроси.

Поддържа се, че с поведението си ответното дружество не дало повод за завеждате на делото, поради което отговорността за разноските следва да бъде разрешение при условията на чл. 78, ал.2 ГПК.

В постъпилата в срока по чл.372 от ГПК допълнителна искова молба от ищеца се оспорват изцяло всички възражения, направени с писмения отговор.

Поддържа се, че оспорването на механизма на ПТП било бланкетно, а ответника не описал механизъм, различен от описания.

Възражението за съпричиняване също било неоснователно и необосновано. Ищцата се движела правомерно, пресичала по пешеходна пътека, спазвайки всички законови предписания. От друга страна ответникът носел доказателствената тежест да докаже възраженията си при условията на пълно и главно доказване.

Неоснователно ответникът се позовавал на прекомерност на претендираното обезщетение. В случая телесните увреждания на ищцата били изключително сериозни, трайни по своя характер, придружени със силни болки и страдания, а травмите щели да оставят трайни и крайно негативни последици до края на живота й. В отговора се съдържало противоречие, доколкото ответникът едновременно поддържал, че от една страна механизмът на ПТП не е установен, а от друга – и че е обезщетил ищцата.