Решение № 4066 от 26.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4066 гр. София, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. Стефанов при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Добромир Ст. Стефанов Въззивно гражданско дело № 20241100503017 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от М. С. И., ЕГН **********, и П. Н. П., ЕГН **********, ответници в първоинстанционното производство, срещу решение № 20203 от 07.12.2023 г. по гр. дело № 33054/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 128-ми състав, в частта, в която те са осъдени да заплатят солидарно на ищците С. Н. А., ЕГН **********, и Б. С. И., ЕГН **********, сумата от по 2000 лева на всеки от тях, представляваща претърпени неимуществени вреди, а именно болки и страдания, от противоправно деяние, извършено на 10.10.2021 г, около 12:30 ч., в гр. София, ж. к. „*********“, при което ответникът М. И., поради неположени достатъчно грижи спрямо намиращото се под неин надзор куче порода „питбул териер“, собственост на ответника П. П., е допуснала то да нападне кучето на ищците порода „померан“ и да му причини увреждания, несъвместими с живота, заедно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 14.06.2023 г., до окончателното плащане, в частта, в която те са осъдени да заплатят солидарно сумата от по 681,11 лв. на всеки от ищците, представляваща мораторна лихва върху главницата от 2000 лева за периода от 10.10.2021 г. до 13.06.2023 г., в частта, в която те са осъдени да заплатят солидарно на ищците сумата от 1000,00 лв., представляваща стойността на кучето на ищците порода „померан“ към момента на смъртта му, заедно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 14.06.2023 г., до 1 окончателното плащане, и в частта, в която те са осъдени да заплатят солидарно на ищците сумата от 164,96 лева, представляваща мораторната лихва от върху тази главница за периода от 10.10.2021 г. до 13.06.2023 г. С решението въззивниците са осъдени да заплатят солидарно на ищците сумата от по 975 лева на всеки от тях, представляваща разноски в производството пред СРС.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението.

Оспорва се присъдената сума от по 2000 лева за неимуществени вреди за всеки от ищците. На Б. И. не следвало да се присъжда обезщетение за такива вреди, тъй като той не живеел със С. А., а разхождал кучето й като неин приятел. Той трябвало да държи кучето „померан“ на къс повод и да го наблюдава, а не да го разхожда с повод от три метра и да си говори по телефона. Кучето „померан“ струвало по-малко от 1000 лева. Искането към СГС е решението да бъде отменено като присъдените суми бъдат намалени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите С. А. и Б. И., чрез адв. К., са подали отговор на въззивната жалба. Излагат доводи за нейната неоснователност. Описаната в исковата молба фактическа обстановка била безспорно установена. Възраженията в жалбата били преклудирани, тъй като ответниците не били подали отговор на исковата молба. Искането към СГС е обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират разноски.

Съдът, на основание чл. 12 ГПК, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, както и възраженията на насрещната страна, достигна до следните фактически и правни изводи:

По същество жалбата е частично основателна.

На първо място, СГС обсъди обхвата на дължимата въззивна проверка.

Ищците са предявили два иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, тъй като те имат различно основание – първият иск е с предмет направените разходи за лечение на кучето „померан“, а петитумът на втория иск е присъждане на обезщетение в размер на неговата вещна цена, доколкото то е погинало. Срещу решението в частта, в която М. И. и П. П. са осъдени да заплатят солидарно на С. А. и Б. И. сумата от 858,00 лева, представляваща претърпени имуществени вреди за разноски за лечението на кучето им „померан“, в жалбата няма оплаквания, поради което то е влязло в законна сила. В сила е влязло и решението по иска за мораторна лихва върху тази сума за периода от 10.10.2021 г. до 13.06.2023 г., тъй като в жалбата също няма направени оплаквания срещу него. Съдът обаче се е произнесъл по този иск заедно с иска за мораторна лихва за същия период върху сумата от 1000 лева, представляващата стойността на кучето „померан“, като е присъдил една обща сума по тези искове в размер на 316,38 лева. В жалбата са налице оплаквания срещу присъждането на сумата от 1000 лева, поради което СГС приема, че е сезиран и с жалба срещу решението по акцесорния иск за мораторна лихва върху тази нея. При това положение, съдът извърши 2 необходимите аритметични изчисления и прие, че решението по иска по чл.

86, ал. 1 ЗЗД е влязло в сила за сумата от 151,42 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата от 858,00 лева за периода от 10.10.2021 г. до 13.06.2023 г., а ищците са обжалвали решението по иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 164,96 лева, представляваща мораторна лихва за посочения период върху сумата от 1000 лева

При извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е валиден, а по допустимостта му в обжалваната част, намери следното:

Правната квалификация на иска се определя служебно от съда и се извежда от твърденията на ищеца по фактите на спорното право и от искането за защита. В т. 3 от Постановление № 4 от 30.10.1975 г. на Пленума на ВС е посочено, че когато при ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила, отговорността за поправяне на вредите е по чл. 45, ал. 1 или 49 ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от вещта, отговорността е по чл. 50 ЗЗД.

За да приеме квалификация на исковете по чл. 50 ЗЗД, районният съд се е позовал на Решение № 309 от 04.06.2014 г. по гр. дело № 1354/2012 г. на ВКС, I V г. о., в което е прието именно горепосоченото разрешение по въпроса за разликата в отговорността по чл. 45, ал. 1 и чл. 50 ЗЗД. В това решение е посочено, че отговорността по чл. 50 ЗЗД е за увреждане, последица от специфичните качества на дадена вещ/животно, без връзка с действия или бездействия на лицата, които я ползват или на лицата, под чийто надзор е тя. В този смисъл, отговорността по чл. 50 ЗЗД е безвиновна. Касационният съд е посочил, че в Постановление № 4 от 1975 г. на Пленума на ВС е изяснено, че когато при ползването на дадена вещ не са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила, и са произлезли вреди от вещта, то отговорността е по чл. 50 ЗЗД. Ако причинените от вещ вреди на трети лица, не са резултат на свойствата на вещта, а са свързани с неправилното й съхраняване, или други човешки действия, отговорността е по чл. 45, ал. 1, съответно 47, 48 и 49 ЗЗД.

В случая се твърди, че инцидентът е настъпил, защото на обществено място ответникът И. е изгубил контрол върху куче порода „питбул териер“, нямащо намордник, поради което то е причинило смъртоносни ухапвания на куче порода „померан“, съсобственост на ищците. Ето защо, тъй като в исковата молба се заявява, че причината за вредоносния резултат е виновно и противоправно неспазване на нормативните правила за извеждане на куче на публично място от единия от ответниците, то правилната квалификация на предявените искове е по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, а не по посочената от ищците и приета от СРС разпоредба на чл. 50 ЗЗД.

Определянето на вярната правна квалификация е дейност на съда по приложението на закона. Ако дадената от съда правна квалификация е неправилна, постановеното решение ще е неправилно, а не недопустимо, като 3 горната инстанция следва да определи (при същите фактически твърдения и петитум) вярната квалификация и да се произнесе по основателността на предявения иск. Погрешната правна квалификация на исковете от СРС не води до недопустимост на решението, защото в производството са разгледани релевираните от страните факти (така Решение № 33 от 16.02.2016 г. на ВКС по гр. дело № 4575/2015 г., III г. о.). По тези съображения СГС прие, че решението е допустимо и разгледа делото по същество.

Фактическият състав на деликтната отговорност по чл. 45, ал. 1 ЗЗД включва установяването на следните елементи – деяние, вреда (имуществена или неимуществена), причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори тази презумпция. Противоправността не подлежи на доказване, тъй като изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка от съда на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на приложимото право. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест.

Ищците са ангажирали отговорността на ответника П. П. единствено в качеството му на собственик на кучето „питбул териер“. Той изобщо не е присъствал по време на процесното събитие. Ето защо, доколкото по делото не се установява, че този ответник е извършил деяние, представляващо непозволено увреждане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, то всички искове срещу него следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По въпроса за правилността на решението въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. В нея ответникът М. И. не е направил възражения по отношение на приетото в обжалваното решение, че на 10.10.2021 г. в гр.

София, до блок № *********“, куче „питбул териер“ се е намирало под неин надзор, тя е изгубила контрол върху него, в резултат на което то е нападнало кучето на ищците като причинените ухапвания са довели до смъртта му на 18.10.2021 г. Тя не е подала и отговор на исковата молба, а в съдебно заседание на 05.12.2023 г. заявява, че не оспорва, че описаното в исковата молба събитие се е случило.

Ето защо, СГС намери, че по делото е установено, че ответникът И. е извършила деяние, което представлява непозволено увреждане. Липсата на осъществен от нея контрол върху намиращото се под неин надзор куче „питбул териер“ представлява нарушение на 172, т. 2 ЗВмД, съгласно който трябва да се вземат мерки домашните любимци да не създават опасност за хора или други животни, както и на чл. 5, ал. 1, т. 1 от Наредбата за придобиване, притежаване и отглеждане на домашни животни на територията на Столична община, която разпоредба повелява, че кучетата домашни любимци не трябва да се оставят без надзор и трябва да се осигурява 4 постоянен и непосредствен контрол върху поведението им. Ответникът И. е допуснала нарушение и на чл. 177, ал. 1, т. 3 ЗВмД, както и на чл. 5, ал. 3, т. 2 от Наредбата, защото тази норми забраняват воденото на агресивно куче без повод и без намордник. Предвид поведението му, процесното куче „питбул териер“ отговаря на дефиницията за агресивно куче по § 1, т. 1 от ДР на ЗВмД (кучета, които проявяват спонтанна неадекватна реакция, насочена срещу хора или животни, която в зависимост от силата и нейното естество би могла да доведе до нараняване или причиняване на смърт).

Животните са движими вещи по смисъла на чл. 110, ал. 2 ЗС и имат парична стойност. Ето защо, претендираната имуществена вреда, изразяваща се стойността на погиналото куче „померан“, подлежи на обезщетяване по реда на чл. 45, ал. 1 ЗЗД. В съдебно заседание на 05.12.2023 г. ответникът И. изрично е заявил, че не оспорва, че кучето на ищците струва 1000 лева. Ето защо, възражението в жалбата срещу приетата от СРС стойност на кучето „померан“ от 1000 лева е преклудирано. Същевременно в жалбата няма наведени възражения срещу приетото в обжалваното решение, че кучето „померан“ е съсобствено между ищците, поради което този въпрос не подлежи на разглеждане от въззивния съд. От представените фактури за разходи за лечение в периода от 10.10.2021 г. до 18.10.2021 г. и от извършената на 13.10.2021 г. томография на пострадалото куче, се установява, че настъпилата смърт на кучето „померан“ е в причинно-следствена връзка с причинените му нахапвания от кучето „питбул териер“.