Решение № 170 от 25.11.2024, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. гр.Н., 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., VIII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Г. Клечерова при участието на секретаря Мая Р. Деянова като разгледа докладваното от Михаела Г. Клечерова Административно наказателно дело № 20242150200622 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на „М.**“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Н.П.“ № **, ет. *, ап. **, представлявано от управителя З.В.Ш., чрез адв. К.

Т. от АК - П., против Наказателно постановление № 783109-F80298/15.08.2024 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 5 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000,00 лева.

С жалбата се иска издаденото наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа подадената жалба, излага съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление. Моли същото да бъде отменено. Претендира разноски. Представя писмени бележки.

Административнонаказващият орган се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и счита издаденото наказателно постановление за правилно и законосъобразно. Mоли същото да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

При извършена проверка от служители на НАП на 28.07.2024г. на търговски обект по смисъла на пар. 1, т. 41 от ПР на ЗДДС – Снек бар „Б.б.“, находящ се в гр. Н., Ю.п., стопанисван от дружеството-жалбоподател, било констатирано, че в обекта имало инсталирано, регистрирано и 1 въведено в експлоатация фискално устройство. При извършване на контролна покупка се установило, че на издадения фискален бон с № 001923/28.07.2024г. нямало изписан идентификационен номер по ЗДДС на регистрираните по ЗДДС лица. Бил извършен опис на паричните средства в касата, като не се установила разлика между тях и регистрираната във ФУ касова наличност. При извършването на проверката не били констатирани други нарушения.

На следващия ден нарушението е отстранено.

За извършената проверка на основание чл. 110, ал. 4 вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК бил съставен констативен протокол за извършена проверка № 0159754 от 28.07.2024г. С оглед констатираното нарушение на дружеството жалбоподател бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F780298/29.07.2024г., въз основа на който е издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство по делото.

Жалбоподателят твърди, че в хода на проверката не са установени други нарушения, че нарушението не е довело до щети на фиска, като излага съображения за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитаният свидетел Е. Я. - актосъставител. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установената от съда фактическа обстановка.

Жалбоподателят не оспорва изложената по-горе фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно за нарушения при издаването на акта за установяване на административното нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност и в предвидените от закона срокове. Спазени са изискванията на закона досежно предвидените реквизити.

В съдебно заседание бяха ангажирани гласни доказателства. Свидетелят Я. заяви, че е била възложена за извършване проверка на търговски обект „Б.б.“ в гр. Н., стопанисван от жалбоподателя. Проверката се е състояла като двудневно наблюдение. При извършена контролна покупка в обекта бил издаден фискален бон, на който било констатирано, че липсва реквизит ДДС номер върху фискалния бон и дневния финансов отчет. По делото е представен фискален бон за сумата от 32,00 лв. от 28.07.2024г. и дневен отчет, отпечатан на същата дата, в които действително не е посочен номера по ЗДДС.

2

С оглед на изложеното съдът счита, че макар и формално, дружеството е осъществило състав на административно нарушение по чл. 26, ал.1, т. 5 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г .

Съгласно въпросната разпоредба фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително реквизити, сред които идентификационен номер по ЗДДС , когато лицето е регистрирано по този закон, както е в случая. Няма спор, че процесната бележка не съдържа идентификационен номер по ЗДДС - т.е. очевидно е налице несъответствие с императивните изисквания на закона. При това положение съдът приема, че безспорно дружеството е извършило нарушение на изискванията на чл. 26, ал.1, т.

5 от Наредбата, поради което и правилно поведението му е било квалифицирано като административно нарушение по тази разпоредба. Правилно е приложена и относимата санкционна норма, доколкото нарушението не е свързано с неотразяване на приходи. Касае се за обективна отговорност, при която наказващият орган не дължи изследване на въпроса за вината.

Въпреки това съдът намира, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона.

Наказващият орган не е изложил в НП мотиви защо счита, че не са налице предпоставките на чл.

28 от ЗАНН, с което е нарушил чл. 53, ал. 1 от ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай“ се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т.

9 от НК, „маловажен случай“ е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл. 28, б. „а“ ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за „маловажност“ следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН.

Действително, деянието формално осъществява признаците на посоченото в акта и в наказателното постановление административно нарушение. В конкретния случай обаче, всички описани по-горе обстоятелства, характеризиращи деянието, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка, разкриват значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от този вид и сочат по недвусмислен и категоричен начин маловажност на случая на административно нарушение. Става въпрос за първо подобно нарушение, което по никакъв начин не е довело до засягане на фискалната дисциплина. Следва да се отбележи и, че номерът на регистрация по ДДС представлява ЕИК на жалбоподателя, като към него се добавя „BG“. В случая във въпросната касова бележка е наличен ЕИК, но липсвало отбелязването „BG“.

Следва да се има предвид обаче, че именно и само по ЕИК се извършва справка за регистрация 3 по ЗДДС на официалния и общодостъпен сайт на Европейската комисия, поради което и наличието на ЕИК в бележката е напълно достатъчно, а липсата на „BG“ по никакъв начин не може да доведе нито до заблуждаване на потребители, нито до затрудняване на контролните органи. Формално е налице нарушение, но то покрива признаците на чл. 28 от ЗАНН. Това е така, тъй като проверката и дадените предписания са дали своя резултат и пропускът е бил своевременно отстранен. В настоящия случай компетентният орган не е отчел степента и тежестта на извършеното нарушение, имайки предвид и че нарушението е свързано с липса само на част от единия реквизит на касовата бележка, който реквизит, както вече стана дума - при посочен ЕИК, не е от толкова съществен порядък, както други реквизити (примерно наименование на стоката).

Предвид на горното административнонаказващият орган е следвало, вместо да санкционира жалбоподателя с предвидената в закона санкция, да му отправи писмено предупреждение, което да се отрази в протокола на проверката или в отделен протокол, респективно това да се отрази и в електронната база данни на АНО, че при повторно нарушение от същия вид ще му бъде наложено и предвиденото в закона наказание.

Не без значение е и фактът, че дружеството още на следващия ден е отстранило допуснатия пропуск, като е въвел в ФУ при издаване на ДКБ ДДС номер.

Ето защо крайният извод на съда е, че дори да се приеме формалното наличие на нарушение, то представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и търговецът не е следвало да бъде наказван с налагане на административна санкция.

Констатираните по-горе нарушения са достатъчни да обосноват извода, че обжалваното НП следва да бъде отменено.

При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на жалбоподателя се дължат сторените в производството разноски, като НАП следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 300,00 лв. – платено възнаграждение за един адвокат, за което реално плащане са представени доказателства на л. 4 от делото.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 783109-F80298/15.08.2024 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на дружеството „М.**“ ЕООД е наложено наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000,00 лева за извършено нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 5 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.

118, ал. 4 от ЗДДС.

ОСЪЖДА Н.а.п. гр. С., бул. „К.А.Д.“ № 52 да заплати на „М.**“ ЕООД с ЕИК ***** сумата 300,00 (петстотин) лева разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Н.: _______________________