Решение № 4321 от 13.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4321 гр. София, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20241110156926 по описа за 2024 година

РЕШЕНИЕ

13.03.2025 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 56926/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „ГЗ“ ЕАД срещу ЗАД „ДБЖЗ“ АД, като се твърди, че на 08.08.2023 г., при движения по път III-667, около км. 18., водачът на автомобил „Шкода Фабия“, рег. № ВТ **** КТ, при движение в права посока прави опит да изпревари в район на кръстовище движещия се пред него товарен автомобил „Фолксваген Амарок“, който бил подал светлинен сигнал за завиване наляво, като водачът на лекия автомобил поради виновното си поведение става причина за настъпването на ПТП. Поддържа, че за ПТП-то бил съставен двустранен констативен протокол, като към момента на инцидента гражданската отговорност на водача на автомобил „Шкода Фабия“, рег. № ВТ **** КТ, била покрит застрахователен риск при ответника по застрахователна полица „Гражданска отговорност“ № BG/30/122003629074. Поддържа, че към момента на ПТП-то за увредения товарен автомобил „Фолксваген Амарок“ била сключена застраховка „Каско“, обективирана 1 в застрахователна полица № „6701320223000220, като с оглед ПТП-то била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 67012301341, по която било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 8244,80 лева, като били сторени и ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева. Излага съображения, че с регресна покана от 02.10.2023 г. е поканил ответника да заплати претендираната сума, като на 02.11.2023 г. било постъпило плащане в размер на 4129,80 лева. Сочи, че има правен интерес от предявяването на частичен иск за сумата от 10,00 лева от вземане за главница за регресно вземане в по-голям размер от 4126,64 лева. Инвокира съображения, че ответникът бил изпаднал в забава, поради което дължал и мораторна лихва върху претендираното вземане, като с оглед частичната претенция същата била в размер на 1,31 лева, като частична претенция в по-голям размер от 537,99 лева за периода от 18.10.2023 г. до 26.09.2024 г. (датата на подаването на исковата молба). Иска ищецът да бъде осъден да заплати претендираните вземания, както и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, като се сочи, че претенциите са процесуално допустими, но неоснователни. Твърди, че към датата на застрахователното събитие е била налице валидно сключена застраховка по отношение на лек автомобил „Шкода Фабия“, рег. № ВТ **** КТ, както и че не спори, че ищецът е направил превод за застрахователно обезщетение в общ размер от 8259,80 лева, респ. че самият той е заплатил сумата от 4129,90 лева. Поддържа, че механизмът на ПТП-то бил различен, като двустранният констативен протокол нямал доказателствената сила да установи релевантните обстоятелства пълно и главно. Навежда доводи за наличието на съпричиняване. Излага съображения, че размерът на претендираното застрахователно обезщетение бил прекомерен. Твърди, че акцесорната претенция била неоснователна, поради неоснователност на главния иск. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

Между страните не се спори, поради което следва на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 2

ГПК да бъде отделено за безспорно, че: 1 ) на 08.08.2023 г., при движение по път III-667, около км. 18. водачът на автомобил „Шкода Фабия“, рег. № ВТ **** КТ при движение в права посока прави опит да изпревари в район на кръстовище движещия се пред него товарен автомобил „Фолксваген Амарок“, който бил подал светлинен сигнал за завиване на ляво, като водачът на лекия автомобил поради виновното си поведение става причина за настъпването на ПТП; 2) че за ПТП-то бил съставен двустранен констативен протокол, като към момента на инцидента гражданската отговорност на водача на автомобил „Шкода Фабия“, рег. № ВТ **** КТ била покрит застрахователен риск при ответника по застрахователна полица „Гражданска отговорност“ № BG/30/122003629074; 3) че към момента на ПТП-то за увредения товарен автомобил „Фолксваген Амарок“ била сключена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № „6701320223000220, като с оглед ПТП-то била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 67012301341, по която било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 8244,80 лева, като били сторени и ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева; 4) че с регресна покана от 02.10.2023 г. е поканил ответника да заплати претендираната сума, като на 02.11.2023 г. било постъпило плащане в размер на 4129,80 лева.

Обявените за безспорни обстоятелства се подкрепят и от представените по делото писмени доказателствени средства, които съдът кредитира.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Н. Ш..

От казаното на св. Н. Ш. се изяснява , че в случая излизала от Дълбок извор и подминавала следващото село. Движела се по централния път Дълбок извор – Първомай.

Трябвало да завие наляво, защото там била нивата, където работела като агроном.

Свидетелства, че зад гърба й лентата била непрекъсната и в момента , в който завила наляво, чула сблъсъка. Сочи, че другият автомобил й докоснал лявата врата и вече като натиснала спирачката, се ударила отпред на дърво. Движела се бавно, защото щяла да прави ляв завой.

Изяснява, че времето било слънчево, топло, без мъгла. Инцидентът се случил около обяд, но не помни часа. Установява, че било сухо, като не било валяло. След като можела да завие наляво и надясно, имало малки пътчета, след това продължавала още няколко метра непрекъсната линия и след това започвала прекъснатата, която позволявала и на идващите коли и на колите от нейния край да се разминават. Това било след лек завой. Нямало знаци, освен маркировката. Установява, че на нея й било позволено да завие. Сочи, че за централния път имало пресечка наляво и надясно и за да може да се завие, като маркировката била прекъсната линия. Това било след край на населено място. Преди това имало отбивка за село Поройна, а след това са ес-образни завои, след които пътят бил чисто прав. Изяснява, че в участъка от Поройна до малко преди въпросния завой имало табела с ограничение от 50 км./ч. В конкретния район за село Поройна и 200 метра след това, защото има спирка, ограничението било 50 км./ч. Другият автомобил нанесъл удар в лявата част на автомобила, който управлявала, но докато се опитвала да спре, се ударила в дърво отпред на капака. Тя продължила да завива. Повикали полиция. Взели им проба за алкохол, като и на двамата пробата била отрицателна. Свидетелства – при предявяване на протокола за ПТП на л. 12 в кориците на делото, че приложеният към делото протокол за ПТП е протоколът, който са написали, а подписът до буква „Б“ е положен от нея. Обяснява, че отначало шофьорът на другия автомобил решил, че тя била виновна поради това, че не е дала мигач. После установил сам, преди да дойде полицията, че той бил виновен. Тя била дала мигач. След въпроси на вещото лице, св. Н. Ш. сочи, че карала бавно понеже познава участъка и там често се случвали такива инциденти, като изрично изяснява, че не била спирала.

Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. Н. Ш. за достоверни, тъй като, преценени по правилата на чл.172 ГПК, са последователни, житейски и правно логични, като не се доказа свидетелят да е заинтересован от изхода на правния спор, предмет на делото. Въпреки наличието на противоречия в някои детайли, това не може да 3 доведе до извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията.

Нещо повече, логично е с оглед изминалия период от време свидетелят да си спомня случая по-общо, допускайки неточности в някои детайли, които избледняват с времето поради особеностите на човешката памет. Същественото е, че субективните му възприятия по отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимоизключващи се, включително свидетелят ги потвърждава под страх от наказателна отговорност. Необходимо е да се изясни, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия е нормално свидетелят да описва някои детайли по различен начин, доколкото последният е пряк участник в ПТП-то.

Прието е заключението на САТЕ. От заключението на САТЕ се изяснява, че механизмът на ПТП-то т.е. обстоятелствата и причините, при които е настъпило произшествието, отразени в протокола за ПТП, уведомление за щета и писмено обяснение са следните: на 08.08.2023г. около 14:32 часа товарен автомобил „Фолксваген Амарок“, с рег. № РВ **** РС се движи по Републикански път 667 с посока от с. Дълбок извор към гр.

Първомай, като при км. 18 водачът предприема маневра за ляв завой, като траекторията му на движение се пресича с попътно изпреварващия го отляво лек автомобил „Шкода Фабия“, с рег.№ ВТ **** КТ. В следствие на удара товарен автомобил „Фолксваген Амарок“, рег.№ РВ **** РС се измества странично и се удря в дърво. Видимите щети, отразени в протокола за ПТП, по товарен автомобил „Фолксваген Амарок“, с рег.№ РВ **** РС са по преден капак, предна броня и предна лява страна. От така представения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими увреждания, се налага изводът, че щетите по товарен автомобил „Фолксваген Амарок“, с рег.

№ РВ **** РС се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 08.08.2023г. произшествие на Републикански път 667. Експертът е посочил, че стойността, необходима за възстановяване на товарен автомобил „Фолксваген Амарок“, с рег.№ РВ **** РС, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 9751, 28 лв. Уточнява, че към датата на застрахователното събитие – 08.08.2023г., процесният автомобил е бил в експлоатация 9 години, 6 месеца и 8 дни, считано от датата на първоначалната регистрация – 31.01.2014г. Посочено е, че по делото не са приложени гаранционните условия на товарен автомобил „Фолксваген Амарок“, с рег. № РВ **** РС, но като се вземе предвид периодът му на експлоатация, същият не е подлежал на гаранционно обслужване. От анализа на данните експертът определя мястото, където е възникнало първоначалното съприкосновение между превозните средства: по дължина на пътното платно – на Републикански път 667 с посока на движение от с. Дълбок извор към гр. Първомай, считано по посоката на ориентация на двете МПС-та; по широчина на пътното платно – на около 2,50 м. дясно от левия край на платното за движение на Републикански път 667, считано по посоката на движение на двете МПС-та. От техническа гледна точка и от приложените по делото доказателства може да се направи извод, че лентата, в която е възникнал първоначалния удар, е лявата лента за насрещно движение, считано по посоката на движение на лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег.№ ВТ **** КТ. Съгласно приложените по делото доказателства първоначалният контакт при процесното ПТП е настъпил в предната част на лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег.№ ВТ **** КТ и предна част и лява страна на товарен автомобил „ Фолксваген Амарок“ с рег.№ РВ **** РС. Експертът посочва, че предотвратимостта на произшествието се намира в пряка и функционална зависимост от скоростта на движение на двамата участници в момента на удара и от разстоянието между превозните средства в момента на възникване на опасността. Водачът на товарен автомобил „Фолксваген Амарок“ с рег.№ РВ **** РС е имал възможност да предотврати настъпването на произшествието, ако е пропуснал лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег.№ ВТ **** КТ да завърши изпреварването, след което безпрепятствено да извърши маневрата за ляв завой.