Решение № 44 от 20.06.2025, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. М, общ. М, обл. Вр, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М, II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ат. Атанасова при участието на секретаря Надежда Д. Китова-Николчева като разгледа докладваното от Вяра Ат. Атанасова Административно наказателно дело № 20251450200034 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Г. В. П. от град М, обл. Вр е обжалвала Наказателно постановление № 5/09.09.2024 година на За Началник РУ-М, с което за нарушение на чл.8 ал.3 от Закона за закрила на детето, й е наложено, на основание чл.45 ал.3 предл. първо от същия закон, административно наказание глоба в размер на 300 лева.

Оплакванията са свързани с неправилно прилагане на материалния закон и допуснати нарушения на административно-процесуалните правила при издаване на обжалваният акт. Основно възраженията са насочени срещу неоснователното разглеждане на жалбоподателката ката настойник на непълнолетното лице, посочено в обжалваното постановление, каквото качество в действителност П. няма и не се установява от събраните доказателства. На тези основания се иска отмяна на наказателното постановление като неправилно.

В съдебно заседание Г. П., редовно призована, не се явява и не се представлява.

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

1

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Вечерта на 23.08.2024 година свидетелките Й. И. и Д. С. – служители на РУ-М участвали в специализирана полицейска операция на територията на града, в хода на която били проверени обществени места, питейни увеселителни заведения и други уязвими места, където по време на лятната ваканция могат да пребивават деца и младежи под 18-годишна възраст. Около 22.25 часа свидетелките извършвали обход по улица „Хр. Б.“ /****/ в района на ЖП гара и срещу магазин „****“ забелязали няколко деца. При последвалата проверка на документите им за самоличност полицейските служители констатирали, че сред тях има непълнолетни. Една от тях била ЕЛ.

М. Д. от град С. Децата не били придружени от пълнолетно лице. За изясняване на обстоятелствата И. и С. разговаряли по телефона с Г. В. П. от град М, представена от непълнолетната Ел. Д. като нейна леля, при която гостува през ваканцията. П. била извикана в РУ-М, където потвърдила тази информация. Същата попълнила сведение, в което посочила, че към момента е настойник на непълнолетното момиче и полага грижи за него. Тъй като П. не била придружила своята племенница на обществено място след 22.00 часа свидетелката И. й съставила АУАН за нарушение на чл.8 ал.3 от Закона за закрила на детето.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Й. Л. И. и Д. Г. С.. Събрани са и писмени доказателства.

Съдът, след като взе предвид изложеното в наказателното постановление и в жалбата на Г. П., приема, че последната е основателна, като съображенията за това са следните:

Актът за установяване на административно нарушение е издаден на жалбоподателката за това, че като настойник на непълнолетната ЕЛ. М. Д. не я е придружила на обществено място след 22.00 часа. Същата фактология е била пренесена и в обжалваното наказателно постановление. Актосъставителят, а в последствие и наказващият орган са приели, че с проявеното бездействие П. е извършила нарушение по смисъла на чл.8 ал.3 от Закона за закрила на детето.

По силата на въпросната разпоредба, родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете са длъжни да го придружават на обществени места след 20.00 часа ако детето не е невършило 14-годишна 2 възраст, съответно след 22.00 часа ако детето е навършило 14-годишна възраст, но не е навършило 18-годишна възраст. В т.6 §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето е дадена дефиницията на понятието „грижата“ и това е съвкупност от всички действия, произтичащи от правата и задълженията на родителите, настойниците, попечителите и лицата, при които детето живее по силата на друго законно основание, за гарантиране на неговите права и защита на неговите интереси. От изложеното в обжалваните административни актове става ясно, че към датата на установяване на нарушението 23.08.2024 година ЕЛ. М. Д. е била непълнолетна /родена е на 24.05.2007 година/. При това положение след 22.00 часа на обществени места същата е следвало да бъде придружавана от пълнолетно лице – родител, настойник, попечител или друго лице, което е полагало грижи за нея. От показанията на свидетелите И. и С. става ясно, че непълнолетната живее в град С и по това време е гостувала на роднини в град М. Това обстоятелство е било потвърдено в последствие при проведената среща на полицейските служители с жалбоподателката. Пред тях П. е била категорична, че в момента тя полага грижи за своята племенница, която й е на гости. При това положение съдът приема, че към 23.08.2024 година грижи за непълнолетната Ел. Д. е полагала именно жалбоподателката и като такава същата е била длъжна да я придружава на обществено място след 22.00 часа. От показанията на свидетелките И. и С. е видно, че на въпросната дата лицето не е било с пълнолетен придружител и в този смисъл неизпълнявайки задължението си Г.

П. е извършила нарушение по смисъла на чл.8 ал.1 от Закона за закрила на детето. Въпреки, че са налице обективните характеристики на нарушението, съдът споделя становището на П., че субектът на административнонаказателната отговорност е неправилно определен. Според изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, жалбоподателката не е изпълнила своето задължение за придружаване на непълнолетно лице в качеството си на негов настойник. Съгласно чл.153 ал.1 от Семейният кодекс настойничество се учредява над малолетни, чиито родители са неизвестни, починали, поставени под пълно запрещение или лишени от родителски права, както и на непридружени малолетни чужденци, които са на територията на Република България. Настойничество се учредява и над лица поставени под пълно запрещение. След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема, че нито едно от изброените по-горе условия в 3 настоящия случай не са налице, поради което не може да се приеме, че спрямо Ел. Д. е учредено настойничество. Допълнително основание за това се съдържа в постъпилото и прието като писмено доказателство по делото писмо № ****-****-***/26.02.2025 година от Кмета на СО – Район С, от което става ясно, че извършената в регистрите за учредяване на настойничество и попечителство проверка на лицето ЕЛ. М. Д. не е показала наложено правно ограничение, съответно наличие на назначен настойник или попечител.

Изложеното до тук мотивира настоящия състав да приеме, че към 23.08.2024 година Г. П. не е имала качеството на настойник по отношение на непълнолетната Ел. Д.. Същевременно обаче категорично жалбоподателката е била лицето, което е полагало грижи за своята племенница и именно в това й качеството е следвало да бъде административно санкционирана. Тъй като обаче актосъставителят и наказващият орган не са сторили това процесното наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. чл.58д т.1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 5/09.09.2024 година на За Началник в РУ-М, с което за нарушение на чл.8 ал.3 от Закона за закрила на детето на Г. В. П. от град М, обл. Вр е наложено на основание чл.45 ал.3 предл. първо от същият закон, административно наказание глоба в размер на 300 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Административен съд Вр в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – М: _______________________

4