Решение № 861 от 18.11.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 861 гр. Благоевград, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Г. като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20241210101759 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба, подадена от А. Д. А., ЕГН **********, от гр.

**** против главния ответник Община Симитли, ЕИК ****, адрес: гр. ****, представлявана от кмета **** и срещу евентуалния ответник Общинско звено „Заведения за социална услуга“ към Община Симитли, с адрес: гр. ****, обл. Благоевград, с БУЛСТАТ ****, представлявано от ****.

Ищцата твърди, че се е намирала в трудово правоотношение с главния или евентуалния ответник, въз основа на трудов договор, по силата на който е заемала длъжността „социален работник-ръководител екип“. Сочи, че със заповед на законния представител на ответникаработодател, издадена на 29.04.2024г., трудовото й правоотношение е било прекратено, считано от 30.04.2024г., поради съкращаване в щата. Поддържа, че уволнението е незаконосъобразно. В подкрепа на тази си позиция излага твърдения, че: заповедта била издадена от некомпетентен орган; нямало взето надлежно решение на Общински съвет - гр.

Симитли; посоченото в заповедта основание било формално, тъй като нямало извършено съкращаване на щата на заеманата от нея длъжност; заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение била немотивирана; не бил извършен подбор, като не била участвала в такъв подбор. Ищцата изтъква още, че след уволнението била останала без работа, поради което й се дължало обезщетение за 6-месечен период, считано от 30.04.2024г., в размер на 9365,22 лв. месечно.

Ответниците намират уволнението за законосъобразно. Не оспорват факта, че ищцата е работила на длъжността „социален работник-ръководител екип“ в "Общинско звено „Заведения за социална услуга“ към Община Симитли до 30.04.2024г., когато със заповед №125/29.04.2024г. на кмета на Община Симитли, трудовото й правоотношение било прекратено. Считат, че е налице основанието "съкращаване в щата" за прекратяване на процесното трудово правоотношение. В подкрепа на тази си процесуална позиция излагат подробни доводи, че не следвало да се извършвал подбор в съответствие с предвидените в КТ изисквания, както и че заповедта за уволнение била мотивирана и ясна.

Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са следните искови претенции:

- иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, с който се претендира да бъде признато за незаконно и да бъде отменено уволнението на ищцата от заеманата при главния или евентуалния ответник длъжност „социален работник-ръководител екип“ в "Общинско звено „Заведения за социална услуга“ към Община Симитли, извършено със заповед №125/29.04.2024г. на кмета на Община Симитли;

- иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за претенцията, касаеща възстановяване на ищцата на заеманата до уволнението длъжност;

- иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – за претенцията, касаеща осъждане на главния или евентуалния ответник да заплати на ищцата сумата от 9365,22 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението, за периода 30.04.2024г. – 30.10.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.06.2024г., до окончателното погасяване.

1. Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

В принципен план фактическият състав на прекратяването на едно трудово правоотношение в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ („съкращаване в щата“) включва кумулативно следните елементи: 1/ извършване по надлежния ред на съкращаване в щата на предприятието, засягащо заеманата от ищцата длъжност; 2/ съкращаването в щата да е реално; 3/ надлежното осъществяване на подбор, в рамките на който ищцата да е получила най-нисък резултат, освен ако не са били налице основанията за извършване на подбор.

Съкращаването на щата представлява премахване на щатни бройки от щатното разписание на предприятието. Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ съкращаване на щата, е налице само при реално премахване от щатното разписание на длъжността или на част от щатните бройки за нея.

Следва да се изтъкне, че релевантно е само съкращаване в щата, което е реализирано от лицето или от органа, разполагащ с правомощието да прави промени в щатното разписание на предприятието.

За възникване на потестативното право на работодателя да прекрати трудовия договор с работник или служител по реда на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ е необходимо валидното вземане на решение за съкращаване на щата, преди извършване на уволнението, а изготвянето на щатно разписание въз основа на вече взетото решение за промяна на щата е последваща техническа дейност, която няма отношение към законността на уволнението (вж.

Решение № 306 от 09.10.2013 г. по гр. д. № 1851/2013 г., ІV г. о. на ВКС).

Съгласно чл. 329, ал. 1 КТ, при закриване на част от предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата, работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Тук е необходимо да се проведе разграничение между хипотезите на „правото на подбор” и „задължението за подбор”. За да бъде упражнено „правото на подбор”, трябва да има сходство между трудовите функции на съкращаваната и несъкращаваните длъжности. По различен начин се поставя въпросът при „задължението за подбор”. При съкращаването на част от повече еднакви длъжности работодателят е длъжен да извърши подбор между заемащите ги работници или служители, иначе той не може да определи кои работници или служители да уволни и кои да запази на работа. Правилното изпълнение на „задължението за подбор” предполага в него да бъдат включени всички лица, изпълняващи несъществено различаващи се трудови функции (вж.

Решение № 182 от 04.06.2015 г. по гр. д. № 6457/2014 г., ІV г. о. на ВКС, както и цитираната там съдебна практика на ВКС/.

Преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ – кой от работниците и служителите има 2 по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.

329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа (вж. Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по тълк. дело № 3 от 2011 г. на ОСГК на ВКС). Работодателят следва да провежда подбор съобразно изискванията на закона, прилагайки еднакви критерии, които независимо от спецификата на всяко производство или служба трябва да бъдат относими към нормативно регламентираните критерии. Съдебният контрол за законосъобразност за правилното приложение на последните е насочен към осигуряване на точното прилагане на закона, поради което не се изчерпва с констатиране на формалното прилагане на критериите по чл.

329, ал. 1 КТ, а обхваща проверката на приетите от работодателя оценки по същите критерии. По този начин, преценявайки обосноваността на оценките по чл. 329, ал. 1 КТ, съдът решава дали правото на подбор е осъществено съобразно установения правен режим (вж. Решение № 347 от 16.01.2014 г. по гр. д. № 4084/2013 г., ІІІ г. о. на ВКС).

Горните принципни положения имат пряко отношение към фактическите и правните проблеми, които поставя разглежданият казус, поради което именно на тяхната плоскост трябва да се потърси и разрешението на последните. В тази връзка е необходимо да се съобрази следното:

Не е спорно между страните в настоящото производство, че те са се намирали в безсрочно трудово правоотношение, в рамките на което ищцата е заемала длъжността „социален работник-ръководител екип" в Общинско звено „Заведения за социална услуга“ в Център за настаняване от семеен тип пълнолетни лица с физически увреждания към Община Симитли.

Това обстоятелство се установява и от приетия като писмено доказателство Трудов договор № 41/01.08.2011г., последно изменен с Допълнително споразумение № 415/13.10.2023 г. (вж. съответно л. 12 и л. 17 от делото).

Видно е от Заповед № 125 от 29.04.2024г. (вж. л. 21 от делото), издадена от кмета на Община Симитли, че трудовият договор между ответната община и ищцата А. А. е бил прекратен, считано от 30.04.2024г,, поради съкращаване в щата и на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ. Самото връчване на това писмено изявление на работодателя е било извършено на А. А. на 29.04.2024г. в 16:30 ч., при условията на отказ за получаване на заповедта, което е удостоверено с подписите на две лица: *****. Тук е мястото да се отбележи, че надлежен ответник по предявените искове е главният ответник Община Симитли. Аргументите за този извод са следните:

Доставчик на социални услуги е лице, което отговаря за предоставянето на социалните услуги — чл. 28 ЗСУ. Общините могат да предоставят всички социални услуги и отговарят за предоставянето на социалните услуги, финансирани от държавния и общинския бюджет.

Предоставянето на социалните услуги, финансирани от държавния и общинския бюджет, се осигурява от общините чрез: самостоятелно организиране и изпълнение на всички дейности, свързани с прякото предоставяне на социалните услуги, специално създадени от общината за предоставянето на социалните услуги юридически лица; възлагане на предоставянето на социалните услуги на частни доставчици на социални услуги. В случая по реда на чл. 29, ал.

3, т. 2 ЗСУ не са създадени специално юридически лица за предоставяне на социалните услуги и съдът намира за неоснователно твърдението на ищцата, че Общинско звено „Заведения за социална услуга“ е „работодател и надлежен ответник по предявените от ищцата искове, тъй като е организационно и икономически обособено образувание с работодателска власт (обществена институция за предоставяне на социална услуга, разполагаща се в предоставена общинска сграда), реализиращо дейността си с нает по утвърдено щатно разписание персонал, имащо свой управител и отпуснат бюджет“, респективно атакуваната заповед е издадена от некомпетентен орган. Както се посочи погоре надлежен ответник съдът смята, че е Община Симитли, респективно атакуваната 3 заповед е издадена от компетентния да я издаде работодател на ищцата - кмета на Община Симитли, с която е сключен трудовият й договор. Съдът не споделя становището на ищцата, че трудовият й договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2 КТ, респективно компетентен да прекрати трудовото й правоотношение е бил **** като ръководител и управляващ звено „Заведения за социални услуги” към Община Симитли. ЗСУ, действащ към момента на сключване и прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата с ответника Община Симитли не делегира такива работодателски правомощия на ръководителите на звена, не е налице и нарочна делегация от кмета на Община Симитли.

Спорно е между страните дали е налице реално съкращаване в щата и дали е извършен законосъобразно подбор между всички служители, заемащи длъжността „социален работник-ръководител екип" в Общинско звено „Заведения за социална услуга“ към Община Симитли.

Настоящият съдебен състав намира, че ответникът не е доказал наличието на реално съкращаване на щата и надлежното осъществяване на подбор, макар че такъв е бил задължителен в конкретния случай. Аргументите за този извод са следните:

На 13.02.2024г. кметът на Община Симитли е предложил на Общински съвет Симитли да актуализира дейностите, капацитета и числеността на персонала за делегираните държавни и общински дейности, предоставяни в Община Симитли, съгласно Приложение № 2 (л. 43 от делото). Видно е от това предложение и двете приложения към него, че се предлага нова численост и структура на Общинско звено „Заведения за социална услуга“ – гр. Симитли.

Разпечатката съдържа 39 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bd05f6d3-5c81-4014-ac48-6258cbce190f