Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 307 от 13.07.2023, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 243/2023
Вид
Определение № 307
Подписан
13.07.2023
В сила
13.07.2023
Състав
Румяна Стоева Калошева Манкова, Кирил Градев Стоянов, Даниела Дончева Михова

Цитирани разпоредби

  • чл.113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.121 · Граждански процесуален кодекс
  • §13, т.1 · Закон за защита на потребителите
  • §13, т.14 · Закон за защита на потребителите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 307 гр. Бургас, 11.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20232000500243 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.121 ГПК.

Делото е образувано по частната жалба на М. К. Х., чрез пълномощника адв.К., против определение №1429/31.05.2023г. по гр.дело № 320/2023г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото и то е изпратено по подсъдност на СГС.

Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че съдът неоснователно е приел, че ищцата, настояща частна жалбоподателка, няма качеството на потребител по смисъла на ЗЗП. Счита, че този извод е в противоречие с практиката на ВКС – определение № 60602/27.07.2021г. по гр.дело № 510/2021г. по описа на ВКС относно прилагането на правилата на ЗЗП по отношение на договорите със смесено предназначение – предварителни договори за покупко – продажба на имот и възлагане на строителство. Сочи се, че предмет на такъв договор е строителство – услуга по смисъла на §13, т.14 от ДР на ЗЗП и на основание чл.113 ГПК искът следва да бъде разгледан по местоживеене на ищеца.

В отговор на частната жалба, подаден от „Ария инвест“ ЕООД, представлявано от управителя Р. Н., чрез пълномощника адв.Й., се иска оставянето и без уважение като неоснователна. Сочи легалните дефиниции в ЗЗП на понятията „стока“ и „услуга“. Изтъква комплексния характер на процесния договор с доводи, че целта му изключва качеството на физическото лице като потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, предвид договорените строителни услуги. Цитира практика на ВКС в подкрепа на изложеното - Решение № 7 от 1.03.2022г. на ВКС по т.д.

№3/2021г., II т. о., ТК, Решение № 60072 от 30.07.2021г. на ВКС по т.д. № 2/2021г., I т. о., ТК, Решение № 60026 от 22.07.2021г. на ВКС по т.д. № 2363/2020г., I т. о., ТК, Решение № 60067 от 17.06.2021г. на ВКС по т.д. № 2365/2020г., 11 т. о., ТК и др.

1

Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба, становището на ответната страна и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:

Частната жалба е своевременно подадена, от надлежна страна, редовна и допустима е и следва да бъде разгледана.

Производството по делото е образувано пред Бургаския окръжен съд по исковата молба на М. К. Х. против „Ария инвест“ ЕООД за осъждане на ответното дружество да и заплати сумата от 50 808, 56 лв., от които сумата от 46 896, 90 лв. двукратен размер на капаро по предварителен договор между страните за покупко – продажба и строителство на недвижим имот, развален с изявление на ищцата, инкорпорирано в исковата молба поради това, че ответникът не е собственик на описания там имот, и сумата от 3 911,66 лв., платена по същия договор като получени на отпаднало основание.

С обжалваното определение Бургаският окръжен съд е възприел отправеното в отговора на исковата молба възражение за местна неподсъдност на спора, прекратил е производството пред себе си и е изпратил делото на СГС. За да достигне до този извод, съдът е намерил, че ищцата няма качеството на потребител, заявено с исковата молба, тъй като по процесния договор няма предоставяне на стоки или услуги и делото следва да бъде разгледано по правилата на общата подсъдност.

Съгласно § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност …“. По смисъла на § 13, т.14 ДР ЗЗП, „услуга“ е всяка материална или интелектуална дейност, която се извършва по независим начин, предназначена е за друго лице и не е с основен предмет прехвърляне владение на вещ. Няма спор, че договорът, предмет на производството, е със смесена характеристика – предварителен за покупко-продажба и за възлагане на строителството на имота. Следователно основен негов предмет е строителството на този имот, а той представлява „услуга“ по смисъла на § 13, т.14 ЗЗП.

Като страна по договор с търговец, потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски или професионален интерес. Дефинираното в ЗЗП понятие "потребител" се припокрива с това, дадено в чл.2, б."б" от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Според него, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което, като страна по договор по този закон, действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

Преценката дали са налице тези отличителни качества на физическото лице - съконтрагент, следва да бъде извършена от съда, сезиран с конкретен правен спор, произтичащ от/или свързан със сключен договор с търговец и следва да обхване характера и целта на сключения договор и всички 2 обстоятелства и доказателства, имащи отношение към отговора на този въпрос.

В конкретния случай се касае за Договор за строителна услуга, сключен между физическо лице и търговец, който по занятие извършва строителна дейност и продажба на построените недвижими имоти. Касае се за закупуване на жилище. Не се твърди, а и не са налице доказателства, които да правят възможен извода, че физическото лице е встъпило в договорната връзка не за задоволяване на жилищните си нужди, а с оглед извършване на търговска или професионална дейност. След като това е така, то се налага извода, че към момента на сключване на договора ищецът е имал качеството "потребител" на строителната услуга, предлагана от ответника – търговец и доколкото спорът е възникнал във връзка с разпадането на договорната връзка, то приложение следва да намери и специалната подсъдност по потребителските спорове, разписана в разпоредбата на чл.113 ГПК.

При горните констатации частната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1429/31.05.2023г. по гр.дело № 320/2023г.по описа на Бургаския окръжен съд.

ВРЪЩА делото на Бургаския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3