Решение № 144 от 15.10.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Пловдив, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Велина Ем. Антонова

Михаела Хр. Буюклиева при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Добринка Люб. Калчева като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно частно наказателно дело № 20255000600360 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С определение № 350/11.07.2025г., постановено по ЧНД № 214/2025г. по описа на Окръжен съд гр.Пазарджик, на осъдения М. О. М. е определен първоначален „строг” режим за изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от свобода в размер на десет месеца и шест дни, определено му по НОХД № 116/2020г. по описа на Окръжен съд гр.Пазарджик.

Срещу съдебния акт е подадена жалба от осъдения М. с оплакване за неправилност и незаконосъобразност. Прави се искане за отмяна на определението.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява становище, че атакуваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и като такъв следва да се потвърди, а жалбата, като неоснователна, да се остави без уважение.

Осъденият М. и неговият защитник поддържат жалбата и излагат съображения в подкрепа на искането остатъкът от наказанието лишаване от свобода в размер на десет месеца и шест дни да се изтърпи при първоначален 1

„общ” режим.

Осъденият М., в последната си дума, моли режимът да се измени от „строг” на „общ”.

Пловдивският апелативен съд, като обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в жалбата и пред настоящата инстанция и провери атакуваното определение изцяло, съобразно правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна в процеса. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови съдебния си акт, първоинстанционният съд правилно е приел, че жалбоподателят М. следва да изтърпи остатъка от наказанието лишаване от свобода в размер на десет месеца и шест дни, определено му по НОХД № 116/2020г. по описа на Окръжен съд гр.Пазарджик, при първоначален „строг” режим.

Същият е осъждан четири пъти. С присъда № 117/19.06.2017г., постановена по НОХД № 627/2017г. по описа на Районен съд гр.Пазарджик, влязла в сила на 28.09.2017г., е признат за виновен за престъпление по чл.216, ал.1 от НК и е осъден на три месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години. Наказанието е активирано на основание чл.68, ал.1 от НК и е изтърпяно на 09.06.2020г.

С определение № 5/11.03.2020г., постановено по НОХД № 116/2020г. по описа на Окръжен съд гр.Пазарджик, влязло в сила на 11.03.2020г., за престъпление по чл.354а, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК му е определено наказание две години и шест месеца лишаване от свобода, ефективно при първоначален „строг” режим, и глоба в размер на 5000 лв. Санкцията лишаване от свобода е приведена в изпълнение с начало 09.06.2020г. и край 24.06.2021г.

С протоколно определение № 115/16.06.2021г., постановено по ЧНД № 356/2021г. по описа на Окръжен съд гр.Пазарджик, влязло в сила на 24.06.2021г., е освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка в размер на десет месеца и шест дни от наказанието две години и шест месеца лишаване от свобода, наложено му НОХД № 116/2020г. по описа на Окръжен съд гр.Пазарджик. На основание чл.70, ал.6 от НК през изпитателния срок в 2 размер на десет месеца и шест дни е постановена пробационната мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител”.

Жалбоподателят е осъждан в Австрия /през 2014г./ и Унгария /през 2021г./.

С определение № 194/23.04.2025г., постановено по ЧНД № 214/2025г. по описа на Окръжен съд гр.Пазарджик, влязло в сила на 19.06.2025г., е постановено осъденият М. да изтърпи остатъка в размер на десет месеца и шест дни от наказанието две години и шест месеца лишаване от свобода, определено му НОХД № 116/2020г. по описа на Окръжен съд гр.Пазарджик.

Първоинстанционният съд е пропуснал да посочи при какъв първоначален режим да се изтърпи този остатък. Поради това с определение № 350/11.07.2025г., постановено по ЧНД № 214/2025г. по описа на Окръжен съд гр.Пазарджик, е определен първоначален „строг” режим за изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от свобода в размер на десет месеца и шест дни, определено му по НОХД № 116/2020г. по описа на Окръжен съд гр.Пазарджик.

При проследяване на разпоредбите в чл.57 от ЗИНЗС, регламентиращи първоначалния режим в местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, се установява, че с оглед съдебното минало на осъденото лице, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.”в” от ЗИНЗС той следва да изтърпи горния остатъка от наказанието лишаване от свобода в размер на десет месеца и шест дни при първоначален „строг” режим. Санкцията е за умишлено престъпление, извършено в изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, тъй като сборът от двете наказания надвишава две години.

В чл.57, ал.3 от ЗИНЗС законодателят допуска съдът да определи първоначален общ режим и в случаите по ал.1, т.2 на чл.57 от ЗИНЗС, за които е предвиден строг режим, когато осъденият не е с висока степен на обществена опасност. Окръжен съд гр.Пазарджик не се е позовал в мотивите си изрично на изключението, предвидено в чл.57, ал.3 от ЗИНЗС, позволяващо определяне на общ режим.

Апелативен съд гр.Пловдив намира, че в случая не е налице подобна хипотеза. Осъденият М. е осъждан преди това два пъти. В един от случаите е приложен институтът на условното осъждане, което не е имало възпитателен 3 и възпиращ ефект спрямо него. Той е продължил с престъпната си деятелност, което е довело до активиране на санкцията, чието изпълнение е било отложено.

Наказанието е установена от закона мярка за държавна принуда, която са налага от съда на лице, извършило престъпление. Тя се изразява в засягане на определени права и интереси на дееца, показва отрицателната оценка на държавата към него и деянието му. Има за цел да предотврати извършването на нови престъпления от него и другите членове на обществото, като въздейства върху тях възпиращо и поправително-възпитателно. В случая с предвидения от законодателя режим за изтърпяване на наложената санкция лишаване от свобода би следвало горните цели да се реализират.

Първостепенният съд е взел отношение относно възражението на жалбоподателя, че режимът му е бил изменен в по-лек от затворническата администрация, както и че се е поправил. Подобни доводи са несъотносими при определяне на първоначалния режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Поради изложеното Пловдивският апелативен съд намира, че не са налице основания за отмяна и изменение на атакуваното определение, поради което трябва да се потвърди. Жалбата срещу него, като неоснователна, следва да се остави без уважение.

С оглед на изложеното и на основание чл.338 от НПК съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 350/11.07.2025г., постановено по ЧНД № 214/2025г. по описа на Окръжен съд гр.Пазарджик Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4