Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 19 от 15.01.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Частно наказателно дело 17/2026
Вид
Определение № 19
Подписан
15.01.2026
В сила
23.01.2026
Състав
Кристина Ламбрева Пунтева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19 гр. Пазарджик, 15.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристина Л. Пунтева при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева в присъствието на прокурора Т. Т. Г. като разгледа докладваното от Кристина Л. Пунтева Частно наказателно дело № 20265200200017 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 440, във връзка с чл. 437, ал. 2 от НПК, във връзка с чл. 70 от НК.

Образувано е по повод молба от осъдения Д. и приложено становище от Началника на Затвора - град Пазарджик.

В съдебно заседание упълномощеният от началника на Затвора – И. В. изразява становище, че молбата е неоснователна.

Прокурорът излага доводи, че молбата е неоснователна.

Осъденият Д. поддържа молбата си.

Съдът като обсъди доводите на страните и приложените по делото писмени доказателства намира, че молбата на осъдения Д. е неоснователна по следните съображения:

С Присъда № 80 от 10.04.2025 г. по НОХД № 5493/2024г. на Районен съд гр. Пловдив, същият е признат за виновен в това, че на 09.06.2024 год. в гр.

Пловдив, при условията на опасен рецидив, каю помагач, в съучастие с неустановено лице, с цел да набави за себе си и другиго имотна облага, умишлено улеснил извършването на измама по отношение на И.Ч. с това й причинил имотна вреда в размер на 5300 лв, поради което и на основание чл.

211 във вр. с чл. 209, вр. с чл. 29, ал. 1, б.“а“, вр с чл. 20, ал. 4 от НК е осъден 1 на две години и осем месеца лишаване от свобода.

С Решение № 267/31.07.2025 г. по ВНОХД № 1176/2025 по описа на ОС Пловдив е намален размера на наказание и е определено наказание в размер на 2 години лишаване от свобода.

Начало на наказанието – 03.07.2024 г.

Към 09.12.2025 г. осъдения Д. фактически е изтърпял 1 година 5 месеца и 6 дни, от работа 4 месеца и 26 дни или 1 година 10 месеца и 2 дни.

Остатък за изтърпяване на наказанието към тази дата е 1 месец и 28 дни .

Към датата на днешното съдебно заседание остатъкът изтърпяване на наказанието лишаване от свобода е 22 дни за

В приложеното по делото становище на началника на затвора се посочва, че осъденият Д. признава извършеното деяние, но продължава да не осъзнава в пълна степен високата му степен на обществена опасност.

Изразявал формална самокритичност, провокирана предимно от характера на институцията в която пребивава.Сочи се, че същият приема наложеното му наказание, но смятал размера му за завишен, като в тази посока продължава да се регистрират положителни тенденции към осмисляне на вина, но все още липсвали данни за устойчива мотивация за промяна на криминалното поведение.

Според становището, осъденият Д. е трайно криминализиран, с крайно устойчиви престъпни и асоциални нагласи, които вследствие на зрялата възраст не подлежат на положително коригиране.

Сочи се в становището, че осъденият познава добре установения ред и го спазва в съответствие с възникнала актуална ситуация, отнасял се с изискуемото уважение към служителите и търсел съдействие при възникнала необходимост и към момента няма наложени дисциплинарни наказания по реда на ЗИНЗС, но и не е награждаван.

В становището се посочва, че от изготвената първоначална оценка на правонарушител е видно, че рискът от рецидив есреден, с отчетени 65 точки по скалата на OASys, с основни проблемни зони, както следва: отношение към правонарушението - липсва обективно осъзнаване на 2 високата обществената опасност на извършеното престъпление. Налице е неглижиране на извършените деяния и омаловажаването му; умения за мислене - насочен в негативна насока, нестабилен мисловен процес, неспособност за дефиниране на проблемите, осъзнаване на последствията и липса на ясно и реалистично целеполагане;

При извършената оценка на риска от сериозни вреди, същият е определен като нисък по отношение на служебния състав и лишените от свобода, като е възможна реактивна градация към среден при възникване на нетипична ситуация по отношение на втората категория лица. Но отношение на самият себе си осъдения е носител на нисък риск от вреди. Не се идентифицира значим риск от отклонение от охраняема среда.

В заключение е посочено, че осъденото лице е с устойчива криминална активност, еднотипност на извършените деяния и е без особена алтернатива за промяна в условията на свобода,както и че не е налице реално осъзнаване на високата обществена опасност на извършените деяния и съществува обоснован риск от нови престъпни посегателства,поради което становището на началника на затвора е молбата му за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание да не бъде уважена.

С оглед гореизложеното и предвид цялостното поведение на осъдения, не може да се обоснове извод за постигнат поправителен ефект, визиран в разпоредбата на чл. 70, ал.1 от НК. Констатираното посредством приложените по делото доказателства, сочи, че при осъдения към настоящия момент е налице само първата предпоставка – изтърпяно е повече от две трети от наложеното му наказание, но не е постигнато неговото поправяне, което освен всичко останало, за да бъде постановено условно предсрочно освобождаване, трябва да е и трайно такова и да сочи на трайно утвърдени навици и привички за спазване на законосъобразно поведение. В настоящия случай, от събраните доказателства, не може да се направи извод, че тази цел е постигната, доколкото основна цел на наказанието по НК е да поправи и превъзпита осъдения, което означава, че корекционната работа с осъдения Д. трябва да продължи до изтърпяване на наложеното му наказание, защото до момента постигнатите незадоволителни резултати по време на пенитенциарния му престой водят до извод,че осъденият не е поправен и рискът от рецидивиращи престъпни негови прояви, с оглед на предишните му 3 престъпни провинения, за обществото продължава да бъде висок и реален.

Съобразявайки събрания и проверен доказателствен материал по делото, съдът стигна до извода, че осъденият Д. все още не е дал доказателства за своето поправяне и не е налице настъпила трайна и необратима положителна промяна у него по време на изтърпяване на наказанието, предвид което не следва да бъде допуснато условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.

По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения И. П. Д.- *** българин,български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, ЕГН **********, за предсрочно условно освобождаване от остатъка в размер на 22 дни от определеното му наказание в размер на 2 години лишаване от свобода с Присъда № 80 от 10.04.2025 г. по НОХД № 5493/2024г. на Районен съд гр. Пловдив, изменена с Решение №267/31.07.2025 г. на Окръжен съдПловдив.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на Затвора гр. Пазарджик.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от днес пред Пловдивския апелативен съд по реда на глава 22-ра от НПК.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 4