Определение № 170 от 22.04.2025, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 170 гр. Смолян, 22.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Петранка Р. Прахова като разгледа докладваното от Петър Хр. Маргаритов Въззивно частно гражданско дело № 20255400500160 по описа за 2025 година Настоящото производство се развива по реда на чл. 244 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от СУ Св.св.Кирил и Методий-гр.Рудозем срещу определение за допускане на предварително изпълнение, инкорпорирано в Решение № 42 /18.03.2025 г., постановено по гр.д. № 503 / 2024 г. по описа на PC - Мадан, с което се допуска предварително изпълнение на решението в частта, относно присъденото трудово възнаграждение и лихвите върху него. Изложени са доводи за неправилност на посоченото определение, тъй като не е посочена правната норма за допускане на предварителното изпълнение и определението е немотивирано.Дори да се приеме, че съдът е основал допускането на предварителното изпълнение на съдебното решение в частта относно присъденото трудово възнаграждение и лихвите върху него на правната норма на чл. 242 ал.1 от ГПК то предварително изпълнение не следва да бъде допуснато. Съгласно ТР № 5 / 2015 г ., постановено по т.д. № 5 / 2015 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че съдът служебно е задължен да постанови предварително изпълнение на решението, когато се касае за очертаните в чл. 242 ал.1 от ГПК група осъдителни решения, в които попада и настоящото. Съдът не е съобразил, че присъденото трудово възнаграждение не представлява типичното трудово възнаграждение, от което ищцата се издържа. Съгласно Определение № 485 / 30.07.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 351 / 2010 г. по описа на ВКС, Четвърто гражданско отделение, вземанията по чл. 242 ал.1 ог ГПК, за които е 1 предвидено предварително изпълнение, са от категорията, обезпечаваща посрещане на ежедневни нужди, свързани с обезпечаване нормалното съществуване на индивида. Същото становище, макар и в друг контекст е залегнало и в Определение № 666/19.09.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 4154/2014 г. по описа на ВКС , Трето гражданско отделение .Ищцата, в чиято полза е допуснато предварителното изпълнение, е пенсионер и следователно средствата й за издръжка и нормално съществуване се осигуряват от получаваната ог нея пенсия за осигурителен стаж и възраст, а не от претендираното от нея увеличение на трудовото възнаграждение. Предвид товапостановеното определение е в противоречие с целта на закона, която цел е да осигури на работника и служителя възможността да не бъде лишен от средства за нормално съществуване. В настоящия случай, ищцата не е лишена от тази възможност, още повече, че присъденото й трудово възнаграждение представлява увеличение на вече изплатеното й по време на действие на трудовия й договор преди пенсионирането трудово възнаграждение, което увеличение не представлява средство, обезпечаващо й посрещането на ежедневни нужди, свързани с нормалното съществуване, тъй като тя покрива тези си нужди от получаваното от нея пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Поради това не се налага и предварително изпълнение на съдебното решение в частта, в която това е допуснато. Изложени са доводи, че присъденото трудово възнаграждение, чието предварително изпълнение е допуснато, не представлява трудово възнаграждение по смисъла на чл. 242 ал.1 от ГПК.Съдът е следвало да приеме, че в случая би следвало да се приложи разпоредбата на чл. 242 ал.2 т.З от ГПК, като отхвърли искането тъй като доводи в тази насока от ищцата не са навеждани. В действителност, непоправими вреди за ищцата от забавено изпълнение не биха настъпили и не би настъпила невъзможност за изпълнение на решението, не би настъпило и крайно затруднение на изпълнението.Такива вреди могат да настъпят за ответното СУ “ Св. св. Кирил и Методий“ - гр. Рудозем при евентуално положително за него развитие на въззивното производство и постановяване на въззивно решение, отменящо първоинстанционкото. Предвид безспорният факт, че ищцата е пенсионер, при евентуален обратен изпълнителен лист, съгласно разпоредбата на чл. 445 от ГПК, размера на пенсията на ищцата е напълно вероятно да попадне в несеквестируемия минимум, върху който не може да бъде насочено изпълнението Предвид разнородната съдебна 2 практика, която в голяма част от въззивните решения отхвърля ищцовите претенции за присъждане на трудови възнаграждения и обезщетения по КТ на основание процесния Анекс от 01.08.2023 г. и с цел уеднаквяване на съдебната практика, от СУ „ Св.св. Кирил и Методий“ - гр. Рудозем, чрез неговия директор, са отправени молби до Министерство на образованието и науката и до Омбудсмана на Р. България с молба да бъде отправено искане до ВКС за образуване на тълкувателно дело. В случай на образуване на тълкувателно дело по повдигнатите въпроси, касаещи приложението на процесния Анекс от 01.08.2023 г. и при евентуалното уеднаквяване на съдебната практика в посока отхвърляне на исковете по този Анекс, за СУ „Св. св. Кирил и Методий“ - гр.

Рудозем би било трудно да събере обратно сумите, за които е допуснато предварително изпълнение по съображенията, изложени по-горе. Предвид изложеното се иска отмяна на посоченото определение.

Срещу подадената частна жалба е депозиран отговор от Р.С. чрез адв.П., като е взето становище за неоснователност на частната жалба , като се претендират разноски.

След като се запозна с жалбата съдът намира , че същата е допустима за разглеждане, като разгледана по същество е неоснователна, предвид на следното:

Производството пред РС-Мадан е образувано по предявен иск от Р.С. срещу Св.св.Кирил и Методий-гр.Рудозем за заплащане на разлика между заплатеното и дължимо се трудово възнаграждение , съобразно сключен Анекс Д01-192 към КТД от 2022г. Изложени са доводи, че с този Анекс са индексирани трудовите възнаграждения на работещите в системата на предучилищното и училищното образование със задна дата, като се претендират посочени парични вземания за незаплатено в пълен размер тр.възнаграждение и ЗЛ , обезщетения по чл. 222 ал.3 от КТ и чл. 224 ал.1 от КТ .

С решение от 18.03.2025г . първоинстанционният съд уважил претенцията за заплащане на претендираното трудово възнаграждение и ЗЛ , като допуснал предварително изпълнение на решението в тази му част.

Настоящият съд намира , че така постановеното определение е правилно , предвид на следното .

Разпоредбата на чл. 242 ал.1 от ГПК предвижда, че съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, 3 възнаграждение и обезщетение за работа, като същата норма е императивна . Когато прилага тази задължителна разпоредба съдът не разполага с правомощия да изследва имущественото и материалното състояние на ищеца, за да прецени дали е целесъобразно допускането на предварително изпълнение.

Неоснователен е довода в жалбата , че съществува разнородна съдебна практика по отношение дължимостта на претендираните вземания.В настоящото производство контролът на съда е ограничен от това дали предварителното изпълнение касае присъдено трудово възнаграждение срещу лица, които не попадат в хипотезата на чл. 243ал.2 от ГПК. В случая е допуснато предварително изпълнение срещу училище, което не е държавно учреждение, като предварителното изпълнение касае именно трудово възнаграждение , формирано от разликата между дължимо се въз основа на КТД и получено тр. възнаграждение .

Неоснователни са доводите , че допуснатото предварително изпълнение би навредило на ответника при възможен обратен негативен изход за ищцата и невъзможността да върне обратно изплатеното обезщетение въз основа на допуснатото предварително изпълнение.Този въпрос няма отношение към приложението на чл. 242 ал.1 от ГПК, като в тази връзка е разпоредбата на чл. 243 ал.1 изр последно от ГПК.

Предвид на изложеното обжалваното определение на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно , като следва да се потвърди.

В настоящото производство съдът не разполага с правомощия да присъжда разноски, като същите следва да се присъдят със съдебния акт по същество.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на РС-Мадан по чл.242 ал.1 от ГПК, инкорпорирано в съдебно решение с рег. номер 42/18.03.2025г по гр.дело 1503/2024г по описа на МРС , с което е постановено предварително изпълнение на вземанията за трудово възнаграждение и 4

ЗЛ в полза на ищцата Р. Стр..

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5