Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4772 от 25.09.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1939/2026
Вид
Определение № 4772
Подписан
25.09.2026
В сила
25.09.2026
Състав
Мария Кирилова Терзийска, Диана Колева Стоянова, Елина Пламенова Карагьозова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 247, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 262, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 80, ал. 10 · Правилник за администрацията в съдилищата
  • чл. 1 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4772 гр. Варна, 25.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело № 20263100501939 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК , образувано по въззивна жалба вх. № 58616/21.07.2026 г. на „Банка ДСК“ АД, представлявана от ст. юрк. Т. Х. против отхвърлителната част на Решение № 2643/29.06.2026 г., постановено по гр. д. № 12173/2024 г. по описа на ВРС, 18-ти състав.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, е постъпил от насрещната страна – В. А.

Н., чрез адв. И. З. отговор вх. № 67108/25.08.2026 г.

Настоящият съдебен състав, в рамките на извършената проверка досежно допустимостта на производството и редовността на сезиращата го жалба, констатира, че в обжалваното решение на Районен съд – Варна е допусната очевидна фактическа грешка, както и пропуски по администрирането на постъпилата въззивна жалба.

Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от ищеца „Банка ДСК“ АД срещу ответника В. А. Н. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 20 833,46 лева (10 651,98 евро), представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 21.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК 06.06.2024 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 1 699,37 лева (868,87 евро) – договорна лихва, начислена за периода от 10.02.2023 г. до 28.04.2024 г.; сумата от 405,58 лева (207,37 евро) – обезщетение за забава за периода от 10.02.2023 г. до 03.06.2024 г.; сумата от 120 лева (61,36 евро) - дължими разходи при изискуем кредит, за които суми е издадена заповед за изпълнение 1 по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 6932/2024 г. по описа на ВРС.

По допуснатата очевидна фактическа грешка в диспозитива на обжалваното първоинстанционно решение:

При произнасяне по съществото на делото, ВРС е приел за установено между страните (ищец и ответник), че В. А. Н. дължи на „Банка ДСК“ АД сумата от 10 603,17 евро, представляваща чиста стойност на кредита по приетия за недействителен Договор за кредит за текущо потребление от 21.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 06.06.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 6932/2024 г. по описа на ВРС, като е отхвърлил иска за разликата над сумата от 10 603,17 евро до претендирания размер от 10 651,98 евро, представляваща равностойността на 20 833,46 лева.

Първоинстанционният съд е отхвърлил и предявените от ищеца срещу ответника положителни установителни искове, за следните суми: сумата от 868,87 евро, представляваща равностойността на 1 699,37 лева – договорна лихва, начислена за периода от 10.02.2023 г. до 28.04.2024 г.; сумата от 207,37 евро, представляваща равностойността на 405,58 лева – обезщетение за забава за периода от 10.02.2023 г. до 03.06.2024 г.; сумата от 61,36 евро, представляваща равностойността на 120 лева – дължими разходи при изискуем кредит, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 6932/2024 г. по описа на ВРС. С оглед изхода на спора, е възложил разноски в тежест на страните по делото.

Видно от издадената по ч. гр. д. № 6932/2024 г. на ВРС (приобщено към гр. д. № 12173/2024 г. по описа на ВРС) – Заповед № 3325 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, заповедният съд е разпоредил длъжникът В. А. Н. да заплати в полза на заявителя „Банка ДСК“ АД следните суми: 20 833,46 лева, представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 21.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 06.06.2024 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 1 699,37 лева – договорна лихва, начислена за периода от 10.02.2023 г. до 28.04.2024 г.; сумата от 121,94 лева – обезщетение за забава за периода от 10.02.2023 г. до 28.04.2024 г.; сумата от 283,64 лева – обезщетение за забава за периода от 29.04.2024 г. до 03.06.2024 г.; сумата от 120 лева – дължими разходи при изискуем кредит; както и за сумата от 461,17 лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и сумата от 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК, вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Доколкото, следва да бъде налице идентичност между вземанията (в т. ч. процесните периоди), за които е издадена горецитираната заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и вземанията, предмет на предявените 2 установителни искове, а такава липсва досежно разгледаната претенция от исковия съд за сумата от 207,37 евро, представляваща равностойността на 405,58 лева – обезщетение за забава за периода от 10.02.2023 г. до 03.06.2024 г. и разгледаните от заповедния съд претенции за: сумата от 121,94 лева – обезщетение за забава за периода от 10.02.2023 г. до 28.04.2024 г. и сумата от 283,64 лева – обезщетение за забава за периода от 29.04.2024 г. до 03.06.2024 г., това несъответствие, следва да бъде квалифицирано като техническа грешка, по смисъла на чл. 247, ал. 1 от ГПК, която следва да бъде поправена.

По администриране на жалбата.

След произнасянето с решение по чл. 247, ал. 1 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебното решение, администриращият съд, следва да укаже задължението на жалбоподателя да внесе държавна такса за въззивно обжалване в пълен размер върху обжалваемия материален интерес при съобразяване на чл. 18, ал. 1 връзка чл.

1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (но не по- малко от 12,78 евро) при отчитане на вече внесената такса от 42,94 евро.

Едновременно с това, ВРС, следва, в изпълнение на задълженията си по чл. 262, ал. 1 вр. чл. 260, т. 4 от ГПК, да остави процесната въззивна жалба без движение, като изиска от жалбоподателя уточнение дали обжалва постановения краен съдебен акт в частта досежно претенцията за сумата от 61,36 евро, представляваща равностойността на 120 лева – дължими разходи при изискуем кредит. Горното е необходимо, с оглед изясняване предмета на въззивно обжалване, доколкото в обстоятелствената част на въззивната жалба е посочено, че решението се обжалва в частта, в която са отхвърлени исковете на „Банка ДСК“ АД за следните суми: сумата от 48,81 евро – главница по договор за кредит и съответно претендирана законна лихва от датата на заявлението до окончателното изплащане; сумата от 868,87 евро (1 699,37 лева) – договорна лихва за периода: 10.02.2023 г. –28.04.2024 г.; 207,37 евро – обезщетение за забава за периода: 10.02.2023 г. – 03.06.2024 г., а е формулиран петитум до въззивния съд ответникът да бъде осъден да заплати на „Банка ДСК“ АД претендираните в исковата молба суми в пълен размер, част от които е сумата от 61,36 евро, представляваща равностойността на 120 лева – дължими разходи при изискуем кредит. При утвърдителен отговор, да бъде събрана държавна такса за въззивно обжалване, съгл. чл. 18, ал. 1 връзка чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (но не по- малко от 12,78 евро) при отчитане на вече внесената такса от 42,94 евро.

С оглед на изложеното и доколкото описаните по-горе действия са изцяло в компетентността на първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав намира, че производството следва да бъде прекратено, а делото върнато на Районен съд – Варна за поправка на Решение № 2643/29.06.2026 г., постановено по гр. д. № 12173/2024 г. по описа на ВРС, 18-ти състав, а така също и за извършване на допълнителни действия досежно администрирането 3 на въззивната жалба.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 1939/2026 г. по описа на Варненски окръжен съд.

ВРЪЩА на осн. чл. 80, ал. 10 от ПАС гр. д. № 12173/2024 г. по описа на Варненски районен съд, 18-ти съдебен състав за произнасяне касателно допуснатата очевидна фактическа грешка и продължаване на действията по администриране на въззивната жалба, съобразно мотивите на настоящото определение.

След надлежното администриране на въззивната жалба, респ. произнасяне с решение по чл. 247 от ГПК и изтичане на срока за обжалването му (респ. при постъпила жалба и след нейното администриране), делото да бъде върнато на Варненски окръжен съд за произнасяне по жалбата.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4