Решение № 439 от 15.12.2023, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 439 гр. ***, 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Страхил Н. Гошев при участието на секретаря Ива Д. Г.а като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно наказателно дело № 20231510200966 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-0348-000889/25.08.2023 г., издадено от Началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-***, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 174, ал.1, т. 1 от ЗДвП, на В. С. А., с адрес: гр. ***, ж.к. „***“ № ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания - „глоба“, в размер на 500,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 5, ал. 3 , т. 1 от ЗДвП.

НП е обжалвано в срок, като неправилно и незаконосъобразно от санкционирания водач. Излагат се множество съображения. Иска се отмяна на НП.

В първото съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява се от упълномощения процесуален представител – адв. С., който поддържа жалбата. Поддържа се искането за отмяна на обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно, излагат се и допълнителни аргументи. В пледоарията си пред съда процесуалният представител прави искане за отмяна на НП по изложените в жалбата съображения.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебното заседание. В съпроводителното си писмо взема становище за неоснователност на жалбата и прекомерност на претендираното адв. възнаграждение.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 17.08.2023 г., около 22:09 часа, в с. Овчарци, общ. Сапарева баня, по ул. „Христо 1

Ботев“ и в посока към ул. „Рилски езера“ жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил „***”, с рег. № ***. Същият бил последван и спрян за проверка от свидетелите Д. и Д. – полицейски служители към ПУ-Сапарева баня при РУ-***. Въпреки, че водачът нямал видими признаци за употреба на алкохол същите решили да му извършат проба за алкохол с техническо средство, като извикали за съдействие екип от група за пътен контрол към РУ***, които разполагали с годно техническо средство тип дрегер - „Алкотест 7510“, с фабр. № 0176. Жалбоподателят бил тестван, около 22:09 часа, с техническо средство тип дрегер „Алкотест 7510“, с фабр. № 0176 за наличие на алкохол в издишания от водача въздух.

Пробата била положителна и отчела 0,55 промила на хиляда алкохол в издишания от водача въздух. На жалбоподателя бил издаден и талон за медицинско изследване с № 139430, като същият му е връчен в 22:20 часа, с писмени указания да се яви до 40 минути от връчването му и да даде кръвна проба във ФСМП-гр. ***, като жалбоподателят не приел показанията на техническото средство и се е явил доброволно да даде кръвна проба за изследване в посоченото в ТМИ медицинско заведение, съпроводен от служителите на КАТ, за което е бил съставен протокол. В този протокол било посочено от водача, че е изпил на същата дата, около 20:30 часа, приблизително 25 гр. мастика. След като 1 брой от взетата кръвна проба била изследвана с Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол (етанол) в проби кръв № 406 от 22.08.2023 г. от инж. Найденов, резултатът бил положителен и отчел 0,58 промила на хиляда алкохол в кръвта на жалбоподателя, като била съхранена по предвидения в Наредбата ред взетата от водача втора, контролна проба кръв.

Във връзка с констатираното след проверката на пътя с „Алкотест 7510“, с фабр. № 0176 нарушение св. А. Д., в присъствието на жалбоподателя и на свидетеля-очевидец при установяване на нарушението И. Д., съставил на място АУАН, който бил подписан и връчен на водача срещу подпис, без последния да изложи възражения. АУАН е подписан също от актосъставителя и свидетеля.

Въз основа на този АУАН е издадено и обжалваното НП № 22-0348-000889/25.08.2023 г., издадено от Началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-***, с което на основание чл.

53 от ЗАНН и по чл. 174, ал.1, т. 1 от ЗДвП, на В. С. А., с адрес: гр. ***, ж.к. „***“ № ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания - „глоба“, в размер на 500,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 5, ал. 3 , т. 1 от ЗДвП.

По-късно след връчване на НП на жалбоподателя, последният е поискал със заявление от АНО изследване на взетата допълнително контролна кръвна проба. В хода на съдебното следствие същата е била изследвана на 01.11.2023 г. от експерти при ВМА-гр. София, като е посочено, че опаковката и състоянието на пробата отговаря на изискванията на Наредба № 1/19.07.2017 г., като изследването е било извършено трикратно чрез метода на газова хроматография и е установено наличието на алкохол /етанол/, с концентрация 0,52 промила на хиляда.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на 2 разпитаните в съдебното заседание свидетели Д. и Д., както и въз основа на събраните по делото множество писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, вкл. служебно изисканите от съда и предоставени от АНО и ВМА-гр. София.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото документи, не съдържат някакви сериозни и драстични противоречия и са логични и ясни. Наличните по-дребни и незначителни несъответствия в разказите на двамата полицейски служители съдът отдава изключително и само на ежедневната им професионална заетост с нарушения от посочения тип и на индивидуалните им субективни паметови способности за сходни събития. Липсват данни за някакви предходни влошени взаимоотношения или предубеденост на полицейските служители към жалбоподателя. От писмените доказателства се установяват обстоятелствата във връзка с извършената проверка на пътя и тестването на лицето за алкохол, респ. за годността на самото техническо средство, което е преминало проверка, както и явяването на лицето за даване на кръвна проба във ФСМП-***, респ. резултатите от извършените изследвания на първата и контролната кръвни проби.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

В производството по обжалване на наказателно постановление съдът е длъжен изцяло служебно да провери, дали същото е издадено при спазване на изискванията на процесуалния закон и дали правилно е приложен материалният такъв. Въз основа на дължимата по закон цялостна служебна проверка, съдът установи, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете и в предвидената от закона писмена форма.

Същите съдържат абсолютно всички изискуеми от закона реквизити, като в тях е посочено както цифрово, така и словесно приетото от АНО нарушение на ЗДвП. Налице е достатъчно ясно, пълно и точно описание на нарушението в АУАН и НП.

В процесния случай управлението на МПС под въздействието на алкохол не представлява престъпление, а само административно нарушение, тъй като алкохолната концентрация в кръвта на водача не надвишава 1,2 на хиляда. Съдът намира, че безспорно е установено извършването на това нарушение, тъй като няма основание да не се кредитират положителните резултати за безспорно налична употреба на алкохол от водача отразени както в показанията на техническото средство, което е било годно и преминало необходимите проверки, така и след това надлежно, съгласно изискванията на Наредба № 1/19.07.2017 г., в извършените 2 броя отделни химически експертизи, при които след приложение на специални знания в областта на химията от различни вещи лица са установени съставомерни резултати, съответно от 0,58 и 0,52 промила на хиляда алкохол /етанол/ в кръвта на жалбоподателя.

От обективна страна следва да се отбележи, че съгласно текста на чл. 5, ал.3, т. 1 от ЗДвП – „На водача на пътно превозно средство е забранено: т. 1. да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда…“ 3

Съдът намира, че от проведеното изследване с цитираното техническо средство, а след това и допълнително от изследването на дадената от страна на жалбоподателя-водач кръвна проба, вкл. и от контролната такава, съгласно нормите на НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, регулираща надлежния ред за установяване на алкохолна концентрация се взема предвид като меродавен, именно резултатът от последното химическо изследване – 0,52 промила на хиляда, доколкото в случая той е без съмнение поблагоприятен като числово изражение от установеното по-рано с Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол (етанол) в проби кръв № 406 от 22.08.2023 г. от инж. Найденов, в който е отчетена по-висока концентрация от 0,58 промила на хиляда алкохол в кръвта на жалбоподателя. Дори като се вземе предвид установения найнисък, съответно по-благоприятен резултат за жалбоподателя от последното химическо изследване на дадената контролна кръвна проба – 0,52 промила на хиляда, следва да се посочи категорично, че и този резултат е изцяло съставомерен и не променя по никакъв начин квалификацията на деянието.

Изложеното обосновава съставомерност на деянието от обективна страна, тъй като жалбоподателят безспорно е управлявал посочения в НП лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно с 0,52 на хиляда, надлежно установена, чрез последното по време химическо изследване от 01.11.2023 г. извършено от експерти при ВМА-гр. София.

От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от жалбоподателя при пряк умисъл, тъй като е управлявал съзнателно, по свое желание МПС след като е употребил преди това алкохол, с което виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. За всичко това свидетелства и посоченото от него в протокола за вземане на проба за изследване – прием около 20:30 часа на приблизително 25 гр. мастика.

Последното елиминира и недостоверната защитна версия изложена пред съда, че установяването на алкохол в кръвта и издишания от водача въздух се дължи единствено и само на негови здравословни проблеми.

Настоящият съдебен състав намира, че размерът на наложеното наказание за нарушението на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е в законоустановения размер (към датата на нарушението нормата на чл. 174, ал. 1 гласи: „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух … т. 1. над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително - за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.“) Съдът намира, че размерът и на двете наказания е точно фиксиран и не подлежи на корекция, респ. намаляване от съдебния състав.

Липсват каквито и да е основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Случаят не може да се определи като маловажен поради обществената си опасност, която е достатъчно висока 4 за гражданите, а и за самия нарушител.

Като намери за неоснователни възраженията в жалбата и в пледоарията, съдът приема, че не са налице основания за отмяна или изменение на наказателното постановление, поради което същото следва да бъде потвърдено изцяло.

Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0348-000889/25.08.2023 г., издадено от Началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-***, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 174, ал.1, т. 1 от ЗДвП, на В. С. А., с адрес: гр. ***, ж.к. „***“ № ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания - „глоба“, в размер на 500,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 5, ал. 3 , т. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.