Решение № 41 от 12.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. София, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно гражданско дело № 20251000502017 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от Р. И. И., подадена чрез процесуалния му представител адв. С. П. срещу Решение № 1444/12.03.2025г. по гр.дело № 12700/2022г. на СГС, ГО,14с-в, с което е отхвърлен предявения от Р. И. И. против „Юробанк България“ЕАД иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД вр.чл.99 от ЗЗД за сумата от 40 500,14лв., представляваща възнаграждение по споразумение от 03.10.2016г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба-01.12.2022г. до окончателното изплащане на сумата, както е и осъден да заплати разноски в размер на 100 лева.

Твърди се във въззивната жалба решението да е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон.

Излагат се съображения за неправилност в правните изводи на съда, че не налице не е налице вземане за възнаграждение на заявеното от ищеца договорно основание, позовавайки се на съдържанието на сключеното между страните споразумение, с което е предвидено да се извърши прихващане с възнаграждението на извършените от праводателя на ищеца „Крит“ЕООД довършителни работи в процесния имот- магазин В 102, тъй като прихващането било вид способ за погасяване на едно изискуемо задължение и следователно то било вид плащане.

На следващо място и доколкото по делото не са били представени никакви 1 доказателства за за извършено прихващане на стойността на сумата на извършените разходи за СМР за довършване на процесния имот до степен на завършеност- разрешение за ползване като магазин, следователно същите безспорно не са били заплатени от праводателя на ответника- „Банка Пиреос България“АД.

Развиват се съображения в жалбата, че именно поради тази причина за жалбоподателя е налице правен интерес да бъде постановен осъдителен изпълнителен титул за осъждането на ответника да заплати стойността на иззършените СМР, за които е налице установяване в извършването и на стойността им от вещо лице по допуснатата и приета в производството по реда на чл.207 ГПК съдебно-техническа експхертиза.

Сочи се в жалбата, че извършването на възложените на ищеца довършителни работи безспорно се установявало от заключението на СТЕ, както и от представения по делото Акт обр.16, съгласно който не би следвало да се разреши ползването на сградата, без да бъдат извършени процесните СМР. Твърди се и извършването не се и оспорвало от ответника. По тази причина счита, че били неправилни изводите на съда за липсата на изискуемост на вземането на ищеца поради това, че не било доказано извършването и приемането от ответника на възложените на праводателя на ищеца довършителни работи.

Конкретни съображения за неправилността на обжалваното първоинстанционно решение са изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба.

Искането към въззивния съд е да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното първоинстанционно решение и вместо него да се уважи предявеният иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от въззиваемата страна „Юробанк България“АД, подаден чрез процесуалния представител юрк.

М. М., с който отговор се оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно.

Пловдивски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Р. И.

И., с която е предявен иск с правно основание чл. 266, ал.1 ЗЗД за сумата от 40 500,14лв., представляваща възнаграждение по споразумение от 03.10.2016г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба-01.12.2022г. до окончателното изплащане на сумата Твърденията в исковата молба са били, че ищецът е придобил вземане срещу ответника по договор за цесия сключен на 25.04.2021г. с „Крит“ЕООД, в качеството му на цедент във връзка със договорно правоотношение възникнало по споразумение от 03.10.2016год. Поддържа се, че между „Крит“ЕООД и „Банка Пиреос България“ АД е било 2 сключено споразумение, имащо характера и белезите на договор за изработка, по силата на който банката е възложила на „Крит“ЕООД извършването на всички необходими СМР за привеждане на недвижим имот, собственост на банката в съответствие с изискванията за въвеждане в експлоатация, чрез получаване на разрешение за ползване на търговски обект, което на този етап е било изградено на „груб строеж“. Сумата определена от страните по споразумението за разноски, които е следвало да бъдат извършени за получаване на акт Образец 16 възлизала на 40 500,74лв. Периодът в който са били извършени разходите от праводателя на ищеца е бил от 03.10.2016год. до 02.10.2017г.-датата на издаване на разрешение за ползване. СМР-та са били извършени, но получаването на разрешение за ползване е забавено не по вина на изпълнителя, като въпреки това банката е отправила изявление с писмо изх. №5300/1924 от 16.04.2020год., че счита споразумението за прекратено.

В срока за отговор на исковата молба ответникът „Юробанк България“АД е възразил срещу иска с твърдения, че праводателя на ищеца не е изпълнил задълженията си по споразумението от 03.10.2016г. да извърши в уговорения срок възложените му завършителни СМР, поради което съгласно уговореното между страните споразумението се считало за автоматично прекратено и от което следвало, че за „Крит“ЕООД, респ. неговия частен правоприемник не е налице основание да претендира заплащане на възнаграждение.

На следващо място, поддържало се е от ответника, че по силата на споразумението е налице само предвидена възможност за прихващане на съществуващо кредитно задължение на „Крит“ЕООД по догоор за банков кредит, чрез приспадане на стойността на извършените от него довършителни работи по силата на това споразумение. По изложените съображения искането на ответника е било да се отхвърли иска като неоснователен.

От фактическа страна настоящият съдебен състав намира за установено следното :

Между страните не се спори, а и от служебна справка извършена в ТР се установява, че ответникът „Юробанк България“АД вследствие на извършено преобразуване чрез вливане, се явява универсален правоприемник на „Банка Пиреос България“АД, на осн. чл.263и, ал.2 от ТЗ.

Видно е от представения по делото договор за прехвърляне на вземане от

18.04.2021г., с нотариална заверка на подписите от 29.11.2022год. „Крит“ ЕООД, в качеството на цедент е прехвърлил на Р. И. И., в качеството му на цесионер, вземане съгласно т. 1 от договора в размер на 12 388,10лева, представляващо дълг на „Юробанк България“ АД, в качеството на универсален правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД към 15.02.2021г., който дълг представлява вземане за увеличената стойност на магазин № В102 вследствие на подобрения, представляващи необходими и полезни разноски, извършени от „Крит“ЕООД, в качеството му на добросъвестен владелец на основание предоставена фактическа власт и владение от собственика „Банка Пиреос България“АД в споразумение от 03.10.2016 г.

Съгласно т. 2 прехвърлянето на описаното по т. 1 вземане преминава към новия 3 кредитор, заедно с всички привилегии и обезпечения, бъдещи лихви и изтекли лихви за сумата от 6000лв., платими в срок до 3 години от подписване на договора. С т. 3 е предвидено, че цесионерът Р. И., встъпва изцяло в правата на кредитора към длъжника „Юробанк България“АД, по прехвърленото вземане, включително всички негови привилегии, лихви и права върху имота.

Видно е от представеното по делото известие за прехвърляне на вземане вх.№ 5300/3299/29.11.2022г. „Крит“ ЕООД е уведомило „Юробанк България“АД за извършената цесия.

Между страните не се спори, а и се установява, че между „Банка Пиреос България“АД и „Крит“ ЕООД е възникнало кредитно правоотношение по договор за кредит №367/07.04.2008год., по силата на който банката се е задължила да предостави на „Крит“ ЕООД банков кредит в размер на 1 000 000 евро.

Не е спорно между страните, а и се установява, че задълженията на „Крит“ ЕООД по договора за кредит не са били обслужвани редовно и поради забава в плащанията „Банка Пиреос България“ АД е инициирала провеждането на редица заповедни производства, по които са издадени заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листове / видно от съдържание на споразумение от 03.10.2016год./

Не е спорно, а и се установява, че на основание издаден изпълнителен лист е образувано изпълнително производство с № 20147900400021 по описа на ЧСИ Р. М., по което е извършена публична продан на ипотекираните в полза на „Банка Пиреос България“ АД недвижими имоти. Банката е обявена за купувач, включително на магазин № В102 с постановление за възлагане от 07.04.2016г., влязло в сила на 22.04.2016г.

Не е спорно между страните, а и се установява, че между „Банка Пиреос България“АД и „Крит“ЕООД е било сключено споразумение от 03.10.2016г. с оглед начина на уреждане на непогасените задължения на „Крит“ЕООД по договор за кредит № 367/2008 и анекси към него и предвид това, че банката е придобила собствеността върху недвижимите имоти, обезпечаващи дълга, срещу които е проведена публична продан.

Не е спорно, че към датата на споразумението недвижимите имоти са били със степен на завършеност Акт образец 14.

Съгласно чл.4 от споразумението „Крит“ЕООД се е задължило, в качеството на изпълнител на строителни дейности, да извърши СМР по отношение на придобитите от „Банка Пиреос България“ АД недвижими имоти и тяхното привеждане до степен на завършеност с акт 16, обективиран под формата на разрешение за ползване. В т.4.1 от споразумението е договорен общ размер на фактурираните разноски, изчислен съгласно оферти, съдържащи план-сметка на разходите, които ще бъдат извършени от „Крит“ ЕООД във връзка с извършването на СМР и други дейности по въвеждане на описаните имоти в експлоатация, а именно 169 171,82 лв. с ДДС.

В чл. 10, ал. 1 от споразумението е посочено, че същото е със срок на валидност до 31.01.2017год. В чл.10, ал.2 е посочено, че споразумението се счита за автоматично 4 прекратено, без необходимост от правни действия по уведомяване на някоя от страните, в случай, че до 31.01.2017 г. не бъде изпълнен, който и да е от ангажиментите на страните по него, обективирани в чл.2 до чл.7 от споразумението.

В чл. 5 и 6 е посочено задължението на „Крит“ ЕООД да предоставя на банката с конкретни падежи /в края на следните месеци -10,2016, 11,2016, 12,2016 и 01,2017год./ доклад за дейността по извършването на строително-монтажните работи, а съответно банката е поела задължение до 31.01.2017год. да не продава недвижимите имоти, за които е предвидено извършването на СМР.

Именно с оглед уреждане на отношенията по договора за кредит е предвидено, че след изпълнение на задълженията на „Крит“ЕООД да представи всички доклади съгласно чл. 5, както и оферти, съдържащи план сметка на разходите, задължението на „Крит“ ЕООД по договора за кредит, изчислено към датата на представяне на Акт 16, ще бъде прихванато от банката до размера на сумата от 169 171,82 лв. с ДДС-чл.7. Размерът на задължението по договор за кредит ще бъде намалено със сумата от 169 171,82лева с ДДС, сума равна на общия размер на фактурираните разноски изчислени от оферти, съдържащи план сметка на разходите/приложение №3/, които ще бъдат направени от „Крит“ ЕООД във връзка с извършване на СМР и други дейности по въвеждане на описаните в Приложение №1 недвижими имоти в експлоатация.