Решение № 1207 от 21.06.2017, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е № … гр.

София, 21.06.2017 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание на девети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при участието на секретар Диляна Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Братоева търговско дело № 8102/2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба на „П.С.“ АГ, регистрационен номер № СН–130.4.015.234-8, със седалище и адрес на управление: „*******8832 В., Швейцария, представлявано от С.

Г. – президент и управител, чрез пълномощник адв. С.С.Г., САК, със съдебен адрес: ***-6, предявена срещу „О.Б.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори С.П.В.и Р.И.Т., за осъждането му да заплати в полза „П.С.Б.“ ЕООД, ЕИК********, по сметка на депозитаря С.П.Ш., с IBAN:

***, сума в размер на 70066,31 лева, представляваща вземане на „П.С.Б.“ ЕООД от ответника „О.Б.Б.“ АД, като при условията на евентуалност се претендира заплащане на сумата в полза на процесуалния субституент „П.С.“ АГ.

С определение от 17.11.2016 г., носителят на спорното право „П.С.Б.“ ЕООД, ЕИК******** е конституиран като съищец в производството, на основание чл. 26, ал. 4 ГПК вр. чл. 44а, ал. 1 ЗОЗ.

Ищецът „П.С.“ АГ твърди, че на 26.04.2016 г. в качеството си на заемодател сключил със заемателя „П.С.Б.“ ЕООД договор за паричен заем, в изпълнение на който на същата дата предоставил на заемателя сума в размер 51000 евро. За обезпечаване на вземанията на заемодателя на 26.04.2016 г. бил сключен договор за особен залог върху вземанията на заемателя от ответника „О.Б.Б.“ АД в размер на 98563,91 лева, който договор бил вписан в ЦРОЗ с вписване № 2016050902506 по партидата на залогодателя и за който на 11.05.2016 г. по реда на чл. 17, ал. 2 ЗОЗ било съобщено на Б.та, в качеството й на трето лице, задължено да престира заложеното вземане. Поради неизпълнение на задължението на заемателя за връщане на заетата сума, заемодателят и заложен кредитор „П.С.“ АГ вписал в ЦРОЗ под № 2016052502278 пристъпване към изпълнение върху заложеното имущество, за което обстоятелство били известени залогодателят - на 26.05.2016 г. и третото задължено лице („О.Б.Б.“ АД) - на 17.06.2016 г.. Въпреки отправените покани от страна на заложния кредитор, ответникът „О.Б.Б.“ АД отказал да извърши превод на заложеното вземане по сметка на назначения депозитар С.П.Ш., с IBAN:

***, поради наложен на 21.03.2016 г. обезпечителен запор върху вземанията, съгласно издадена обезпечителна заповед от 18.03.2016 г. по частно гр. д. № 14485/2016 г. по описа на СРС. Отказът на Б.та бил неоснователен, тъй като в ЦРОЗ липсвало вписване на подобен запор по партидата на залогодателя. Въпреки вписаното пристъпване на изпълнение по реда на ЗОЗ, Б.та била извършила превод по сметка, различна от сметката на назначения депозитар и по този начин намалила размера на сумата по сметката на „П.С.Б.“ ЕООД до 70066,31 лева, като последната сума била налична по сметка на залогодателя към предявяване на исковата молба. Поради изложеното за „П.С.“ АГ възниквал правен интерес от осъждане на ответника да изпълни задължението си да преведе сумата по сметката на депозитаря, евентуално да преведе сумата по сметка на „П.С.“ АГ в качеството му на заложен кредитор.

В срока за отговор на исковата молба „О.Б.Б.“ АД счита иска за недопустим, тъй като „П.С.“ АГ не разполагало с активна процесуална легитимация да предявява чужди права пред съда.

Възражението е неоснователно – „П.С.“ АГ, в изпълнение на указанията на съда, в молба от 15.11.2016 г. е изложило фактически твърдения, обосноваващи качеството му на процесуален субституент на „П.С.Б.“ ЕООД – а именно: вписване на пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ, с което вписване паричното вземане се счита възложено за събиране на заложния кредитор, съгласно чл. 44а, ал. 2 ЗОЗ, което от своя страна му дава правото да предяви иск за събиране на вземането срещу третото задължено лице.

Основателността на предявения иск се оспорва с твърденията, че по делото не са представени доказателства за предоставяне на сумата от 51000 евро, предмет на договора за заем, както и за неизпълнение на задължението на заемателя да върне заетата сума. На 21.03.2016 г. по реда на ГПК въз основа на обезпечителна заповед от 18.03.2016 г. по гр. д. № 14485/2016 г. на СРС, ГО, 90 състав, бил наложен обезпечителен запор върху всички банкови сметки на „П.С.Б.“ ЕООД, открити в „О.Б.Б.“ АД до размера на сумата от 98563,91 лева. Сключеният на 26.04.2016 г. договор за особен залог бил симулативен и с него се целяло единствено избягване на последиците от така наложения обезпечителен запор. Страните по договора за особен залог били свързани лица, тъй като „П.С.“ АГ било едноличен собственик на капитала на „П.С.Б.“ ЕООД, което от своя страна било страна в производството, по което била издадена обезпечителната заповед. Така и двете страни по договора били недобросъвестни и не могли да се позовават на липсата на вписване на запора в регистъра на особените залози по реда чл. 12, ал. 2 ЗОЗ.

Посоченият обезпечителен запор бил наложен преди получаване на съобщението на 11.05.2016 г. за учреден особен залог по реда на чл. 17, ал. 2 ЗОЗ, поради което и Б.та нямала задължение да извърши плащане по него.

В допълнителната искова молба, ищецът „П.С.“ АГ, поддържа исковете и оспорва възраженията на ответника. Обстоятелствата относно възникването или изпълнението на заемното правоотношение, както и относно целите на учредяването на особения залог и пристъпването към изпълнение по него счита за неотносими към спора. Наложеният върху банковите сметки на „П.С.Б.“ ЕООД обезпечителен запор не бил вписан в ЦРОЗ и по тази причина не можел да се противопоставя на заложния кредитор. Наложеният обезпечителен запор не освобождавал Б.та от задължението й да преведе средствата по сметка на депозитаря, за да могат да бъдат защитени интересите на всички лица, имащи права върху заложеното имущество. Счита, че в ЗОЗ и ГПК нямало уредена презумпция за знание на определено обстоятелство от страна на заложния кредитор, дори същият да е свързано със залогодателя лице, като единствено наличието на вписване на дадено обстоятелство в ЦРОЗ определяло противопоставимостта на правата на лицата по реда на ЗОЗ.

В допълнителния отговор „О.Б.Б.“ АД поддържа направените в отговора възражения. В чл. 17, ал. 5 ЗОЗ бил предвиден ред за удовлетворяване на заложен кредитор, който към момента на налагане на запор върху заложеното вземане, не е пристъпил към изпълнение по реда на ЗОЗ. След получаване на запорното съобщение за Б.та била налице забрана за разпореждане със средствата по банковите сметки на „П.С.Б.“ ЕООД, както в полза на длъжника, така и в полза на заложния кредитор по ЗОЗ.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Страните не спорят и с определение от 29.03.2017 г. за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията помежду им, са отделени следните факти: че на 09.05.2016 г. с вписване № 2016050902506 в ЦРОЗ по партидата на „П.С.Б.“ ЕООД е вписан договор за особен залог върху вземания, за което вписване ответникът е бил уведомен на 11.05.2016 г., както и че на 25.05.2016 г. в ЦРОЗ е вписано пристъпване към изпълнение върху заложеното имущество под номер 2016052502278. До ответника е отправено и изявление, оформено в съобщение по ЗОЗ, вх.

№201-611/17.06.2016 г., с което е отправено искане сума в размер на 98563,91 лева да бъде преведена по сметка на депозитаря Ш., поради вписано пристъпване към изпълнение от страна на заложния кредитор по вписания особен залог.

Видно от договор за паричен заем, сключен на 26.04.2016 г., „П.С.“ АГ се е съгласило да предостави на „П.С.Б.“ ЕООД парична сума в размер 51000 евро, която заемателят се задължил да върне в едномесечен срок от оправена до него покана от страна на заемодателя. На същата дата за обезпечаване на вземанията на „П.С.“ АГ по договора за заем е учреден особен залог върху вземанията на заемателя от „ОББ“ АД в размер от 98563,91 лева, по банкова сметка *** ***.

В представения протокол към договор за заем от

26.04.2016 г., представляващ по съществото си анекс към договора, страните по заемното правоотношение уговорили срокът за връщане на заетата сума да бъде намален до пет дни от отправяне на покана от страна на заемодателя. С покана, получена от заемателя на 16.05.2016 г., заемодателят е бил поканен да върне предоставената със договора за заем сума.

Това означава, че обезпеченото с вписания особен залог вземане е с настъпила изискуемост, като фактът на неизпълнението му по същността е отрицателен такъв и за наличието му, е достатъчно твърдението на заложния кредитор.

В изпълнение на задължението си по чл. 186 ГПК, ЧСИ М.П., рег. № 851 КЧСИ, с район на действие СГС, е представил заверен препис от съобщение от 21.03.2016 г. за наложен по изпълнително дело № 20168510401022, запор върху банковите сметки на „П.С.Б.“ ЕООД, открити в „ОББ“ АД до размера от 98563,91 лева, въз основа на обезпечителна заповед от 18.03.2016 г. по частно гр. д. № 14485/2016 г. по описа на СРС, което съобщение е връчено на „П.С.Б.“ ЕООД на 25.03.2015 г..

Не е спорно между страните, че наложеният запор върху вземането на „П.С.Б.“ ЕООД от ответника, не е вписан в ЦРОЗ.

Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.

По отношение на главния и евентуалния иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 44а, ал. 1 ЗОЗ.

Ищецът твърди да има право да получи реално изпълнение на парично задължение в качеството му на заложен кредитор, в полза на който е учреден особен залог върху вземане, вписан в ЦРОЗ. Разпоредбата на чл. 17, ал. 1 ЗОЗ предвижда залогът на вземане да има действие спрямо длъжника по заложеното вземане след съобщаването му на последния. Съгласно чл. 44а, ал. 2 ЗОЗ, с вписването на пристъпване към изпълнение в ЦРОЗ заложеното парично вземане се счита възложено за събиране на заложния кредитор.

При възлагането за събиране, заложният кредитор действа като субституент на залогодателя, тъй като реализира неговото материално право на вземане. В този случай, законът предвижда постъпленията при събиране на вземането да се получават от депозитаря, който има задълженията по чл. 39 ЗОЗ, включително дължи да изготви списък на лицата, имащи права върху заложеното имущество (постъпилите суми при събиране на заложеното вземане), въз основа на данните от ЦРОЗ, като посочи размера и привилегията на всяко вземане и едва след като окончателният списък на лицата с права върху заложеното вземане бъде изготвен, депозитарят извършва разпределение, след влизането на което в сила, сумите се предават на кредиторите – чл.41, ал.3 ЗОЗ. Посочената процедура сочи, че заложният кредитор „П.С.“ АГ не може нито пряко да се удовлетвори от събрано по реда на чл.44а, ал.2 ЗОЗ вземане, като заобиколи предвидената в ЗОЗ процедура, нито да иска присъждане на вземането в полза на залогодателя. Възлагането на вземането за събиране поражда правото на заложния кредитор да претендира плащане от страна на третото задължено лице, но по сметка на депозитаря.

Третото задължено лице - „О.Б.Б.“ АД не оспорва задължението, но счита, че не може да бъде извършено плащане по сметка на депозитаря, тъй като върху вземането е наложен обезпечителен запор преди вземането на заложния кредитор да е възникнало и съответно преди да е вписан особения залог върху същото. Тоест, в случая разрешаването на спора между страните се обуславя от разрешаване на конкуренцията между вписания особен залог и наложения по реда на ГПК запор върху вземанията на „П.С.Б.“ ЕООД от „О.Б.Б.“ АД.

В решение № 4/16.06.2017 г. по търг. дело №3129/2015 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК и съставляващо задължителна практика за съдилищата е разяснено подробно, че запорът върху вземания на длъжника представлява разпореждане на съдебния изпълнител, с което определено вземане на длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя, като се забранява на длъжника да се разпорежда с вземането, а на третото задължено лице – да плаща на длъжника. Запорът върху вземания на длъжника по банкова сметка ***лнител чрез връчване на запорно съобщение на Б.та, в случая това е станало на 21.03.2016 г.. С изпращането на запорно съобщение от съдебния изпълнител до съответната Б. се налага запор на евентуално съществуващите вземания на длъжника по банковите сметки и на практика се забранява на Б.та да извършва плащане от водените при нея банкови сметки по нареждане или с предварително съгласие на техния титуляр. Запорът върху вземане обезпечава изпълнението, като запазва принадлежността на вземането към имуществото на длъжника, осуетява погасяването на вземането чрез плащане, извършено в полза на длъжника, и задължава третото лице да пази запорираните суми (чл. 507, ал. 3 ГПК). Съгласно разпоредбите на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК запорът върху вземания на длъжника спрямо третото задължено лице, включително по сметка в Б., се счита наложен от деня, в който му е връчено запорното съобщение. От този момент третото задължено лице има задълженията на пазач по отношение на сумите съгласно чл. 507, ал. 3 ГПК.

Разпечатката съдържа 37 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bd031d98-9a7d-47ac-9a68-8ad6644d6c6f